Решение по дело №668/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203, ал. 3 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр. Пазарджик, да бъде осъден Върховният административен съд да му заплати обезщетение в размер на 2 000 лв., както и мораторна лихва и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума от 21.05.2024 г. до пълното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 23.10.2023 г. до 20.05.2024 г., изразяващи се в болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, чувство за отхвърляне от правосъдието, претърпени в резултат от определение по адм. дело № 8454/2023 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение № 5284/20.06.2023 г. по адм. дело № 5113/2023 г. на Административен съд-София град.

Ищецът твърди, че в нарушение на нормите на Правото на ЕС са оставени без уважение исканията му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като твърди, че ВАС е нарушил чл. 6, чл. 13 и чл. 17 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); чл. 47, чл. 52-54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) във вр. чл. 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

Ответникът – Върховният административен съд не изразява становище по исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Адм. дело № 5113/2023 г. на Административен съд-София град (АССГ) е образувано по подадена искова молба от Н. Н. А. по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ срещу Административен съд-Пазарджик и Върховен административен съд. В исковата молба е формулирано искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, като с Определение № 5284/20.06.2023 г. съдът ги е оставил без уважение. За да постанови този резултат е приел, че ищецът не е получавал парични преводи след 2016 г., но е сключил два договора за цесия като вземанията му са прехвърлени на майка му. Счел е, че присъдените в полза на ищеца значителни суми като обезщетения по съдебни производства опровергават твърденията му за липса на средства, като той съзнателно се е лишил от присъдените в негова полза обезщетения.

Определението е оставено в сила с Определение № 8752/25.09.2023 г. по адм. дело № 8454/2023 г. на ВАС като е посочено, че А. е получавал парични обезщетения по дела в значителен размер, същият е на пълна държавна издръжка и имущественото му състояние не налага освобождаване от внасяне на държавна такса.

След влизане в сила на определението на АССГ, съдът е дал нов срок на ищеца за внасяне на държавна такса, като указанията не са изпълнени, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Определението на АССГ не е обжалвано и е влязло в сила на 14.12.2023 г.

По искане на ищеца по делото са допуснати и изслушани свидетелите Д. П. Г. и И. П. С. и двамата изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр. Пазарджик.

Свидетелят Г. заявява, че познава ищеца от 2014 г., като през м. май-юни 2023 г. ВАС са потвърдили определението на АССГ, с което не са го освободили от държавна такса и не са му предоставили правна помощ, съответно не е разгледана исковата му молба. Посочва, че А. по принцип постоянно вика и се ядосва.

Свидетелят С. заявява, че от 2021 г. с ищеца общуват ежедневно. Посочва, че през 2020 г. А. е изискал записите от камерите да се съхранят, но Административен съд-Пазарджик не е изпълнил исканията му, след което е обжалвал в АССГ, но съдът не го е освободил от държавна такса, а ВАС е оставил в сила определението. За прекратяване на делото от АССГ А. се ядосвал, имал главоболие, викал, крещял. Това му поведение започнало през м.май-юни 2023 г. вследствие на това, че АССГ не е разгледал исковата му молба.

При така установеното, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява, когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липсата дори само на един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализиран. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже: 1. Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца (сочените в исковата молба нарушение норми от ХОПЕС и КЗПЧОС); 2. Нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; 3. Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца вреда.

Ищецът твърди, че с определението си Върховният административен съд е нарушил чл. 6, чл. 13 и чл. 17 от КЗПЧОС и чл. 47, чл. 52-54 от ХОПЕС във вр. чл. 6 от Договора за Европейския съюз. Счита, че отказът от предоставяне на правна помощ и задължаването му да заплати държавна такса го лишават от правосъдие в противоречие с принципа залегнал в цитираните от него разпоредби, от което е претърпял неимуществени вреди, тъй като исковата му молба не била разгледана и производството по делото - прекратено.

Според практиката на Съда на Европейския съюз държавите-членки са задължени да обезщетят вредите, причинени на лица от нарушения на правото на Общността, за които те носят отговорност, когато твърдяното нарушение произтича от решение на съд, постановил решение като последна инстанция (Решение на Съда от 30 септември 2003 г. - Gerhard Köbler срещу Republik Österreich, дело C-224/01). В случая обаче, с Определение № 8752/25.09.2023 г. по адм. дело № 8454/2023 г. на ВАС е оставено в сила определение по адм. дело № 5113/2023 г. на АССГ, с което единствено е отказано да бъде уважено искането на Н. А. да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ в производството по адм. дело № 5113/2023 г. на Административен съд-София град. Нито определението на ВАС, нито това на АССГ имат за пряк резултат, прекратяване на съдебното производство по адм. дело № 5113/2023 г. и евентуалното лишаване на А. от достъп до правосъдие. Още повече, че след влизане в сила на определението АССГ е дал възможност на ищеца да внесе държавна такса, като едва след неизпълнение на указанията с Определение № 10407/27.11.2023 г. е върната исковата молба на А. и производството по адм. дело № 5113/2023 г. е прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 14.12.2023 г., като ищецът не е изчерпал гарантираната му от процесуалния закон възможност за защита на правата си в рамките на установения инстанционен съдебен контрол за законност на съдебните актове. При това положение, следва да се приеме, че твърдяното от А. нарушение на правото на ЕС, в резултат на което са му причинени неимуществени вреди, в случая не произтича от акт на националния съд, постановен като последна съдебна инстанция.

Отделно от това, според чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза, а според чл. 51, § 2 от същата, настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите.

Тоест, Хартата се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите му, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Следователно, за да се обсъжда нарушението на правото по чл. 47, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от Хартата, следва по делото да са налице фактически обстоятелства, които да обуславят реална връзка на делото на Върховния административен съд с правото на ЕС. Такава връзка, не е обоснована в исковата молба и не се установява в процеса. Както се посочи делото пред Върховния административен съд, по което ищецът не е освободен от държавна такса и не му е предоставена правна помощ, не предполага случай на прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с този правов ред.

Що се отнася до твърденията за нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, те са извън приложното поле на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Обстоятелството, че Хартата съдържа аналогични на Конвенцията разпоредби, не обосновава различен извод. Макар че съгласно чл. 6, § 2 от Договора за Европейския съюз Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени с Договорите. В този контекст, според чл. 6, § 3 Договора, основните права, както са гарантирани от Конвенцията и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Освен това за да се присъедини ЕС към ЕКПЧ, съгласно чл. 218 ДФЕС, следва да се сключи нарочно споразумение, каквото към момента не е налице. В този смисъл Решение № 985/07.02.2025 г. по адм. дело № 5459/2024 г. на ВАС.

При липсата на връзка с правото на ЕС, не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, поради което исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Н. Н. А. срещу Върховния административен съд, с които да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 2 000 лв., както и мораторна лихва и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума от 21.05.2024 г. до пълното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 23.10.2023 г. до 20.05.2024 г. в резултат от определение по адм. дело № 8454/2023 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение № 5284/20.06.2023 г. по адм. дело № 5113/2023 г. на Административен съд-София град.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.