№ 16228
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110144422 по
описа за 2024 година
На 11.07.2023 г. между ищцата Г. Д. Г. и ответника ..... е сключен Договор за потребителски
кредит. По силата на договора, ищцата е получила главница в размер на 4000,00 лв., която е
следвало да върне на 36 месечни вноски. Договорената възнаградителна лихва е 41.00%, а в
договора е обявен Годишен процент на разходите (ГПР) от 40.07%. В допълнение към това,
в договора е уговорена и такса за „допълнителни услуги“ – пакети „Фаст“ и „Флекси“, която,
заедно с лихвите, води до обща дължима сума от 11 653.54 лв. Ищцата е платила част от
тези суми.
Ищецът твърди, че сключения между страните договор е нищожен и иска прогасяването му
кто такъв, тъй като противоречи на добрите нрави и в противоречие на чл. 11, т. 9 и т. 10
ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК Счита още, че е налице заобикаляне на закона - чл. 19,ал. 4 ЗПК, поради
това, че сумата уговорена като дължима за пакет допълнителни услуги, се нарушава
изискването за ГПР, отделно от това клаузите не били индивидуално уговорени. При
условията на евентуалност се иска установяване на горното на клаузата на чл. 5 от Договора.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва да е сключван сочения в искова молба договор с
посоченото от ищеца съдържание, но твърди последния да е валиден, да не страда от
посочените в искова молба пороци и да е сключен в изискуемата от закона форма и
процедура, а клаузата за допълнителен пакет услуги за отговаряща на изискванията на
закона,
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
се намира в облигационно отношение с ответника, с посоченото в искова молба съдържание,
което не се оспорва от ответника, както и че клаузите на договора, които оспорва страдат от
сочените в искова молба пороци. В тежест на ответника е да докаже всички възражения, от
1
които черпи права, както и индивидуална договореност, както и че при сключване на
договора са били изпълнени условията на закона за сключване на договор. По иска с правно
основание чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен процесният договор
между него и ответника, включващ оспорената клауза. В тежест на ответника е да докаже, че
клаузата е индивидуално договорена, че са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП
Ответникът не е доказал, че таксата от 4680,00 лв. е за реално предоставени услуги, които
имат отделна икономическа стойност от самия кредитен договор. Възнаграждението за
отпусната главница е възнаградителната лихва. Всички останали такси трябва да имат ясно
икономическо основание. В случая, не е установено ищцата да е поискала или получила
някакви допълнителни услуги, които да оправдават такава голяма сума. Съдебната практика
приема, че такси, които са единствено във връзка с отпускането на кредита, са част от
неговата цена.
Законът за потребителския кредит (ЗПК) задължава всички разходи, които са условие за
получаване на кредита, да се включат в годишния процент на разходите (ГПР). С
включването на таксата за допълнителни услуги, която не е отразена в ГПР, ответникът цели
да представи по-нисък процент на оскъпяване от реалния. По този начин, се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която ограничава ГПР до пет пъти размера на законната
лихва. Ако таксата за услугите беше включена в ГПР, както би следвало, реалният процент
би надхвърлил законовия праг, което би довело до по-тежки последици за кредитора.
Съдът счита, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 18 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП), тъй като създава значително неравновесие в правата и
задълженията на страните в ущърб на потребителя. Дори и да се твърди, че услугите са „по
избор“, в действителност те са поставени като условие за отпускане на кредита и са част
от стандартния договор на дружеството. Това е типична практика за небанкови финансови
институции да "маскират" високите разходи за кредита, представяйки ги като такси за
различни услуги, вместо да ги включат в основната лихва.
В своята практика, Върховният касационен съд (ВКС) и Съдът на Европейския съюз (СЕС)
утвърждават принципа, че съдът трябва да се произнася по съществото, а не само по
формата на клаузите. По този начин, дори дадено възнаграждение да е наречено "такса за
услуга", ако то по своята същност представлява цена на кредита, следва да бъде третирано
като такава. Когато има несъответствие между обявения ГПР и реалното оскъпяване,
договорът е нищожен. Тези решения се основават на разбирането, че целта на ЗПК е да се
осигури прозрачност и пълно информиране на потребителя относно реалните разходи, което
в случая е било нарушено.
Съдът намира, че оскъпяването на кредита е явно несъразмерно и води до необосновано
и несправедливо облагодетелстване на кредитора. При получена главница от 4000,00 лв.,
общата сума, която потребителят се задължава да върне, е 11 653.54 лв., което представлява
оскъпяване от над 190%. Такова съотношение между получена и върната сума е
недопустимо и накърнява основния принцип на договорно равноправие и
2
добросъвестност. Макар и лихвата от 41% сама по себе си да не е автоматично нищожна, в
съвкупност с огромната такса за „допълнителни услуги“, която по същество е скрита цена
на кредита, се постига краен финансов резултат, който противоречи на основните морални
норми в обществото.
Съдът констатира, че таксата за допълнителните услуги в размер на 4680,00 лв. не е
включена в обявения ГПР от 40.07%. Тази практика представлява заобикаляне на
повелителните норми на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК (към момента на сключване на договора), годишният процент на разходите (ГПР) не
може да надхвърля петкратния размер на законната лихва, а допълнителните услуги,
които са задължително условие за получаване на кредита, следва да се включат в ГПР, а
противното противоречи на повелителните норми на ЗПК.
Ответникът не е представил доказателства, че тези услуги са били по избор на ищцата и че
тя би получила кредита и без тях. Напротив, съдът приема, че тази такса е задължителен
елемент от цената на кредита, чиято цел е да се избегнат законовите ограничения. Чрез този
метод, обявеният ГПР се поддържа изкуствено нисък, докато реалното оскъпяване на
кредита далеч надхвърля допустимия от закона праг. Подобна практика е в пряко
противоречие с целите на ЗПК да защитава потребителите.
Съдът приема, че "е нищожна всяка клауза на договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон". Когато нищожната клауза е
съществена, както е в случая, нищожен става целият договор. Практиката на Съда на ЕС
също утвърждава, че националните съдилища трябва служебно да установяват
неравноправния характер на клаузите в потребителските договори и да ги прогласяват за
нищожни, за да се постигне ефективна защита на потребителите.
При този изход от спора, разноски се дължат на ищеца. С определение на съда от ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса, акто съдът я е определил в размер на 160 лв.,
поради което ответникът следва да бъде осъден да плати същата в полза на съда.
Ищецът е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие. По делото, макар в искова молба да е записано, че се представя
договор за правна помощ и съдействие, не се съдържа, както не са представени други
изявления от ищеца, от които съдът да съди, че страните са постигнали подобно съгласие,
поради което искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между ....., ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: ....... и Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ....... Договор за потребителски кредит
3
от 11.07.2023 г. на основание чл. 21, ал. 1, пр. 1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА ....., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ......., да заплати на Софийски
районен съд по бюджетна сметка направените по делото разноски, в размер на 160 лв. за
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в дву седмичен срок от
получаване на препис.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4