Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 24.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на единадесети
септември , през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова ……..………….…………………и
в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 667 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод исковата
молба на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, ул. „Граф Игнатиев „ № 2,
ет.4, представлявано от изпълнителните директори Борислав Иванов М. и Стефан Стоилков , със
съдебен адрес ***6 , адв. дружество „Марински и Николова „ против А.Я.В. ЕГН ********** ***.
Ищецът, чрез своят законен
и процесуален представител
твърди, че на основание чл. 288
ал.1 т.2 б.”а” от Кодекса за застраховането/ отм./ , изплатил по щета № 110585/30.09.2013
г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 997,42 лв. за увредения при ПТП настъпило на 03.09.2013 г. в гр. Пазарджик л.а. „Рено Лагуна „ с ДКН РА **** собственост на М. И. И. . Твърди се, че виновен за катастрофата бил ответникът , който управлявайки л.а. „ Мерцедес 230“ собственост на Е. С. Р. с ДК РА****при движение по **** „ не спазва
необходимата дистанция, застига и удря отзад
правомерно движещото се пред него МПС с ДНК РА **** и още едно МПС и така причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 249
във връзка с чл.259 КЗ / отм./ , ответникът е управлявал автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ . С регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от
ГФ , но това задължение не било
изпълнено. Затова се моли съда да постанови решение , с което ответника да бъде
осъден на основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 288 ал.12 КЗ / отм./ да
заплати на ищеца посочената по –горе сума в размер на 997,42 лв. включваща изплатено обезщетение от ГФ, ведно със законната лихва върху
главницата и сторените по делото съдебно –деловодни разноски. Сочат се
доказателства.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника, като с определение от 20.05.2019 г. , ответникът е
уведомен на 27.05.2019 г. за този процесуален пропуск и за неговите последици ,
а именно – на основание чл. 64 ал.1 ГПК процесуалните действия , извършени след
като са изтекли установените срокове ,
не следва да се вземат предвид от съда. В съдебно заседание, ответникът чрез
своят процесуален представител поддържа становище , че исковете са неоснователни,
като се твърди , че ответникът не е имал вина за ПТП , а вина за случилото се
имала само водачката на другото МПС – М. И. И. поради нарушаване на правилото
на чл. 25 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
В съдебно заседание ищецът чрез своят пълномощник в представено писмено становище - поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени. Оспорва се
основателността на наведените от защитата на ответника възражения.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Според представения по делото протокол за ПТП на 03.09.2013
г. в 11,50 ч. , в гр. Пазарджик ответникът А.Я.В. управлявайки лек автомобил „ Мерцедес 230“ собственост на Е. С. Р. с ДК
РА **** при движение по бул. „**** „ не
спазва необходимата дистанция и удря отзад
движещото се пред него МПС с ДНК РА ****
- „Рено Лагуна „ с ДКН РА **** собственост на М.И. И. и още едно МПС ,
като така причинява процесното ПТП.
За
събитието е съставен Протокол за ПТП № 1060530/ 03.09.2013 г. от представител
на ПП при РУ на МВР гр.Пазарджик , в който е отразено, че вина за настъпилото
произшествие носи ответникът по делото, на който е съставен акт за
административно нарушение № 065169.
В
протокола за ПТП е отразено, че при движение управляваният от ответника л.а.
настига и блъска МПС 2, вследствие на което се отклонява наляво и блъска и завиващия участник – МПС -3, като
са причинени материални щети по
автомобилите. Отразено е още, че автомобилът управляван от ответника не е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Протоколът е подписан от неговият съставител и
от водачите на МПС- 1 и МПС – 2 – без възражение . Според представеното и
неоспорено от ответника писмо рег. № 9489 / 07.05.2014 г. от началника на ПП при ОДМВР гр. Пазарджик ,
във връзка с настъпило ПТП на 03.09.2013 г. в гр. Пазарджик на водача на л.а. „Мерцедес 230“ с рег. № РА ****
– А.Я.В. *** са били съставени две наказателни постановления : НР №
1734/27.09.2013 г. за нарушения по чл. 179 ал.2 ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП връчено на 11.03.2014 г. – влязло в законна
сила и НП № 1733 / 27.09.2013 г. за извършено нарушение по чл. 315 ал.1 т.1 КЗ
връчено на 11.03.2014 г. – влязло в законна сила.
По
делото като доказателство е приета
справка от базата данни на ИЦ към
ГФ , видно от която за МПС с рег. № РА 7974 ВМ няма данни за застраховка „Гражданска
отговорност „към датата и часа на инцидента. Установява се , че за автомобила е
имало сключена застраховка ГО с начало 05.01.2013 г. до 04.01.2014 г., но
същият договор е бил прекратен на 20.07.2013 г. и новата застраховка е сключена на датата на
инцидента – 03.09.2013 г., но е породила действието си в 21,59 ч.
Представено
е уведомление, адресирано до ГФ от собственика на увредения автомобил М. И. И. със заявление за получаване на обезщетение от 20.09.2013
г. В тази връзка е представен и
неоспорен от ответната страна доклад за щета и заключителна техническа
експертиза по щета № 11-0585/30.09.2013 г. , от които се установяват вида и експертната
оценка на всяко едно от уврежданията на автомобила , като общата им стойност
възлиза на 997,42 лв.
С представеното по делото преводно
нареждане за обезщетение по щета № 11-0585/13 от 05.06.2014 г. в полза на собственика на увредения автомобил
е заплатена от ГФ сумата в размер на 997,42 лв. Факта на заплащането на това
обезщетение не се оспорва и от ответната страна.
С регресна покана № 23/ 04.01.2018 г. ответникът е бил поканен да възстанови
платеното от ГФ, но по настоящото дело не се твърди и не се
установява това задължение да е било изпълнено. Липсват и данни за редовното връчване на поканата на адресата.
При
така установената по делото фактическа обстановка , съдът от правна страна
приема следното :
Предявените искове са с правно
основание чл. 288 ал.12 КЗ / отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По смисъла на чл.287 ал.1 и чл.288 ал.1
от КЗ / отм. / Гаранционният фонд е юридическо лице със
седалище София, дължащо плащания по обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
хипотезите, визирани в т.1 и т.2, а съгласно чл.288 ал.1 т.2, б.А от КЗ / отм./ , Гаранционният фонд
изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди на чуждо имущество , ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – какъвто
безспорно е настоящият случай.
Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл.288
ал.12 от КЗ / отм./ , съгласно която - след изплащане на обезщетението по ал.1
и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Целта
на предвидената в чл.
288 ал.12 КЗ / отм./ суброгация е да се даде възможност на Гаранционния
фонд, платил обезщетение по чл.288
ал.1 от КЗ / отм./ на увреденото лице, да реализира след това регресното си
право срещу прекия причинител на вредите. В настоящия случай са налице предпоставките за законово преминаване на
правата на увреденото лице върху Гаранционния фонд, тъй като с плащането на
обезщетението последният придобива регресно право за
връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице. Налице са и
предпоставките на регресната отговорност, намиращи израз в елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: причинена е вреда; тази вреда е резултат от виновно
противоправното поведение на ответника, налице е и причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди. От протокола за ПТП и от безспорните писмени доказателства за
реализирана административно наказателна отговорност се установява противоправно
и виновно поведение на ответника, който е
нарушил чл. 179 ал.2 ЗДвП / несъобразена
скорост и неспазване на дистанция / , от което
са настъпили вреди по автомобила на трето лице, в причинна връзка с
деянието.
Във връзка с установяване на механизма
на ПТП ищцовото дружество се позовава на съставения от органите на МВР протокол
за ПТП. От съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след
посещение на място от органите на полицията 25 минути след инцидента. Доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобилите и тяхното наличие,
разположението на автомобилите участващи
в ПТП и на щетите по процесния автомобил - „ задна броня, заден ляв калник,
задна лява врата , задна лява джанта и др.”, както и за липсата на валидна
застраховка ГО на автомобила управляван от ответника. Протоколът е изготвен в
изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по чл.125, т.8 ЗДвП, да
посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има
един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради
причинените му от произшествието вреди.
В
частта му относно обстоятелствата и причините за ПТП, протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице от службите за пътен контрол съставлява частен
свидетелстващ документ, тъй като не удостоверява действия, извършени от или
пред това длъжностно лице по смисъла на чл. 179,ал.1 ГПК. Този документ обаче е
подписан от ответника и доколкото автентичността му не е оспорена, дори да е
частен в обсъжданата му част, той има материална доказателствена сила, тъй като
удостоверява неизгодни за него факти, чието осъществяване не се опровергава от
други доказателства по делото. В същия протокол е посочено, че ответникът е
станал причина за ПТП.Протоколът е подписан от ответника без възражения. Налице
са данни и за издадено наказателно
постановление за същото нарушение, което след влизането си в сила се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Вината в гражданското право се предполага до
доказване на липсата – чл. 45,ал.2 ЗЗД, но в случая обсъдените по-горе
доказателства дори обосновават извод за наличието и. В тази хипотеза, страната, на която ПТП се противопоставя (в
случая ответника) и която е положила подпис върху протокола за ПТП, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа. Това в настоящето производство
ответникът не е направил - не е направил своевременно възражения и доказателствени
искания, не е представил доказателства, които да оборят съдържанието на
представения Протокол за ПТП и констатациите в него, с което да се приеме, че е провел успешно
оспорване на верността им.
Безспорно от представената по делото
писмена справка от базата данни на ИЦ към ГФ се установява , че към момента на
настъпване на ПТП / 03.09.2013 г. в 11,50 ч. / управляваният от ответника лек
автомобил е бил без валидна застраховка
Гражданска отговорност / сключената преди това е прекратена , а новата е
започнала своето действие няколко часа след настъпването на ПТП на процесната
дата /.
От неоспорената като писмено
доказателство техническа експертиза по
щетата се установяват вредите по
автомобила на третото лице, както и
техния размер, който е приет от ГФ в
размер на 997,42 лв. Ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в същия размер, поради
което на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ/отм./ ,
Гаранционния фонд е встъпил в правата на увреденото лице от момента на
плащането, до размера на платеното. Тъй като се касае за неизпълнение
на задължение, произтичащо от непозволено увреждане, а съгласно
чл.84 ал.З от ЗЗД, при този вид задължения длъжникът се смята в
забава и без покана, тоест от момента на плащане на
обезщетението, вземането е станало изискуемо
и без покана, а като покана следва да се счита и връчването на препис от
исковата молба. Тези обстоятелства биха били относими към спора , в случай , че
се претендира обезщетение за забава преди датата на подаване на искова молба, но настоящият случай не е
такъв. Ще
се следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски по делото в размер на 50,00 лв. за внесена
държавна такса. Неоснователно е възражението на защита на ответника за
приложение на чл. 78 ал.2 ГПК , доколкото в настоящото производство
процесуалното поведение на ответника не е свързано с признание на иска.
Водим
от гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.Я.В. ЕГН ********** *** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Граф Игнатиев „ № 2, ет.4, представлявано от изпълнителните
директори Борислав Иванов М. и Стефан
Стоилков , със съдебен адрес ***6 , адв. дружество „Марински и Николова „ сумата в размер на 997,42
лв. включваща изплатено обезщетение по щета № 110585/30.09.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2019 г. до
окончателното изплащане и сторените
съдебно –деловодни разноски в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: