Решение по КНАХД №1212/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от директора на РИОСВ Бургас срещу Решение рег. № 20 от 02.05.2025г. по а.н.д. № 367/2024г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменено наказателно постановление № 35 от 04.09.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД, за извършено нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 3 и т. 5 от Закона за управление на отпадъците, на основание чл. 136, ал. 2, т. 8 от ЗУО, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. С жалбата решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че съдебното решение е неаргументирано, повърхностно, без съпоставка с представените доказателства и немотивирано. Излагат се съображения в насока, че АУАН съдържа всички необходими реквизити, като при съставянето му не са допуснати нарушения. От съда се иска да отмени оспореното решение. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна в производството – „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита приетото от Районен съд Карнобат по отношение на нарушения при издаването на АУАН за правилно и законосъобразно. Развива съображения в тази насока. По същество на спора сочи, че санкцията на чл. 136, ал. 2, т. 8 от ЗУО е неприложима, като посочва и доводите си за това. От съда се иска да потвърди оспореното решение. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното в настоящото производство Решение рег. № 20 от 02.05.2025г. по а.н.д. № 367/2024г. по описа на Районен съд Карнобат е отменено наказателно постановление № 35 от 04.09.2024г. на директора на РИОСВ Бургас. За да отмени НП съставът на Районен съд Карнобат е констатирал нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН при издаване на АУАН – липса на посочена дата на нарушението и липса на обективно посочено място на нарушението. Изложени са доводи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП – липса на описание на нарушението, дата на извършване на нарушението, грешно посочено място, липса на отразени обстоятелства, при които е извършено нарушението. На тези основания обжалваното НП е отменено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

От Районен съд Карнобат е установена следната фактическа обстановка: наказателно постановление № 35 от 04.09.2024г. на директора на РИОСВ Бургас е издадено въз основа на АУАН № 35 от 08.05.2024г., според който на 12.04.2024г., в сградата на РИОСВ Бургас, при проверка от страна на служители на РИОСВ Бургас на представени от жалбоподателя документи, било констатирано нарушаване изискванията за третиране на производствени и опасни отпадъци, посочени в точка „М. и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията“ в издаденото от РИОСВ Бургас Разрешение 02-ДО-483-00 от 12.10.2015г. на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД за извършване на дейности по третиране на отпадъци – нефтосъдържащи и маслосъдържащи отпадъци, на площадка с местонахождение [населено място], Промишлена зона, парцел № 10 [УПИ], кв. 11 по плана на [населено място]. Прието е, че от показанията на разпитания свидетел се установява, че „ЕПП ОЙЛ“ нямало сключен договор с „ВиК“ ЕАД [населено място] за предаване на отпадъчни води, като са изложени мотиви, че с показанията си свидетелят установява извършване на посоченото в АУАН нарушение.

Настоящият касационен състав не споделя изложените в решението на Районен съд Карнобат мотиви, които са послужили за отмяна на НП, като в тази връзка възраженията в касационната жалба се приемат за основателни. Съображенията за тези изводи са следните:

Видно е, че наказателното постановление е отменено поради пороци в АУАН (според съдебния състав: непосочена дата на нарушението и некоректно посочено място на нарушението), които според състава на Районен съд Карнобат са пренесени и в наказателното постановление (изложени са твърдения и за липса на посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението).

При собствена проверка касационният състав не констатира допуснати съществени нарушения при издаването на АУАН и НП.

Видно е, че в жалбата срещу НП са изложени множество съображения за допуснати съществени нарушения при издаването на АУАН, като Районен съд Карнобат е приел за неоснователни част от тях – относно компетентността на актосъставителя и съставянето на АУАН в отсъствието на свидетели. Настоящият съдебен състав споделя тези изводи – АУАН е съставен от главен експерт в отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ към дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ Бургас. Като доказателство по делото е приета Заповед № ЧР-2168 от 07.05.2024г. за назначаването на М. Ш. на тази длъжност, а така също и Заповед № РД-210 от 19.11.2020г. на директора на РИОСВ Бургас – за оправомощаването й да съставя актове, вкл. във връзка с приложението на чл. 136 от ЗУО. Следователно е налице валидно учредена компетентност по смисъла на чл. 157, ал. 2 от ЗУО за съставяне на АУАН. На следващо място – АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството-нарушител, на дата 08.05.2024г., за което е положен подпис от представител на нарушителя от същата дата. Съставен е в присъствието на свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Самото нарушение е установено от актосъставителя М. Ш. – след проверка по документи. Т.е. самото му естество е такова, че се базира на проверени документи и по тази причина са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – за съставянето му с участието на други двама свидетели (при установяване на нарушение по документи обективно няма как да са налице свидетели, присъствали при установяване на нарушението, тъй като същото се установява от контролния орган, боравещ с документите). Неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН при издаване на НП не може да е съществено нарушение, тъй като в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е посочена хипотезата, при която производството следва да се прекрати, но такава хипотеза в случая не е налице (НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН).

Не се споделят изложените от Районен съд Карнобат доводи за нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН – при съставянето на АУАН. Посочените разпоредби изискват в текста на АУАН да се посочат дата и място на извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Тези норми не следва да се тълкуват буквално, а да се отнесат към спецификата на конкретния вид административно нарушение, за което е ангажирана отговорността. Нарушението в случая е подведено под санкционната норма на чл. 136, ал. 2, т. 8 от ЗУО, която предвижда, че подлежи на наказание търговец, който нарушава изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци. В текста на АУАН и НП е препратено към нормите на чл. 71, ал. 3, т. 3 и т. 5 от ЗУО - в разрешението по ал. 1 се посочват дейностите по третиране на отпадъците и методите и технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците. Цитирано е предоставеното от РИОСВ Бургас на дружеството жалбоподател Разрешение № 02-ДО-483-00 от 12.10.2015г. и е направена констатацията, че дружеството предава отпадъчните води, извеждани от инсталацията по разрешението, на „Партнерс“ ООД, а не на „ВиК ЕАД – при липсата на сключен договор с последното дружество. По този начин е прието, че жалбоподателят нарушава изискванията за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията в издаденото разрешение от РИОСВ Бургас, по смисъла на което изходният състав на водата (ако отговаря на нормите) следва да се предава на В и К въз основа на договор. Следователно в текста на АУАН и НП са описани факти, които са в насока, че въпреки предвиденото в точка II. „М. и технологии“ от даденото разрешение, „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД не е сключило договор с „ВиК“ ЕАД, респ. не предава въз основа на такъв договор на „ВиК“ ЕАД отпадъчните води, получени в инсталацията, или получен концентрат с кодове 13 05 06* и 19 02 07*. Т.е. – цитирано е конкретното разрешение, дадено на жалбоподателя, посочени са относимите към случая параметри от разрешението и е прието, че не са спазени предвидените в него изисквания и методи за третиране на отпадъците. Тези факти са подведени под нарушените норми на чл. 71, ал. 3, т. 3 и т. 5 от ЗУО и санкционната такава на чл. 136, ал. 2, т. 8 от ЗУО. Изводът е, че посочените от наказващия орган като нарушени норми съответстват и на описаните в АУАН и НП факти, което означава, че в тях се съдържа минимално изискуемото съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Както се посочи нарушението се свежда до нарушаване на изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци, които изисквания се съдържат (в конкретния случай) в даденото на дружеството разрешително (с включените в него законоустановени реквизити по смисъла на чл. 71, ал. 3, т. 3 и т. 5 от ЗУО). За пълно описание на нарушението е било достатъчно да се посочи, че дружеството извършва дейност по третиране на отпадъци, мястото, на което извършва тази дейност, разрешителното, което регламентира по какъв начин следва да се извършва дейността, предвидените в разрешителното дейности по третиране на отпадъците и методите и технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците, както и обстоятелства, които според контролните органи представляват отклонение от такава въведените изисквания. Всички тези относими факти се съдържат в текста на АУАН и НП, поради което не се приемат доводите на жалбоподателя, възприети в тази част от съдебния състав, че не е налице пълно описание на нарушението.

Съдебният състав не споделя изложеното, че липсва дата на извършване на нарушението, както и коректно посочване на място на извършване на нарушението. Вече се посочи, че нарушението се изразява в неизпълнение на предвидени в разрешителното изисквания, които се свеждат до сключване на договор с „ВиК“ ЕАД [населено място] и предаване (въз основа на този договор) на отпадъчните води именно на това дружество. В текста на АУАН и НП ясно е посочено, че нарушението е установено на 12.04.2024г. – по документи, в сградата на РИОСВ Бургас. Самото нарушение се установява по документален начин – при сравнение между предвиденото в разрешението и сключените на практика договори от дружеството-жалбоподател. Непредаването на отпадъчните води на „ВиК“ ЕАД и несключването на договор с това дружество представлява бездействие, което (така описано) се осъществява на практика през целия период след издаване на разрешението. При това положение – посочването на дата 12.04.2024г. – датата, на която този факт е констатиран от проверяващите органи при проверка на необходимите документи, е достатъчно да се приеме (с оглед специфичния характер на бездействията като вид административни нарушения), че е посочена коректна дата на нарушението по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. В случая става въпрос за така нареченото „продължено“ нарушение, което продължава през неопределен период във времето – т.е. до отстраняването му по надлежния ред (при така описано нарушение същото би се преустановило със сключването на договор с „ВиК“ ЕАД и предаване впоследствие въз основа на него на отпадъчните води именно на това дружество). При този вид нарушения релевантна е датата, на която същите се констатират от контролните органи, тъй като това е първата дата на установяване на нарушението – респ. първата сигурна дата, от която може да се приеме, че е налице соченото административно нарушение. Мястото на нарушението също е посочено по достатъчно ясен начин. Настоящият съдебен състав не приема изложеното в обжалваното съдебно решение, че в текста на АУАН и НП като място на нарушението е посочено „сградата на РИОСВ – Бургас“. Прочитът на изписания в АУАН и НП текст ясно сочи, че нарушението е установено на 12.04.2024г. – в сградата на РИОСВ Бургас. Т.е. това е мястото на установяване на нарушението (което е логично след като същото се установява на база документи), а не мястото на извършването му. Освен това в текста на АУАН и НП недвусмислено и ясно е посочено, че сградата на РИОСВ Бургас е мястото на установяване на нарушението, поради което не би могло да възникне грешка относно волята на контролните органи. Мястото, където се извършват дейностите по третиране на отпадъците (което респ. е и място на нарушението с оглед изложеното в текста на АУАН и НП, че същото се явява извършено в нарушение на изискванията за третиране на отпадъци) също е посочено ясно и категорично – [населено място], Промишлена зона, парцел № 10, [УПИ], кв. 11 по плана на [населено място].

Всичко изложено е достатъчно, за да се приеме, че в текста на АУАН и НП по достатъчно ясен начин са посочени: дата на констатиране на нарушението (която при продължените нарушения съвпада с датата на извършването му), място на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Всички изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са спазени, поради което изводите в обратната насока, направени от контролираната инстанция, са неправилни и сочат на неправилност на съдебното решение по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага неговата отмяна по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК. При отмяната настоящият съдебен състав взе предвид правомощията си и достигна до извод, че следва да приложи това по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Според цитираната разпоредба в правомощията на касационната инстанция е да върне делото за разглеждане от друг състав на контролирания съд – когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според предвиденото в чл. 63в от ЗАНН тези нарушения подлежат на преценка през призмата на касационните основания за обжалване, предвидени в НПК. По арг. от чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 2 от НПК съществено нарушение на процесуални правила е налице при липсата на мотиви в съдебния акт. На това е акцентирано и в касационната жалба, като е посочено, че оспореният съдебен акт е немотивиран. Касационният състав приема за основателно това възражение.

Действително в съдебния акт се съдържат мотиви, но същите се свеждат до изводи за нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП. Както се посочи – настоящият съдебен състав приема, че такива нарушения липсват. Това налага разглеждане на спора по същество и мотивирането на съдебния акт по същество. Във въззивната жалба, от страна на „ЕПП ОЙЛ“ ЕООД са изложени множество възражения, които могат да бъдат обобщени, както следва: за да е съставомерно деянието трябва да е налице третиране, ведно с транспортиране на отпадъци; дейностите по третиране са преустановени в периода 06.04.2024г. – 20.04.2024г. с наложена принудителна административна мярка от директора на РИОСВ, поради което не е било възможно площадката да е затворена и да се извършат дейностите; не са били налице отпадъчни води и договорът с „Партнерс“ ООД фактически не е изпълняван; договор с „ВиК“ ЕАД би бил изискуем само ако са налице отпадни води, отговарящи на нормативните изисквания, каквито в случая не е имало. Всички тези възражения касаят съществото на спора и никое от тях не е получило отговор в постановеното от Районен съд Карнобат съдебно решение. Това от своя страна представлява липса на мотиви и е процесуално нарушение, което няма как да бъде отстранено от настоящата инстанция (така на практика по тези въпроси ще се произнесе само една инстанция, въпреки изрично предвиденото в чл. 63в от ЗАНН, че две съдебни инстанции следва да осъществят контрол върху НП). Последното в пълна степен важи и за направените от Районен съд Карнобат фактически установявания. В случая със съдебното решение е установено единствено, че е издаден АУАН, както и, че съставителят на АУАН при разпита си потвърждава изложеното в него относно липсата на сключен договор с „ВиК“ ЕАД. Липсва установяване на други факти, вкл. по поставените от жалбоподателя спорни въпроси, маркирани по-горе. Бланкетното отразяване, че с показанията си свидетелят установява посоченото в АУАН административно нарушение, не представлява отразяване на приетите от съда факти. Т. отразяване в съдебния акт по-скоро представлява доказателствен анализ и излагане на съображения за кредитиране показанията на свидетел. Доказателственият анализ обаче винаги следва да е обвързан с конкретно установени факти, които съдът следва изрично да е посочил (да е отразил категорично какво приема за установено като факти). Посочването, че нарушението се доказва от разпита на актосъставителя не представлява посочване на установени от съда факти, особено в хипотеза на въведени от жалбоподателя множество спорни въпроси, касаещи фактите по делото (вкл. налице ли са отпадни води). От своя страна разпоредбата на чл. 220 АПК въвежда забрана за касационния съд да установява нови факти. Следователно липсата на установени факти, касаещи очертания с АУАН и НП предмет на доказване и свързани с възраженията, отправени от наказаното дружество, също представлява липса на мотиви, която не може да бъде преодоляна в рамките на настоящото производство (преодоляването й означава излагане за пръв път от настоящия състав на фактически обстоятелства по делото, което е забранено както от чл. 220 АПК, така и от въведената възможност за жалбоподателя да се защитава пред две съдебни инстанции).

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Карнобат следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Районен съд Карнобат – поради установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила – на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК вр. чл. 209, т. 3 АПК вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК – въпросът за разноските (вкл. и за настоящото съдебно производство по КАНД № 1212/2025г. по описа на Административен съд Бургас) следва да бъде разрешен при повторното разглеждане на делото от състав на Районен съд Карнобат.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение рег. № 20 от 02.05.2025г. по а.н.д. № 367/2024г. по описа на Районен съд Карнобат.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Карнобат при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.