Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…23.....октомври….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на двадесет и четвърти СЕПТЕМВРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ЕВГЕНИЯ…ЛУКАНОВА,…като…разгледа……

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…552...…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от АДВ.В. П.Г. от САС – пълномощник на „***“-ЕАД със седалище в гр.София, съдебен адрес ***– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№6366/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото  от VІІІ-ми гр.с-в съдебно решение №808/08.05.2019г., с което е отхвърлен  предявеният от „***“-ЕАД против Б.  С.Б. ***, осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и цена 145.34лв., представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, като погасен чрез давност.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи исковата  претенция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответницата по въззивната жалба Б. Ст.Б., която е била и ответница по иска в първата инстанция, чрез особения представител адв. И.Н. ***, е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на същата. Заявила е особено искане да бъде задължен въззивния жалбоподател ( ищец в първата инстанция) да внесе следващото се адвокатско възнаграждение, като не се съобразява искането за намаляване на възнаграждението.

Страните не са направили доказателствени искания.

 

 

 

Страните не са участвали с процесуални представители в проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция.

 Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от адв. В. П.Г. от САС – пълномощник на „***“-ЕАД със седалище в гр.София, съдебен адрес ***– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№6366/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото  от VІІІ-ми гр.с-в съдебно решение №808/08.05.2019г.,  е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА  и следва да бъде разгледана по същество в открито съдебно заседание на въззивната инстанция.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6366/2018г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и цена 145.34лв., предявен от ищеца „***“-ЕАД, ЕИК-***със седалище и адрес на управление в гр.София, Район „***“, ул.“***“№1 против ответницата Б.С.Б., ЕГН-********** и адрес ***.

В исковата молба се твърди следното: Между страните е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4115418/03.06.2014 г. с ИД на клиента *********, с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер 0886*** по избран тарифен план Мтел Трансфер 3 с месечна потребителска такса от 14,90 лв. /с ДДС/ за срок от 12 месеца, съгласно подписано Приложение 1 към М4115418 от дата 03.06.2014 г., неразделна част от договора. Номерът - М4115418 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури.  Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги, като в този смисъл под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ГО на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на Оператора.  ГО или клиентски номер на клиента в настоящия случай е *********. В конкретния случай длъжникът е бил въведен в системата на ищеца с индивидуален номер - М4115418 и с „клиентски номер“ 50402460300, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при сключване на договора ищецът уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.  В срока на действието на договорите за мобилни услуги ищецът е издал на абоната-ответник следните фактури: 1.По договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М4115418/ 03.06.2014 г.: фактура № *********/14.04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015г. до 08.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 91.56 лв.; фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на плащане 29.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 46.28 лв. и фактура № *********/12.06.2015 г., с падеж на плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015            г.до 08.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.5 лв.; Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактури, поради което вземането по договорите с длъжника не е погасено към подаването на настоящото заявление, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД се претендира мораторна лиха за забава начислена върху главницата в размер на 36.5 лв. за период от 28.06.2015 г. до 18.12.2017 г. Ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. З7.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) „***” ЕАД има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.б., като „***” ЕАД има право да получава  и в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите Общи условия.  Съгласно чл. 26.5. „*** ЕАД предоставя на абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на ищеца /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Ищецът има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги, като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от ОУ ”Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.”, а съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от ОУ на „***” ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” 2б.4.(Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.). Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.  Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В в конкретният случай ответникът  е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Поради изложеното се прави искане съдът да уважи предявеният иск и да  присъди разноски в полза на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е подал особеният представител на ответницата – адв.  И.Н. ***. В него е изразил следното становище: Оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява относно твърденето на ищеца, че с ответницата са сключили два договора, като посочва, че от приложените писмени доказателства се установява, че е сключил само един Договор, а именно № ********* от 03.06.2014г. Оспорва твърдението в исковата молба, № М4115418  е клиентският номер на потребителя - ответник, но в приложения към исковата молба договор № *********/03.06.2014г. и приложенията към него никъде не се сочи такъв потребителски № М4115418.  Сочи, че от приложените към исковата молба договор и приложения не става ясно кои са приложимите към момента на сключване на договора и неговото действие ОУ, тъй като същите нямат дата и в тях не е посочено кога са влезли в сила и дали са били валидни при сключването и действието на процесния договор, за който се твърди, че е сключен с ответницата. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове - главница и мораторна лихва.  Сочи се, че исковата молба е подадена пред ПлРС на 31.08.2018г., а приложените по делото фактури, за които се твърди, че от тях произлиза вземането на ищеца, са от дати и с падеж на плащане с повече от три години от датата на подаване на исковата молба.Счита, че на основание чл.119 от ЗЗД с отпадане на главното задължение отпада и задължението за акцесорните такива, като задължения за лихви и неустойки които са претендирани с настоящата искова молба. Твърди, че по делото няма представени доказателства приложените към исковата молба фактури, от които се твърди, че произлиза вземането на ищеца да са станали известни на ответника, за да е и възникнало и основанието за плащане на същите.  Излага, че по делото не са представени доказателства за това тези фактури да са изпращани до ответника и същите да са достигали до неговото знание, за да се претендира тяхното плащане и въобще да се претендира възникнало задължение за ответника да ги заплаща.  Сочи, че не става ясно въпросните фактури как са издавани, дали са издавани на хартиен носител или са съставени във вид на електронен документ. Твърди, че между страните няма сключен валиден договор.Излага, че лицето сключило договора от страна на ищеца, а именно лицето В.С.не е надлежно упълномощен да сключва договори от негово име, поради и което същите не могат да имат задължителен характер за сключилите ги страни. Оспорва истинността на подписите за Абонат върху приложените към исковата молба договори и приложения към тях. Оспорва всички приложени по делото доказателства за които се твърди, че носят подписа на ответника. В случай, че съдът приеме, че има сключен договор, прави възражение за изтекла погасителна давност за предявените с исковата молба вземания. Твърди, че крайният срок за плащане на сумите по процесиите фактури е било много преди датата на 31.08.2015г., от когато започва да текат трите години от датата на подаване на исковата молба. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на графологична експертиза

По спора,  първоинстанцонният съд се е произнесъл с  обжалваното понастоящем съдебно Решение №808/08.05.2019г., с което е отхвърлил иска. За да постанови този резултат е приел, че вземането на ищеца към ответника е погасено с изтичането на тригодишна погасителна давност за периодичните плащания съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД.

Въззивният съд приема, че   постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

                        За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява следното  от фактическа страна:

Между ищеца като оператор и ответницата като клиент е сключен Договор №*********/03.06.2014г., по силата на който операторът  предоставя електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на този договор и ОУ, за  които клиентът дължи ежемесечно плащане.

Съгласно Приложение №1 към Договор №*********/03.06.2014 г., на ответницата са предоставени мобилни услуги по план –„Мтел Трансфер S“ с месечна такса от 14,90 лева за мобилен номер 0886***.

Съгласно Приложение №3 към Договор №*********/03.06.2014 г.,  на ответницата е предоставена цифрова телевизия.

Ищецът е издавал фактури на ответницата, както следва: Фактури с № *********/14.04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015            г.до 08.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 91.56 лв.; Фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на плащане 29.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 46.28 лв. и Фактура № *********/12.06.2015 г., с падеж на плащане 27.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015г. до 08.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 7.5 лв.

По делото са представени ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на процесния договор.

Съгласно заключението на допусната СГЕ, подписите, положени под Договор №*********/03.06.2014 г., Приложение №1 към Договор №*********/03.06.2014 г., и Приложение №3 към Договор №*********/03.06.2014 г.,  са положени от ответницата по делото.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд  формира следните правни изводи:

Между страните  по делото е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; В писмената форма на същия са уговорени  техните права и задължения. Не се спори, че ищецът като оператор на услуга е изпълнил своето задължение за предоставяне на такава. Ответницата обаче не е изпълнила задължението си за плащане по три броя фактури с обща цена 145.34лв.

Особеният представител на ответницата е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД, което е основателно. –  Съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с тригодишна давност.Съгласно  ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК, периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са "вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. " . По делото не е спорно, че претендираните суми  са за предоставени далекосъобщителни услуги, както и, че същите имат характер на периодични плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката тригодишна давност. От данните по делото се установява, че исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното дело е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 29.08.2018г. При това положение, в полза на ищеца могат да се присъдят само вземания за периодични плащания с падеж след 29.08.2018г. От  данните по делото обаче се установява, че  задълженията по всички представени фактури са с падеж преди тази дата. – За фактура с № *********/14.04.2015 г.,- на 29.04.2015 г., за фактура № *********/14.05.2015 г., на 29.05.2015 г. и за фактура № *********/12.06.2015 г. -27.06.2015 г. При това положение, към датата на исковата молба претендираното от ищеца против ответницата вземане е погасено по давност съгласно чл.11,б.“в“ от ЗЗД, което е основание за отхвърляне на предявения осъдителен иск.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига  до краен правен извод, който е идентичен с този на първоинстанционния. Съдебният състав на РС-Плевен, разгледал и решил делото като първа инстанция е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от въззивния съд.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК относно датата, от която искът се счита предявен, е неприложима в настоящия случай, тъй като съдът не е сезиран с установителен иск  за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, а с осъдителен иск, предявен по общия ред.

Съгласно чл.280,ал.3,т.1  от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 във вр. чл.272 от ГПК     

         

          

             Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №808/08.05.2019г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.№6366/2018г.  по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: