РЕШЕНИЕ
№ 7054
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110143467 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[***********] срещу А. П. В.а - Д., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове, както следва: за сумата от 892,88 лева, представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в [***********], ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до
окончателното изплащане; за сумата от 212,17 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до
28.07.2022 г.; за сумата от 21,60 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до
окончателното изплащане и за сумата от 4,85 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 01.11.2019
г. до 28.07.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [***********] на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [***********] на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [***********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените осъдителни искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който
ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на процесния недвижим
имот, до който се твърди да е доставяна топлинна енергия, но оспорва дължимостта на
претендираните суми с доводи, че същите са заплатени. Представя доказателства.
Третото лице-помагач на страната на ищеца -[***********] изразява становище,
че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 444799 в съответствие с действащите
през процесния период нормативни актове. Сочи, че месечните стойности на дялово
разпределение са отразявани ежемесечно в издаваните фактури/съобщения към
фактури от „Топлофикация София“ ЕАД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приложения по делото нотариален акт № 25,
том I, рег.№ 1818 от 26.02.2014 г., дело № 195/2013 по описа на В.М. се установява, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
2
Видно от приложеното по делото заявление-декларация от м.март 2015 г.,
подадено от ответника чрез пълномощника му до изпълнителния директор на
топлофикационното дружество е, че желае да бъде открита партида за процесния
недвижим имот, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
[***********] на клиенти в гр.София.
По делото е приложен Акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в
сградата, касаещ процесния недвижим имот, от който се установява, че жилището е с
отопляем обем от 151 куб.м.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с [***********]. По делото е приложен и
договор с горепосоченото дружество от 27.01.2014 г. сключен в изпълнение на взетото
решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и Общите
условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото е приложен безсрочен договор за наем от 30.10.2015 г., сключен
между ответника и трето за делото лице, с предмет процесния недвижим имот.
По делото са приложени разписки и касови бележки за заплащани суми по
фактури за топлинна енергия и дялово разпределение през периода от 2016 г. до 2022
г., отразени в табличен вид в отговора на задача № 5 от заключението на съдебно-
счетоводна експертиза.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че при извършената проверка вещото лице не
е установило данни за постъпили суми за покриване на задълженията за исковия
период. В отговор на задача № 3 вещото лице е описало в табличен вид издадените
през исковия период фактури и тяхната стойност, а в отговор на задача № 2
издадените от третото лице-помагач изравнителни сметки. От извършените проверки
вещото лице сочи, че неплатените суми за главница за процесния период възлизат на
сумата от общо 914,48 лева, в т.ч. 21,60 лева за дялово разпределение, а обезщетението
за забава върху главниците – в общ размер на 217,02 лева, в т.ч. 4,85 лева върху
главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ищцовото дружество и ответника е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
4
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия.
В конкретния случай ответникът не оспорва, че е собственик на процесния
недвижимия имот, както и обема на реално доставената от ищеца топлинна енергия за
исковия период, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.
Спорно между страните е обстоятелството дали с извършените плащания, за които от
страна на ответника са представени документи, начислените през исковия период суми
са платени.
За отговор на този въпрос, съдът възприема заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да
бъде кредитирано, в което вещото лице след извършване на необходимите проверки на
документи в дружеството-ищец и представените документи за извършени плащания от
страна на ответника, констатира, че няма данни за постъпили суми за погасяване на
задълженията за процесния период, а част от приложените разписки се отнасят за
плащания по фактури, които са извън процесния период. В табличен вид вещото лице
е посочило сумите, които са погасени с извършените от ответника разписки, находящи
се на л.68, 68 и 70 от делото. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице
изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по
делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения. Изслушано в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че сумите са процесния период, по които има образувано съдебно дело, са
отделени счетоводно. Съдебните вземания могат да се плащат само на каса на
дружеството, а с внесените суми се погасяват фактури, за които не е образувано
съдебно производство.
С оглед предходното, съдът приема предявения иск за главница за доставена
топлинна енергия за основателен и доказан в пълния предявен размер от 892,88 лева.
Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл.33, ал.1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното
дружество издава за отчетния
5
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,
ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че
само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че [***********] начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Следва да се има
предвид още, че задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. От
кредитираното заключение на ССчЕ следва, че общият размер на дължимото
обезщетение за забава върху уважената главница в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г. възлиза на сумата от 212,17 лева. Ето защо,
искът за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия също следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2
цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплаща
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в
който смисъл е и депозираното по делото становище от това дружество. Размерът на
дължимата такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
6
документи /неоспорени от ответника/, както и от заключението на ССчЕ, а именно –
сумата от общо 21,60 лева за периода от 01.09.2019 г. – 28.02.2021 г. Ето защо
претенцията за дялово разпределение е изцяло основателна и ще бъде уважена. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в размер на 4,85 лева за периода от 01.11.2019 г. до 28.07.2022
г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски, съразмерно на уважената част от иска. Видно от
приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото
е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна такса и експертизи в общ
размер на 500,00 лева. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В случая е безспорно, че ищецът е бил представляван в производството
от юрисконсулт, като с оглед горепосочената разпоредба съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 100,00 лева /чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/, доколкото производството не
представлява правна и фактическа сложност. С оглед предходното, съразмерно на
уважената част от предявените искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 597,43 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и договора за правна защита и съдействие е, че ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1,71 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД А. П. В.,
ЕГН ********** да заплати на [***********], със седалище и адрес на управление:
[***********] сумата от 892,88 лева, представляваща главница за доставена, но
7
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в [***********], ведно със законната лихва, считано от
11.08.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 212,17 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.2020 г. до 28.07.2022 г., както и сумата от 21,60 лева, представляваща главница
за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 4,85 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 01.11.2019
г. до 28.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. П. В., ЕГН ********** да заплати на
[***********] сумата от общо 597,43 лева, представляваща направени разноски по
производството, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********] да заплати на А. П. В., ЕГН ********** сумата от 1,71 лева,
представляваща направите разноски по производството, съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице [***********], със
седалище и адрес на управление: [***********], помагач на страната на ищеца
[***********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8