МОТИВИ към Присъда от 23.10.2019г. на КРС
по НЧХД № 626/ 2019г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу Д.Г.Д. за това, че
на 15.01.2019г. в гр.Кърджали извършила нещо унизително за честта и достойнството
на Д.Х.Т. с ЕГН ********** *** в негово присъствие като му казала думите „ти си
син на мошеници, които заграбват други мазета“- престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане
граждански иск от Д.Х.Т. срещу подсъдимата Д.Г.Д. за сумата от 1000.00лв., представляваща
обезщетение за причинени от престъплението извършено на 15.01.2019г. в гр.Кърджали
неимуществени вреди.
Повдигнато е и второ обвинение срещу К.К.Д. за това, че
на 15.01.2019г. в гр.Кърджали извършител нещо унизително за честта и достойнството
на Д.Х.Т. с ЕГН ********** *** в негово присъствие като му казал думите „ще върнеш
парите 1000лв., майка ти да еба, кура да ти изсъхне, недей се хили като някаква
мастия, мошеник, ти си ударен от Господа, циганин мръсен, мръсник“- престъпление
по чл.146 ал.1 от НК. Съвместно в наказателното производство е предявен и приет
за разглеждане граждански иск от Д.Х.Т. срещу подсъдимия К.К.Д. за сумата от
1500.00лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено
на 15.01.2019г. в гр.Кърджали неимуществени вреди.
Представителят на тъжителя счита, че описаните в тъжбата
деяния са осъществени по време, място и начин. Моли съда да признае двамата
подсъдими за виновни по описаните в тъжбата обвинения като се уважат и
предявените граждански искове за всеки от подсъдимите в посочените размери,
както и да бъдат осъдени да заплатят направените от тъжителя разноски.
Тъжителят в ход по същество моли съда за разбиране и за вземане на отношение по
създалата се ситуация.
Подсъдимата Д.Д. не се признава за виновна и дава
подробни обяснения за случилото се. Твърди, че думите описани в тъжбата не ги е
отправяла към Д.Т., както и не му е казвала никакви обиди.
Подсъдимият К.Д. не се признава за виновен и дава подробни
обяснения за случилото се. Твърди, че на инкриминираната дата бил ударен от
тъжителя. Отрича да е отправял обидни думи към Д.Т.. Очаква от съда да вземе
правилното решение.
Защитникът и на двамата подсъдими в ход по същество моли
съда да приеме, че тъжбата е недоказана и да оправдае подзащитните му. По
отношение на гражданския иск пледира, че неимуществените вреди, които са
последица от обидните думи, не са доказани по никакъв начин.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото,
прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата
Д.Г.Д., родена на ***г. в ***, живуща ***, българска гражданка, омъжена, с висше
образование, пенсионерка, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимият К.К.Д., роден на ***г***, български гражданин,
женен, с полувисше образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите Д.Д. и К.Д. са съпрузи. Те живеят в ***. На
същият адрес и етаж, но в ап.5, живее и тъжителя Д.Т.. Двете страни по делото
били съседи от дълги години. На датата 15.01.2019г. било насрочено общо
събрание на живущите във входа от 18.30ч., към който период подсъдимата Д.Д.
била домоуправител. След 18.00ч., но преди 18.30ч. подсъдимият К.Д. се намирал
в мазето на блока, когато решил да се прибира в дома си. Точно в този момент
във входа влезнали и тъжителят Д.Т. заедно със свидетелката Ф.М., с която
живеел във фактическо съжителство от няколко години. Между двамата мъже възникнал
словесен конфликт, при който Д.Т. бутнал шапката на дееца Д.. След това
тъжителят Т. и свидетелката М. продължили нагоре по стълбите като първият
позвънил на звънеца на апартамента, в който живеели подсъдимите. Вратата отворила
Д.Д., от която тъжителят Т. поискал да разбере дали е готов отчета за
извършената дейност на входа. Двамата започнали словесен спор, при който
подсъдимата Д. обяснила, че поводът на събранието не бил отчета, че той ще бъде
изготвен след ревизия, а Д.Т. настоявал за такъв през днешния ден. В този
момент по стълбите се качвал подсъдимия К.Д., който като наближил третия етаж,
където живеели, споделил на съпругата си, че бил ударен от тъжителя Т.. Около 5
минути продължил спора между двете страни- от едната двамата подсъдими, а от
другата- Д.Т., при който били поставени и наслагвани с времето конфликти между
тях. Свидетел на това станала Ф.М., която по никакъв начин не се намесвала в
разговора. Около 18.30ч. двамата подсъдими се прибрали в апартамента си, когато
подсъдимата Д.Д. се обадила в полицейското управление в гр.Кърджали, където
сигнализирала за възникналия междусъседски спор. Поради това на место били
изпратени полицейските служители- свидетелите В.Й. и С.Р.. Те разговаряли и с
двете страни, след което свидетелят Й. съставил Протокол за предупреждение
срещу Д.Г. Т. да не се саморазправя и отправя обидни думи и закани за физическа
саморазправа спрямо Д.Х.Т. и Ф.А.М., а свидетелят Р. съставил Протокол за предупреждение
срещу Д.Х.Т. да не се кара, саморазправя, да не отправя обидни думи и закани за
физическа саморазправа спрямо лицата К.К.Д. и Д.Г.Д.. И двата протокола били
подписани от предупредените без възражения.
На 22.01.2019г. подсъдимата Д. подала жалба до
полицейския инспектор при РУ- Кърджали срещу Д.Т., в която описала освен случилото
се на инкриминираната дата, така и конфликтите между тях датиращи от доста
години. С нея поискала да се вземат мерки спрямо тъжителя, който тормозел нея и
съпруга й психически и физически, както и да му се уреди среща с психолог,
който да прецени здравословното му състояние. По тази жалба била извършена
проверка, която завършила с постановление за отказ за внасяне на искане за
задължително настаняване и лечение на Д.Х.Т..
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция установи
на база обясненията на подсъдимите, които напълно съвпадат с приобщените
писмени доказателства, както и със свидетелските показания на Е.Д., В.Й. и С.Р.,
както и частично тези дадени от Ф.М.. От всички тях не се доказа подсъдимите да
са обиждали по какъвто и да било начин тъжителя. Напротив и на тримата
показания си кореспондират, последователни са, не са противоречиви, а и не са
заинтересовани от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Ф.М. в частта за отправяни обидни думи от двамата подсъдимите спрямо Д.Т.,
защото те не бяха подкрепени с нито едно друго доказателство по делото, а и тя
е заинтересова от изхода на делото и е логично да поддържа версията на
тъжителя, с когото живеят във фактическо съжителство от дълги години, и поради
това останаха изолирани от тях. Все в тази връзка не се установи тъжителят Т.
да се е оплакал на свидетелите Й. и Р., които са били изпратени веднага след
инцидента на място. Индиция за това е и факта, че той е подписал без възражения
Протокол за предупреждение, който му е бил съставен след по- малко от час след
случилото се на инкриминираната дата. Не бе значение е и обстоятелството, че
няколко дни след 15.01.2019г. не тъжителят Д.Т., а подсъдимата Д.Д. е подала
жалба срещу него за случилото се на тази дата. В подкрепа на това е
обстоятелството, което се установи безспорно, че Д.Д. веднага след инцидента е потърсила
съдействие от полицейски служители като се е обадила в Районното управление в
гр.Кърджали, по повод на което на место са пристигнали свидетелите Й. и Р..
Поради всичко изброено до тук обясненията и на двамата подсъдими бяха ценени при
установяване на обективната истина по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Изпълнителното
деяние по чл.146 ал.1 от НК е дадено в
закона в две форми, като в настоящият казус се касае само до първата, а именно-
„който каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго”. По
същество субектът изразява отрицателна оценка, отрицателно мнение на личното
достойнство на обидения в езикова форма, като се използват унизителни от гледна
точка на установения морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни
думи или унизителни изрази за качествата на жертвата. Като в случая твърдението
в жалбата е, че обидата е извършена устно, чрез казването й лично в
присъствието на тъжителя.
Подсъдимите Д.Д. и К.Д. от обективна
и субективна
страна не са осъществили състава на престъплението по чл.146
ал.1 от НК. Това е така, защото не се установи те да са отправили
каквито и да било обидни думи по отношение на тъжителя Т.. Няма нито едно доказателство
по делото- гласно или писмено, с изключение на свидетелските показания на Ф.М.,
които не бяха кредитирани, което да доказва твърдението на тъжителя в тъжбата. Настоящата
инстанция следва да отбележи, че присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да
почива на предположения, а обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин
на основание ал.2 на цитираната норма. Но от приобщените доказателства не беше
установено безспорно да е осъществено изпълнителното деяние обида така както е
описана в тъжбата от страна и на двамата дейци Димитрови. В случая не се доказа
безспорно да е налице престъпление, защото не се установи общественоопасните последици
да са настъпили в резултат на поведението на двамата подсъдими. И тъй като не се
доказа, така както изисква закона, да е осъществен състава на престъплението
обида, то съдът оправда и двамата дейци- Д.Д. и К.Д., по настоящото дело по чл.146
ал.1 от НК.
По
гражданският иск: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че не са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимите Д.Д. и К.Д.
след като не са извършили приписваното им престъпление не са длъжни да обезщетяват
вредите, които не са причинили на пострадалия Д.Т. в резултат на твърдените
противоправни престъпни деяния извършени на 15.01.2019г. и двете по чл.146 ал.1
от НК. Поради това отхвърли предявените граждански искове от Д.Т. против двамата
подсъдими Д.Д. и К.Д. за сумата съответно от 1000лв. и от 1500лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди от престъпленията извършени на 15.01.2019г.
като недоказани и неоснователни.
Предвид изхода на делото
и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът възложи на тъжителя Д.Т. направените по
делото разноски от страна на подсъдимите Д.Д. и К.Д. в размер на 500.00лв., представляващи
такива за адвокатско възнаграждение, които да им заплатят солидарно.
По изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно
убеждение, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: