Р Е Ш Е Н И Е № 260964
гр. Пловдив, 25.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Тодорка
Мавродиева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2490 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Ищецът И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адв. Д.А., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, с
което да постанови по отношение на ответниците Е.П.П., ЕГН **********, и Р.Г.Г.,
ЕГН ********** , изкупуване на ¼ идеална част от недвижим имот, подробно
описан в исковата молба.
Исковата претенция се основа на твърденията, че ищецът
е съсобственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, ***, а именно: Поземлен имот с идентификатор
56784.519.675, гр.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес
на имота: гр.***, ***с площ 318 кв.м. с трайно предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./ с номер по предходен план: поземлен имот №796, кв.395, парцел ХVІІ-796 със
съседи: поземлени имоти с идентификатори -56784.519.676, 56784.519.1029, 56784.519.677,
56784.519.884, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 56784.519.675.1, гр.***, Община ***,
Област *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на АГКК с адрес на сградата:
гр.***, ***, разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.675 със застроена площ
82 кв.м., брой етажи: 2 с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, който
имот съответства по документи за собственост и извършено разширение и
преустройство на: дворно място, цялото с площ 330 кв.м., съставляващо парцел
имот с пл. № 796, включен в парцел І-първи хотелски комплекс, квартал 124 по
плана на ***на гр.*** от ***г., впоследствие парцел XVII от квартал 396 по
плана на ***-***, одобрен със Заповед №ОА-1927/29.12.2000 г., находящ се в гр.***,
***, с граници и съседи: от юг и от изток-улица, от север-имот пл.№799 и от
запад-имот пл.№797, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 78,50 кв.м. с РЗП 228,20 кв.м., състояща се от: първи етаж със
застроена площ 78,50 кв.м. с входно антре, санитарен възел, лятна дневна с
кухненски бокс и кабинет; втори етаж със застроена площ от 94,00 кв.м. с входно
антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, две спални; обитаем таван със
застоена площ 55,70 кв.м. с таванска стая, санитарен възел и тераса, и
прилежащо към жилищната сграда складово помещение - изба, под нивото на двора с
вход от ***със застроена площ 36,00 кв.м.
Ищецът
твърди, че притежава 3/4 ид. части от имота, а останалата ¼ ид. част се
притежават общо от А.Б.Г., починала на ***, и Р.Г.Г., съгласно констативен
нотариален акт за собственост. Ищецът твърди, на 28.06.2016г. А.и Р. Г. са
продали своите идеални части от имота на дъщерята на А.Г.– Е.П.П., за сумата от
9900 лв. Ищецът твърди, че на него не му е било
предложено от продавачите Г. да изкупи в качеството му на съсобственик техните
идеалните части.Ищецът твърди, че за процесната продажба е узнал в средата на
месец септември 2019г.
Ответникът Р.Г.Г., ЕГН ********** , с адрес ***, чрез
пълномощник адв. К.А.- В.,***, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът Г. оспорва предявения
иск като неоснователен. Ответникът твърди, че към момента на продажбата на
процесните ¼ идеални части, последните са били лична собственост на
съпругата му А.Г.. Твърди, че процесната сделка е симулативна- с покупко- продажбата
се прикрива дарение, като ответницата П. никога не е плащала нито на ответника,
нито на неговата съпруга и майка на ответницата П.каквито и да е било суми.
Твърди, че продажбата на ¼ идеални части от имота на ответницата П. – дъщеря
на неговата съпруга от първия брак, е извършена със знанието, съгласието и
препоръките на ищеца, с оглед имотът да остане само на наследниците на бившата
собственица А.Б.– баба на ищеца и на съпругата на ответника, като така се
изключат наследниците на ответника – неговите деца от първия му брак. Твърди,
че ищецът е знаел за сделката от момента на прехвърлянето, както и че
ответницата П. е предоставила на ищеца нотариалния за продажбата на идеалните
части при неговото пребиваване в България по повод погребението на съпругата
му. Твърди, че за описания в исковата молба имот ищецът е изготвил договор за
наем– на български и английски език, като ответникът е бил упълномощен от
двамата съсобственици – ищеца и ответницата П. да ги представлява при
сключването на договора. Твърди, че по изрично настояване на ищеца в договора
за наем не са цитираните имената на собствениците, но това ставало ясно от
посочените в договора имейл адреси на ищеца и и на ответницата П.. Твърди, че
уговорката на условията по договора за наем ставало директно между двамата
съсобственици.
Ответницата Е.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник адв. П.Д., със съдебен адрес ***, в срока по чл.131 ГПК е подала
отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответницата оспорва
иска като неоснователен и като погасен по давност. Твърди, че продажната сделка
е симулативна, а действителната воля на страните по нея е била да направят
дарение. Твърди, че не е плащала каквато и да било сума за придобиването на
процесните идеални части, предвид действителната уговорка между страните за
извършване на дарение. Твърди, че действително целената от страните сделка е
дарение, а не покупко- продажба. Твърди, че ищецът е бил в течение на
прехвърлянето на процесните идеални части, че по негова препоръка сделката е
оформена като продажба с цел да се изключат евентуалните наследници на
ответника Р.Г., за да може имотът да остане в собственост само на наследниците
на А.И. Б. – тяхна баба и бивша собственица на имота. Твърди, че през *** г.,
когато ищецът е бил в България по повод погребението на нейната майка А.Г.,
ответницата е предоставила на ищеца препис от констативния нотариален акт №
176/ 28.06.2016г. за собственост на
целия недвижим имот в полза на А.Б.Г. и Р.Г.Г. за ¼ идеална част в режим
на СИО на ищеца И.С.К. за ¾ идеални части, както и препис от нотариалния
акт за продажба на процесните ¼ идеални части от имота.
По същество ищецът чрез пълномощника си
адв. А. пледира за уважаване на иска като основателен и доказан и за присъждане
на разноските в производството. Представя писмена защита.
По
същество ответникът Г. чрез пълномощника си адв. В. пледира за отхвърляне на
иска като неоснователен, по съображения изложени в представена писмена защита.
По
същество ответникът П. чрез пълномощника си адв. Д. пледира за отхвърляне на
иска като неоснователен, по изложени в представена писмена защита съображения.
Претендира разноските за производството.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗС
собственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице след
като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение. Според ал. 2 на същия член
ако декларацията на съсобственика е неистинска или ако третото лице купи частта
на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително
уговорените условия, като искът следва да се предяви в двумесечен срок от
продажбата.
В настоящия случай страните не спорят, като посочените
обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства –
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 177, том І, рег. № 2650,
нот. дело № 147/ 2016г. и нотариален акт за установяване на правото на
собственост № 176, том І, рег. №2649, нот. дело № 146/ 2016г. /л.5-л.7/, че на
28.06.2016г. А.Г.и Р.Г. са продали на Е.П. правото на собственост върху
¼ идеални части от процесния недвижим имот, които идеални части са
притежавА.в режим на СИО, както и че към датата на разпоредителната сделка
продавачите и ищецът И.К. са съсобственици на този имот.
По делото не е спорно, като това се установява и от приетото
по делото Удостоверение за наследници /л.23/, че А.Г.е починала на ***, и е
оставила законни наследници ответниците Р.Г. и Е.П..
Страните не спорят, че прехвърлителите по процесната
сделка А.и Р. Г. не са предложили на ищеца – в качеството му на съсобственик,
да закупи тяхната идеална част от съсобствения процесен недвижим имот. По
делото като писмени доказателства са приети преписи по нотариално дело № 147/
2016г. по описа на нотариус Н. Х.- С., с район на действие РС - -*** /л.156-л.178/,
от които се установява, че в преписката по нотариалното дело не се съдържат
писмени доказателства, че продавачите А.и Р. Г.са предложили на ищеца да купи
техните идеални части, както и писмена декларация от продавачите, че ищецът не
е приел това предложение.
Спорните по делото въпроси се свеждат до това кога
ищецът е узнал за процесната продажба, както и дали процесната покупко-
продажба е относително симулативна като прикриващ договор за дарение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
– копия от страниците на паспорта на ищеца /л.122-л.126/ и показанията на
свидетеля К. А. се установява безспорно, че ищецът е узнал за процесната
разпоредителна сделка през месец септември 2019г. Установява се, от показанията
на св. А., че по поръчение на ищеца през месец септември 2019г. свидетелят е
направил справка в имотния регистър за процесния недвижим имот, от която
справка е установил, че ¼ идеална част от имота, собствена на останалите
двама съсобственици, е продадена през 2016г. на ответницата П., и е уведомил
ищеца за това. Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни и
убедителни, същите не противоречат на останалите събрА.по делото доказателства
и при всички случаи не се разколебават от показанията на допуснатите на
ответниците свидетели. Показанията на св. А. кореспондират и с представените
копия от страниците от паспорта на ищеца досежно кога последният е бил в
България и съответно за проведените между тях двамата срещи в края на месец
август и началото на месец септември 2019г.
Исковата молба е заведена в съда на 24.10.2019г. Правото
на изкупуване в настоящия случай се явява предявено в двумесечния срок по
чл.33, ал.2 ЗС, тъй като съгласно постоянната и непротиворечива съдебна
практика срокът тече от момента на узнаването, т.е. от фактическото узнаване на
продажбата. В настоящия случай безспорно се установява, че искът е предявен в
двумесечния срок от узнаването от ищеца за извършената продажба на процесните
идеални части от имота.
Не се установиха твърденията на ответниците, че ищецът е узнал в по- ранен момент за
процесната продажба, а именно през месец ***г., в деня на погребението на А.Г..
Показанията на свидетелките Е.К.и Г.К. са крайно неубедителни, същите не
оборват показанията на св. А. и не могат да мотивират безспорен извод, че
ищецът е узнал за процесната продажба в деня на погребението на А.Г.. В общи
линии и двете свидетелки твърдят, че в деня на погребението на А.Г.ответницата П.
е дала на ищеца нотариални актове за къщата – 2 броя, които са били поставени в
плик. Първата свидетелката твърди, че е видяла ответницата П. да дава документи
на ищеца, които е извадила от някакъв плик, който плик дотогава свидетелката не
е била видяла, и че документите й заприличали на нотариални актове, защото била
видяла печат на нотариус. Свидетелката К. твърди, че след това ответницата П. й
обяснила, че трябвало да предаде на ищеца нотариалните актове за къщата, които
вече били готови. Втората свидетелка твърди, че в деня на погребението
ответницата П. й дала да сложи в чантата си плик с документи – два броя
нотариални актове, ответницата ги била показала на свидетелката К. и също така
й казала, че това са нотариалните актове за къщата. Св. К. свидетелства, че
ответницата П. е поискала по- късно да й даде плика, защото същият трябвал на
ответницата, за да го даде на ищеца. Свидетелката заявява, че не е видяла
ответницата да дава плика на ищеца. Анализирайки показанията на свидетелките,
не може да се мотивира въз основа на тях извод, че в действителност ответницата
П. е дала в деня на погребението на майка си препис от нотариалния акт,
обективиращ процесната продажба. От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че през юни 2016г. е инициирано нотариално производство за удостоверяване
правото на собственост върху процесния недвижим имот, издаден е констативен
нотариален акт за установяване правото на собственост № 176, том І, рег. №2649,
нот. дело № 146/ 2016г. /л.7/, съгласно който за собственици на имота са
признати А.Г.и Р.Г., двамата с обща квота в размер на ¼ идеална част,
придобита в режим на СИО, и И.К., с квота в размер на ¾ идеални части,
придобита и притежавана като индивидуална собственост. Не може да бъде
установено за кои точно нотариални актове става дума в показанията на
свидетелките, че са били дадени от ответницата на ищеца, тъй като нито една от свидетелките
не се е запознала със съдържанието им. Св. К. свидетелства, че това са
нотариални актове за къщата, но това е по думите на ответницата П., без
свидетелката да се е запознала със съдържанието на тези актове. св. К.свидетелства,
че ответницата й е казала, че трябва да предаде на ищеца нотариалните актове,
които вече били готови, без да конкретизира какви точно нотариални актове.
Отделно от това показанията на св. К., че ищецът настоявал А.да прехвърли
всичко на ответницата П., така че ответникът Г. да не стане неин наследник и
съответно неговите деца да станат наследници на част от сградата, също не могат
да мотивират извод, че той е знаел за процесната продажба. Това е така, защото
от тези показания може само да се заключили за принципна лична позиция на ищеца
идеалните части, собствени на А.и Р. Г., да останат само на наследниците на А.Б.–
бивш собственик на процесния недвижим имот и баба на ищеца и на А.Г.. Но при
всички случаи не установяват конкретно знание на ищеца за сключената на
28.06.2016г. сделка- продажба на процесните идеални части.
На следващо място от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се доказва твърдението на ответниците, че процесната
сделка е симулативна и че действителната воля на страните по нея е била за
дарение на процесните идеални части. По делото не са представени писмени
доказателства, които да обективират изявление на страните по процесната сделка,
че договорът за продажба е симулативен и че действителната воля на страните е
била процесните идеални части да бъдат дарени на ответницата П.. Представените
декларации, подписани от ответниците Р. Г. и Е.П., не могат да бъдат кредитирА.като
такива, тъй като същите са от дата, много последваща процесната продажба. Декларациите
са с нотариална заверка на подписите от 21.10.2020г. и 15.10.2020г., които дати
са даже след предявяване на иска и след като на ответниците е връчен препис от
исковата молба, а датата на сключване на разпоредителната сделка е 28.06.2016г.
По делото е прието като писмено доказателство саморъчно завещание /л.180/,
подписано от А.Г., от дата 15.04.2016г., посредством което същата завещава
своята ¼ от процесния недвижим имот на дъщеря си ответницата П..
Доколкото след неговото съставяне А.Г.се е разпоредила с процесните ¼
идеални части, то същото би могло да бъде кредитирано като писмено
доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което да обоснове допустимост на
свидетелски показания за установяване действителната воля на страните по
сделката. Такива обаче не бяха ангажирани, независимо, че на ответниците беше
допуснат свидетел за това. Показанията на св. К.са изключително оскъдни и
лишени от конкретика за тези обстоятелства. Същите не съдържат данни относно
волята на страните по сделката. Свидетелката сочи единствено, че ищецът
настоявал А.Г.да прехвърли всичко на дъщеря си – ответницата П., което свидетелства
за волята на ищеца имотът да остане само на наследниците на бившата собственица
А.Б., но не установява волята на страните по процесната сделка, и по-
конкретно, че действителната воля на страните по процесната сделка е била да
сключат договор за дарение.
Гореизложеното обосновава
основателността на предявения иск, предвид на което същият следва да бъде
уважен.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – основателност
на исковата претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски и представените по делото доказателства за тяхната направа, в тежест
на ответниците следва бъдат присъдени разноски в общ размер на 3244,73 лв.,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.33, ал.2 ЗС по иска, предявен от И.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Р.Г.Г., ЕГН ********** , с адрес ***, и Е.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, ИЗКУПУВАНЕ
в полза на И.С.К., ЕГН **********, на ¼ (една четвърт) идеална част от
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 56784.519.675, гр.*** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.***, ***с площ 318 кв.м. с
трайно предназначение на територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./ с номер по предходен план: поземлен имот №796,
кв.395, парцел ХVІІ-796 със съседи: поземлени имоти с идентификатори -56784.519.676,
56784.519.1029, 56784.519.677, 56784.519.884, ведно
с построената в имота сграда с идентификатор 56784.519.675.1, гр.***,
Община ***, Област *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г.
на
Изп.директор на АГКК с адрес на сградата: гр.***, ***, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.519.675 със застроена площ 82 кв.м., брой етажи: 2 с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, който имот съответства по документи
за собственост и извършено разширение и преустройство на: дворно място, цялото
с площ 330 кв.м., съставляващо парцел имот с пл. № 796, включен в парцел І-първи
хотелски комплекс, квартал 124 по плана на ***на гр.*** от 1971 г.,
впоследствие парцел XVII от квартал 396 по плана на ***-***, одобрен със
Заповед №ОА-1927/29.12.2000 г., находящ се в гр.***, ***, с граници и съседи:
от юг и от изток-улица, от север-имот пл.№799 и от запад-имот пл.№797, ведно с
построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 78,50 кв.м. с
РЗП 228,20 кв.м., състояща се от: първи етаж със застроена площ 78,50 кв.м. с
входно антре, санитарен възел, лятна дневна с кухненски бокс и кабинет; втори
етаж със застроена площ от 94,00 кв.м. с входно антре, дневна с кухненски бокс,
баня с тоалетна, две спални; обитаем таван със застоена площ 55,70 кв.м. с
таванска стая, санитарен възел и тераса, и прилежащо към жилищната сграда складово
помещение - изба, под нивото на двора с вход от ***със застроена площ 36,00
кв.м., при уговорената в нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан в СВ *** под акт № 54, том
55, дело № 10673/ 16г., вх. рег. № 20408/ 29.06.2016г., сключен на 28.06.2016г.
между А.Б.Г., с ЕГН **********, и Р.Г.Г., с ЕГН
**********, от една страна като продавачи, и Е.П.П., с ЕГН **********, от друга страна като купувач, цена от 9900 лв., която сума И.С.К.,
ЕГН **********, следва да заплати на Е.П.П., ЕГН **********, в едномесечен срок
от влизане в сила на решението.
УКАЗВА на ищеца И.С.К., ЕГН **********, че ако не плати
пълния размер на дължимата сума в месечния срок от влизане в сила на решението,
тона решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН ********** , с адрес ***, и Е.П.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3244,73 лв. /три хиляди двеста четиридесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки/, разноски за производството по гр.
дело № 2490/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: