Решение по адм. дело №1297/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от „РИС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица]представлявано от С. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАМ/ № 25-0304-000155/24.05.2025г., издадена от Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл. 171 т. 2А б. „а“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 24.05.2025г.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорват се фактите, посочени в заповедта, като се твърди, че управлението на автомобила, собственост на дружеството, се е извършвало не от лицето, което е било лишено от СУМПС, а именно И. И. Н., а неговата съпруга, но поради това, че й е станало лошо по завоите, е седнал той да управлява автомобила и така той е бил установен като водач на ППС, а не действителното лице, което го е управлявало.

Твърди се, че в заповедта са допуснати нарушения, а именно не са посочени в разпоредителната част всички индивидуализиращи белези на МПС. В разпоредителната част е посочено само, че се прекратява регистрация на ППС, без да му се описват индивидуализиращите белези.

Твърди се, че в заповедта не е вписано основанието, посочено в АУАН, а е посочен само акта. Излагат се общи мотиви за определяне на срок, за който се налага ПАМ, без да се обоснове как органът е определил, че следва да бъде наложена именно за този срок.

Твърди се и несъобразяване с принципа за справедливостта дотолкова, доколкото се налага ПАМ „преустановяване на регистрацията на ППС“, но тя на практика представлява отнемане на средството за извършване на нарушението, а в случая собственикът не е извършил нарушението. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, редовно призован не се явява, не се представлява.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: 24.05.2025г., около 21.50 ч. в гр. Обзор, по ул. "Славянска" до бензиностанция Лукойл, посока гр. Варна, МПС товарен автомобил Фолксваген Туарег с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „РИС“ ЕООД, [ЕИК], се управлява от И. И. Н., [ЕГН], който с влязло в сила НП № 24-1085-003720/28.11.2024г. е лишен от право на управление на МПС до 25.06.2025г. Съставен е АУАН серия GA № 1263115/24.05.2025г.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на Директор ОДМВР Бургас и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Като правно основание за издаване на акта ответникът е посочил чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП. Съгласно този текст, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице обстоятелството - лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред - за срок от 6 месеца до една година. В случая следва е съобразена и разпоредбата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, според която, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Видно от установените по делото факти, административният орган е приел, че И. И. Н., след като е лишен от право да управлява МПС, тъй като с НП № 24-1085-003720/28.11.2024г., влязло в сила на 28.02.2025г., е осъществил състава на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, респ. налице е хипотезата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП. Този негов извод съдът намира за правилен. Независимо от твърденията за необходимостта Н. да управлява автомобила, същите не могат да дерогират задължението лицето, което сяда зад волана да притежава валидно СУМПС. Още повече, в ситуацията, твърдяна в жалбата – дори на съпругата му да й е станало лошо от завоите поради състоянието й, при липса на доказателства, че се касае до застрашаващо здравето й състояние, можело е да се предприемат други действия, а не да се управлява автомобила без свидетелство за управление. Посочването в заповедта, че съгласно НП № 24-1085-003720/28.11.2024г. срокът на лишаване право на управление е от 25.03.2025г. до 25.06.2025г. не отговаря на отразеното в изисканото от съда НП с отбелязване датата на влизането му в сила – 28.02.2025г. Това не се отразява на констатацията за липса на право за управление на автомобила, тъй като тримесечният срок на лишаването му изтича на 28.05.2025г., т.е. към датата на управлението на ППС, Н. не притежава свидетелство за управление.

Тук следва да се посочи и че възражението, че прилагането на ПАМ спрямо превозно средство, собственост на нарушителя се опровергава от текста на нормата на чл. 171 т. 2а б.“а“ – „ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач, когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е и обстоятелството дали жалбоподателят, чрез представляващия го управител е наясно, че Н. е лишен от правото да управлява МПС. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

По отношение правната същност на процесната принудителна административна мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения.

Крайният резултат от мярката по чл. 171 т. 2а б. “а“ от ЗДвП е временно ограничаване движението на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик, прекратяването на неговата регистрация, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект на мярката.

Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да приложи ПАМ, тъй като той действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не.

Определеният от органа срок на мярката е в минималния, предвиден от закона размер – 6 месеца. С оглед всичко изложено по-горе, се налага извод, че наличието на релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се потвърждава от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани такива, които да ги опровергават.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на делото, от страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РИС“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от С. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАМ/ № 25-0304-000155/24.05.2025г., издадена от Началник Група към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване.