№ 11487
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20251100102533 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на фаза подготовка на делото за разглеждане в съдебно
заседание.
В депозирания по делото отговор, ответникът прави възражение за наличие на
предходно дело между страните със същия предмет, основание и искане, по което
ищецът е направил отказ от предявените искове, което обуславя и недопустимост
на настоящото производство.
По така наведеното възражение, съдът намира следното:
Право на ищеца е да се откаже от иска, последица от което е недопустимостта
на образуваното по него производство. Отказът от иск има десезираща функция по
отношение на съда за даване на защита на спорното право или на част от него
занапред по същия или последващ процес. Отказвайки се от иска си, ищецът не
може отново да предяви същия иск – аргумент от чл. 233, изр. 2 ГПК.
Отказът от иск е процесуално действие на ищеца към съда, а не материално-
правен отказ от правото, претендирано с иска, и лишава ищеца от възможността
по-нататък да търси съдебна защита на своето материално право, но не погасява
самото право. В правната теория съществуват две схващания по въпроса дали към
отказа от иск се прикрепя сила на пресъдено нещо, подобно на силата на
пресъдено нещо на решението по съществото на спора. Според едното виждане
отказът от иск съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователността на
иска и към това признание се прикрепя силата на пресъдено нещо.
Последиците на отказа от иск се приравняват на последиците на отхвърлен
иск. Според другото виждане отказът от иск няма за последица формиране на сила
1
на пресъдено нещо по спорния предмет, а само погасяване на правото на иск по
отношение на спорното материално право. Няма правна норма, която да свързва
отказа от иск с последиците на влязло в сила решение по спора. Според двете
становища еднозначно се приема, че отказът от иска е процесуални действие, а не
отказ от съществуващо материално право.
За да е основателен отвод за пресъдено нещо, следва да е налице обективен и
субективен идентитет между спора, предмет на прекратеното поради отказ от иска
производство, и предявения по-късно иск. Само когато е налице пълен обективен и
субективен идентитет, влязлото в сила определение за прекратяване на делото
поради отказ от иска е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на
същия иск отново. Обективните и субективните предели на силата на пресъдено
нещо са очертани от основанието и петитума на предявения иск, а той определя и
вида и размера на търсената защита. Под обективен идентитет се има предвид
двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание /ППВС
№ 2/1977 г., т. 9/. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се
извежда претендираното право.
В настоящия е налице пълен обективен идентитет между делата, което
обуславя и недопустимост на настоящото производство.
В настоящото производство се иска връщане на сумата от 63 287.84 евро,
които се твърди да са платени по нищожен договор за кредит от 18.07.2008г., като
нищожността на договора се свързва с неравноправност на клаузите на чл.1, ал.1,
чл.2, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал.2, и чл.23 от него.
По идентична искова молба е било образувано гр.д.№ 49669/2012г. на СРС,
30 състав, с искане за връщане на сумата от 15 051.25 лева, които се твърди да са
платени въз основа на нищожни клаузи от същия договор за кредит от 18.07.2008г.
- нищожност на клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал.2 и чл.23 от него.
На 28.05.2018г. ищецът е направил отказ от иска, при което производството по
делото е прекратено.
Заявеният отказ от предявения иск гр.д.№ 49669/2012г. на СРС, 30 състав за
връщане на част от сумите, платени въз основа на неравноправни клаузи по
договора за кредит от 18.07.2008г. има за последица невъзможност за ищеца, след
като делото е прекратено, повторно да предяви иск за връщане на същата, респ.
остатъкът от сумата – защото след прекратяване на производството поради отказ
от иска страната няма право занапред да търси съдебна защита на това право. С
извършения отказ е погасено занапред процесуалното право на иск за вземането,
2
което е било и предмет на предходното дело.
Предвид това и доколкото съществува пълен обективен и субективен
идентитет между двете дела, настоящото производство е недопустимо и следва да
бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 233, изр.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 2533/2025 г. по описа на
Софийски градски съд, І-26 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3