Решение по дело №170/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                                                               

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 170 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. Л.М., против решение № 5648/11.12.2019г. по гр.д. № 9313/2019г. на ХХI състав на ВРС, с което е  прието за установено, че дължи на „СМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“, № 1, ет. 5, ап. 10, представлявано от Атанас Н.К. сумата от 23,65 лв, представляваща 1/10 наследствена част от сумата 236,50лв., недължимо платена от наследодателя Марин Маринов Костов, по издадена фактура № **********/27.04.2012г. на стойност 1134,92лв., начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект на потребление, находящ се в с. Душево, община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № **********, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г., сключен между цедента Донка Маринова Костова, ЕГН ********** и цесионера „СМ БГ” ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3337/24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6341/2019г. на ВРС, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК и „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, е осъдено да заплати на „СМ БГ”ЕООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“, № 1, ет. 5, ап. 10 сумата от 770.00 лева, от които 360 лева възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 25 лева съставляваща доплатена по сметка на съда държавна такса в исковото производство, сумата от 25 лева заплатена държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство,  на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, се моли да бъде отменено  и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

  В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от „СМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“, № 1, ет. 5, ап. 10, представлявано от Атанас Н.К., чрез адв. Д.Я. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.  Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, в случай, че надвишава значително, т.е. с повече от 10% минималното такова по Наредба № 1/09.07.2004г., на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.  

С исковата си молба дружеството “СМ БГ” ЕООД, ЕИК *********, чрез мл.адв. Д.Я., е предявило срещу “Енерго-Про Продажби ” АД иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи на ищцеца сумата от 23,65 лв, представляваща 1/10 наследствена част от сумата 236,50лв., недължимо платена от наследодателя ****на 25.04.2014г., по издадената фактура № **********/27.04.2012г. на стойност 1134,92лв., начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект на потребление, находящ се в с. Душево, община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № **********, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г., сключен между цедента Донка Маринова Костова, ЕГН ********** и цесионера „СМ БГ” ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3337/24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6341/2019г. на ВРС. Ищцовото дружество счита, че в качеството си на цесионер е носител на вземане спрямо ответното дружество в претендирания размер.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адв. Л.М., в който  оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага съображения, че при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в Общите условия, поради което в полза на потребителя на ел. енергия не е възникнало вземане за връщане на платената сума, поради което и такова не е възникнало и в патримониума на цесионера. Освен това въвежда доводи, че сключеният между „СМ БГ“ ЕООД и ****договор за цесия е нищожен, поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, налице е и евентуално висяща недействителност на договора за цесия, поради това, че липсва представителна власт по отношение на прехвърленто вземане и упълномощаването за извършеното уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Прехвърлянето на вземането не легитимира „СМ БГ“ ЕООД като кредитор на вземането. Заявява, че на 25.03.2014г. е заплатена сумата от 728.99лв., на 25.04.2014г.-236.50лв., на 29.04.2014г.-153.62лв. и отново на 29.04.2014г.-15.81лв., така, че е заплатена изцяло сумта по дебитното известие от 1134.92лв. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена, както и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В производството по ч.гр.д. № 6341/2019г. на Районен съд – Варна, в полза на заявителя СМ БГ ЕООД, е издадена заповед № 3337/24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Енерго Про Продажби“ АД, за заплащане на сумата от 23.65лв., представляваща 1/10 наследствена част от сумата 236,50лв., недължимо платена от наследодателя ****на 25.04.2014г., по издадената фактура № **********/27.04.2012г. на стойност 1134,92лв., начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект на потребление, находящ се в с. Душево, община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № **********, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г., сключен между цедента Донка Маринова Костова, ЕГН ********** и цесионера „СМ БГ” ЕООД, както и разноски в размер на 386.50лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.  

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Енерго Про Продажби АД, е депозирал възражение, оспорвайки дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим, подаден при спазване на процесуалните изисквания на чл. 414, ал. 2 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

От представения по делото констативен протокол № 50760/26.04.2012г. се установява, че на същата дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се в с. Душево, клиентски № ********** и абонатен номер № **********, с който е констатирано, че между главния предпазител преди електромера преди меренето и вторичен предпазител след електромера е поставен мост, като по този начин изконсумираната ел.енергия, преминала по този мост не се отчита от електромера и съответно не се заплаща. Премахнат е моста.  

            Въз основа на констатациите от проверката „Е.ОН България Продажби” АД е съставил справка за корекция при неточно измерване на електрическа енергия от 02.05.2012г., изготвена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, от която е видно, че на основание извършена проверка на електромера е начислена електроенергия за периода от 30.11.2011г. до 26.04.2012г. в размер на 6019.2кВтч.

Издадено е дебитно известие № **********/27.04.2012г., с издател „Е.ОН България Продажби“ АД и получател ****на стойност 1134.92 лв, представляваща отчетена ел. енергия за клиентски № № ********** и абонатен номер № **********, за периода от 30.11.2011г. до 26.04.2012г .

Липсва спор, че процесната сума от 236.50лв. е заплатена, но от извлечение за фактури и плащания към 3.7.2019г. от клиента ****се установява, че   на 25.03.2014г. е заплатена сумата от 728.99лв., на 25.04.2014г.-236.50лв. /процесната/, на 29.04.2014г.-153.62лв. и отново на 29.04.2014г.-15.81лв., следователно цялата дължима сума от общо 1134.92лв. е заплатена на ответното дружество.

От удостоверение за наследници № 42/07.06.2017г., изд. от с. **** е видно, че ****** е починал на 05.07.2016г. и негови наследници по закон са съпругата му *****, дъщерите му ******, ***** и ***** и сина *****. По правилата на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН дъщерята ***** наследява 1/10 част от наследството на баща си ******.

С пълномощно от 18.07.2017г. ****** е упълномощила П.Н.К. да я представлява пред „Енерго Про Продажби“ АД, като прехвърли вземанията й по заплатени фактури и да уведоми длъжника. Пълномощното е подписано със срок от 12 месеца, считано от датата на подписването му, т.е. до 18.07.2018г.

С договор за прехвърляне на вземане от 20.04.2019г. цедентът ****ЕГН ********** от гр. *****, чрез пълномощника си П.Н.К. е прехвърлила на „СМ БГ” ЕООД вземането си за сумата от 23.65лв., представляваща 1/10 наследствена част от сумата от 236.50лв.,  представляваща от своя страна недължимо платена част по дебитно известие № **********/27.04.2012г. на стойност 1134.92лв., при първоначална липса на основание стойност на коригирана непотребена електроенергия, заплатена от  наследодателя ****в полза на „Енерго - Про Продажби” АД  на 25.04.2014г. Със сключения договор за цесия, цедентът е поел задължение да уведоми писмено длъжника за прехвърленото вземане.

С нарочно уведомление от 22.04.2019г., длъжникът „Енерго Про Продажби“ АД, е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента ****, чрез пълномощника си П.Н.К.,  което обстоятелство не е спорно между страните.

По първоинстанционното дело са приложени осем договора за прехвърляне на вземания, сключени от наследниците на ****със „СМ БГ“ ЕООД–Варна. Със седем от тях, всеки един от наследниците е прехвърлил на ищеца свои вземания към ответника, съразмерно на наследствените си права, съставляващи платени без основание от наследодателя им части от сумата по дебитно известие № 89472307/27.04.2012 год. В размер на 1134.92лв. на 25.04.2014г. и 29.04.2014г. , а с осмия договор за цесия петимата наследници са прехвърлили общо вземането си от 15.81лв., представляващо платена без основание от наследодателя им част от сума по същото дебитно известие. Всички договори за прехвърляне на вземания са сключени чрез пълномощника П.Н.К..

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че за уважаването на предявения положителен установителен иск е необходимо ищецът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

В конкретния случай ищецът, сега въззиваем, следва да докаже наличието на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. От своя страна ответникът, сега въззивник, следва да установи основанието и размера на вземането си и по – конкретно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил процесната сума.

Безспорно е, че наследодателят на праводателя на ищеца е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е извършил корекция на сметката по кл. № ********** и аб. № ********** по реда на чл.38, ал.3, т. 3 от ОУ към ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос, като ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.

На следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също така средството за търговско измерване по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 от ЗЕ поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане.

Горният извод на съда не се променя и от установената с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията следва да бъде извършена при спазване на определени правила, приети от ДЕКВР – чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз основа общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в сила преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно действие. При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на правила за реализиране на корекционната процедура, не може да се приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал период от време.

С оглед нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията. Съдът намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява недоказано от ответната по иска страна - „Енерго Про- Продажби” АД, че процесната сума му се дължи.

Същевременно, неоснователни са всички възражения на ответника-въззивник за недействителност на договора за цесия.

Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника. В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура. Извършеното прехвърляне е надлежно съобщено на въззивното дружество, съобразно изискванията на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

           Настоящият състкав намира възражението на ответника, че договорът за прехвърляне на вземането от 20.04.2019 год. е нищожен, поради заобикаляне на закона, тъй като целта да бъдат сключени многото договори за цесия, със всеки наследник поотделно и за всяко едно извършено частично плащане поотделно е да бъдат генерирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по всички образувани заповедни производствда, искови производства, а впоследствие и изпълнителни производства, в размери многократно надвишаващи размера на вземането. Заобикаляне на закона има когато законът забранява постигането с определена сделка на даден правен резултат. В случая законът не забранява да се прехвърля вземане, нито част от вземане. Всеки наследник е и легитимиран да предяви вземането на своя наследодател с източник неоснователно обогатяване в рамките на наследствените си права самостоятелно, а и законът не задължава, нито предвижда всички наследници да предявят наследеното вземане заедно в един исков процес. Наследниците са обикновени другари и всеки от тях разполага със свое собствено право да предяви иск или не. Срещу различните наследници могат да се наведат и различни правоизключващи възражения. Всяко едно плащане, извършено без основание, може да е предмет на самостоятелна претенция. Сумата по дебитното известие в общ размер на 1134.92лв. е платена от наследодателя на четири части, поради което и по всяко плащане поотделно се изследват елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. А отговорността за съдебните разноски е последица от изхода от спора.  Не следва да бъде прието, че със сключването на договора за цесия от 20.04.2019г. страните са целели постигането на забранен от закона правен резултат.

          По аналогични съображения, не следва да бъде прието, че  договорът за цесия е нищожен и поради накърняване на добрите нрави и възражението за това е неоснователно. 

           Доводите, че раздробяването на вземанията е по волята на упълномощеното лице и такова поведение съставлявало злоупотреба с правото на иск (чл. 3 ГПК), също не обосновава нищожност на договора за цесия. Сама́ по себе си злоупотребата с права не влече след себе си нищожност на договора, а е основание да се претендира обезщетение за вреди, в случай, че са причинени. 

            Видно, договорът за цесия е сключен чрез пълномощник без представителна власт, доколкото пълномощното е било ограничено със срок – до 18.07.2018г., а договорът за цесия е слючен на 20.04.2019г., както и, че длъжниковото дружество е уведомено за сключения договор за цесия от лице без представителна власт. Възраженията относно недействителността на договора за цесия, като сключен от пълномощник без представителна власт, не могат да бъдат слушани в настоящото производство, доколкото подобно възражение е на разположение единствено на лицето, от чието име е договаряно без представителна власт, т. е., на мнимо представлявания. В този смисъл е задължителната съдебна практика – ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е и възражението, че цесията не е надлежно съобщена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването, каквото възражение не е налице.  

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в тази част, както и в частта за разноските пред първата инстанция и в частта за разноските в заповедното производство.

При този изход на спора в тежест на въззивното дружество следва да бъдат възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК в размер на 360.00лв., представляващ този на заплатеното съгласно договор за правна защита и съдействие, фактура  и списък на разноските по чл. 80 от ГПК на л. 21, 22 и 33 от делото.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5648/11.12.2019г. по гр.д. № 9313/2019г. на ХХI състав на ВРС, с което е  прието за установено, че „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, дължи на „СМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от ***** Н.К. сумата от 23,65 лв, представляваща 1/10 наследствена част от сумата 236,50лв., недължимо платена от наследодателя Марин Маринов Костов, по издадена фактура № **********/27.04.2012г. на стойност 1134,92лв., начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 30.10.2011г. – 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект на потребление, находящ се в с. ******, с клиентски № ********** и абонатен № **********, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г., сключен между цедента ******, ЕГН ********** и цесионера „СМ БГ” ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3337/24.04.2019г., постановена по ч.гр. дело № 6341/2019г. на ВРС, на осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК и „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, е осъдено да заплати на „СМ БГ”ЕООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. ******* сумата от 770.00 лева, от които 360 лева възнаграждение за процесуално представителство и сумата от 25 лева съставляваща доплатена по сметка на съда държавна такса в исковото производство, сумата от 25 лева заплатена държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство,  на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от П.С.С., ***** и ******, да заплати  на „СМ БГ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от управителя Атанас Н.К. сумата от 360.00лв.,  представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.     

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: