№ 13104
гр. *****, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.С.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.С.В Гражданско дело № 20211110149092 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „**** *****“ ЕАД сумите, както следва:
Е. А. К.: сумата от 1631.55 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ
се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, сумата от 378.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2018г. до 09.08.2021г., сумата от 17.53 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.31
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.08.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до
окончателно изплащане на задължението;
Е. А. К. (в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на процеса А.
Д. К.): сумата от 407.88 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г.
до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр.
*****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, сумата от 94.65 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до
09.08.2021г., сумата от 4.38 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.08 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до окончателно изплащане на
задължението;
Н. Д. К.: сумата от 407.88 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ
се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, сумата от 94.65 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
1
15.09.2018г. до 09.08.2021г., сумата от 4.38 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.08
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.08.2021г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „**** *****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, между
него и ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в
сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците
изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответницата Е. А. К., с който се поддържа недопустимост на
предявения иск поради ненадлежно процесуално представителство на ищеца в настоящото
производство. В условията на евентуалност са наведени доводи за неоснователност на
предявените срещу Е. К. претенции. Твърди се, че последната не е собственик или вещен
ползвател на процесното жилище, както и че не е сключвала договор за продажба на
топлинна енергия с топлофикационното дружество, поради което не е потребител на тази
енергия. Оспорва се в тази връзка доказателствената стойност на представените писмени
доказателства, като се поддържа, че въз основа на тях не се установява право на собственост
или вещно право на ползване върху процесния имот, както и Е. К. да е наследник по закон
на Д. К., респ. да е приела наследството му. Особеният представител на страната счита за
недоказана приложимостта спрямо ответницата на сочените от ищеца общи условия,
доколкото не било доказано същите да са одобрени от КЕВР и публикувани по надлежния за
това ред. Оспорва и надлежното поставяне на ответницата в забава съобразно цитираните в
исковата молба общи условия на ищеца, както и наличието на валиден договор за
извършване на услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот, в т. ч.
сключването му от надлежен представител на етажната собственост в сградата, в която се
намира същият. Адвокатът счита за недоказано и реалното отчитане на потребената
топлинна енергия, евентуално- количеството на същата. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори
на исковата молба от ответниците Н. К. и А. К., последната починала в хода на процеса- на
14.10.2022г., след изтичане на 22.07.2022г. на срока за отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
2
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място следва да се изясни, че доколкото с определението, постановено по
реда на чл. 140 ГПК, съдът е обсъдил възраженията на ответницата за нередовност на
исковата молба, като е счел същите за неоснователни, безпредметно се явява повторното им
обсъждане с настоящия съдебен акт.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „**** *****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия
дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщения като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 99, том *****, дело № 5129/1997г. се установява, че на
17.03.1997г. Д. Н. К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, а
от удостоверение за сключен граждански брак между него и Е. А. Петрова, а след сключване
на брака- К., че имотът е придобит от Д. К. по време на брака му с ответницата Е. К., поради
което, при липсата на други данни и съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.)
следва да се приеме, че същият е притежаван от съпрузите при условията на съпружеска
имуществена общност. Съгласно извършената по искане на ищеца справка в НБД „*****“ Д.
К. е починал на 31.07.2016г., като е оставил като свои наследници по закон Е. К.- съпруга,
както и Н. К. и А. К.- деца. С прекратяване на брака поради смъртта на съпруга при равни
квоти- арг. чл. 28 СК, е прекратена и съпружеската имуществена общност по отношение на
процесния апартамент. Така, след смъртта на Д. К. Е. К. се е легитимирала като собственик
на 4/6 идеални части от имота- ½, придобита при прекратяването на бездяловата СИО, и 1/6-
по наследяване заедно с двете деца на починалия на собствената му ½ идеална част- арг.
нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Н. К. и А. К., от своя страна, са станали собственици
на по 1/6 идеална част от имота всеки в резултат от наследственото правоприемство на своя
баща.
С оглед на така установеното, при липсата на данни, а и на твърдения за отчуждаване
на правото на собственост върху процесния имот от правните сфери на посочените лица
преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че съобразно дефинитивната
разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същите са били потребители на доставяната до имота
3
топлинна енергия и като такива са материално легитимирани да отговарят за заплащане на
цената й съобразно дела си в съсобствеността.
А след смъртта в хода на процеса на ответницата А. К. формираните в нейната правна
сфера задължения са преминали към патримониума на единствения й наследник по закон
съгласно приобщеното като писмено доказателство нейно удостоверение за наследници- Е.
А. К..
Във връзка със съдържащия се в отговора на исковата молба от името на Е. К. довод, че
по делото няма доказателства същата да е приела наследството на Д. К., следва да се изясни,
че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова
презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН
от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от закона до доказване приемане на
наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая
ответникът не твърди и не доказва да е приел наследството на Д. К. по опис или да се е
отказал от него, поради което следва да се приеме, че след смъртта му на 31.07.2016г. на
основание наследствено правоприемство е придобил част- 1/3, от собствената на починалия
½ идеална част от имота. А както бе изяснено, за останалата ½ идеална част от имота Е. К.
се легитимира като собственик в качеството си на приобретател на имота при условията на
СИО, прекратена със смъртта на нейния съпруг.
За пълнота и прецизност следва да се подчертае, че съгласно изричното изявление на
процесуалния представител на ответницата Е. К. в проведеното на 14.02.2024г. открито
съдебно заседание същият не поддържа заявените с отговора по чл. 131 ГПК оспорвания на
доказателствената стойност и автентичността на представените с исковата молба документи,
в т. ч. на нотариалния акт, обективиращ покупко- продажбата на процесния апартамент.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор №
1545/07.11.2001г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се
намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в имота е имало четири радиатора с ****
(индивидуален разпределител на разходите за отопление) с дистанционно отчитане, при
което в галвния отчет не се записват данни от показанията на ****. В имота през исковия
период е имало два водомера за топла вода, като потребената за отоплителен сезон 2017г.-
2018г. топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по показанията им, за
което е съставен документ за главен отчет, носещ подпис за потребител, което по своята
правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение-
4
че соченото в отчета количество топлинна енергия е реално потребено. Съгласно
констатациите на експерта за отоплителен сеозн 2018г.- 2019г. поради неосигурен достъп за
извършване на реален отчет на абоната е начислено служебно количество топлинна енергия
за подгряване на вода- по 140 л/денонощие за един живущ. Наред с това, на клиента е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция през
исковия период, са преминавали периодични метрологични проверки, при които са
установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел,
че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение,
вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна
енергия на сумата от 2447.38 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период
изравнителни сметки.
Във връзка с наведения в отговора на исковата молба от името на ответницата Е. К.
довод в тази насока следва да се изясни, че ирелевантно за дължимостта на цените на
топлинната енергия и на услугата дялово разпределение е валидното провеждане на общо
събрание на етажните собственици, респ. надлежното им представителство при сключване
на договор с дружеството за дялово разпределение, доколкото, както бе изяснено, източник
на вземанията за тези цени е договорното правоотношение между ищеца и ответниците,
каквото, както бе изяснено, в хода на производството се установи да е съществувало между
страните.
Ответниците не са оспорили реалното предоставяне на услугата дялово разпределение,
което се установява и от неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице-
помагач на ищеца, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, поради
което и при липсата на доводи срещу начина на формиране на стойността й следва да се
приеме за установена дължимостта и на цената на тази услуга в претендирания от ищеца
общ размер от 26.30 лева.
При така установеното и като се съобрази, че ответниците А. К., починала след
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, без в него да е подаден
такъв, и Н. К., за разлика от ответницата Е. К., не са заявявали възражение за погасяване на
процесните задължения по давност, както и на квотата на всеки от тях в съсобствеността,
следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало и съществува вземане от всеки от тях
за следните суми: за сумата от по 407.88 лева- цена на топлинна енергия, както и за сумата
от по 4.38 лева- цена на услугата дялово разпределение, предоставени през исковите
периоди.
С оглед на това и доколкото, както бе изяснено, в хода на процеса и след възникване на
тези задължения в правната й сфера А. К. е починала, а производството по делото е
продължило с участието на нейния наследник по закон- майка й Е. К., участваща в процеса
и на собствено основание, именно последната следва да бъде осъдена да заплати пълния
размер на претендираните суми за топлинна енергия и услуга дялово разпределение по
предявените първоначално срещу А. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. чл. 153 ЗЕ. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че доколкото откриването на
наследството на А. К. е настъпило след изтичане на срока за отговор на исковата молба от
5
същата, респ. материалното и процесуланото приемство са настъпили след този срок,
извършените, респ. неизвършените до смъртта на А. К. процесуални действия, вкл.
неподаването на отговор и незаявяването на правопогасяващи възражения, обвързват
правоприемника й.
Предявените срещу Н. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.
153 ЗЕ следва да бъдат изцяло уважени
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответницата Е. К. възражение
за погасяване по давност на претендираните от нея в качеството й на собственик вземания.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „**** *****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия, доставена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., и на услугата дялово
разпределение, извършена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г., през които периоди
отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани
съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „**** *****“ ЕАД на
потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно
начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество
топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по
ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и
6
ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия
обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва
месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по
изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е
извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца за времето от м. 05.2017г. до м. 04.2018г. са погасени по давност, по отношение на
тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за
последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м.
04.2018г., погасителната давност е изтекла на 21.08.2021г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 4 дни преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., чиято стойност
съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза
възлиза на сумата от 1311.56 лева, както и стойността на услугата дялово разпределение,
предоставена през целия исков период- от м. 07.2018г. до м. 04.2019г., доколкото началният
момент на същия следва във времето периода, за който по изложените вече съображения бе
прието, че е погасено правото на иск на ищеца.
При тези съображения предявеният срещу Е. К. в качеството й на собственик на имота
иск за цената на топлинната енергия следва да бъде уважен за сумата от 874.37 лева
съобразно установения неин дял в съсобствеността, а с това и в общо формираното
задължение за процесния период, и за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., като за
разликите до пълните предявени размер и период този иск следва да бъде отхвърлен, а
предявеният срещу нея иск за цената на услугата дялово разпределение следва да бъде
изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
7
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая съставянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за
2017- 2018г. и за 2018- 2019г. са извършени след предвидения в общите условия от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от общо 457.02 лева, представляваща част от заплатените от ищеца държавна
такса за исковете срещу нея и А. К., депозити за възнаграждения на вещото лице и на
особения представител на Е. К., както и от определеното от съда на основание нормата на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото, която част е съответна на уважената част от
претенциите срещу нея.
Съобразно уважената част от исковете срещу него ответникът Н. К., от своя страна,
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 74.65 лева- част от заплатените от
последния държавна такса за иска срещу този ответник, от депозита за възнаграждение на
вещото лице, както и от определеното от съда юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Е.
А. К., ЕГН **********, да заплати на „**** *****“ ЕАД, ЕИК *****: сумата от 874.37 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл.
36, вх. А, ет. 8, както и сумата от 17.53 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба-
25.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
8
сумата от 457.02 лева, представляваща разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 1631.55 лева и за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2018г., както и
изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. А. К., ЕГН
**********, да заплати на „**** *****“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 378.56 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 09.08.2021г., както и сумата от 4.31 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2021г.
до 09.08.2021г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Е.
А. К., ЕГН **********, като наследник на починалата в хода на процеса А. Д. К., ЕГН
**********, да заплати на „**** *****“ ЕАД, ЕИК *****, следните суми: сумата от 407.88
лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 1“, бл.
36, вх. А, ет. 8, както и сумата от 4.38 лева, представляваща цена на предоставена в периода
от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.08.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на Е. А. К., ЕГН **********, като наследник на починалата в хода на процеса
А. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „**** *****“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 94.65
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2018г. до 09.08.2021г., както и сумата от 1.08 лева, представляваща
законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
31.08.2021г. до 09.08.2021г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Н.
Д. К., ЕГН **********, да заплати на „**** *****“ ЕАД, ЕИК *****, следните суми: сумата
от 407.88 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ж.к.
„***** 1“, бл. 36, вх. А, ет. 8, както и сумата от 4.38 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 07.2018г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба-
25.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-
сумата от 74.65 лева, представляваща разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н. Д. К., ЕГН
**********, да заплати на „**** *****“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 94.65 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2018г. до 09.08.2021г., както и сумата от 1.08 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2021г.
до 09.08.2021г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9