№ 20797
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110161591 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу В. В. В. от гр. София, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответницата за заплащане суми, както следва - 34,08 лЕ.
(тридесет и четири лЕ. и 08 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.09.2019 г. до
м.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 9,12 лЕ. (девет лЕ. и 12 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г. По така подаденото
заявление било образувано гр.дело № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК ответницата не била открита на установените адреси,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като
поддържа, че ответницата, като потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, у.. /при очевидна фактическа
грешка в заповедта с посочен адрес - ../, аб.№ 407689, е потребявала топлинна
енергия в периода м.09.2019г. до м.10.2019г., която не е заплатила, ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
1
същата дължи заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, у.., аб.№ 407689, ведно с дължимите лихви за
забава по издадената заповед от 07.06.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода м.09.2019 г. до м.10.2019 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната
България“ ООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за
процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата,
поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна
уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. В. В., чрез особения
представител адвокат Ж. е депозирала отговор на исковата молба, с който
2
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че в исковата молба не са
посочени точно началните и крайни дати на претенцията по иска за главница.
Не оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Не
оспорва приложената фактура за начислената ТЕ и изготвената от ищеца
счетоводна справка.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 30.05.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, у.. /при очевидна
фактическа грешка в заповедта с посочен адрес - ../, аб.№ 407689. По
отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен нот.
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 17, дело № 331/2006 г., на
нотариус ... от който е видно, че ответницата и друго лице ..., са закупили
правото на строеж на процесното жилище, като с нот. акт за покупко –
продажба № 165, нот. дело № 1052/2019 г. на нотариус ... на НК, ответницата,
като единствено собственик на имота на 04.11.2019 г. /т.е. след процесния
период по настоящото дело/, е продала имота на трето лице – ..... Затова съдът
намира, че между страните е било налице валидно договорно правоотношение
при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на
топлинна енергия през процесния период м.09.2019 г. до м.10.2019 г.
От неоспорените писмени доказателства, обща фактура от 31.08.2020 г. и
извлечение от сметка, които съдът кредитира като неоспорени от ответницата,
се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „Бруната
България“ ООД, гр. София, съдържа данни за общия разход на топлинна
енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са
правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна
енергия единствено за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, като не са
начислявани суми отопление.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са основателни.
3
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Бруната България“
ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
4
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи относно размера на дължимите суми. Същите са в
размер на 34,08 лЕ. за процесния период м.09.2019 г. до м.10.2019 г., поради
което съдът намира, че иска следва да бъде уважен за целия предявен размер.
В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника, за това, че ищецът не е посочил точни дати на
началния и крайния период на вземането си, тъй като е посочен периода -
м.09.2019 г. до м.10.2019 г., т.е. ясно е че претенцията касае 01.09.2019 г. –
30.10.2019 г., в какъвто смисъл е и уточнението в молба на ищеца от
22.10.2024 г.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи относно размера на дължимите суми. Същите са в
размер на 9,12 лЕ. за процесния период 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г., поради
което съдът намира, че иска следва да бъде уважен за целия предявен размер.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 450 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
5
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” №23Б,
против В. В. В., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, .., чрез особен
представител адв. Ж., че В. В. В. дължи на „Топлофикация София” ЕАД
сумите 34,08 лЕ. (тридесет и четири лЕ. и 08 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.09.2019 г. до м.10.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 9,12 лЕ. (девет лЕ. и 12 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, у.. /при очевидна фактическа
грешка в заповедта с посочен адрес - ../, аб.№ 407689, за които суми е
издадена заповед от 07.06.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, .., чрез
особен представител адв. Ж., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б,
направените по делото разноски в размер на 450 лв., с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 29220/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6