№ 5314
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Михаела Касабова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100503681 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.01.2023 г. по гр.д. № 126/22 г., СРС, IІ ГО, 53 с-в е
признал за установено по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК вр.
чл. 32 от Наредба № 4 вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Е. Н. К., ЕГН
********** дължи на ищцовото дружество „Софийска вода” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „******* Ш”
№******* и 3, сумата в размер на 816,01лв., представляваща главница по
неизплатени задължения във връзка с предоставени ВиК услуги, за периода
28.07.2018г. - 21.04.2021г., и сумата в размер на 89.10лв., представляваща
лихва по неизплатени задължения във връзка с предоставени ВиК услуги, за
периода 28.07.2018г. - 21.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК- 28.07.2021г., до окончателното изплащане . Отхвърлил е предявения
иск в останалата му част. Осъдил е ответникът Е. Н. К., ЕГН ********** да
заплати на ищцовото дружество „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „******* Ш” №*******,
сумата в размер на 206.29лв., представляваща разноски в настоящото
1
производство и в производството по ч.гр.д. №44466/2021г. по описа на СРС,
53 с-в. Осъдил е ищецът „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. София, бул. „******* III” №******* да заплати на
ответника Е. Н. К., ЕГН ********** сумата в размер на 258 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство и в производството по
ч.гр.д. №44466/2021г. по описа на СРС, 53 с-в.
Решението, в частта, в която е признато за установено дължимостта на
сумите и в частта на разноските, е обжалвано с въззивна жалба от ответника
Е. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, чрез
пълномощника адвокат В. Т.-В., със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******
кантора 262. Твърди се, че сумите са заплатени още преди подаването на
заявлението за издаване на Заповед по чл.410 ГПК. Това било установено от
доказателствата по делото и приетата комплексна експертиза, в счетоводната
част. Сочи се, че представената разпечатка от интернет сайта на ищеца,
наименована фактури за вода е годно доказателствено средство, като от нея е
видно, че Софийска вода е отбелязала за заплатени сумите за периода от
23.03.2020 г. до 23.02.2022г. Съдът неправилно е приел, че не са платени
сумите за периода 23.02.2020 г. до 23.09.2020 г., а дори и да не са платени, то
съдът неправилно е изчислил сумите, които са евентуално дължими. Твърди
се още, че сумите от обезсилени заповедни производства срещу ответника,
каквито е имало в миналото, са върнати по партидата му и са претендирани
отново в рамките на настоящето производство, но те касаят стари задължения
погасени по давност, но счетоводно са представени като нови суми.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно
и постановено в нарушение на закона и исковата претенция да бъде
отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Въззивамото дружество „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост IV", ул. “Бизнес
парк София ” № 1, сгр. 2A не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
2
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.198 о, ал.1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Софийска
вода“ АД срещу Е. Н. К., ЕГН ********** за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 19.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 44466/2021 г. по описа на СРС, 53-ти
състав.
Ответникът Е. Н. К. оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за настъпила погасителна давност.
От правна страна:
СГС приема че ответникът има качеството на „потребител“ по смисъла
на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /
ЗРВКУ/ и Наредба № 4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК по смисъла на този закон:
"потребители" са: а) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните
мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е нормата на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.
По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става
чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните
3
са регламентирани от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи (Наредба №4), както и от
влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД, в сила до
28.08.2016г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от
28.08.2016г. насам. Действащите през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска
вода” АД са общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо по
силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като
ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от
потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът има качеството на
потребител на ВиК услуги за имот, находящ се в София, ж.к. „*******.
От събраните по делото писмени доказателства, включително и
приетата комплексна счетоводно-техническа експертиза се установява, че
ответникът дължи посочените в съдебното решение главница и лихви за
претендирания период, като съдът е отчел своевременно направеното
възражение за погасителна давност. Ответникът се позовава на разпечатка от
интернет сайта на ищеца, наименована фактури за вода, но същата не
представлява годно доказателствено средство за установяване дали от страна
на ответника има извършени плащания. Твърдението във въззивната жалба,
че сумите от обезсилени заповедни производства срещу ответника, каквито е
имало в миналото, са върнати по партидата му и са претендирани отново в
рамките на настоящето производство, но те касаят стари задължения погасени
по давност, като счетоводно са представени като нови суми, като всяко
твърдение подлежи на доказване, нещо което не е било сторено.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.01.2023 г. по гр.д. № 126/22 г. на СРС, ІI
ГО, 53 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5