Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова
разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 1741 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е
образувано по жалба от М.В.М., ЕГН ********** с адрес *** против Заповед № 148-ФК/06.08.2021
г. издадена от издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ , гр. Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ
-1148/25.08.2020 на изпълнителния директор на НАП. Прилага Свидетелство за
регистрация на фискално устройство № 451058 от 09.08.2021 г., с което да
установи, че допуснатото нарушение е отстранено. Моли оспорената заповед да
бъде отменена тъй като не съответства на целта на закона.
Ответната
страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП , чрез процесуален представител в съдебно заседание и
в писмено становище изразява доводи за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което директното
оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 148-ФК/06.08.2021
г. издадена от издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ , гр. Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ
-1148/25.08.2020 на изпълнителния директор на НАП, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект – автомат на
самообслужване, тип кафе машина, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“ до бл.32
и до магазин за плодове и зеленчуци стопанисван от „Вортекс“ ООД и М.В.М. и
забрана на достъпа до обекта за срок от 30 дни.
Мярката е наложена във връзка с
констатирано на 03.08.2021 г. нарушение на чл. 7,ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Видно от отразените в заповедта
факти, при извършена на 03.08.2021 г. контролна покупка на кафе с мляко на
стойност 0,90 лева е установено, че в автомата липсва монтирано ФУВАС.
Нарушението е извършено в условията на повторност- срещу жалбоподателя има
издадено наказателно постановление № 553087-F581486/30.12.2020 г. издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“-
Варна в ЦУ на НАП , влязло в сила на 17.02.2021 г. и наказателно постановление
№ 549726-F574747/01.12.2020 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, влязло в сила на 12.02.2021 г. С посочените
наказателни постановления М.М. е санкциониран за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.7,ал.1, във връзка с ал.2 и ал.3 и във връзка с чл.3,ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства.
След констатиране на нарушението
и след издаването на оспорения акт, е регистрирано фискално устройство за
търговския обект със собственик „Мираж 2021“ ЕООД, гр. Варна.
По валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р.,
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП (л.1 от адм. преписка), т.1. началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушения по чл.185 от ЗДДС и да налагат ПАМ – запечатване на обектите на
съответното лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, водещи до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й
с целта на закона:
В конкретния случай към момента на
проверката, извършена на 03.08.2021 г. на автомата на самообслужване, тип кафе машина- вендинг автомат, който има характеристиките
на в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС е установено, че извършва продажби на топли напитки на
самообслужване, без монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на
НАП фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване (ФУВАС).
Процесната заповед е издадена на 06.08.2021 г., като след издаването й – на 09.08.2021
г. на обекта е било
регистрирано ФУВАС.
В случая е наложена ПАМ с превантивна цел - да се предотврани извършването на други нарушения. Срокът на
продължителност на мярката е обоснован с обстоятелството, че нарушението е
„повторно“ по смисъла на пар.1,т.35 от ДР на ЗДДС, което се установява от
приложените и влезли в законна сила наказателно постановление № 553087-F581486/30.12.2020 г. и наказателно постановление №
549726-F574747/01.12.2020 г., с което
жалбоподателят е санкциониран за нарушения от същия вид.
Прилагането на мерките за
административна принуда има три основни цели- преустановителна, превантивна и
обезпечителна.
Превантивните
принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят
извършването на административни (а в нормативно установените случаи – и на
други) правонарушения и вредните последици от тях. Основание за прилагане на превантивна административна
мярка поради нейния предотвратяващ характер не може да бъде извършено, нито
дори започнало правонарушение, а опасността от правонарушение. Тази опасност трябва да е явна, несъмнена,
реална, конкретна и непосредствена. Опасността трябва най-напред да е явна и
несъмнена – изводът за нейната наличност да се гради на положително установени
факти на обективната действителност. Освен това опасността трябва да е реална и
конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема. Накрая
опасността трябва да е и непосредствена – с достатъчна степен на вероятност от
незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по
време и с малка степен на вероятност).
Кога
е налице такава явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност е
въпрос на преценка и установяване във всеки отделен случай. При това тежестта
за доказването й пада върху административния орган, овластен да приложи
принудителната мярка – както във фазата по издаването на акта за прилагане на
мярката, така и във фазите по обжалването на този акт по административен или
съдебен ред (в зависимост
от това предвижда ли нормативната уредба за дадена категория принудителни
административни мерки обжалване и по административен ред, или само по съдебен
ред).
В настоящия случай са събрани
достатъчно доказателства, които обосновават необходимостта от налагането на
мярката. Проявеното отношение на незачитане на установения ред за отчитане на
продажбите, предполага извършването и на други административни нарушения . Фактическият
състав на нарушение се установява от събраните с административната преписка
документи, от съдържанието на Протокол за извършена проверка №
0436349/03.08.2021 г., който има характер на официален документ, и не е спорен от жалбоподателя. Обстоятелството
, че нарушението е отстранено след издаването на заповедта с регистрацията на
фискално устройство, не обосновава извод за незаконосъобразност на наложената
ПАМ. Това обстоятелства има отношение за преценката относно наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства при налагането на административно
наказание.
След като е осъществен
фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна
мярка по чл. 186 ЗДДС,
като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно
постановление и дали издаденото такова ще влезе в сила). Принудителната
административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Наличието на други констатирани нарушения
обосновава извод за трайно незачитане на правилата за отчетност на продажбите.
Съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се налага запечатването на съоръжението и обстоятелствата, които са го мотивирали да
определи този срок –за да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения, а също и предвид
обстоятелството, че жалбоподателят е извършил предходни нарушения от същия вид.
Съдът намира, че при издаване на
оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния
административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в
нормата на чл. 59, ал.2 АПК. Мотивите са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона - да не се
допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на
фискалната дисциплина.
С оглед на изложеното съдът
прецени, че наложената ПАМ е издадена в съответствие с изискванията на
материалния и процесуалния закон и целта на закона и не е налице основание за
нейната отмяна по см. на чл.146 от АПК.
Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на
разноски в настоящото производство има ответника и същите следва да се присъдят
в размер на 100,00 лева на основание чл.25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание
чл.172,ал.2 от АПК, Варненският административен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ .
жалбата на М.В.М., ЕГН ********** с адрес *** против Заповед №
148-ФК/06.08.2021 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ , гр.
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ
-1148/25.08.2020 на изпълнителния директор на НАП.
ОСЪЖДА М.В.М.,
ЕГН ********** с адрес *** да плати
в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: