РЕШЕНИЕ
№ 17130
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110107035 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *******, ЕИК *******, срещу срещу
М. М. Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове
за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 06.08.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39542/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: *******, аб. № ******* за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. И. М.,
оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и
1
неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на услугите на
ищеца и да е страна по договор за продажба на ТЕ. Оспорва наличието на реални
отчети на уреди в имота. Оспорва да е изпаднал в забава и да дължи мораторни лихви.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че ненужно се явява в
настоящото производство да се допускат и изслушват експертизи. Моли за отхвърляне
на исковете.
Третото лице помагач ******* на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, в това число и че
са били налице предпоставките за начисляване на енергия по нормативен път, че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи наличието на
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната
давност за процесните вземания.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от *******, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
достъпни и на следния ел.адрес: *******
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответникът е притежавал през исковия период правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Същият ответникът е придобил по силата на договор за
дарение, за който е съставен нотариален акт № 79, дело № 29972/1997 г. на нотариус
при Софийска нотариална служба, като не се установява да се е разпоредила с правото
си на собственост към исковия период.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот. Ето защо и следва да се обобщи, че
ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния
недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период
в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
3
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано.
Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 23.06.2002 г. общо
събрание на етажните собственици от адрес: *******, на което е взето решение да се
сключи договор с ******* за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за
извършване на тази услуга от дружеството. Представен е и сключеният с третото лице
помагач договор.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището,
че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на писмените доказателства, приети по делото във връзка с
доставката на ТЕ в имота настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер.
Дяловото разпределение е осъществявано от *******. През процесния период за имот
с аб. № ******* не е бил осигурен достъп за отчет, поради което ТЕ за подгряване на
вода е начислена по нормативен път за 1 брой потребител на база 140 л. за денонощие.
Начислена по служебен път е била ТЕ за отопление на имота, а по нормативен път –
ТЕ, отдадена от сградната инсталация според отопляемия обем на имота. След като
достъп за отчет не е бил осигурен, след края на отоплителния сезон е извършено
изравняване, в резултат от което е изчислено количеството ТЕ и неговата стойност,
4
възлизаща на сумата 1799,75 лева. През процесния период е била заплатена
единствено сумата 18,52 лева (с която частично е погасено задължението по общата
фактура за периода 2020 г. – 2021 г.).
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответника за двата отоплителни сезони, включени в периода, не е осигурен достъп
за отчет на уредите. Следва да се посочи, че поради неосигурен достъп ищецът е
начислил служебно топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление на имот
съгласно предвиденото в чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1. От така посочената
подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и подгряване на вода за процесния период е
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите,
разположени в имота му, респ. да монтира сертифициран уред в имота си, по който са
се извършва отчетът и начисляването на ТЕ по това перо.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп
до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а
съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие
задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така
посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за
осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения
достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е
извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители
или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват
протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинната енергия, което след това е фактурирал.
От писмените доказателства по делото е установено, че през целия период е
начислявана ТЕ за подгряване на вода на база 1 брой потребител, т.е. в минимален
съгласно нормативната уредба обем.
Като взе предвид данните от изравнителните сметки за периода, представени от
третото лице помагач, и тези от общите фактури, съдът приема, че искът за главница
за топлинна енергия и за отопление на имот ищецът е доказал до сумата 1781,23 лева,
а в настоящото производство се претендира по – малко – 1774,59 лева.
5
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
14.07.2023 г., от когато и искът се счита предявен. Вземането за м.05.2020 г. е станало
изискуемо на 15.07.2020 г., с оглед което и давността за него, не е изтекла преди
подаване на заявлението. Ето защо и възражението за давност е неоснователно и искът
следва да се уважи за пълния предявен размер.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като са били изготвени
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването в отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – *******, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и
заключението на СТЕ е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че
цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По
реда на чл. 162 ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства,
съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 47,17 лева.
Възражението за погасяване на това вземане по давност е основателено за
м.06.2020 г. и за сумата 2,05 лева. Следователно и искът следва да се уважи за сумата
45,12 лева и за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г.
6
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихвите
са били незаконосъобразно начислени.
По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 1774,59 лева и за периода 15.09.2021 г. – 29.06.2023 г. следва да се
уважи за сумата от 234,20 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки, данните от същите и тези от общите фактури, с помощта
на онлайн калкулатор изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен
размер за сумата 246,27 лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски, доколкото е представляван от
особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 483,63 лева от общо 489,27 лева /за държавна
такса, депозит за възнаграждение на особения представител и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 90,50 лева от общо 91,56 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *******, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.
М. Г., ЕГН **********, с адрес по делото: *******, дължи на ******* сумата 1774,59
лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, аб.№ ******* за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на сумата 234,20 лева за периода от 15.09.2021 г.
до 29.06.2023 г., както и сумата 45,12 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.07.2023 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 23205 от
06.08.2023 г. по ч.гр.д. № 39542/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от *******, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: *******, срещу М. М. Г., ЕГН
**********, с адрес по делото: *******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата над 45,12 лева
до сумата 47,17 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, аб.№ ******* за периода от
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., сумата над 234,20 лева до сумата от 246,27 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.06.2023 г., както и
за сумата 9,83 лева, представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. до 29.06.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 23205 от 06.08.2023 г. по ч.гр.д. №
39542/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 М. М. Г., ЕГН **********, с
адрес по делото: *******, да заплати на *******, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*******, сумата 483,63 лева - разноски в исковото производство и
сумата 90,50 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач******* на
страната на ищеца *******.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8