№ 15362
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110116354 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 93845/21.03.2024
г., от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. 504-та 12,
притежаващ л.к. № ...., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ., фирмено дело №
24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, бул. „....... представлявано от Д. М. М. -Управител, e-
mail: ********@*****.*** срещу „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който се
иска да се обяви нищожността на клауза, предвидена в чл.11, ал.1 от
Договор за потребителски кредит № .. към искане № 9215660, сключен
между Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. 504-
та 12, притежаващ л.к. № .... и „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н
ПП,
1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия
2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК,
1
действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР
3. евентуален, да се обяви нищожността на клаузата на чл.11, ал.1
от Договор за потребителски кредит № .. към искане № 9215660,
тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗПотр.
2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5
лева от 255.84 лева, с който да се осъди ответника „СК ООД, с ЕИК: ........,
сьс седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. ...
представлявано от Н ПП да заплати на Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. София, ул. 504-та 12, притежаващ л.к. № ...., сумата в
размер на 5 лв. /частичен иск от 255.84 лв./, представляваща платена при
изначална липса па правно основание по Договор за потребителски
кредит № .. към искане № 9215660, ведно със законната лихва върху
нея,, считано от дачата па депозиране на настоящата искова молба
(21.03.2024 г.) до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 87883/31.05.2023 г. към искане – 9215660 при
следните параметри: главница – 700 лева, ГЛП – 44.50 %, ГПР – 56.78 %.
Общата сума, което ищецът е следвало да върне е 700.00 лева главница и 52.16
лева лихва, което се равнявало на 752.16 лева. Твърди, че договорът е
следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.11 от договора,
страните се договорили, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита
му се начислява неустойка в размер на 255.84 лева, която сума ще бъде
заплатена от ищеца разсрочено и ще бъде включена в погасителния план.
Твърди се, че ищецът не е предоставил обезпечение, поради което
ответникът му начислил исканата неустойка.
Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената
неустойка, били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя,
като крайният падеж бил на 06.09.2023 г. Така общата месечна вноска,
включваща главница, неустойка и договорна лихва е била в размер на 72.00
лева. Общата сума, която е следвало да бъде върната е 1008.00 лева.
Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова
сметка на ищеца: BG83CECB979050C6694200, BIC: CECVVGSF
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковата молба. Прави
възражение, че същата е нередовна. Прави възражение, че производството не е
допустимо, тъй като между същите страни е образувано дело № 69123/2023 г.
Моли съда да ги съедини. По същество на спора, че не е налице
недействителност по смисъла на ЗПК, оспорва да е нарушен чл.11, ал.1, т.10
2
ЗПК, както и да има нарушения на чл.19, ал.4 ЗПК, а неустойката е
действителна по смисъла на ЗЗД. Оспорва наличието на неравноправни
клаузи. Признава съществуването на договора при посочените в исковата
молба параметри. Признава, че между страните има четири договора със
същите клаузи и параметри, като не може да се приеме, че потребителят не е
знаел за наличието на оспорената клауза. Счита, че потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми. Оспорва и иска по чл.55 ЗЗД. Моли съда
да отхвърлят исковите претенция. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з), ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С допълнителни молби заявява, че поддържа
исковата молба. Представя списък с разноски. Претендира разноски. Моли
съда да уважи исковете.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з. В
молба изразява становище по същността на спора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, обективирано в Определение №
22134/29.05.2024 г. (л.51-57 от делото), съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 22134/29.05.2024 г., съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че не е необходимо да повтаря
изложеното в цитираният съдебен акт (л.51-57 от делото).
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че неустойката за обезпечение на кредита заобикаля
императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до
оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а
представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил
при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е
нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да
3
разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което
води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Ето
защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна. От заключението
се установи, че ГПР с включената неустойка за обезпечение на кредита е
1 364.62 % (пети въпрос). ГПР надвишава петкратният размер на законната
лихва по просрочени задължения, определена с ПМС, който за цитирания
период е 63.85% От заключението се установи, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 855.65 лева по целия договор, а по неустойката за
обезпечение на кредита 139.23 лева.
При тези факти, установени от експертизата, съдът приема, че
процесната клауза за неустойка за обезпечение на кредита е нищожна, поради
противоречения със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като по този начин не
се знае колко е действителният разход по кредита, чл.11 и чл.19 ЗПК, тъй като
надвишава петкратният размер на лихвата за просрочени задължения.
Нарушавайки тези разпоредби, клаузата е неравноправна по смисъла на
чл.143, ал.1 ЗЗПотр., тъй като по този начин за потребителя се създава явно
неизгодно положение, което той не може едностранно да измени.
Освен това, на основание чл.22 вр. чл.19 ЗПК, целият договор е
недействителен.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Следователно заплатените от него суми не се дължат.
Дължи се само главницата в размер на 700.00 лева. В този смисъл платеното за
разликата от 700.00 до 855.65 лева, а именно 155.65 лева (16.42 лева
договорна лихва и 139.23 лева неустойка) се явява платено без основание. На
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД то следва да бъде върнато на ищеца от
ответника.
При това положение исковата претенция е уважена на главния иск – за
недействителност на процесната клауза, на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
По отношение на осъдителния иск с молба от 02.08.2024 г. ищецът прави
изменение на иска като го увеличава като вместо 5 лева, частичен иск от
255.84 лв., го предявява за 139.23 лева, като прави отказ за горницата и
твърди, че пълния иск е 139.23 лева. При това положение, макар и липса на
определение по чл.214 ГПК от о.с.з., съдът приема, че следва да се произнесе
по увеличения размер на иска. Същото няма да наруши правата на ответника,
доколкото е до размера на целия частичен иск. При това положение съдът
приема, че е сезиран за сумата от 139.23 лева. Както съдът прие по-горе,
сумата, която е платена без основание е 155.65 лева, но ищецът претендира
139.23 лева. Ето защо съдът следва да се произнесе само по размера на това
искане
4
С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по
основание и размер.
Ето защо, по предявения иск от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. София, ул. 504-та 12, притежаващ л.к. № ...., срещу „СК ООД, с
ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.
... представлявано от Н ПП, следва да се обяви нищожността на клауза,
предвидена в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № .. към искане
№ 9215660, сключен между Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.
София, ул. 504-та 12, притежаващ л.к. № .... и „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. ...
представлявано от Н ПП, поради противоречине със закона, на основание
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия.
Следва да се осъди „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП да
заплати на Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. 504-
та 12, притежаващ л.к. № ...., сумата в размер на 139.23 лева (сто тридесет и
девет лева и двадесет и три стотинки) представляваща платена при изначална
липса па правно основание по Договор за потребителски кредит № .. към
искане № 9215660, ведно със законната лихва върху нея, считано от дачата па
депозиране на настоящата искова молба (21.03.2024 г.) до окончателното й
изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски. Съгласно
представен списък с разноски, обективиран в молба с вх. № 181838/04.06.2024
г., същият претендира разноски, както следва и представя доказателства за
това:
-50.00 лева - държавна такса – л.20 от делото
- 1000.00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ – доказателство към
молбата.
- 480.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за първия
иск
- 480.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за втория
иск
Общият брой разноски, които ищецът е направил е 1050.00 лева. Същите
следва да бъдат присъдени в негова полза.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
5
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП. Следователно за исковото
производството следва да се приложи НЗПП. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за
процесуално представително по дело възнаграждението е в размер от100 до
360 лева. Отчитайки характера на исковото производството, изготвената
искова молба, която беше нередовна, въпреки многократното подаване на
такива молба от същия адвокат (над 20 на месец), неявяването му в о.с.з.,
представянето на правни доводи на базата copy-paste, богата съдебна практика
по исковата молба, както и че ищецът не се явил в открито съдебно заседание,
въпреки връчената му призовка (л.59 от делото), съдът приема, че
възнаграждението на адвоката следва да бъде определен в минимален размер,
а именно 100.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
установи нищожност, докато при втория иск исе търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
цялата фаза. Няма логика, нито правно или житейско основание, адвокатите,
които упражняват дейност в областта на делбеното производство да търпят
негативи и да претендират един хонорар за цялото производството, а не за
всеки един иск по отделно. При това положение, съдът приема, че следва да се
присъди едно възнаграждение за адвокат в това производство. Разноските за
възнаграждение на един адвокат следва да бъдат присъдени в полза на
адвоката, на основание чл.38 ЗА
Ето защо „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП следва да бъде
осъден да заплати на Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.
София, ул. 504-та 12, притежаващ л.к. № ...., сумата в размер на 1050 лева
6
(хиляда и петдесет лева) представляващи разноски по гр. д. № 16354/2024 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
„СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП 7 следва да бъде осъден да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М“, Булстат ., фирмено дело
№ 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. „..... сумата в размер на 100.00
лева (сто лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 16354/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на клауза, предвидена в чл.11, ал.1 от
Договор за потребителски кредит № .. към искане № 9215660, сключен между
Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. 504-та 12,
притежаващ л.к. № .... и „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП, поради
противоречине със закона, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия, по предявен иск от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. София, ул. 504-та 12, притежаващ л.к. № ...., срещу „СК
ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Младост, бул. ... представлявано от Н ПП,
ОСЪЖДА „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП да заплати на Д. Я.
Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. 504-та 12, притежаващ
л.к. № ...., сумата в размер на 139.23 лева (сто тридесет и девет лева и
двадесет и три стотинки) представляваща платена при изначална липса па
правно основание по Договор за потребителски кредит № .. към искане №
9215660, ведно със законната лихва върху нея,, считано от дачата па
депозиране на настоящата искова молба (21.03.2024 г.) до окончателното й
изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП да заплати на Д. Я.
Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. 504-та 12, притежаващ
л.к. № ...., сумата в размер на 1050 лева (хиляда и петдесет лева)
представляващи разноски по гр. д. № 16354/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „СК ООД, с ЕИК: ........, сьс седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Младост, бул. ... представлявано от Н ПП 7 да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М“, Булстат ., фирмено дело № 24/2021
г. по описа на СГС, гр. София, бул. „..... сумата в размер на 100.00 лева (сто
7
лева), представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 16354/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл..78, ал.1 ГПК.
СУМАТА може да бъде платена на следната банкова сметка с титуляр
адв. Д. М., BG83 CECB 9790 50C6 6942 00.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8