реш е н И Е
№ 803/2.11.2021г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 1026, по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на А.З.Н. ***, чрез
адв. К.У. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 21-0310-000060 от 17.07.2021 г., издадена от полицейски инспектор,
група ОДЧ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на А.З.Н. принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а *** за срок от шест месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е
незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и противоречие с материалния закон. Оспорва се нарушението по чл. 174
ал.3 от ЗДвП. Иска
се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноски
Ответникът по оспорването – Р. А.- полицейски инспектор към ОДМВР Пазарджик, група
ОДЧ, редовно призован, не се явява. Постъпило е становище по жалбата в
съпроводителното писмо към административната преписка от юрк. П., която оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
На 17.07.2021 г., жалбоподателят Н.
управлявал собствения си л.а *** в с. Попинци, по ул. „Георги Димитров“ по
кръстовището с ул. „Васил Коларов“, където бил спрян за проверка от
полицейските служители при РУ Панагюрище И. В. и Р. В.. Тъй като водачът
миришел на алкохол, на последния му било предложено да бъде тестван с За
констатираното нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на водача бил съставен АУАН
бл. № 782737 и му бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта
№ 0059661. В талона било отбелязано, че водачът следва да се яви във ФСМП
Панагюрище в срок от 120 мин. В указания срок, водачът не се явил в лечебното
заведение и не дал кръвна проба за медицинско изследване.
Впоследствие била издадена и оспорената
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0310-000060 от
17.07.2021 г., с която била
наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а *** за срок от шест месеца.
Жалбоподателят е получил заповедта на 17.08.2021 г. и е подал жалбата в РУ Панагюрище на 31.08.2021 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от полицейски
инспектор, група ОДЧ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, в това му качество и е налице необходимата компетентност,
като е оправомощен за това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на
директора на ОД на МВР – Пазарджик / съгласно която оперативните дежурни в група ОДЧ в
почивни дни са оправомощени да издават ПАМ от процесния вид/.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу лицето А.З.Н.. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо лице, което
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца до една
година. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е лицето да е имало качеството на водач- т.е да е управлявал МП и да е отказало да бъде тествано с техническо средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието
за медицинско изследване на кръвта. Нарушението
на водача по чл. 174 ал.3 от ЗДвП е констатирано със съставения АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя.
Жалбоподателят не оспорва изложената в
АУАН фактическа обстановка. Релевират се възражения за нарушаване на
процедурата в Наредба № 1/19.07.2017 г., които са неоснователни. Липсва спор,
че наредбата предоставя два алтернативни способа за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача- чрез техническо средство или
медицинско изследване на кръвта. Вярно е също, че законодателят е предоставил
на водача правото да избере единия от двата способа за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Същественото в случая е, че водачът е
отказал всеки един от тези законоустановени способи, поради което е осъществил
състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Ако беше избрал някой от
способите, щеше да извърши нарушение по чл. 5 ал.3 от ЗДвП, престъпление по чл.
343б от НК или ако по надлежния ред е установена концентрация на алкохол по-
ниска от 0,5 промила на хиляда- изобщо нямаше да бъде третиран като
закононарушител.
Не може да се приеме и възражението, че
действайки при условията на оперативна самостоятелност и налагайки ПАМ в
рамките на минималния законоустановен
срок от 6 месеца, административния орган е нарушил принципа за
съразмерност, заложен в чл. 6 ал.2 от АПК.
При
извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед, на всички
основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е законосъобразна, като
издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на материланоправните
разпоредби и на специфичната цел на закона. Жалбата на А.Н.
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид своевременно заявената претенция за разноски от
страна на ответника, такива му се дължат в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение на чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.З.Н.
***, чрез адв. К.У. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 21-0310-000060 от 17.07.2021 г., издадена от полицейски
инспектор, група ОДЧ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик.
ОСЪЖДА А.З.Н. *** да заплати на ОДМВР Пазарджик сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: