Присъда по дело №63/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 12
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20223130200063
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Провадия, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
СъдебниНадя Любомирова Михалева

заседатели:Теодора Венелинова Вичева
при участието на секретаря Миглена Янч. Михалева
и прокурора Св. Ст. К.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Наказателно дело от
общ характер № 20223130200063 по описа за 2022 година
ПРИЗНАВА подсъдимия ЯНК. М. АС., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Провадия,
живущ в гр. Провадия, област Варна, ул. „****, български гражданин, основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2021 г. в гр. Провадия,
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - С. Н. АС.,
родена през 1970 г., чрез употреба на сила, поради което и
ПРИСЪДИ:
на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на освонание чл. 58а , ал.
1 от НК намалява с 1/3, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с изпитателен
срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия ЯНК. М. АС., да заплати
направените по делото разноски, в размер на 420.90 лв. (четиристотин и двадесет лева и
деветдесет стотинки) по сметка на ОД на МВР Варна.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ОС-Варна, в петнадесетдневен срок
от днес.
Председател: _______________________
1
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №12 по НОХД № 63/2022 г. по описа на
Провадийски районен съд, І състав.

Районна прокуратура-Варна, ТО П. е повдигнала обвинение срещу ЯНК.
М. АС., ЕГН *** и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 150, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 24.03.2021 г. в гр. П., като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14- годишна възраст- С. Н. АС., родена през 1970 г., чрез употреба
на сила.
В съдебно заседание от страна на подсъдимия и защитника му адв.
В.Ш. от АК-Варна бе дадено съгласие делото да продължи както е насрочено
с предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като
подсъдимият призна вината си по повдигнатото обвинение, направи
признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не бъдат
събирани доказателства по тези факти, т.е. да не бъдат разпитвани
свидетелите, посочени от обвинението, нито вещото лице, изготвило
експертното заключение на досъдебното производство. Доколкото съдът
намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и
4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава
двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание съобразно разпоредбата на чл. 58а,
ал.1 от НК, към минималния размер, което да бъде отложено с минимален
изпитателен срок, както и да заплати сторените по делото разноски.
По делото няма конституирани частен обвинител, граждански ищец и
граждански ответник.
Защитникът на подс. А.. – адв. В.Ш. моли съда да определи минимално
наказание, което да отложи с минимален изпитателен срок.
Подсъдимият ЯНК. М. АС. признава вината си и обстоятелствата така,
както са изложени в обвинителната теза на РП-Варна-ТО-П.. Моли съда да не
се събират доказателства по фактите, изложени в обвинителния акт, моли
съда за минимално наказание и изразява съжаление за стореното.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
1

Подсъдимият ЯНК. М. АС., ЕГН **********, е роден на ***г. в гр. П.,
български гражданин, ромски произход, неженен, с основно образование,
неосъждан, ученик в 11. клас в ПГХРТ „Ц.С.В.” гр. П., живущ в гр. П., ул.
„Ж.Й.“ № 97. По време на извършване на деянието подсъдимият е бил във
възрастовата граница на непълнолетието. По времето на инкриминираните му
действия, предмет на обвинението, е бил в състояние да разбира свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките, а проявеното от
него престъпно поведение не се дължи на увлечение или лекомислие.
Пострадалата С.А. е родена през 1970 г. Тя живеела в гр. П. и към
датата на деянието работела в сладкарски цех, намиращ се в района на жп
гара П..
На 24.03.2021 г. в 22,00 часа пострадалата А. приключила работната си
смяна и потеглила пеша към дома си. Докато вървяла по ул. „Ж.Й.” малко
след моста, в близост до магазина на Г.” се разминала в подс. Я.А., който
също вървял пеша. Тогава подсъдимият взел решение да извърши с
пострадалата действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление. В изпълнение на взетото решение, малко след като се разминали
подс. А. обърнал и продължил да върви към пострадалата. След като я
настигнал, минал пред нея и й препречил пътя. Тя го попитала какво иска, а
подсъдимият й отговорил „Теб”. След което се приближил до пострадалата и
използвайки сила, изразяваща се в това, че с едната си ръка я хванал за едната
гърда. С другата си ръка започнал да се търка в областта на половия орган.
Тъй като панталонът му бил разкопчан, подс. А. си извадил половия орган и
започнал да го търка. Тогава пострадалата С.А. извадила разтегателна палка
от джоба на якето си и за да се защити нанесла два удара на подсъдимия с
нея. От ударите той се навел и тя го ударила още един път. След което тя
побягнала. Подсъдимият тръгнал след нея и я настигнал след 200 м. Тогава
отново започнал да се търка по панталоните, а половият му орган се виждал.
Казал на пострадалата „Искам тебе”. Тогава тя му нанесла няколко удара с
палката и се развикала. Тогава подс. А. се отказал от извършване на
последващи действия си тръгнал.
От заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрични
експертиза се установява, че подс. А. е разбирал свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безсъмнено
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали –
на първо място от признанието на подсъдимия, дадено в хода на съдебното
следствие, което по същество се подкрепя от събрания гласен доказателствен
материал - показанията на свидетелите депозирани на досъдебното
производство, протокола за разпознаване, както и от всички писмени
доказателства събрани в хода на воденото досъдебно производство,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
2
доказателствения материал.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето и мястото на извършването му, както и неговото
авторство. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира всички извършени
действия по разследването за съобразени с изискванията на процесуалния
закон.
Съдът, че следва да посочи, че противоречия между отделните
свидетелски показания, писмените доказателства по делото и признанието на
подсъдимия не се констатират. В този смисъл съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира и показанията на свидетелите за обективни и незаинтересовани,
логични и последователни. Гласните доказателства кореспондират със
самопризнанието на подсъдимия, депозирано в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира изцяло и изготвените съдебно-психиатрични
експертизи изготвени в хода на досъдебното производство

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 150, ал.1 от НК.
От обективна страна, с действията си подсъдимият А. е извършил
действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 - годишна възраст – С. Н. АС., чрез употреба на сила.
Силата приложена от А. е приложена чрез хващане за едната гърда с едната
ръка, а с другата си ръка започнал да се търка в областта на половия орган.
От СУБЕКТИВНА страна престъплението е извършено от подсъдимия
при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им. Същия е целял да възбуди полово желание като хване за
гърдата пострадалата. За да е осъществено деянието не се изисква престъпен
резултат, тоест А. наистина да се е възбудил.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За да наложи на подсъдимия справедливо наказание и като съобрази
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл. 58а, ал.1 съдът отчита като
смекчаващи вината обстоятелства чисто съдебно минало, съдействал е на
органите на досъдебното производство, признаване на вината, самото
изпълнително деяние се състои само в опипване, продължило в много кратък
3
период от време и няма други причинени увреждания на пострадалата, факта,
че деянието е извършил като непълнолетен. Отегчаващи вината обстоятелства
не са констатирани.
Наказанието от девет месеца „лишаване от свобода” бе определено към
минимума предвиден в закона, който предвижда от две до осем години
лишаване от свобода. След редукцията по смисъла на чл.63, ал.1, т.3 от НК,
наказанието следва да бъде определено в рамките до три години.
Така съдът определи наказание в размер на девет месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, а именно шест
месеца лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият към момента на извършване на деянието не е
осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление и наложеното
наказание е до 3 години лишаване от свобода, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК, като
изтърпяването на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода
бъде отложено с изпитателен срок от три години. Съдът намира, че и
условното осъждане в достатъчна степен ще спомогне за поправянето на
дееца и биха се постигнали целите на наказанието.
Именно визираното наказание се явява адекватна санкция с оглед
обществената опасност на извършеното от подс.А. деяние.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът присъди направените по
делото разноски в размер на 420,90 лв. да бъдат заплатени от подс. А..
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:


4