Решение по дело №2167/2020 на Окръжен съд - Пловдив

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260023

 

гр. Пловдив 07.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                           

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                Председател: Пламен Чакалов

                                                                            Членове: Румяна Андреева

                                                                                                      Бранимир Василев

                   

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2167/20г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение №2179/29.06.2020г. на Пловдивския районен съд VІІІ^-ми гр. с. постановено по гр. д. №17579/2019г., с което се ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ЕИК 1290101250014, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 1, представлявана от гл. комисар С. И. К. да заплати на Ю.С.В. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, ***, адв. Т.Н. сумата от 999,3180 лева, представляваща дължимо възнаграждение за 1 147.5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1.143 положен през периода 28.10.2016г. – 28.10.2019г. заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощния труд до 28.10.2019г. в размер общо на 126.25 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.10.2019г. до окончателното ú изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева.

Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР моли съда да обезсили решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна Ю.С.В. с ЕГН ********** счита решението на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените писмени доказателства и съдебно счетоводна експертиза се установява, че Ю. Ст. В. за процесния периода е работил като държавен служител на длъжност ***.

Ю.В. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.10.2016г. – 28.10.2019г. в размер на 999.31лв., ведно със законната лихва и мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощния труд до 28.10.2019г.

Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.187, ал.1  от  ЗМВР  работното време на държавните  служители  е  8 часа  дневно  и  40  часа  седмично  при  5-дневна  работна  седмица.  Съгласно  чл.187, ал.3  от  същия  закон  работното  време  за работещите  на  8 часови,  12 часови  или  24- часови  смени,  на каквито смени е работел и Ю. В., се  изчислява    сумирано на  тримесечен  период,  а  съгласно  изречение  четвърто  от  същата разпоредба  при работа на  смени  е  възможно  полагането  на  труд  и  през нощта  между  22.00 часа  и  06.00  часа,  като работните  часове  не следва да надвишават  средно  8  часа  за всеки 24- часов период.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.187, ал.5, т.2   от  ЗМВР  за служителите,  работещи  на  смени,  работата  извън редовното  работно  време  за отработени до  70 часа  на  тримесечен  период  се  компенсира  със  заплащане  на  възнаграждение  за  извънреден труд,  който  съгласно  ал.6  се  заплаща  с  50  на сто  увеличение  върху основното  месечно  възнаграждение.

 Съгласно  разпоредбата  на  чл.187, ал.9  от  ЗМВР  редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.  През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която  е  липсвало  изрично правило  за  преизчисляване  при сумирано отчитане на работното  време на  положените  часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с  коефициент  1,143.  Липсата  на такова  правило  в наредбата  обаче не означава,  че подобно преизчисляване  не  следва  да се  извършва.  Съгласно разпоредбата на  чл.188, ал.2  от  ЗМВР  държавните служители,  които полагат труд за времето  между  22.00 часа  и  06.00 часа  се ползват  със специалната закрила по  Кодекса на труда.  Съгласно  разпоредбата  на чл.140, ал.1  от  КТ  нормалната продължителност  на  седмичното  работно  време през нощта  при  петдневна  работна седмица  е  до  35  часа, а  нормалната продължителност  на  работното  време  през  нощта  при петдневна  работна  седмица  е  до  7  часа.  Тези  норми  на  КТ  са  част  от въведената  със  същия  специална закрила  на  нощния  труд,  поради  което  следва  да  намерят  приложение  и  по  отношение  на  държавните  служители  от  МВР по силата  на разпоредбата  на  чл.188,  ал.2  от  ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3,  изр.4  от  ЗМВР  е  предвидено,  че  при работа  на  смени  е  възможно полагането  на труд  и  през  нощта   между  22.00 часа  и  06.00 часа,  като работните  часове  не следва да надвишават  средно  8  часа  за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба  разрешава  полагането  на труд  между  22.00 часа  и  06.00 часа за  работещите  на смени  служители  на  МВР  и  следва  да се  тълкува  в съответствие с правилото  на  чл.187, ал.1 от  ЗМВР,  установяващо  8- часов работен  ден  за служителите  на  МВР и  по  отношение  на тези  от тях,  които  работят на  смени. От съдържанието   й  обаче  не  може да  се  направи  извод,  че  същата   предвижда  еднаква нормална  продължителност на работното време за служителите  на  МВР  през деня  и  през нощта,  т.е.  че  приравнява  по  отношение  на тях  нощния  на дневния  труд, тъй  като  това би  поставило  същите  в  неравностойно положение  спрямо  останалите  държавни  служители  и работещите по  трудово  правоотношение  и  би  било в противоречие  с  изрично  прогласеното в  чл.188, ал.2  от  ЗМВР приложение   по  отношение на служителите  на  МВР  на  уредената  в КТ  специална закрила на нощния труд.  При това  положение  при сумирано  изчисляване  на работното време  за  работещите  на смени служители  на  МВР  следва  да  се приложи  изрично  уредения  в  общото  трудово  законодателство  /чл.9, ал.2  от  Наредбата  за

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2167/20г. на ПдОС-

структурата  и  организацията  на  работната заплата/  принцип  за  превръщане  на  нощните  часове  в дневни  с коефициент  1,143,  равен  на  отношението  между  нормалната  продължителност  на дневното  и  нощното  работно  време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. 

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание  и  размер.  От  заключението   на  приетата  по  делото  съдебно-счетоводна

експертиза с вещо лице С. К. се установява, че за процесния период от време ищецът, тук въззиваем, е положил общо  1004  часа  нощен труд, който превърнат в дневен е равен на 1 147.5 часа, като разликата от 143.5 часа е извънреден труд, който е останал незаплатен и е на стойност 999.31лв., а мораторната лихва възлиза на 126.25лв., в които размери исковете са основателни и следва се уважат.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите указани по – горе районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото основателно е искането на въззиваемата страна за  присъждане  на направените  по делото  разноски  за адвокатско  възнаграждение.  Във въззивната жалба е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, което  е неоснователно,  тъй като  договорът за правна защита и съдействие, за който В. е заплатил 300лв. адвокатски хонорар е сключен на 12.11.2020г., т. е. след изменението на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвано в Д.В. бр. 68/31.07.20г., според което минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300лв., колкото е заплатил въззиваемия.    

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2179/29.06.2020г. на Пловдивския районен съд VІІІ^-ми гр. с. постановено по гр. д. №17579/2019г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ЕИК 1290101250014, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 1, представлявана от гл. комисар С. И. К. да заплати на Ю.С.В. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***, ***, адв. Т.Н. сумата 300 (триста) лева разноски за адвокатски хонорар, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                                 Членове:1.

 

 

 

                                                                                                   2.