№ 542
гр. Горна Оряховица, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101422 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1 ЗЗД и чл.143, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД твърди, че между „А1
България“ ЕАД и ответника Р. Й. СТ. бил сключен договор за продажба на
изплащане № *********/06.06.2019 г., по силата на който ответникът станал
собственик на устройство Huawei Y5 2018 B1+PH TTEC cl и се задължил да
изплати продажната цена съобразно погасителен план. Поради неизпълнение
на тези задължения, договорът бил прекратен, при което остатъкът от
продажната цена в размер на 146,58 лв. станал предсрочно изискуем. Твърди
се, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и ищеца бил сключен
договор за поръчителство, съгласно който ищецът обезпечил задълженията на
всички абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на
изплащане. Сочи, че уведомил ответника, че ще изпълни вместо него
задължението му към „А1 България“ ЕАД и понеже той бездействал в
дадения му срок, на 21.02.2020 г. ответникът заплатил на „А1 България“ ЕАД
сумата от 146,58 лв., дължима от ответника. Ищецът счита, че като
поръчител, изпълнил задължението на главния длъжник, е встъпил в правата
на кредитора и ответникът му дължи заплащане на платената сума и 18,16 лв.
– лихва за забава върху нея за периода от плащането (от 21.02.2020 г.) до
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (до 11.05.2021 г.). Ищецът
1
признава, че на 07.09.2021 г. и на 01.10.2021 г. били извършени две частични
плащания от по 50 лв. всяко, в резултат на което задължението за заплащане
на обезщетение за забава било изцяло погасено, а главницата – частично,
като останали дължими 64,74 лв. Моли за постановяване на решение, с което
да се приеме за установено съществуването на посоченото вземане, за което е
издадена заповед № 496/14.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 910/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, с присъждане изцяло на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът твърди, че е изплатил
исковата сума след като получил писмо от ищеца. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не е заявил становище по предявените
искове.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.146, ал.1 и чл.143, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземане по регресна претенция на поръчителя
срещу длъжника в размер на изпълненото към кредитора и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на плащането, за които е издадена
заповед за изпълнение. С оглед твърденията на ищеца, в негова тежест е
установяването, че между ответника и „А1 България“ ЕАД е възникнало
правоотношение по договор за продажба на изплащане с твърдяното
съдържание, както и че ищецът се е задължил да обезпечи задълженията на
ответника съгласно договор за поръчителство, сключен между него и „А1
България“ ЕАД; че по договора за продажба на изплащане ответникът дължал
заплащане на продажна цена в размер на 146,58 лв. на „А1 България“ ЕАД; че
ищецът поканил ответника да заплати задължението на „А1 България“ ЕАД и
че на 21.02.2020 г. ищецът е погасил задължението на ответника. Тъй като във
възражението по чл.415 ГПК ответникът сочи, че е изпълнил задължението
след получаване на писмо от ищеца, с доклада по делото бе отделено за
безспорно между страните, както сключването на договорите за продажба на
изплащане и поръчителство, така и неизпълнението от страна на ответника и
получаването на уведомление от ищеца. Посочените материалноправни
предпоставки за уважаване на иска се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства.
Договор за продажба на изплащане № *********/06.06.2019 г. и
приемо-предавателен протокол от същата дата установяват, че „А1 България“
ЕАД продало на ответника устройство Huawei Y5 2018 B1+PH TTEC cl за
2
цена от 167,52 лв., от която 6,98 лв. били платени при сключване на договора
и предаването на вещта, а остатъкът от 160,54 лв. се дължал на 23 месечни
вноски от 6,98 лв. всяка, дължими в сроковете за заплащане на месечните
такси по ползваните мобилни услуги и/или абонаментни планове. Чл.12.3. от
договора предвиждал, че при неплащане на две последователни месечни
вноски, всички останали суми до края на срока на договора ставали
предсрочно изискуеми. Съгласно договор от 07.11.2014 г. ищецът се
задължил възмездно и за срок от една година, да гарантира чрез
поръчителство вземанията на „Мобилтел“ ЕАД (постаноящем „А1 България“
ЕАД) от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа
на извършен от ищеца кредитен скоринг, до дължимата цена на крайното
устройство. Видно от анекси към договора от 08.10.2015 г., 07.11.2014 г.,
12.08.2016 г., 30.11.2017 г.,05.06.2018 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г. за
продължаване на срока му, договорът за поръчителство е действал както към
момента на сключване на договора с ответника (06.06.2019 г.), така и към
датата на твърдяното плащане – 21.02.2020 г. Предвид определенията на
ползваните в договора за поръчителство понятия (раздел I), договор за
продажба на изплащане № *********/06.06.2019 г. попада в предметния му
обхват, доколкото е сключен с физическо лице за продажба на изплащане на
устройство сред изброените, като е обвързан с друг договор за услуга,
сключен с мобилния оператор.
Изложеното до тук обуславя извод, че ищецът е обезпечавал
изпълнението на задълженията на ответника по сключения с „А1 България“
ЕАД договор за продажба на изплащане. С оглед съдържанието на
възражението по чл.415 ГПК, не се спори, че до получаване на покана от
ищеца (на 11.12.2019 г. съгласно известие за доставяне), ответникът не
изпълнявал задълженията си към „А1 България“ ЕАД. Доколкото съгласно
договора, вноските се дължат месечно, към момента на получаване на
уведомлението, ответникът не изпълнил задълженията си за погасяване на 5
вноски с настъпил падеж. Това изпълнява предпоставката на чл.12.3. от
договора за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, в
т.ч. и вноските с ненастъпил падеж. В изпълнение на чл.2.2.2 от договора за
поръчителство в редакцията му съгласно чл.1 от анекс от 08.10.2015 г.,
ответникът изпратил от името на „А1 България“ ЕАД уведомление до ищеца
за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение – общо
160,54 лв. и го поканил в срок до 31.12.2019 г. да заплати тази сума. Със
същото уведомил ответника за сключения договор за поръчителство и указал,
че ако задължението не бъде погасено в срок, то ще се заплати от него в
качеството му на поръчител, при което ще встъпи в правата на кредитора до
размера на задължението. Във възражението си, ответникът признава, че е
3
получил уведомлението, което се установява и от представеното известие за
доставяне.
Ответникът твърди, че изпълнил задължението по договора за
продажба на изплащане още след като получил уведомлението. На основание
чл.146, ал.2 ГПК съдът указа на ответника, че не сочи доказателства за
твърденията си, но доказателствени искания не бяха направени. Независимо
от това, съпоставката между удостовереното от кредитора за „А1 България“
ЕАД за дължимите от ответника суми преди изпращане на уведомлението
(160,54 лв. съгласно справка по чл.2.2.3. от договор от 07.11.2014 г. към
10.11.2019 г.) и след изтичане на срока, даден с него (146,58 лв. справка по
чл.2.2.5. от договор от 07.11.2014 г.), установява признание на кредитора за
заплащане на сумата от 13,96 лв. От платежно нареждане № 59455/21.02.2020
г. на „Обединена българска банка“ АД и приемо-предавателен протокол №
281/22.04.2020 г. се установява, че ищецът заплатил на „А1 България“ ЕАД
общо 56 030,87 лв., представляващи изпълнение в качеството му на
поръчител на задълженията по договори за продажба изплащане на общо 300
абонати, в т.ч. и задължението на ответника в размер на 146,58 лв., съгласно
отразеното в справката към протокола.
С оглед изложеното, налице е било неизпълнение на задължението на
ответника към „А1 България“ ЕАД за заплащане на предсрочно изискуемата
продажна цена по договора за продажба на изплащане. Това задължение било
изпълнено в размер 146,58 лв. от ищеца в качеството му на поръчител в
изпълнение на сключения с кредитора на ответника договор. Съгласно чл.146,
ал.1 ЗЗД, по силата на факта на изпълнението, ищецът встъпил в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника. Чл.143, ал.1 ЗЗД предвижда, че
му се дължи връщане на заплатената сума от 146,58 лв. и законна лихва върху
нея от деня на плащането – 21.02.2020 г., която в случая се претендира до
11.05.2021 г. в размер 18,16 лв.
Ищецът признава, че след предявяване на иска, на 07.09.2021 г. и на
01.10.2021 г., ответникът му заплатил общо 100 лв. Доколкото ответникът
претендира да е изпълнил цялото задължение, твърденията на страните
съвпадат по съдържание по отношение на посоченото плащане. Като факт,
настъпил след предявяване на иска по чл.422 ГПК, частичното доброволно
погасяване на процесните суми чрез плащане следва да бъде взето предвид
съгласно чл.235, ал.3 ГПК (така и приетото в т.9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС). Съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД и приетото по приложението на нормата в т.1
на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, изпълнението погасило изцяло задължението за заплащане на
4
обезщетение за забава и частично главицата – до 81,84 лв. Така с оглед
изложеното, ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 64,74 лв. на
претендираното основание и искът за установяване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, следва да бъде уважен в тази част, а в
останалата – да бъде отхвърлен като неоснователен.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът на общо основание има право да му
се присъдят разноските, съразмерно на уважената част от исковете. Макар и
исковете да подлежат на частично отхвърляне, в настоящия случай ищецът
има право да му се присъдят и разноските, съответни на тази част. Това е
така, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови
действия в хода на делото – частично погасяване на задълженията, исковете
са отхвърлени в съответните части (приетите в т.1 на Решение №
119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС принципни
положения; Определение № 111/25.03.2020 г. по ч.т.д. № 111/2020 г. на II Т.О
на ВКС; Определение № 417/22.10.2020 г. по ч.т.д. № 1785/2020 г. на II Т.О на
ВКС и цитираната в тях съдебна практика). Ищецът е представил
доказателства да е сторил в заповедното производство разноски от 325 лв. (25
лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение) и 325 лв. в
исковото производство (25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение), които му се следват за заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Р. Й.
СТ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Н****************
дължи на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК 2030*****,
със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Витоша“, ж.к. „София
Парк“, ул. ************, представлявано заедно от Изпълнителните
директори Ст.Хр.Б. и Г.Н.П., сумата от 64,74 лв. /шестдесет и четири лева
и седемдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено на „А1
България“ ЕАД от "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД като поръчител
съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г. задължение на Р. Й. СТ. за
заплащане на продажната цена на устройство устройство Huawei Y5 2018
B1+PH TTEC cl по договор за продажба на изплащане №
*********/06.06.2019 г., сключен с „А1 България“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху сумата от 14.05.2021 г. до окончателното й плащане, за което е
издадена заповед № 496/14.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
5
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 910/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ исковете да се признае за установено
съществуването на вземания, както следва: в частта за сумата над
присъдените 64,74 лв. /шестдесет и четири лева и седемдесет и четири
стотинки/ до претендираните 146,58 лв. /сто четиридесет и шест лева и
петдесет и осем стотинки/, или за сумата от 81,84 лв. /осемдесет и един
лева и осемдесет и четири стотинки/ – изплатено на „А1 България“ ЕАД от
"Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД като поръчител съгласно договор за
поръчителство от 07.11.2014 г. задължение на Р. Й. СТ. за заплащане на
продажната цена на устройство устройство Huawei Y5 2018 B1+PH TTEC cl
по договор за продажба на изплащане № *********/06.06.2019 г., сключен с
„А1 България“ ЕАД и за сумата от 18,16 лв. /осемнадесет лева и
шестнадесет стотинки/ – обезщетение за забава в плащането в размер на
законната лихва за периода от 21.02.2020 г. до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Й. СТ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
с.Н**************** да заплати на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК 2030*****, със седалище и адрес на управление
гр.София, Район „Витоша“, ж.к. „София Парк“, ул. ************,
представлявано заедно от Изпълнителните директори Ст.Хр.Б. и Г.Н.П.
сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ , представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ ,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6