РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2143
Град
Пловдив, 11 ноември 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и шестнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1499 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.27 ал.3,
ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с чл.146 и
сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на В.В.Т., ЕГН **********,***, акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211, плащания на земеделските стопани за природни
отраничения в планинските райони от ПРСР 2007-2013 г. на ДФЗ
с изх.№ 02-160-6500/13842/01.06.2016 г., издадено от Изпълнителен директор на
Държавен фонд “Земеделие”.
В жалбата си оспорващата твърди, че актът е неправилен и незаконосъобразен,
и оспорва констатациите му. Твърди, че неправилно в акта се интерпретират факти
и обстоятелства, че за кампанията 2011 г., която се явява пета година от
ангажимента, не е заявила участие по мярка 211. Посочва, че последното се
установява от обстоятелствата, че за стопанската 2010 г., която обхваща и
половината от 2011 г. е подала редовно
заяление за идентификация на земеделски земи от 2007 г. до 2011 г. Посочва, че
за останалата част на 2011 г. не е подала зявление поради това, че е инвалид –
91% и към онзи момент се намирала в тежко здравословно състояние. Счита, че е
спазила нормативните изисквания за подаване на заявление във връзка с
подпомагането на заявените площи, поради което иска административният акт да
бъде отменен като незаконосъобразен и несправедлив, ведно със законните
последици.
Административният
орган – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” се представлява от
юриск. Н. – Г., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Оспорващата
В.Т. е подала до ДФЗ-РА общо заявление за единно плащане на площ с У №
16/160407/02155 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания за земеделска дейност на 16.04.2007 г. Установено е също, че в отговор
на заявеното искане административният орган е одобрил, на 17.06.2008 г., обща
сума от 513.98 лв. по схемата за планински необлагодетелствани райони (НР1).
С процесния акт изх. № 02-160-6500/13842 от 01.06.2016 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в
планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
година е бил прекратен поетия от жалбоподателката многогодишен ангажимент по заявление с
уникален идентификационен номер 16/160407/02155.
Според изложените от органа мотиви, земеделската производителка не е подала
заявление за подпомагане за кампания 2011 година, поради което се изключва от
подпомагане на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
година.
Посочено е, че първата извършена оторизация безвъзмездна финансова помощ е
на 17.06.2008 г., а за последващите кампании са подадени заявления, следствие
на които са извършени оторизации и са изплатени съответните суми. Не е подадено
заявление за 2011 г., поради което е прието, че е налице неспазване на
разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата.
Съдът намира издаденият административен акт за правилен и законосъбразен.
Няма спор по делото, че жалбоподателката не е подала исканото заявление за
2011 г. Сама тя признава това обстоятелство с жалбата си, но твърди, че е
инвалид с 91% намалена работоспособност /за последното представя Експертно
решение на ТЕЛК -Пловдив от 03.01.2001 г. със срок на инвалидност до 01.10.2002
г./ и през 2011 г. е била в изключително тежко здравословно състояние.
Съгласно чл.14, ал.1 от от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на
земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
година. - ДФ „Земеделие" прекратява
многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент.
Разпоредбата е ясна – за да се ползват от възможността за подпомагане по
този ред, земеделските производители следва да подадат заявления в рамките на всяка
година след първото компенсаторно плащане в рамките на петгодишния срок на поетия
ангажимент – аргумент от чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.,
както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район
за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно
плащане – т.2 от същата норма.
Условията са кумулативни и неспазването на едното от двете, води до
основание за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент едностранно от
административния орган.
По делото се установява, че първото плащане на безвъзмездната финансова
помощ е извършено на 17.06.2008 г., за което са представени писмени
доказателства от ответника по делото. От представената административна преписка
става ясно, че такава декларация е била подавана през 2007г., 2008 г., 2009 г.
и 2010 г., но няма подадена за 2011 г. – нито през 2011 г., нито по-късно.
Предвид обстоятелството, че първото плащане е извършено през 2008 г., то
съдът намира, че 2011 г. се явява последната, пета година, в която е следвало
да се подаде заявление, съгласно изискването на чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата.
Поради това правилно административният орган е прекратил многогодишния
ангажимент и финансовото подпомагане.
Във връзка с направените от жалбоподателката твърдения, по делото не се
представят доказателства в тази насока. Единствените такива са ЕР на ТЕЛК –
Пловдив от 03.01.2001 г. и социална оценка № ВО –Ю-33-806 от 12.05.2016 г., от
които става ясно, че лицето е с 91% загубена работоспособност, не се препоръчва
трудова заетост. Очевидно тези доказателства касаят изобщо здравословното
състояние на жалбоподателката от 2001 г. насам. Същите обаче не са достатъчни,
за да докажат, че към 2011 г. лицето е било във фактическа невъзможност да
подаде декларация, както през останалите години това е сторено, съответно с
това да спази изискванията по поетите ангажименти.
Във връзка с евентуалната претенция за връщане на изплатените суми,
съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата разпоредбите на чл. 14 не се прилагат,
ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства. А случаите
на форсмажорни или изключителни обстоятелства, съгласно ал.2, заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това.
Няма данни такава молба да е била подавана от лицето до административния
орган.
Ръководен от изложените съображения на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд Пловдив, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.В.Т., ЕГН **********,***, акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211, плащания на земеделските стопани за
природни отраничения в планинските райони от ПРСР 2007-2013 г. на ДФЗ с изх.№ 02-160-6500/13842/01.06.2016 г., издадено от
Изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: