№ 55
гр. Разград, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500023 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от И. И. Г. от с.***, община Разград, подадена чрез
пълномощник адв.Д. Й. от АК-Разград против решение №793/05.12.2022 г., постановено по
гр.дело №1452/2022 г. по описа на РРС , с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска за
делба на общо седем ниви, находящи се в землището на с.***, община Разград, подробно описани,
останали в наследство от Н. И. Д., б.ж. на гр.Разград, починала на 23.10.2015г., предявен от
настоящия жалбоподател И. И. Г. против ответника И. Г. И. от гр.Разград.С решението ищеца е
осъден да заплати в полза на районния съд ДТ в размер на 100,00 лева.
Излагат се в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
както и за неговата необоснованост, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго по
същество на спора, с което иска за делба да бъде уважен.Страната не прави доказателствени
искания.
Насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба в законовия
срок.
В съд.заседание въззивникът чрез пълномощник поддържа подадената жалба в цялост, с
искане за отмяна на решението и постановяване на ново от настоящата инстанция, с което да бъде
допусната делба между страните по отношение на процесните земеделски имоти.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд.
Въззиваемият, чрез пълномощник поддържа подадения отговор на въззивната жалба, с
искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд в обжалваните
части.Претендира разноски, съобразно представено пълномощно в полза на адвокат пред тази
инстанция.
За да се произнесе по жалбата, Разградският окръжен съд съобрази следното:
1
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законовия
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване.
Решението срещу което е подадена е валидно и допустимо..
Предявен е пред районния съд иск за делба на земеделски земи, седем ниви в землището на
с.***, община Разград, подробно описани, заявени като останали в наследство от Н. И. Д., б.ж.на
гр.Разград, починала на 23.10.2015г. в с.гр. Видно от представените удостоверения за наследници
същата е оставила такива по закон - преживял съпруг от втори брак, с който нямат общи деца, И.
Г. Д., б.ж.на гр.Разград, починал на 29.10.2020 г. и син от първи брак, ответника в производството,
И. Г. И..Ищецът И. И. Г. е син на И. Г. Д. от негов първи брак. Същият моли съда да постанови
решение, с което да допусне до делба между него и ответника седемте ниви в землището на с.*** ,
община Разград, подробно описани в молбата по местонахождение, площ и граници, като счита
същите за съсобствени между него и ответника по силата на наследствено
правоприемство.Изложени са твърдения от страна на ищеца, с исковата молба, че последните пет
години, преди завеждане на иска за делба ответника е отдавал нивите под наем и е вземал
дължимите наеми и двамата не са могли да се поделят доброволно.
С отговора на исковата молба ответникът И. Г. И. е оспорил иска за делба на процесните
седем ниви, като е възразил, че е придобил същите въз основа на давностно владение,
упражнявано от 2009 г., когато е настъпила смъртта на неговия дядо по майчина линия, И. С. И.ов,
непрекъснато повече от 10 години.Моли за отхвърляне на предявения иск за делба, поради това, че
процесните ниви са негова индивидуална собственост и само той е получавал рента за тях и
всичките му роднини са заели това и били съгласни.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
И. С. И.ов, починал на 05.09.2009г. и съпругата му С. Н. И., починала на 12.06.2013г.,
двамата, б.ж.на с.***, община Разград,са оставили един наследник по закон, тяхната дъщеря Н. И.
Д., б.ж.на гр.Разград, починала на 23.10.2015г.Същата е оставила след смъртта си за законни
наследници- преживял съпруг от втори брак с който нямат общи деца, И. Г. Д., б.ж.на гр.Разград,
починал на 29.10.2020 г. и син от първи брак, ответника в производството, И. Г. И..Ищецът И. И. Г.
е син на И. Г. Д. от негов първи брак.Процесните седем ниви са били собственост на родителите на
Н. Д., съответно по наследство на всеки от тях , съответно на И. И.ов пет от нивите и на С. И. две
от тях, подробно описани в исковата молба, за които по делото са представени и скици и същите са
както следва:
1.НИВА с идентификатор № ***, с площ от 3997 кв.м. в м. „***"; 2. НИВА с идентификатор
№ ***, с площ от 6251кв.м. в м.“***"; 3. НИВА с идентификатор № ***, с площ от 4017кв.м. в м.
„***"; 4. НИВА с идентификатор № ***, с площ от 5533 кв. м. в м. „***"; 5. НИВА с
идентификатор № ***, с площ от 17519 кв.м. в м.„***"; НИВА с идентификатор № *** , с площ от
5001 кв. м. в м.„***"; 7. НИВА с идентификатор № *** , с площ от 8583кв.м. в м.„***".
Видно от представените договори за наем на земеделски земи в периода 2016г. - 2020 г.
договори за наем на същите са сключвани от името на ответника като наемодател и кооперацията
в с.*** като наемател. Въпреки заявеното с отговора на исковата молба няма представени
доказателства, които категорично да сочат, че наемната цена за нивите е получавана единствено и
само от ответника след 2010 година и до завеждане на иска, като безспорно в този период неговата
майка е била жива и той не е бил призован към наследяване на нивите, останали от неговите баба и
дядо по майчина линия.Такива доказателства не са събрани и за периода от 2016г. до 2020 година,
като възражението в тази насока се опровергава от представеното удостоверение от
ППОК“Единство“, с.*** от 2022година, според което наемна цена от 2017г. до 2020 г. е
получавана както от бащата на ищеца, И. Д., така и от ответника.
Гласни доказателства по делото са сочени от двете страни.Ищцовата свидетелка С. Н. сочи в
показанията си, че знае, че Н. Д., омъжила се повторно за И. Д., неин съученик е имала земеделски
земи, които е отдала на арендатори.
Свидетелката, водена от ответника Н. И., първа братовчедка на неговата майка сочи, че
приживе бабата и дядото на ответника са обявили, че нивите, които двамата са имали в с.***
следва да останат за техния внук-ответника И. Г., като майка му Н., която боледувала дълги
години била съгласна с това.Той се грижел за нея в града, а свидетелката по негова молба храН.
2
животните в къщата на село ***.Вторият мъж на Н., И. не е работил никога и не е ходил в
***.Ответника вземал рентите от нивите след смъртта на дядо си.Дядо му и баба му му
прехвърлили апартамент в ж.к.Орел в града докато били живи.
Според св.Д. Т. тя ходила заедно с ответника да вземе рентата през 2016г., след като майка
му починала, от 2009 година само той вземал рентите.
По делото са представени също така три заверени копия на РКО от страна на ищеца, видно от
които през 2017г., 2019 г. и 2020 г. ответникът е получил авансово различни суми, дължима рента
от кооперацията в с.***.По повод на същите РКО е разпитана и свидетелката Р. Г., касиер на
кооперацията, която сочи, че сумите са предадени на ответника, тъй като партидата се водела на
негово име, но през годините се е случвало освен той рента да получава и бащата на ищеца И. Д.,
но със съгласието на ответника.Тази свидетелка е изготвила и удостоверението ,представено от
кооперацията за изплатени суми на лица в периода 2017г.-2021г. Ответникът е заявил пред
кооперацията, че не следва да изплащат суми на други лица след смъртта на втория си баща през
2021г. Представена е покана от ответника до ППОК“Единство“ с.***, че не следва да заплащат
част от дължимата рента на други лица, претендиращи да са наследници.
При така установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Предявеният иск за делба се явява допустим , основателен и доказан по следните
съображения:
След смъртта на Н. И. Д., б.ж.на гр.Разград, починала на 23.10.2015г. в с.гр.нейни наследници
по закон са преживелият втори съпруг И. Д. и синът й от първи брак – ответника И. Г. И., които
имат равни права по отношение на земеделските земи, които тя е наследила от своите родители, И.
и С. И.ови, б..ж.на с.***, община Разград.След смъртта на съпруга й И. Д., настъпила на
29.10.2020г. процесните 7 ниви се явяват съсобствени по наследство между ищеца И. И. Г. и
ответника И. Г. И., който според този състав на въззивния съд не доказа възражението си, заявено с
отговора на исковата молба, че е придобил същите земеделски земи, останали от неговите дядо и
баба по майчина линия по давност в периода 2009г.- 2019г.
За да установи собствеността си върху имота въз основа на давностно владение ответникът се
позовава на гласните доказателства на разпитаните по делото двама свидетели, водени от него.
Но обстоятелството кой се е грижил приживе за общата наследодателка и съпруга й е
ирелевантно за спора за делба, тъй като докато е била жива Н. Д. е разполагала с възможност да
прехвърли на сина си И. Г. процесните земеделски земи, нейна лична собственост, но тя явно е
зачела правата и на втория си съпруг, като бракът между двамата е продължил 31 години.Такава
възможност за прехвърляне на земеделските земи приживе е съществувала и за бабата и дядото на
ответника, които са ги получили по наследяване и делба и са били наясно с възможността да ги
дарят при желание на своя внук, предвид на това ,че прехвърляне в негова полза са извършили на
жилището си в гр.Разград, отново според показанията на свидетелите сочени от
ответника.Категорични доказателства за предаване на владението на нивите приживе от неговите
дядо и баба не бе установено по делото от страна на ответника.Той не доказа и безспорно
упражняване от негова страна на фактическа власт върху процесните ниви за посочения период , а
безспорно е само ,че след смъртта на майка му именно той е вписан като страна в наемните
договори, но дължима наемна цена е изплащана от кооперацията-наемател и на преживелия съпруг
И. Д. до неговата смърт през м.октомври 2020 година. Липсват доказателства за предприети до
21.12.2021г.от ответника действия , които по ясен и недвусмислен начин да отричат чуждите права
върху процесните земеделски земи, още повече, че при заявена 10 годишна продибивна давност по
смисъла на чл.79,ал.1 от ЗС, текла от 2009 година, то й е могъл да се снабди с констативен н.а. за
собственост по обстоятелствена проверка за процесните ниви.
Сключването на договори за аренда, отдаването на вещта под наем, получаването на
гражданските плодове само от някой от съсобствениците не съставляват действия, които да
отричат правата на собственика, респ. съсобственика и не могат да се третират като проява на
намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си, същите представляват
единствено и само действия по управление на общата вещ и не могат да обосноват извод за
наличие на явно и несъмнено владение. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на
трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. В този смисъл е
установената практиката на ВКС /решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г., ВКС, II г. о.,
решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. ВКС, I г. о./.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по
отношение на спорните земеделски имоти, основаваща се на наследяване по закон, като ищецът
притежава ½ идеална част от тях като наследник на своя баща И. Д., а другата ½ идеална част е
собственост на ищеца, като син на общата наследодателя Н. Д., чиято индивидуална собственост са
били процесните ниви.
Като е достигнал до противоположен извод , РРС е постановил едно неправилно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат допуснати до
делба между страните при равни права процесните земеделски земи.В този смисъл подадената
въззивна жалба се явява основателна.Предвид изхода на делото решението на РС следва да бъде
отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати ДТ в размер на 100 лева.За тази инстанция
в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи запхлатена ДТ в
размер на 50.00 лева..На въззиваемата страна не се следва присъждане на разноски.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №793/05.12.2022 г., постановено по гр.дело №1452/2022 г. по описа на
РРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска за делба на общо седем ниви, находящи се
в землището на с.***, община Разград, подробно описани, останали в наследство от Н. И. Д., б.ж.
на гр.Разград, починала на 23.10.2015г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА при равни права между И. И. Г., ЕГН********** от с.***, община
Разград и И. Г. И., ЕГН********** от гр.Разград следните земеделски земи, останали в наследство
от Н. И. Д., б.ж. на гр.Разград, починала на 23.10.2015г., както следва :
1.НИВА с идентификатор № ***, с площ от 3997 кв.м. в м. „***"; 2. НИВА с идентификатор
№ ***, с площ от 6251кв.м. в м.“***"; 3. НИВА с идентификатор № ***, с площ от 4017кв.м. в м.
„***"; 4. НИВА с идентификатор № ***, с площ от 5533 кв. м. в м. „***"; 5. НИВА с
идентификатор № ***, с площ от 17519 кв.м. в м.„***"; НИВА с идентификатор № *** , с площ от
5001 кв. м. в м.„***"; 7. НИВА с идентификатор № *** , с площ от 8583кв.м. в м.„***".
ОТМЕНЯ решение №793/05.12.2022 г., постановено по гр.дело №1452/2022 г. по описа на
РРС и в частта му , с която ищеца И. И. Г. е осъден да заплати ДТ в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** от гр.Разград да заплати на И. И. Г. разноски за
въззивната инстанция в размер на 50.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличието на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4