№ 1030
гр. Варна, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20253110201362 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Я. С. С., чрез адв. Ж. Г. при ВАК, против НП № 25-0433-
000251/25.02.2025 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР- Варна, с което на
основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
С депозираната до съда жалба се излага становище, че процесното НП е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се посочената в НП фактическа
обстановка.Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Б., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира, че АУАН е издаден от некомпетентен орган. Според процесуалния
представител на въззивника, въз основа на доказателствения материал по делото се
установява, че извършеното деяние не е съставомерно, доколкото жалб. Станев не е
отказал да дава проба, а се е опитвал да даде такава проба, но поради неизвестни
причини пробата не е могла да бъде осъществена. Адресира се до съда искане
1
наказателното постановление да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат
присъди сторените от същия разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е
проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер, в случай че се претендира такова.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
За времето от 19.00 часа на 31.01.2025 г. до 07.00 часа на 01.02.2025 г. свид. Г. В.,
на длъжност „ст. Полицай“ в Първо РУ при ОД на МВР-Варна и свид. В. А., на
длъжност „полицай“ в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, осъществявали дежурство
като автопатрул на територията на посоченото полицейско учреждение в гр. Варна.
Около 03.00 часа се намирали на бул. Приморски срещу хотел „Модус“, когато
забелязали л.а. Тойота РАВ 4 с рег. № В 1889 ВМ, собственост на жалбоподателя.
Посоченият автомобил бил управляван от възз. С. в посока ул. Стефан Стамболов.
Полицейските служители подали сигнал със стоп палка на водача, който не изпълнил
указанието за спиране. Служителите на реда веднага се качили в полицейския
автомобил и с включена звукова и светлинна сигнализация настигнали управляваното
от въззивника превозно средство след около 300-400 метра в подлеза, находящ се
под Фестивален комплекс - Варна. Пред л.а. „Тойота РАВ4“ се движел таксиметров
автомобил, водачът на който след като възприел случващото, се спрял пред
управляваното от въззивника превозно средство, а полицейските служители спрели до
него и отново подали сигнал със стоп палка. Жалб. С. спрял управлявания от него
автомобил, а полицейските служители пристъпили към установяване на самоличността
му и проверка на документите му. В хода на проверката свид. В. забелязал, че
реакциите на последния са забавени, което породило у същия съмнение, че лицето е
употребило забранени вещества преди управление на МПС. След като констатирал, че
водачът се затруднява с намирането на документите на автомобила и даването на
отговор на поставените му въпроси, свид. В. му указал да излезе от превозното
средство, за да бъде тестван за наличието на алкохол в кръвта. Предприета била
проверка на възз. С. за установяване наличие на алкохол в кръвта му с техническо
средство – Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0230. На водача било
разяснено, че е необходимо да подава въздух в устройството, със съответна
продължителност, докато същото не отчете резултат. Водачът не подавал достатъчно
2
количество въздух през мундщука на апарата при многократно предоставените му от
полицейските служители възможности да бъде тестван с техническото средство.
Впоследствие свид. В. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване №
287281, което същият отказал да получи, като отказът му е удостоверен с подписа на
свид. А.. Впоследствие на въззивника бил съставен АУАН за извършено нарушение
на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, като същият отказал да подпише и съставения му АУАН.
Отказът на лицето да подпише и получи предявения му АУАН бил удостоверен с
подписа на свид. А.. В законоустановения срок е постъпило възражение от въззивника
срещу съставения акт. След извършване на разследване на спорните обстоятелства на
основание чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, АНО е преценил възражението за неоснователно и въз
основа на акта е издадено обжалваното НП № 25-0433-000251/25.02.2025г. с което на
основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му
отговорност с налагане на административни санкции „Глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/месеца.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Г. В. и свидетелят по акта – В. А.. Приобщени са към материалите
по делото материалите по АНП, както и писмо от Началника на Първо РУ при ОДМВР
– Варна с вх. № 53407/16.06.2025 г., ведно със заверено копие на Заповед № 365з-
1137/24.02.2022 г..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство се е развило в рамките на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Наказателното постановление НП № 25-0433-000251/25.02.2025 г.е издадено от
компетентен орган - от Началника на Първо РУ при ОД на МВР- Варна, съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от т. 3.8 от приложеното към АНП
заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, видно от приобщеното по
3
делото заверено копие на Заповед № 365-1137/24.02.2022 г. Директора на ОД на МВР-
Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната
форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174 ал.3 от
ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно – отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта с
техническо средство. Описан е и отказът да се изпълни предписание за химическо
изследване чрез предоставяне на кръвни проби.
Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрацията наалкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Анализът на цитираната норма сочи, че, неизпълнението на предписанието визирано в
издадения талон за изследване за предоставяне на биологична проба с оглед
извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е
признак от обективна страна на извършеното нарушение, предвиден кумулативно, а не
алтернативно на отказът на водача да бъде тестван с техническо средство. В случая
същият е описан в обжалваното НП, наред с твърдяното изпълнително деяние на
нарушението, поради което съдът намира, че както АУАН, така и издаденото НП имат
необходимото съдържание.
Съдът намира, че не е ограничено правото на защита на въззивника и предвид
липсата на надлежно връчване на съставения по отношение на същия акт, доколкото
той сам се е лишил от възможността да се запознае с неговото съдържание.
Посоченото обстоятелство е удостоверено по предвидения в чл. 43 ал.2 от ЗАНН ред, а
именно – с посочване на данните на един свидетел, който е положил подпис в това си
4
качество. Друг е въпросът, че реализираният от въззивника отказ да получи, както
АУАН, така и талона за изввършване на медицинско респ.химическо изследване не се
оспорва от същия в настоящото производство.
Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна
страна следното:
Вследствие на анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намери, че по делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата
въззивникът е демонстрирал поведение, чрез което с конклудентни действия по
несъмнен начин е реализирал отказ да изпълни указанията на полицейските
служители, съотв. умишлено е възпрепятствал реализирането на предприетата
проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта на
същия.
В тази връзка, съдът изцяло кредитира показанията на св. В., който в разпита си
заявява: „Чрез Алкотест Дрегер се опитахме многократно, може би в порядъка на 30
минути, да извършим проба на водача. Подавахме му уреда, с който може да бъде
извършена проба, като уредът има такава функционалност, че когато водачът реално
издишва въздух, той индикира и отчита количеството въздух, което излиза и има
звуков сигнал. … сменихме му мундщука с друг. … просто си поставяше устните
върху мундщука и не издишваше. Многократно му обяснихме как да си поеме въздух
и да издиша в апарата, обяснихме му, че апаратът сигнализира, когато реално се
извършва пробата, но той въпреки това не съдействаше за извършване на пробата, по
начина по който ние му разпоредихме. … В този случай беше очевидно, че господинът
симулира, че ще издишва и в същия момент не издишва абсолютно нищо…отказва,
макар и невербално, да даде проба, като не извършва това което ние сме му
разпоредили за самата проба… симулираше може би около 60 опита да бъде тестван,
които не отразяваха абсолютно никакъв резултат, като в нито един от тях той дори и
не се опита да издиша поне малко количество въздух“.
Кореспондиращи на показанията на свид. В. са изложените от свид. А.
възприятия относно случая, като в тази връзка същият заявява пред съда следното: „…
той не издухваше, а смучеше дрегера. Неколкократно му се обясни как да даде пробата
и въпреки това не издишваше въздух в дрегера.“
С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът оцени като
неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника, че се касае за
неуспешна проба, която не е установено да е в причинна връзка с виновното
противоправно поведение на водача. Видно от цитираните гласни доказателства
въззивникът не е подавал достатъчно количество въздух в мундщука на техническото
средство, което с оглед показанията на полицейските служители е следвало да се
осъществи, за да се реализира успешна проба. Правилата на обикновената житейска
5
логика сочат, че при липса на конкретен здравословен проблем, тестваното лице има
обективна възможност да изпълни предписанието в този смисъл. При липсата на
представени доказателства за наличие на физиологични причини, които са
възпрепятствали водача да издишва непрекъснато въздух в съответния времеви
интервал в техническото устройство и предвид предоставените му многократно
възможности да изпълни правилно указанията, съотв. предвид реализирания отказ
впоследствие да получи талона за медицинско изследване, съдът намира, че безспорно
е установено, че жалбоподателят умишлено е възпрепятствал правилното изпълнение
на дадените му указания при тестването с оглед предотвратяване отчитане на
съответния резултат от техническото средство.
Косвено доказателство в подкрепа на извода за симулираното от въззивника
намерение да извърши пробата е и фактът, че същият е направил опит за избегне
извършването на полицейската проверка, като не е изпълнил указанията за спиране на
превозното средство въпреки подадения му първоначално сигнал със стоп палка, а
впоследствие и звуков и светлинен сигнал с полицейския автомобил, като е
продължил управление на собственото му превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не изпълни предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно
конкретиката на настоящия случай и предвид изложените по-горе доводи, съдът
намира, че жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е
отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, след което не се е
възползвал от възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на
издадения му талон, с оглед на което правилно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност въз основа на посочената разпоредба.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които да сочат отсъстваща или незначителна обществена опасност на извършеното
нарушение. Налице са в случая и отегчаващи отговорността на въззивника факти,
доколкото видно от справката за нарушител, приобщена към материалите по делото,
по отношение на същия са налице 9 броя влезли в сила фиша, както и едно влязло в
сила наказателно постановление за извършени нарушения на ЗДвП.
Като взе предвид, че наложените на въззивника санкции за констатираното
нарушение, са предвидени в цитираната норма в твърд размер, съдът намери, че не
следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
Предвид изложените доводи съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
6
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалния представител на въззивника не е взел участие в проведените съдебни
заседания, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден
в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
въззивника за присъждане на сторените от него разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0433-000251/25.02.2025 г. на Началника на Първо
РУ при ОД на МВР- Варна, с което на Я. С. С. на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
ОСЪЖДА Я. С. С. да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80/осемдесет/ от лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на сторените
от същия разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7