О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 81 по описа на съда за 2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на М.б.з.и.с. срещу определение № 37/06.01.2020
г., постановено по гр.д. № 1731/2019г. по описа на Ботевградския районен съд, с
което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените
искове за обявяване за нищожно на решение на ОСЗ-П., искове за обявяване
нищожност на съдебни решения, отрицателни установителни
искове и ревандикационни искове, а исковата молба на
жалбоподателя е била върната. Жалбоподателят счита, че определението е
немотивирано и при постановяването му не са взети предвид представените по
делото доказателства. Твърди, че предявява не иск срещу „ГМ к.“ ЕООД (н), а иск
за установяване, че това дружество е собственик на имота, ипотекиран в полза на
ищеца. Извежда правния си интерес от предявяване на иска от факта, че е
кредитор на „ГМ к.“ ЕООД (н.) с
признато вземане в производството по несъстоятелност на дружеството, както и че
за обезпечение на отпуснатия кредит е била учредена валидна ипотека. Поддържа,
че предстои осребряване на имуществото на длъжника в несъстоятелност, сред
което е и ипотекиран в полза на ищеца УПИ V с площ 86796 кв.м. съгласно
действащия регулационен и кадастрален план на гр. П.. Сочи, че, след
учредяването на договорната ипотека част от имота с площ 663 кв.м. била
възстановена на наследниците на Х. К. с Решение № 6601/18.03.2015 г., което
според ищеца е нищожно поради липса на законовите предпоставки за
постановяването му. Въз основа на това решение физическото лице П.Ц. било
предявило иск по чл. 108 от ЗС срещу „ГМ к.“ ЕООД (н) за процесната част от имота. Искът бил уважен и постановеното
по него съдебно решение е влязло в сила. Жалбоподателят счита, че претендираната от него нищожност на решението на ОСЗ
обуславя нищожност и на влязлото в сила съдебно решение по този иск. Изтъква,
че не е бил страна в производството по ревандикационния
иск, както и че липсвал годен обект на реституция и ревандикация.
Счита, че собственик на имота с площ 663 кв.м. е „ГМ к.“ ЕООД (н), тъй като
това дружество е закупило целия УПИ V с площ 86796 кв.м. още през
2004г. в производството по несъстоятелност на „Микропроцесорни
системи“ ЕАД. Излага съображения, че евентуалните възражения на трети лица,
незаявени в това производство, се преклудират.
Поддържа, че купувачът е придобил имота и в резултат от давностно
владение, упражнявано след закупуването му до момента на ипотекирането му през
2009г. в полза на М.б.з.и.с.
Прави извод, че, в качеството си на ипотекарен
кредитор, има правен интерес от предявените искове за прогласяване нищожността
на решението на ОСЗ-П. и решенията по ревандикационния
иск с предмет този имот, тъй като, в случай на уважаването им, ще може да се
удовлетвори от продажбата на целия УПИ
V с площ 86796 кв.м. Заявява, че в настоящото производство предявява
собствени права в качеството си именно на ипотекарен
кредитор на „ГМ к.“ ЕООД (н), във
връзка с което се позовава на ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Счита, че е изпълнил указанията на съда. Възпроизвежда основанията за
нищожност на реституционното решение на ОСЗ-П.. По отношение на
основанията за нищожност на съдебните решения, се позовава на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 270, ал. 2 от ГПК, като сочи, че те са
постановени по отношение на различен имот и извън правораздавателната власт на
съда. Цитира съдебна практика по
въпроса за нищожността на съдебни актове. Счита, че е нарушено правото му на
справедлив съдебен процес по чл. 6 от КЗПЧОС, тъй като БРС не бил обсъдил
доводите му, не упражнил съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК и попречил на
банката да ползва мирно собствеността си. Намира, че БРС е нарушил редица
разпоредби от Търговския закон, регламентиращи производството по
несъстоятелност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени данните
по делото и взе предвид становището на жалбоподателя, намира за установено
следното от фактическа страна:
Ботевградският районен съд е бил
сезиран с искова молба, с която са предявени иск за нищожност на решение на
ОСЗ-П., иск за нищожност на влезли в сила съдебни решения, отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ответниците-физически лица /наследници на Х. К./ не са
собственици на поземлен имот с площ 663 кв.м., попадащ в строителните граници
на гр. П., м. „Крушова поляна, представляващ имот пл. № 114, който попада в кв.
23, УПИ V, както и ревандикационен иск за признаване
за установено по отношение на всички ответници, че петият ответник „ГМ к.“ ЕООД е собственик на така
описания поземлен имот и да бъдат осъдени останалите ответници да му го
предадат.
С разпореждане от 14.10.2019г.
БРС е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да посочи имена и
адреси на всички ответници, да представи удостоверение
за данъчна оценка на процесния имот и доказателства
за внесени държавни такси, да уточни правния си интерес от предявяване на
исковете, да уточни основанието, на което претендира установяване на нищожност
на посочените съдебни актове, да посочи основание за нищожност на атакувания
административен акт, да заяви кои са ответници по
всеки един от предявените искове, да индивидуализира процесния
недвижим имот с посочване на граници и съседи. На 07.11.2019г. е постъпила уточняваща
молба, с която ищецът е заявил, че не дължи държавни такси в производството. Обосновал
е правния си интерес от предявяване на исковете с обстоятелството, че е ипотекарен кредитор на „ГМ к.“ ЕООД, като за обезпечение
на дълга на последния е била учредена договорна ипотека върху поземлен имот,
включващ и процесния такъв. Изтъкнал е, че не били
налице предвидените в закона предпоставки за възстановяване на имота в полза на
наследниците на Х. К., откъдето прави извод, че тези лица не са станали
собственици на имота и не са имали право да предявят иска по чл. 108 от ЗС срещу
„ГМ к.“ ЕООД (н). Като основание за претендираната
нищожност на съдебните решения, постановени в производството по чл. 108 от ЗС,
изтъква на първо място нищожността на решението на ОСЗ-П.. Допълнително се
позовава на разпоредбите на чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 270, ал. 2 от ГПК като
сочи, че тези решения са постановени извън правораздавателната власт на съда и
по отношение на имот, различен от имота, възстановен с решението на ОСЗ- П..
Намира, че решенията противоречат на българския правов ред, позовавайки се
отново на вече изтъкнатото несъответствие между имотите. Също така сочи, че са
били зачетени непредявени от тях и преклудирани права
на наследниците на К., откъдето
претендира за нарушение на принципа, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Твърди, че с
постановяването на тези решения били нарушени основни принципи при
възстановяване на правото на собственост, тъй като не били налице
предпоставките за възстановяването й. Подчертава, че не предявява чужди права
пред съда, а собствени такива в качеството си на ипотекарен
кредитор. Позовава се на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК, тъй като не е
бил страна в административното производство по издаване на решението на ОСЗ-П..
Намира същото за нищожно поради издаването му от незаконен състав и от
некомпетентен орган, както и поради произнасяне по отношение на имот, различен
от заявения такъв, а също и поради това, че в имота е осъществено мероприятие,
което е пречка пред възстановяването му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Исковете са недопустими поради
липса на правен интерес от предявяването им. Такъв интерес ищецът извежда
единствено от качеството си ипотекарен кредитор, в чиято
полза „ГМ к.“ ЕООД е ипотекирало поземлен имот с площ 86796 кв.м., част от
който е процесният имот с площ 663 кв.м. Ищецът
счита, че наличието на конкуриращи права на трети лица (ответници
в настоящото производство) върху този имот е пречка пред удовлетворяването му
от цената на ипотекирания имот. Не твърди обаче, че такова удовлетворяване му е
било отказано, нито че правата му на ипотекарен
кредитор са били оспорени от ответниците или от други
лица. Поради това съдът намира, че исковете са преждевременно предявени и се
основават единствено на предположения на ищеца, че ипотечното му право няма да
бъде зачетено в производството по несъстоятелност на „ГМ к.“ ЕООД. В случай, че
това негово право бъде оспорено, в тежест на оспорващата го страна е да
установи несъществуването му чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
По отношение на иска за прогласяване нищожност на
решение № 6601/18.03.2015г. на ОСЗ – П. настоящият съдебен състав споделя
изложените от БРС мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Неоснователно жалбоподателят оспорва приложението на ТР № Тълкувателно решение № 9 от
7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК. В съдебната практика е прието, че лица,
които извеждат правата си от юридически факти, осъществили се след влизане на
ЗСПЗЗ в сила, могат да противопоставят на реституционния собственик само
възражения, произтичащи от техни противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. По аргумент от противното,
недопустимо е тези лица да оспорват предпоставките за възстановяване на имота в полза на насрещната
страна по спора, тъй като те не противопоставят свои конкуриращи права, които
биха изключили тези предпоставки, а с това - и реституционното й право. В настоящия случай ищецът не обосновава този иск
със свои (или на своя длъжник) права, възникнали след масовизацията на имота, а
само оспорва правата на наследодателя на физическите лица - ответници по иска, като счита, че не са били налице предпоставките
за възстановяване на имота в тяхна полза. Ищецът не заявява свои права и с останалите
наведени доводи, а именно: че в реституционната процедура тези лица е трябвало
да бъдат обезщетени по различен начин; че ОСЗ е зачела преклудирани
техни права; че решението не е подписано и е постановено от некомпетентен орган
/ненадлежен състав/, както и че възстановеният имот не отговарял на
изискванията за минимална площ. Поради това съдът намира, че иск с такива
основания и такъв петитум е недопустим. Неправилно жалбоподателят се позовава и на
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Тя регламентира само косвения съдебен
контрол върху административните актове, т.е. такъв, който се упражнява
инцидентно от гражданския съд по повод граждански спор, за изхода на който
съответният административен акт има значение. Настоящият казус е различен, тъй
като е предявен пряк иск за прогласяване нищожността на административен акт.
По отношение на исковете за прогласяване
нищожност на съдебни решения, настоящият състав намира следното:
Съгласно правната теория съдебното решение е нищожно, ако
не е изготвено в писмена форма, ако не е подписано, ако е постановено от
ненадлежен състав, ако е постановено извън правораздавателната власт на съда,
или ако волята на съда е неразбираема. В случая не се изтъква нито един порок
от горните видове, с изключение на доводите за постановяване на атакуваните
съдебни решения извън правораздавателната власт на съда и за противоречието им
на българския правов ред, но позоваването на тях е изцяло декларативно, без да
се сочат относими фактически обстоятелства, които
дават основание да ищеца да твърди това. По отношение на твърдяното нарушение на правовия ред ищецът изтъква обстоятелства
по съществото на спора, основани на твърдения, че съдът бил зачел нищожно
решение на ОСЗ. Дори тези твърдения да са основателни, те биха обусловили само
неправилност на решението поради грешка в оценъчната дейност на съда, но не и
негова нищожност, т.е. те са изначално негодни да доведат до уважаване на
претенцията за нищожност на съдебните решения.
Поради това исковете за прогласяване нищожност на
съдебните решения са недопустими и първоинстанционният
съд правилно е прекратил производството по тях.
По отношение на иска за отричане правото на
собственост на ответниците – физически лица върху процесния недвижим имот, съдът намира следното:
С
този иск ищецът защитава не свои собствени материални права, а права на своя
длъжник „ГМ к.“ ЕООД по реда на
чл. 134 от ЗЗД, което е по принцип допустимо. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Поради това и
доколкото отричането на правата на ответниците -
физически лица би допринесло за запазване на процесния
имот в патримониума на длъжника „ГМ к.“ ЕООД, възможно
е ипотекарният кредитор да има потенциален правен
интерес от предявяване на този иск в хипотеза, в която ипотечното му право бъде
отречено, защото тогава той ще трябва да разчита на удовлетворяване от цялото
имущество на длъжника като хирографарен кредитор без
привилегията на учредена в негова полза ипотека (чл. 133 от ЗЗД). В конкретния
случай обаче дори този предполагаем бъдещ интерес е изключен, тъй като ищецът
вече е претендирал по-силна защита на същото право чрез предявяване на ревандикационен иск в полза на „ГМ к.“ ЕООД в настоящото
производство. Правният интерес от отричане на правото на ответниците следва да се преценява от гледна точка на
ползата, която това отричане би имало по отношение на другото – конкуриращото –
субективно право на длъжника, защитавано от ищеца – кредитор по реда на чл. 134
от ЗЗД. Както се посочи по-горе, в случая такава полза липсва, тъй като евентуалното
уважаване на предявения отрицателен установителен иск
не би подобрило положението на титуляра на това право
„ГМ к.“ ЕООД и не би му дало по-силна защита от вече претендираната
такава чрез ревандикационния иск. Отделно от това,
въпросът за собствеността върху имота вече е разрешен със сила на присъдено
нещо между П.Ц. и „ГМ к.“ ЕООД, което е допълнително основание за недопустимост
на така предявения иск срещу този конкретен ответник на основание чл. 299 от ГПК.
По отношение на ревандикационния
иск срещу ответниците – физически лица в полза на
ответника „ГМ к.“ ЕООД, съдът намира следното: С този иск ищецът защитава не
свои собствени материални права, а права на своя длъжник „ГМ к.“ ЕООД по реда на чл. 134 от ЗЗД. При защитата на
чужди права обаче ищецът е обвързан от силата на присъдено нещо на влезлите в
сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по тези права в предходен
момент. В конкретния случай, претендираното от ищеца право
на собственост на длъжника „ГМ к.“ ЕООД върху процесния имот не може да бъде противопоставено на
ответника П.Ц., тъй като към момента на предявяване на иска е налице влязло в
сила решение между „ГМ к.“ ЕООД и този ответник, с което последният е признат
за съсобственик на имота, а дружеството е осъдено да му го предаде. Наистина, предмет
на това решение е не правото на собственост на „ГМ к.“ ЕООД, а правото на
собственост на физическото лице, но след като в процес с участието на „ГМ к.“
ЕООД е установено, че съсобственик на имота е друго лице, правоизключващите
възражения на дружеството, вкл. и тези за наличие на негови конкуриращи права
върху имота, са преклудирани. Тези права не могат да
се релевират в нов процес, защото влязлото в сила решение разрешава със сила на
присъдено нещо спора между същите тези лица за собствеността върху процесния имот, а пререшаването му е недопустимо.
Следователно, недопустим е и предявеният в настоящото производство ревандикационен иск за признаване за установено, че „ГМ к.“
ЕООД е собственик на процесния имот и за осъждане на П.Ц.
да му го предаде.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към
мотивите на районния съд в обжалваното определение, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на въззивната
инстанция съвпадат с тези на районния съд, определението следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 37/06.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 1731/2019 г. по описа на Ботевградския районен съд,
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.