МОТИВИ КЪМ АНД 1827/19
Производството е образувано по внесено
постановление на прокурор от РП Пазарджик с искане за освобождаване от
наказателна отговорност на С.Г.Д. за това, че на 17.10.2017г. в гр. Пазарджик,
пред ТП на НОИ - гр. Пазарджик, представлявано от директора Е.Г., чрез подаване
на Заявление № 2113-12-1915/17.10.2017г. за отпускане на пенсия/и и добавка/и,
съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - Удостоверение
УП-30 № 281/03.11.1981 г., издадено от „******- гр. Костенец и УП №
56/17.12.1996г., издадено от „******“ ООД - с. Казичене, като за самото
съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
мчл. 316 вр. чл. 308, ал.1 от НК , като й се наложи административно наказание
„глоба” по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе по
реда на гл. 28 НПК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира за признаване виновността на обвиняемата и института за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Защитникът
не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпното деяние,
вменено на обвиняемата, като настоява за приложение на чл. 78а ал.1 от НК и
определяне на глоба в минимално предвидения размер.
Обвиняемата
не се явява .
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Обвиняемата С.Г.Д. ***
подала лично Заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в ТП НОИ Пазарджик - приемната на отдел „Пенсии“ на 17.10.2017г., заедно с
приложени към него две удостоверения УП-30 за осигурителен стаж, издадени от „******-
гр. Костенец и „******“ ООД -с.Казичене. В ТП- НОИ Пазарджик били предприети
действия за служебно изясняване на осигурителния й стаж, като било изпратено
писмо до контролните органи на ТП НОИ - София град с искане за извършване на
проверка на фирмите „******- гр. Костенец и „******“ ООД -с. Казичене.
В отговор на извършените проверки било
установено, че обвиняемата С.Д. не фигурира във ведомостите на (осигурителя)
„******- гр. Костенец за посочения в УП-30 период. По отношение на (осигурителя
)„******“ ООД -с. Казичене било констатирано, че не може да се извърши проверка
относно достоверността на издаденото удостоверение, защото единият от
съдружниците бил починал, а другият не разполагал с фирмена документация и
печат на дружеството.
Д. подала документи за
осигурителен стаж и доход в приемната на отдела на НОИ в Пазарджик , които следвало
да бъдат проверени от св.Кристина
Некезова. Към заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
били приложени две удостоверения за осигурителен стаж УП-30, в достоверността
на които свидетелката се усъмнила , доколкото едното - от „******- гр. Костенец
било на нова бланка, актуална бланка по образец, а годината на издаване - 1981 г . Проверка от ТП НОИ - София област, установила,
че за посочения в удостоверението период
Д. не фигурира във ведомостите на фирмата.
По отношение на другото
удостоверение, което представила обв.Д., св. Н.се усъмнила, доколкото било
издадено от фирма „******“ ООД - с. Казичене за период до 1996г„ а проверка в
Търговския регистър установила, че дружеството е регистрирано през 1997г. Тези
констатации били потвърдени от направена справка относно актуалното състояние
на „******“ ООД - с. Казичене, ЕИК *******, според която дружеството е регистрирано действително през 1997г. с Решение № 1/13.03Л997г. по
фирмено дело № 1519/1997г. по описа на Софийски градски съд, регистър № 1,
партида 37993, том 420, стр. 74. Представеното от обв.Д. Удостоверение с №
56/17.12.1996г., на което бил придадено вид, че е издадено от „******“ ООД - с.
Казичене обхващало периода 06.01 Л989г. - 16.12.1996г.
Експертно е установено,
че ръкописният текст и подписите в графи
„Подпис на заявителя за пенсия“, положени в ксерокопие на Заявление за
отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. 2113-12-1915/17.10.2017г. са копия на
ръкописен текст и подписи, които са изпълнени от Д..
При тези данни тя е
предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с
чл. 308, ал. 1 от НК.
При наличие на съответните основания
производстото по делото премина по глава 28 от НПК, като нормата на чл. 378, ал.2 от НПК позволи да се
ценят събраните до момента в наказателното производство доказателства.
Фактите по делото не спорни. Освен, че се признават
чрез защитника , те са и напълно потвърдени от събраните, различни по вид ,
доказателства.
Установено е,
че на процесната дата обвиняемата се е явила на 17.10.2017г в ТО на НОИ
Пазарджик и е подала процесното заявление за отпускане на пенсия за пенсия,
заедно с приложените към него инкриминирани удостоверения УП-30 за осигурителен
стаж, издадени от „******- гр. Костенец и „******“ ООД -с.Казичене.
Установено е
, че поради възникнали съмнения на служителя на ТО Пазарджик св. Н.били предприети
действия по проверка достоверността на отазената информация в двете
удостоверения. Още първите проверки относно региснтрацията на дружествата
затвърдила основателността на съмненията, тъй като в ТР информацията била , че
второто дружество е регистрирано след периода на осигурителния стаж в това
дружество. „******“ ООД - с. Казичене, ЕИК *******, било регистрирано през 1997г. с Решение № 1/13.03.1997г. по
фирмено дело № 1519/1997г. по описа на Софийски градски съд, регистър № 1,
партида 37993, том 420, стр. 74, а представеното от Д. Удостоверение с №
56/17.12.1996г. обхващало периода 06.01 Л989г. - 16.12.1996г. на същото бил
предаден вид, че е издадено от от „******“ ООД - с. Казичене.
Установено
било също ( л.14 от ДСП) , че С.Д. не фигурира във ведомостите на (осигурителя)
„******- гр. Костенец за посочения в представеното от нея към заявлението за
отпускане на пенсия УП-30 период.
Експертно е
установено, че ръкописният текст и
подписите в графи „Подпис на заявителя за пенсия“, положени в ксерокопие на
Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с вх. 2113-12-1915/17.10.2017г.
са копия на ръкописен текст и подписи, които са изпълнени от Д..
Правилно е прието от автора на
обвинението, че за двата удостоверителни документа, които е представила обвиняематаа
на инкриминираната дата пред ТО НОИ Пазарджик няма доказателства да са съставен от нея ,
поради което тя следва да отговаря само за престъпното им ползване.
Касае се , по отношение на двата
удостоверителни документа, до официален, по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК,
документ Документите,
чрез които може да се установява осигурителен стаж са посочени в чл. 40-42 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) – трудова книжка; служебна
книжка; осигурителна книжка; документ, по
утвърден образец, издаден от осигурителя. Удостоверението се издава от
работодателя, като се следва утвърден от управителя на НОИ образец.Основа за
издаване на УП са данните от разплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за труд. Изключение
може да се направи, ако въпреки липсата на горепосочените документи,
съществуват други автентични документи, които съдържат достатъчно данни за
осигурителния доход, съгласно чл. 40,
ал.5 от НПСО. Издаденото Удостоверение за осигурителен доход ( като се следва
утвърдения по посочения начин образец) се подписва от главния счетоводител и от
управителя/ръководителя, подпечатва се и има характер на официален документ,
удостоверяващ размера на осигурителния доход. В процесния случай формата по
образец и предвидения в нея ред са спазени. По утвърдения образец , ползван в
процесния случай, е следвало документите (л. 15-16, ДСП) да бъдат подписани от длъжностни
по смисъла на Кодекса лица, каквито са гл.счетоводител и ръководителя на
предприятието, респ. представителя на юридическото лице (с оглед
правно-организационната му форма), в което се удостоверява прослужен стаж. Тоест, нормативното е предвиден ред и форма
при и за издаването на тези документи – за удостоверяване осигурителен/трудов
стаж, което да е от длъжностно лице и в кръга на службата му. Тези характеристики покриват дефинитивните
елементи по чл. 93 ,т. 5 от НК.
Като
свидетелстващи/удостоверителни,инкриминираните документи са с невярно
съдържание, тъй като отразяват обстоятелства извън обективната действителност (
обвиняемата въобще не имала отношения с двете дружества ) . Този вид порочност
обаче не води до отделна отговорност за лъжливо документиране, поради субсидиарния
му характер спрямо материалната подправка . Тоест, ако документът е и неистински,
и с невярно съдържание, отговорност се носи само за неистинността му. Лъжливото документиране по чл. 311 НК се
изразява в съставяне от длъжностно лице в кръга на службата му на истински
удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти
или обстоятелства не съответстват на обективната действителност (Постановление
№ 3 от 23.III.1982 г., Пленум на ВС ). Деянието е несъставомерно по чл. 311,
когато документът е неистински, тъй като това променя порочността му,
обусловена вече от неавтентичността поради сочения му автор, различен от
действителния, и влече отговорност не
за лъжливо документиране, а за материална подправка .
Процесните документи са били
неистински, тъй като им е бил придаден вид, че представляват изявление на
лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което
действително го е съставило.
Това, че предмет на подправката
са два документа не води автоматично до извода за две отделни деяния, всяко с
предмет по един от тези идентични документи. Първо- прокурорското решение да се
приеме, че е налице едно престъпление, което не е продължавано, е изцяло в
интерес на предаденото на съд лице и второ- в практиката е застъпена и тезата, че когато
има отделни актове, с които се осъществяват отделни деяния, но са резултат на
едно, предварително оформено решение, престъплението е едно, усложнено от
гледна точка на своя предмет, но не и отброя на деянията. ( нпр. по чл. 339 ,
по чл. 235, когато при една от формите на изпълнителното деяние то се
осъществява по отношение на повече от едно съответно: взривно вещество и /или оръжие;
дървета).
Изложеният горе анализ ясно
очерта наличие на всички обективни елементи от престъпления състав на инкриминираното
престъпление.
Обвиняемата е съзнавала
обществената опасност на извършеното престъпление. Действали е с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено-опасни последици. Подправката на двата документа
е била направена с цел те да бъдат ползвани за удостоверяване на съдържимите в
тях факти, което ползване е съзнателно реализирано от обвиняемата чрез представянето им към заявлението й за
отпускане на пенсия.
При горните констатации за
обективна и субективна съставомерност на инкриминираното престъпление, Съдът
призна неговата извършитЕ.за виновна .
Налице са, както правилно се
претендира от участващите страни основания за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК, предвид вида престъплението и предвиденото наказание, съдебния статус на
предаденото на съд лице, който е необременен и липсата ( при този вид
престъпления) на причинени съставомерни имуществени вреди.
Затова и на посоченото основание
Съдът , след като призна обвиняемата за виновна в извършване на приписаното й
престъпление, я освободи от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание глоба в размер на по 1000 лв. - за всяка.За това
отмерване бяха съобразени липсата на данни за предходни противоправни и
противообществени прояви, позитивните данни в предоставената характеристика,
възрастта , като се прие,че налагането
на минимално предвидената по размер глоба ще бъде от една страна справедливо
възмездие за извършеното, и от друга - ще постигне целите по чл.12 от ЗАНН.
В тежест на обвиняемата се
възложиха сторените съдебно-деловодни разноски, които в размер на по 167,84 - по
сметка и в полза на ОД МВР Пазарджик .
По
изложените мотиви Съдът постанови акта си, което обяви на страните като разясни
възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: