Р Е Ш
Е Н И Е
№ 402
гр.
Враца, 14.10. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 11.10.2019 г. /единадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 605 по описа на
Адм.С-Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ОТ ЗОДОВ.
Образувано е по предявен
от Ю.Т.И. ***, чрез пълномощника му адв. М.М., против Областна Дирекция на
МВР-Враца иск за заплащане на сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в
сила решение наказателно постановление, издадено от Зам. Директор на ОД на
МВР-Враца. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска – 02.08.2019г. до окончателното й заплащане,
както и направените по делото разноски.
Твърди се, че вредите
произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявеният иск
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище
по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава заключение за основателност на предявения иск.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 95 по описа за 2018 г. на РС – Бяла
Слатина, предмет на разглеждане по което е било НП № 56/16.09.2016 г., издадено
от Зам.-директор на ОД на МВР-Враца
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото няма спор за факти. От приетите писмени доказателства се установява, че
с наказателно постановление № 56/16.09.2016 г., издадено от Зам. директор на ОД
на МВР-Враца, на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
800,00 /осемстотин/ лева на основание чл. 267, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение по
чл. 264, ал.1 от ЗМВР. С решение № 32 от 16.04.2018 г., постановено по АНД № 95/2018г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина е отменено цитираното по-горе наказателно постановление. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 08.05.2018 г.
В производството пред районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 08.02.2018 г. /л. 15 от АНД №95/2018 г./, с договорено и
заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от Зам. директор на ОД на МВР-Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР,
областните дирекции са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление № 56/16.09.2016 г., издадено от Зам. директор
на ОД на МВР-Враца, отменено с Решение № 32 от 16.04.2018 г., постановено по
АНД № 95/2018 г. по описа на Районен съд
– Бяла Слатина и влязло в сила на 08.05.2018 г. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно - отменен акт.
Именно издаденото НП,
което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за
ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие
при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за
това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване
на НП, в случай, че не е в състояние само да
организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния,
а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации съдът намира,
че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание. От
приложения договор за правна защита и съдействие от 08.02.2018 г. се
установява, че договореното възнаграждение от 300,00 лева е заплатено в брой и
в пълен размер. Същият е надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в
рамките на производството по НАХД, преди постановяването на решение по спора и
има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., при което искът се явява доказан и по
размер.
По изложените съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният
иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната
лихва, така както е претендирана – от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
При
този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
310,00 лева – 10,00 лева държавна такса и 300,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от
01.07.2019 г.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД МВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Ю.Т.И. *** сумата от 300,00 (триста) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 56/16.09.2016 г., издадено от Зам.-директор
на ОД на МВР-Враца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба 02.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и
направените по делото разноски в общ размер на 310,00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: