№ 19165
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20231110157461 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес в ****, чрез пълномощника му адв. Д. М., против „В..БГ“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от управителя З.С.Р..
Твърди се в исковата молба, че на 21.06.2021 г. между ищеца, като заемател и
ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем № **********.
Съгласно клаузите на договора ответникът е предоставил на заемателя сумата от 80 лв.,
която той се е задължил за погаси в срок до 26.06.2021 г. при уговорени ГПР в размер на
47,90 % и лихвен процент в размер на 39,24 %. С договора страните са уговорили
кредитополучателят да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 13,20 лв. На
22.06.2021 г. и на 23.06.2021 г. са сключени анекси към договора, с които на ищеца за
отпуснати парични суми и той се е задължил да заплати такси за експресно разглеждане.
Ищецът е погасил изцяло задължението си по договора за паричен заем, като е заплатил
сумата от 1 197,57 лв.
И. Д. претендира, че договор за паричен заем е нищожен, тъй като противоречи на
императивни норми и съдържа неравноправни клаузи. Ищецът поддържа, че целият договор
за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно-
ГПР. Поддържа, че в договора бил погрешно посочен размерът на ГПР, като действителният
такъв надхвърлял законоустановения максимален праг. Излага, че неправилното посочване
на ГПР води на собствено основание до недействителност на договора в цялост. Посочва, че
налице била заблуждаваща търговска практика. Твърди, че таксата за експресно разглеждане
е следвало да бъде включена в размера н ГПР. Поддържа, че така уговорената клауза,
предвиждащата горепосочената такса, била нищожна като неравноправна. Липсвала
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. По същество
последният не престира допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това
клаузата имала неравноправен характер и с нея се целяло неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата
представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане по същество била добавка
към възнаградителната лихва и го обогатявала неоснователно.
Като излага тези факти и съображения, И. Д. моли да бъде прогласена нищожността
на клаузата от договора, регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане и да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 133,74 лв., като платена на
нищожно основание. Претендират се направените по делото разноски.
1
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи Договор за паричен заем № **********,
погасителен план, СЕФ и Общи условия, както и справка за получени суми по договора.
Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи. Прави искане за издаване на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред БНБ за издаване на справка за всички сключени договори между
страните и движението по тях.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И.И.,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът не
оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Навежда доводи и твърдения,
че договорът за потребителски кредит и анексите към него са действителни – не
противоречат на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, заплащането на таксата за бързо
разглеждане не е условие за сключването на договора за кредит и анексите към него, а
услугата за бързо разглеждане на документите се предоставя само по изрично искане на
кредитополучателя, в ГПР по договора за кредит не трябва да се включва таксата за
експресно разглеждане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът възразява срещу допускането на ССчЕ,
искането по чл. 190 ГПК и издаването на съдебно удостоверение.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като документите
са представени с отговора на исковата молба и е безпредметно повторното задължаване на
ответника да представи тези доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, но въпрос първи следва да бъде формулиран по следния начин: Вещото лице да
даде заключение какъв е размерът на годишния процент на разходите по договор за паричен
заем № ********** и анексите към него в два варианта – с и без включена такса за
експресно разглеждане.
Неоснователно е ищцовото искане за издаване на съдебно удостоверение, тъй като
документите, с които ищецът желае да се снабди въз основа на удостоверението са
неотносими към спора.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.Н. която да отговори на следните задачи: 1) Вещото лице да даде заключение какъв
е размерът на годишния процент на разходите по договор за паричен заем № ********** и
2
анексите към него в два варианта – с и без включена такса за експресно разглеждане и
2)Каква е цялостната сума, изплатена от потребителя по процесния договор, както и как е
осчетоводена сумата?, при депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права:
1. На 21.06.2021 г. страните по делото са сключили договор за кредит, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 80 лв. при фиксиран
лихвен процент от 39,24 % и ГПР от 47,9 %.
2. Съгласно договора и анексите към него ищецът следвало да заплати и такса за бързо
разглеждане на документи в размер 133,74 лв.
3. Ищецът е заплатил изцяло сумата по кредита в размер на 1 197,57 лв., в това число и
таксата за експресно разглеждане.
4. Размерът на ГПР надхвърлял максимално установения праг.
5. Стойността на таксата за експресно разглеждане на заявката не била взета като
допускане при определяне размера на ГПР.
6. Таксата за разглеждане на заявката представлява скрито възнаграждение на кредитора
по договора.
7. Срещу заплащане на предвидената такса не е предоставена допълнителна услуга от
заемодателя.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
1. Сключеният между страните договор е действителен и не са налице сочените в
исковата молба пороци.
3. Правната квалификация на първоначално предявените искове: предявен е
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД.
4. В тежест на ищеца по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че на 21.06.2021 г. между
„В..БГ“ ЕООД и И. К. Д. е бил сключен Договор за паричен заем № ********** с
посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че оспорената клауза,
регламентираща заплащането на такса за експресно разглеждане, е недействителна на
заявените правни основания.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е индивидуално уговорена, не
противоречи на ЗПК и ЗЗП, ГПР по договора не включва таксата за експресно разглеждане.
5. В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД е да докаже, че е заплатил
процесната сума в полза на ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на
полученото.
6. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
7. Не се спори между страните, че на 21.06.2021 г. между ищеца, като заемател и
ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем №
**********, съгласно клаузите на който ответникът е предоставил на заемателя сумата
от 80 лв., която той се е задължил за погаси в срок до 26.06.2021 г. при уговорени ГПР
в размер на 47,90 % и лихвен процент в размер на 39,24 %. С договора страните са
уговорили кредитополучателят да заплати такса за бързо разглеждане в размер на
13,20 лв. На 22.06.2021 г. и на 23.06.2021 г. са сключени анекси към договора, с които
на ищеца за отпуснати парични суми и той се е задължил да заплати такси за
експресно разглеждане. Ищецът е погасил изцяло задължението си по договора за
3
паричен заем и анексите към него, като е заплатил сумата от 1 197,57 лв.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2024 г., 15,30 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищеца, ответника и вещото лице, след представяне на доказателства
за внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4