М О Т И В И
към присъда от 14.04.2021 година по
НОХД№977/2020 година
по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Х.С.Р. е повдигнато обвинение затова,че на 06.05.2020 г., в с. Динево, обл. Хасково е нарушил мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората - т. 8, раздел II
от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, като лице по т. 1, раздел II от заповедта, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина с № COV-22-44496/03.05.2020
г. на Столична РЗИ, връчено
на 03.05.2020 г., не е изпълнил задължението си да не напуска дома си, в който
е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14 дневен срок - ********************,
като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи - обявено нa основание чл. 84, т. 12 от
Конституция на Република България с Решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. за цялата територия на Република България,
обнародвано в ДВ, бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020 г., във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19-престъпление
по чл.355 ал.2 пр.3,вр.ал.1 от НК
Против подсъдимия Х.С.Р. производството се разглежда в негово
отсъствие.
Защитникът на подсъдимия адв.С.
Й. в хода на съдебните прения счита ,че не е налице субективната страна
на престъплението и моли подзащитния му да
бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа обвинението спрямо
подсъдимия , считайки
го доказано по категоричен и
несъмнен начин. По отношение на
наказанието,счита че следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК,като
предлага наказание "лишаване
от свобода" за срок от 7 месеца ,чието изпълнение бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години ,както и
глоба в размер на 10 000 лв.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение от 13.03.2020 г. 44-то
Народно събрание на Република България/обн. ДВ бр.
22/13.03.2020 г. /на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на РБ е
обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, първоначално
от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г.,
впоследствие удължено до 13.05.2020 г. с решение за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение/обн. ДВ. бр. ЗЗ от
07.04.2020г./.Със същото решение е възложено на Министерски съвет да предприеме
всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от Ковид – 19, обявена в световен мащаб от
Световната здравна организация и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на РБ. Ковид – 19
представлява инфекциозно заболяване. В края на януари 2020 г. в съответствие с
разпоредбите на Международните здравни правила, заболяването е обявено за
спешно от Световната здравна организация за общественото здраве от международно
значение, като вследствие, предвид повсеместното му разпространение в световен
мащаб и засягането на голям брой хора, Ковид -19 е
обявено за пандемия.
На основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид -19 на територията на страната, обявено с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на РБ за извънредно положение, министърът
на здравеопазването на РБ издал Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г.
Със заповедта са въведени неотложни противоепидемични мерки с цел
осигуряване живота и здравето на гражданите. Мерките по тази заповед и разпореденото предварително изпълнение били предприети с
цел ограничаване на епидемията от Ковид -19, която
представлявала тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в
национален и световен мащаб. Това обосновавало характера им на мерки от
изключително висок обществен интерес. На основание чл. 61, ал. 2
и чл. 63, ал. 1,
3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК,
чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид -19 на територията на страната, обявено с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на РБ за извънредно положение и във връзка
със съобщение на Комисията на Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета
–Ковид 19: Временно ограничение на несъществените
пътувания до ЕС от 16.03.2020 г., СОМ/2020/115, насоки и практически указания
на Европейската комисия от 16.03.2020 г. до 30.03.2020 г. във връзка с
разпространението на Ковид -19, мерките и действията
в тази насока, както и предвид препоръките на Националния оперативен щаб,
министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед №РД-01-138 /19.03.2020
г., изм. и доп. Със Заповед №РД-01-145/22.03.2020 г., Заповед №РД-01-127 от
16.03.2020 г. изм. и допълнена със Заповед №РД-01-1ЗЗ от 18.03.2020 г., Заповед
№РД-01-17 от 18.03.2020 г., Заповед №РД-01-149 от 25. 03. 2020 г., Заповед №
РД-01-152 от 25.03.2020 г., Заповед №РД01-130 от 17.03.2020 г. изм. и доп. със
Заповед №РД01-140 от 19.03.2020 г. и Заповед № РД -01-158 от 26.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването и Заповед
№РД-01-183/06.04.2020 г. Съгласно т. II. 1 от същата заповед Заповед №РД-01-183/06.04.2020
г. всички лица /български граждани/, които влизат на територията на Република
България, / включително от Нидерландия / се поставят под карантина за срок от
14 дни в дома или на друго място за настаняване, за което лицето е посочило, че
ще пребивава с предписание по образец /Приложение № 1/ на органите на граничния
здравен контрол. Съгласно т. 8 от заповедта всички лица, поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в
което са посочили, че ще пребивават в посочения период. За целта, влизащите в
страната попълвали формуляр, в който посочвали държавата, от която пристигат,
личните си данни и мястото, на което се задължават да пребивават за период от
14 дни, считано от момента на пристигането си.Информацията се подавала от
органите на МВР към Регионалните здравни инспекции по местоизпълнението
на карантината, които от своя страна имали задължение да уведомят и общопрактикуващите лични лекари, за да поемат наблюдението
на здравословното състояние на карантинираните лица за периода на карантината.
Подсъдимият
Х.С.Р. живеел и работел в Нидерландия. На 03.05.2020 г. кацнал на Летище София, с полет на
авиокомпания „Wizz Air“ от
Хага, Нидерландия.
В
изпълнение на така въведената процедура на
подсъдимият Х.С.Р. било издадено предписание с изх. № COV-22-44496/03.05.2020
г. на Столична регионална здравна инспекция, въз основа на подадената от него
информация във Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с
разпространение на COVID-19, във връзка с епидемична ситуация. В
предписанието /л.19 от ДП / било посочено, че подсъдимият пристига от рискова зона - Айндховен, Кралство Нидерландия и е поставен под карантина на
следния адрес: ************************ за 14-дневен срок с начална дата
03.05.2020г. Предписанието за поставяне под карантина било връчено лично на
подсъдимия на 03.05.2020 г. в 21:00 часа
и било подписано от него, с което била завършена процедурата по уведомяването
му и за наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неспазване на
противоепидемичните мерки, в т.ч. и на задължението му да не напуска адреса, на
който е заявил, че ще пребивава за срока на карантината.
Свидетелят А.К.А. *** . На 06.05.2020 г., около 18:05
часа св. А. тръгнал от дома си в посока
към магазина в същото село. Докато той
се придвижвал пеша към магазина до него спрял лек автомобил, управляван
от подс. Х.С.Р.. Двамата със св. А. се познавали, тъй
като били от едно село, като последния знаел, че подсъдимият
работел в Холандия и се върнал в селото няколко дни преди процесната дата. Подс. Р.
предложил на св. А. да се качи в автомобила му и да го закара до магазина, като
последния се съгласил и се качил в лекия
автомобил. Първи в магазина влезнал подсъдимият , който след като напазарувал
си тръгнал. През това време св. А. изчакал реда си на опашка пред магазина, тъй
като вътре все още имало хора. Собственик на магазина била св. Х.П.Т., която
познавала всички жители на селото, включително и подс.
Х.С.Р., за когото знаела, че работи в „чужбина“, както и че се е върнал скоро
от Холандия. Поради това същата предположила, че той е поставен под карантина.Подс.
Р. бил без поставена маска на лицето и заявил, че иска да напазарува на бързо и
не иска да се бави, при което св. Т. му казала да излезе веднага от магазина, а
вместо него да напазарува дъщеря му /дете на видима възраст 3-4 години/, която
след това да му предаде продуктите отвън. По тази причина подс.
Р. излезнал от магазина и изчакал пред него. След
него в магазина влезнал св. А.К.А., който преди това бил отвън на опашката от
чакащи хора. Докато пазарувал същия разбрал
от св. Т., че е възможно подсъдимият да е поставен под карантина, тъй като
скоро е пристигнал от Холандия. След като разбрал за тези обстоятелства св. А.
се възмутил много и подал сигнал на ЕЕН 112 относно това, че подсъдимият не спазва наложената му карантина.
На 06.05.2020 г. св. Д.Н.Т.- полицейски
служител при РУ - Хасково, бил на работа по утвърден график съвместно с
колегата си И.З.. Около 18:30 часа на процесната дата
св. Т. получил сигнал от оперативния дежурен в ОДЧ при РУ- Хасково за лице от
с. Динево, общ. Хасково, обл.Хасково, което е
нарушило предписание за поставяне под карантина. Непосредствено след получаване
на сигнала св. Д.Н.Т. ***, с оглед извършване на проверка по случая. След като
пристигнал на място в селото св. Т. провел телефонен разговор със свид. А.К.А., от когото разбрал, че около 18:00 часа на процесната дата подс. Х.С.Р.,
който най-вероятно е поставен под карантина, е посетил магазина на св. Х.П.Т.,***.
Св. Д.Н.Т. съвместно с колегата си се отправил към къщата на подсъдимият , находяща се на адрес: *********** в същото село. След като
пристигнал на посочения адрес св. Т. установил подс. Х.С.Р.,
който заявил, че преди няколко дни се е завърнал от Нидерландия и по тази
причина е поставен под карантина в дома си с предписание за поставяне под
карантина. В хода на проведената беседа подсъдимият отрекъл да е посещавал магазина в селото.
Изложената по-горе фактическа
обстановка, възприета в обвинителния акт се доказва от обясненията на
подсъдимия ,приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК упоказанията на св.А.К.А.,Х.П.Т. и Д.Н.Т.,дадени в хода на съдебното следствие ,както и показанията на св.Х.П.Т. , дадени пред разследващ полицай и приобщени
по реда на чл.281 ал.4 от НПК .Свидетелските показанията
на св.А.К.А.,Х.П.Т. и полицейския
служител св.Д.Н.Т. са еднопосочни ,непротиворечиви и кореспондиращи по между си
относно действията на подсъдимия и се
подкрепят с приложените по делото
писмени доказателства,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира за безспорно установено, че с действията си на 06.05.2020
година, а именно напускането на дома си и отиването на обществено място
/магазин в с. Динево, общ. Хасково, обл.Хасково/ подс.Х.С.Р. е нарушил мерките по издадена от Министъра на
здравеопазването на РБългария заповед, а именно
Заповед №РД-01-183/06.04.2020 г., свързани с разпространяването или появяването
на заразна болест по хората /COVID-19/. Същото представлява инфекциозно
заболяване. В края на януари 2020 г., в съответствие с разпоредбите на
Международната здравна организация, заболяването е обявено за опасно за
общественото здраве от международно значение, като в последствие предвид
повсеместното му разпространение в световен мащаб и засягането на голям брой
хора е обявена и пандемия.
С посочената заповед на Министъра на здравеопазването на Р. България са
въведени неотложни противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и
здравето на гражданите, в условията на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на
Република България, обн. ДВ, бр.22/13.03.2020г.
Мерките по тази заповед и разпореденото в тази връзка
тяхно предварително изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията
от COVID-19, която представлява тежка извънредна ситуация, застрашаваща
общественото здраве в национален и световен мащаб. Това именно обосновава
характера им на мерки от изключително висок обществен интерес. Затова всяко
тяхно нарушаване се явява неприемливо и общественоопасно,
тъй като последиците от неприлагането, респ. нарушаването на мерките биха
причинили значителни или трудно поправими, включително и непоправими вреди за
живота и здравето на хората.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият
е бил предупреден за спазването на посочените мерки с издаденото му предписание
за поставяне под карантина изх. № COV-22-44496/03.05.2020 г. на Столична
регионална здравна инспекция, като му е бил връчен и екземпляр от същото.
Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен компетентен орган и
съдържа всички изискуеми реквизити. От издаденото предписание става ясно за
всеки един гражданин по недвусмислен и разбираем начин, че лицето, на което е
издадено предписанието се поставя под
карантина за 14 дни на посочения в него адрес /който между другото е посочен от
самия подсъдим/, като карантината започва да тече от 03.05.2020 година.
Екземпляр от предписанието е връчен на подс. на
03.05.2020 година, при влизането му в страната от рискова държава, с
разрастваща се епидемия от COVID – 19, а именно Нидерландия .
По отношение на субективната страна. Съдът намира, че деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Същото е
формално престъпление и не е нужно настъпването на конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната
отговорност на подсъдимия. С факта на напускане на мястото за карантиниране
същия е пристъпил въведената мярка против разпространяването на заразна болест
по хората.
Поради наведените аргументи за липса
на субективния елемент от престъплението, съдът намира следното: Подсъдимият е
лице с основно образование ,което предпоставя и
основна степен на грамотност и
възможност за достатъчна разбираемост
съдържанието на документите ,които подписва. Същият е получил лично
предписание за поставяне под карантина с посочен конкретен адрес и срок. В
предписанието е посочен, както административния акт пряко отнасящ се до
поставянето му в това правно и фактическо положение, така и текстът, по който
евентуално ще му бъде търсена наказателна отговорност. Всички тези факти
изключват възможността с интелектуалния капацитет на подсъдимия, същият да не е
разбрал, проверил и установил, целта и условията на поставянето под карантина.
Напълно съзнавайки, че нарушава взетата спрямо него мярка против
разпространението на неизвестната нова болест Ковид
19, той е напуснал адреса, на който е пребивавал и е бил карантиниран.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и
безспорните доказателствата в полза на обвинението ,съдът намира за установено
по безспорен начин, че подс. Х.С.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 355, ал. 2 ,вр. чл. ал. 1 от НК.
Водим от горното и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, като съобрази обществената опасност на подсъдимия Х.Р.
, която е сравнително ниска, и извършеното от него, подбудите за извършване на
престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказателната му отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват
реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид многобройните смекчаващи
вината обстоятелства - сътрудничеството на подсъдимия във фазата на досъдебното
производство и обстоятелството, че Р. не
е личност с висока степен на обществена опасност предвид добрите му характеристични данни и чисто съдебно
минало , и като взе в предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства, и
имайки в предвид обществената опасност на деянието, извършено от подс. Р. , съдът определи наказание "Пробация", изразяваща се в следните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1
и т. 2 от НК, както следва: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 8/осем/ месеца с периодичност на явяването и подписването
пред пробационния служител два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 8/осем/ месеца.
Предвид изложеното по – горе относно наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства съдът намира, че не следва да налага кумулативно
предвиденото в текста на обвинението наказание "глоба", тъй като видно
от приложените по делото писмени доказателства подсъдимият не притежава
недвижими имоти и МПС-та, няма налични средства по банкови сметки и няма данни
упражняваната от него трудова дейност, въз основа на която получава доходи, да
е постоянна. Предвид изложените доводи и на основание чл. 55, ал. 3 от НК,
съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание "глоба"
спрямо подс. Р..
Съдът счита така определеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.