№ 12801
гр. С., 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110117779 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Б. И. Б., с която са
предявени субективно съединени искове по чл.93, ал.2 ЗЗД срещу ответниците
Г. Д. Д. и "Р." ЕООД, с ЕИК: ..., относно осъждането им да заплатят при
условията на солидарна отговорност сумата от 2000 евро или тяхната левова
равностойност в размер на 3,911.66 лева и законната лихва върху тази сума за
периода 30.06.2020 г. - 31.03.2022 г., в който ответниците са в неизпълнение,
която възлиза на 355.56 евро или 695.41 лева, както и законната лихва върху
главницата от датата 01.04.2022 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за проектиране от 17.10.2017 г. с
контрагент "Р." ЕООД, с ЕИК: ..., в качеството на изпълнител. По силата на
Договора Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да изготви план-
извадка от цялостния план на ПУП - Именение на ПРЗ на м. ".....", бул. "...." за
имот пл. № 5, кв. 92. Излагат се твърдения, че процесният договор не е
изпълнен, въпреки че е дадено капаро в размер на 2000 евро на фактическия
изпълнител Г. Д. Д., който е подписал и разписка за това на 17.10.2019 г. Прави
искане да бъдат приети представените с исковата молба документи и исковете
да бъдат разгледани по реда на бързото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от единия
ответник - Г. Д. Д.. С отговора се оспорват така предявените искове като
неоснователни. Твърди се, че през периода октомври - май 2020 г. са били
установени отношения на възложител и изпълнител по договор за изработка
между ищеца и ответника. В рамките на така установените отношения
ответникът е изпълнил по отношения на ищеца различни подготвителни и
проектантски работи за два имота. По отношения на изпълнението по
1
процесния договор ответникът твърди, че е изработил мотивирано
предложение за изменение на ПУП в различни варианти, заедно с 3-D
изображения и съответстващите им графично изобразени идеи за бъдещото
инвестицонно проектиране на съответните коти на бъдещата сграда,
съобразени с целеното изменение на ПУП, както и окончателен вариант на
мотивирано предложение за изменение на ПУП, изпратено на ищеца в
графичен вид и отправено предложение от 09.03.2020 г. до общинската
администрация, одобрено от ищеца. Ответникът твърди, че всички тези негови
действия са доказуеми, тъй като кореспонденцията с ищеца е водена чрез
имейли. Наред с това през същия период ответникът Д. е извършвал по
поръчение на ищеца проучвателни и консултантски работи по отношение на
придвижването на административна преписка САГ17ГР00-2528/2017 г. В тази
връзка се посочва, че за всички описани дейности ответникът Д. е получил от
ищеца сумата от 2000 евро в брой. През месец май 2020 г. ищецът е решил, че
не желае да работи повече с ответника, поради което е прекратил
изпълнението на работата и е поискал сумата от 2000 евро да му бъде върната.
Поради тази причина на 30.06.2020 г. ответникът е върнал сумата от 1000
евро, а останалите 1000 евро е задържал като възнаграждение за всичко
изпълнено до момента на прекратяване на отношенията. Относно върната
сума от 1000 евро ищецът собственоръчно е издал разписка на 30.06.2020 г. На
следващо място в отговора се изтъкват аргументи, че исковата молба срещу
"Р." ЕООД е недопустима, тъй като не са изложени фактически твърдения за
каквато и да е отговорност на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК отговор не е получен от ответника "Р." ЕООД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съдът констатира, че е сезиран с осъдителни искове по чл. 92, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца за иска по чл. 92, ал. 2 ЗЗД е да докаже, че е заплатил
на ответниците задатък в размер на 2000 евро по договор, сключен на
17.10.2017 г.; че е развален сключения между ищеца и ответниците договор
поради неизпълнението от страна на последните на задълженията им по него.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, в частност, че са
изпълнили задълженията си по процесния договор, както и че са върнали
половината от дадени им от ищеца задатък.
Съдът отделя като безспорни обстоятелства, че: 1)между Б. Б. и „Р.“
ООД е сключен договор за проектиране на 17.10.2017 г.; 2) Б. Б. е дал сумата
от 2000 евро на Г. Д. по изпълнение на Договор от 17.10.2019 г., сключен
между ищеца и ответното дружество „Р.“ ООД; 3) Г. Д. е върнал сумата от
1000 евро на Б. Б.. Признатите от страните обстоятелства се потвърждават и
от събраните доказателства – договор за проектиране /л. 23 – л. 27/, разписка
от 17.10.2019 г. /л. 28/, разписка от 30.06.2020 г. /л. 41/.
Спорен остава въпросът дали подлежат на връщане останалите 1000
евро, дадени като капаро по сключения договор. Съгласно чл. 3. (1) от
Договора изпълнителят се задължава да изработи мотивирано предложение в
2
срок от два месеца и подробен устройствен проект в срок от два месеца. Към
отговора на иксовата молба ответникът Г. Д. представя изготвено мотивирано
предложение и твърди, че не е върнал останалите 1000 евро, тъй като е
изпълнил една част от задълженията по Договора.
Между кориците на делото обаче, като писмено доказателство,
неоспорено от страните, е представено споразумение за прекратяване на
Договора от 30.05.2020 г. /л. 29/. Същото е подписано от ищеца Б. Б. и
ответникът Г. Д., в качеството му на упълномощен представител на „Р.“ ООД.
В него страните се съгласяват да прекратяват договора, като Г. Д. се задължава
от името на „Р.“ ООД, да върне сумата от 2000 евро на две вноски до
30.06.2020 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че договорът е прекратен,
а не развален, доколкото не се установява да са налице предпоставките на
развалянето на по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – да са налице неизпълнени
задължения на едната страна, това неизпълнение да е виновно и кредиторът да
е изправен. Правото на разваляне може да се упражни само от изправната
страна срещу неизправната страна и затова изправността се явява
предпоставка за упражняване на правото на разваляне. В този случай, въпреки
изправност на кредитора, неизпълнение от страна на длъжника, и то виновно
неизпълнение, развалянето става след даване на срок. В конкретния случай с
подписване на споразумението страните прекратяват по взаимно съгласие
съществуващото между тях облигационно отношение по сключения договор,
респ. то вече не действа, но занапред. Така е, защото развалянето на договора
предполага наличие на виновно неизпълнение на договорни задължения, а в
процесния случай страните не са отчели нищо подобно в сключеното между
тях споразумение за прекратяване на договорните им отношения. Трябва да
бъде отбелязано и, че споразумението е подписано на 30.05.2020 г., а
предполагаемото мотивирано прелдожение за проектиране е предадено през
ноември 2019 г. Следователно Г. Д. се е задължил да върне сумата от 2000
евро от името на „Р.“ ООД, въпреки че вече е бил изпълнил част от
задълженията си по договора, каквито са твърденията му в отговора на
исковата молба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
за сумата от 1000 евро, но само по отношение на „Р.“ ООД. По отношение на
ответника Г. Д. искът трябва да бъде изцяло отхвърлен, доколкото същият не е
материалнолегитимиран. След справка в търговския регистър се установява,
че той не е съдружник в „Р.“ ООД от 2010 г. Това, че е разполагал с някаква
представителна власт, предвид сключеното споразумение за прекратяване на
процесния договор и разписките за получаване на сумата от 2000 евро и
връщане на сумата от 1000 евро, не обуславя качеството му на длъжник.
Освен това, предвид доводите в тази насока, в Договора никъде същият не
фигурира като фактически изпълнител на възложеното проектиране.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД:
В случая, доколкото не е налице уговорка в противен смисъл, а и с оглед
липсата на доказателства за плащане, то ex lege, ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловен от изхода на спора по главния
3
(обуславящ) иск. Според споразумението за прекратяване на договора, сумата
от 2000 евро е следвало да бъде заплатена до 30.06.2020 г. Съгласно чл. 84, ал.
1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, следователно моратораторна лихва се
дължи от 01.07.2020 г. до 31.03.2022 г. /денят преди подаване на исковата
молба в съда/. Съгласно калкулатора за изчисление на мораторна лихва,
същата е в размер на 367.64 лева или 177.50 евро. Следва искът да бъде
отхвърлен за 30.06.2020 г. и по-точно за сумата от 0,58 лв. или 0.28 евро.
По разноските:
Предвид изхода от делото от делото разноски се дължат както на ищеца,
така и на ответниците.
На ищеца следва да бъдат заплатени разноски в размер на 652,22 лв. –
претендирани са 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 207 лева за
държавна такса. В списъка на стр. 106 от делото са претендирани деловодни
разноски в размер на 360 лв. – освен 207 лв. за държавна такса, съдът не
констатира страната да е заплатила други деловодни разноски.
На ответника Г. Д. разноски не се дължат, защото не е претендирал
такива.
На ответника „Р.“ ООД се дължат разноски в размер на 321.56 лв. –
представен е договор, респ. се претендират 700 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е изготвено в срок от една година и един месец от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление гр. С., р-
н В., бул. "..." № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕИК: **********, с адрес гр.
С., ул. „....“ № ..., по банкова сметка с IBAN: ...., сумата от 1000 евро или
2071.25 лева, представляваща капаро по Договор от 17.10.2017 г., сключен
между „Р.“ ООД, ЕИК: ..., и Б. И. Б., ЕИК: **********, и сумата от 367.64 лева
или 177.50 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г.
до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата
сума до 2000 евро или 2071.25 лева, както и претенцията за лихва за
30.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска изцяло по отношение на Г. Д. Д., с ЕГН: ...., че
следва да заплати на Б. И. Б., ЕИК: **********, с адрес гр. С., ул. „....“ № ...,
сумата от 2000 евро или 4142.50 лева, представляваща капаро по Договор от
17.10.2017 г., сключен между „Р.“ ООД, ЕИК: ..., и Б. И. Б., ЕИК: **********,
както и сумата от 368.85 лева или 178.08 евро, представляваща мораторна
4
лихва за периода от 30.06.2020 г. до 31.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление гр. С., р-
н В., бул. "..." № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕИК: **********, с адрес гр.
С., ул. „....“ № ..., по банкова сметка с IBAN: ...., сумата от 652,22 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕИК: **********, с адрес гр. С., ул. „....“ № ..., да
заплати на „Р.“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление гр. С., р-н В.,
бул. "..." № 2, сумата от 321.56 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5