Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7400 по описа за 2020 година, прецени:
Делото
е образувано след обезсилване от Софийския апелативен съд на решение № 2008 от
29.03.2018 г. по гр. дело № 5513/2012 г. на СГС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав. Като основание за обезсилване във въззивното
решение № 905 от 23.04.2020 г. по в.гр.дело № 5549/2018 г. е посочено
неконституирането в делото на Н.Н.Г., която е наследник по заместване на
първоначалната ищца Н.Х., починала в хода на процеса. С определение № 12138 от
29.07.2020 г. съдът е конституирал като ищец по гр. дело № 7400/2020 г. на СГС Н.Н.Г.,
наред с конституираните с определение от 27.10.2015 г. по гр. дело № 5513/2012
г. ищци З. Живкожва К., Р.В.Д. и С.В.Н..
В
исковата молба е изложено, че на 06.11.2010 г. в гр. София ж.к. „********ответниците
К.К.Н. и Ж.Н.Г., в съучастие помежду си първият като извършител, а вторият като
помагач, умишлено умъртвили сина на първоначалната ищца Н.Ж.Г., като деянието
било извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. На
първия ответник било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6
във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, а на втория ответник обвинение
в престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
За извършените деяния бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД
№ 5614/2011 г. на СГС – НК 27 състав. Първоначалната ищца чрез своя
представител по пълномощие твърди, че вследствие причинената насилствена смърт
на нейния син търпяла неизлечими болки и страдания от причинената загуба на
сина ѝ, изразяващи се в непреодолима скръб, болки от загубата на взаимна
обич, прИвързаност, подкрепа, уважение и грижовност до края на живота ѝ.
На
основание изложените обстоятелства, е направено искане до съда да осъди
ответниците К.К.Н. и Ж.Н.Г. солидарно да заплатят на ищцата сумата от
120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица от престъплението, причинило смъртта на Н.Ж.Г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на настъпилото увреждане
06.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Поради
смърт на първоначалната ищца Н. Г. Х., делото е продължило с участието като
ищци на наследниците З.Ж.К.Р.В.Д. и С.В.Н. – конституирани на 27.10.2015 г.
(гр. дело № 5513/2012 г. л. 149) и Н.Н.Г. – конституирана на 29.07.2020 г. (гр.
дело № 7400/2020 г. л. 3). Ищците З.Ж.К.Р.В.Д. и С.В.Н. при повторното
разглеждане на делото в първата инстанция заявяват, че поддържат исковата
молба.
Новоконституираната ищца Н.Н.Г. чрез
представителя си по пълномощие адвокат З. прави възражение за недопустимост на
иска, като оспорва подписа върху пълномощното на представляващия първоначалната
ищца адвокат, подписал исковата молба. В съдебно заседание на 24.09.2020 г.
заявява, че не поддържа исковата молба. Доколкото обаче в приложеното писмено
становище и в съдебно заседание не е направено изрично изявление на ищцата Н.Н.Г.
за оттегляне или отказ от предявения иск в частта му спрямо нея, съдът намира,
че няма основание за прекратяване на делото, а следва становището на тази ищца
да бъде взето предвид при разглеждане на спора по същество.
Ответникът К.К.Н. не се явява и не
взема становище по предявения иск.
За ответника Ж.Н.Г. се явява адвокат
Г.Х., упълномощена с пълномощно от 07.07.2017 г. (гр. дело № 5513/2012 г. л.
267). Пълномощникът на ответника е оспорил процесуалната легитимация на ищците
и надлежната представителна власт на техния пълномощник адвокат М.П.. В този
смисъл са и възраженията на пълномощника на ищцата Н.Н.Г.. С протоколно
определение от 16.11.2017 г. по гр. дело № 5513/2012 г. (л. 275-276) съдът е
оставил без уважение направените възражения и доказателствените искания. В този
смисъл се е произнесъл и съдът с протоколно определение от 24.09.2020 г. (гр.
дело № 7400/2020 г. л. 26). При преценка на надлежността на представителната
власт на пълномощника на ищците, съдът следва също да отчете, че действията на
адвокат М.П., легитимирала се като представител на Н. Г. Х. с пълномощно,
приложено към исковата молба, не са били оспорени от първоначалната ищца по
делото. Последващото упълномощаване на същия адвокат от З.Ж.К.Р.В.Д. и С.В.Н.
по същество е потвърждение на извършените от този представител до момента
действия спрямо тези ищци. Ищцата Н.Н.Г., въпреки направените от нея възражения
срещу представителната власт на адвокат П., по същество не е десезирала съда с искане
за прекратяване на делото по отношение на нея, поради което не е и налице
надлежно оспорване редовността на предявения иск.
Като разгледа спора по същество,
съдът съобрази следното:
По делото не се спори, че
пострадалият Н.Ж.Г., умъртвен на 06.11.2010 г., е син на първоначалната ищца Н.
Г. Х., наследодател на ищците З.Ж.К.Р.В.Д., С.В.Н. и Н.Н.Г.. Деянието, на което
се основава твърдението за причинен деликт и претенцията за обезщетение, е
умишлено убийство на Н.Ж.Г. на 06.11.2010 г. от ответниците К.К.Н. и Ж.Н.Г. в
съучастие помежду им първият като извършител, а вторият като помагач. Това
деяние и фактът на настъпилата смърт се установяват от присъда № 1 от
07.01.2014 г. по НОХД № 5614/2011 г. на СГС НО 27 състав (гр. дело № 5513/2012
г. л. 181), влязла в сила на 13.08.2015 г. (л.212-221), която на основание чл.
300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на ответниците.
Спорният въпрос по съществото на
делото е за доказаността на претърпените от първоначалната ищца Н. Г. Х.
неимуществени вреди и в случай на тяхната доказаност, определянето на
справедливия размер на обезщетението, съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелката И.Р.(л. 26-27) се установява, че наследодателката
на ищците Н.Х. е поддържала добри отношения със сина си, живеела е при него до
1 година преди смъртта му, а след това често го е посещавала в дома му. Според
показанията на тази свидетелка, пострадалият Н.Ж.Г. е полагал непрекъснати грижи
за майка си. Смъртта на пострадалия Н.Ж.Г. била приета тежко от Н.Х. и ѝ
причинила силен емоционален шок, засилен от факта на участието на внука ѝ
и син на пострадалата – ответника Ж.Н.Г.. Тези обстоятелства не се опровергават
от показанията на свидетелите Д.С.и П.Т., доведени от пълномощника на ищцата Н.Г.
и пълномощницата на ответника Ж.Г.. Тези свидетели на практика не дават
показания за възприети от тях обстоятелства, касаещи личните отношения между Н.Х.
и сина ѝ - пострадалия Н.Г., а релевират неконкретизирани твърдения за
„манипулация“ на сестрите на пострадалия.
При така изложените обстоятелства,
при определяне размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид на първо
място характера тежестта на извършеното от първия ответник и подпомогнато от
втория ответник деяние – убийство на пострадалия Н.Ж.Г.. Следва да се отчете
близката родствена връзка между пострадалия и Н. Г. Х. като майка и син.
Отношенията родител – дете се характеризират със състояние на особена близост,
взаимна обич, доверие и подкрепа. Смъртта на човек, с който ищцата се е
намирала в толкова близка родствена връзка, води до тежък стрес, емоционален
шок и физически и психически срив. Особено тежка и емоционално разрушителна е
загубата на дете, и то вследствие умишлено причиняване на смъртта му. Значение
за тежестта на причинените на първоначалната ищца неимуществени вреди безспорно
има и обстоятелството, че смъртта на сина на ищцата Х. е била причинена от
нейния внук, който е син на пострадалия, в чието убийство е взел участие. Тези
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението,
което следва да се определи, е в първоначално предявения размер от 120 000
лева.
Наследниците на първоначалната ищца Н.
Г. Х. са новоконституираните ищци: З.Ж.К. – дъщеря на ищцата и наследник по чл.
5 ал. 1 от ЗН с 1/3 част от наследството;
Р.В.Н. и С.В.Д. като наследници по чл. 10 ал. 1 от ЗН по заместване на М. Ж.Н.
– дъщеря на ищцата, с общо 1/3 част от наследството, или по 1/6 за всяка от
тези наследници; и Н.Н.Г. като наследник по чл. 10 ал. 1 от ЗН по заместване на
Н.Ж.Г., която има право на ½ от припадащата се на починалия ѝ
наследодател 1/3 част, или на 1/6 част от наследството на Н.Х..
Според
тези части, обезщетението, на което има право З.Ж.К., е в размер на 40 000
лева, а обезщетенията, които следва да получат ищците Р.В.Н. и С.В.Д., е в
размер по 20 000 лева. Частта на Н.Н.Г. от претенцията за обезщетение е в
размер на 20 000 лева.
Останалата
част от 20 000 лева, припадаща се по коляно на Ж.Н.Г., в размер на
20 000 лева, следва да уголеми дяловете на останалите наследници: 1/3 от
тази сума в размер на 6666 лева следва да получи ищцата З.Ж.К., по 1/6, или по
3333 лева следва да получат ищците Р.В.Н. и С.В.Д. и 6666 лева следва да бъде
част от обезщетението, на което има право ищцата Н.Н.Г..
В съответствие с горното, искът в
частта му за ищцата З.Ж.К. е основателен
до размер на 46 666 лева. Искът в частта му за ищците Р.В.Н. и С.В.Д. е
основателен до размери от по 23 333 лева за всяка ищца.
По
отношение на ищцата Н.Н.Г. искът следва да се отхвърли. Същата е заявила, че не
поддържа предявения иск. Това не е изрично изявление за оттегляне или отказ от
иска, нито искане за прекратяване на делото. Същевременно, такова изявление обвързва
единствено тази ищца и не се отразява на правата на останалите наследници да
получат обезщетение. Поради това, искът следва да се отхвърли в частта му, в
която е предявен, за Н.Н.Г. за сумата от 26 666 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда К.К.Н. ЕГН **********, адрес:
***, понастоящем в Затворническо общежитие Казичен, и Ж.Н.Г. ЕГН **********,
посочен съдебен адрес: ***, солидарно да заплатят на З.Ж.К. ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. София ул. „********като наследник на Н. Г. Х., сумата
от 46 666 (четиридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и шест) лева
обезщетение по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Н. Г. Х. за
сумата от 120 000 лева неимуществени вреди, причинени от убийството на Н.Ж.Г.
на 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
Осъжда К.К.Н. и Ж.Н.Г., солидарно да
заплатят на Р.В.Д. ЕГН **********, адрес за призоваване: гр. София ул. „**********,като
наследник по заместване на Н. Г. Х. сумата от 23 333 (двадесет и три хиляди
триста тридесет и три) лева обезщетение по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Н. Г. Х. за сумата от 120 000 лева неимуществени вреди,
причинени от убийството на Н.Ж.Г. на 06.11.2020 г., ведно със законната лихва
от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане.
Осъжда
К.К.Н. и Ж.Н.Г., солидарно да заплатят на С.В.Н. ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. София ул. „********28,като наследник по заместване на Н. Г. Х.
сумата от 23 333 (двадесет и три хиляди триста тридесет и три) лева обезщетение
по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Н. Г. Х. за сумата от
120 000 лева неимуществени вреди, причинени от убийството на Н.Ж.Г. на
06.11.2020 г., ведно със законната лихва от 06.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
Отхвърля
предявения срещу К.К.Н. и Ж.Н.Г. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в частта
му за сумата от 26 666 лева, частта на Н.Н.Г. ЕГН **********, адрес: ***
като наследник по заместване на Н. Г. Х..
Осъжда
К.К.Н. и Ж.Н.Г. да заплатят по сметка на СГС държавна такса в размер на 3760
лева върху уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: