О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер Година 11.05.2015 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети май Година 2015
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1466 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен
отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея осъдителен
иск допустим (чл. 140, ал. 1 от ГПК).
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относми,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
такива, каквито ответникът до сега не е представял по делото. Въпреки, че своевременно, с
отговора, последният е оспорил верността на представените от ищеца с исковата
му молба декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „каско
стандарт”, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на
претенция и опис – заключение по претенция, а последните са свидетелстващи
документи, при което могат да бъдат верни или неверни, не следва да се открива
производство по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната вярност, защото са частни
свидетелстващи документи, поради което не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила и поради това проверката на тяхната вярност не
се подчинява на открито преди това производство по чл. 193 ГПК, а съдът следва
да я провери с оглед всички останали доказателства по делото.
Следва
да се уважи искането на ищеца и допуснат като свидетели и призоват за разпит за
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание посочените в исковата му
молба две лица, тъй като фактите, които иска да установи с показанията им, са
относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат
да бъдат установени с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. В тази насока
следва да се задължи ищецът да внесе депозит за призоваване и разпит на тези
свидетели (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да им се заплати
възнаграждение.
Следва служебно
да се назначи по делото съдебно – автотехническа експертиза, която да отговори
на следните възникнали по делото въпроси: 1/. какъв е бил механизма на
процесното ПТП и каква е била причината за настъпването му; 2/. кога, къде и
при какви точно пътни условия и такива на видимост е настъпило това ПТП и какво
е било поведението на участника в него непосредствено преди и при същото ПТП;
3/. каква е била позволената в този пътен участък скорост на движение на МПС и
как точно е била сигнализирана тя; 4/. какви точно пътни знаци и маркировки е
имало в този пътен участък към момента на настъпване на ПТП и спазени ли са
били те от участника в същото; 5/. с каква скорост е бил управляван при това
ПТП посочения в исковата молба лек автомобил от третото лице И. П.К. и възможно
ли е било при същата и конкретните пътни условия и такива на видимост да се
избегне това ПТП; 6/. имало ли е на мястото на ПТП, към момента на настъпването
му, участък с отрязан асфалт, къде и с каква големина; 7/. бил ли е разрешен за
движение този участък към момента на ПТП и сигнализиран ли е бил той с пътен
знак, маркировка или по друг начин, като такъв, в който се извършва ремонт; 8/.
каква е била разрешената поради последния скорост за движение в същия пътен
участък и при спазването й можело ли е да бъде избегнато процесното ПТП; 9/.
претърпял ли е в пряка причинна връзка посочения в исковата молба лек автомобил
някаква повреди при процесното ПТП, какви и на какви точно негови възли, части
и/или агрегати; и 10/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези вреди
към датата на ПТП, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални
знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето
й следва да се определи депозит и задължи предявилият иска ищец да го внесе по
сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Страните
следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура
по медиация, като им се разяснят преимуществата й. Доколкото същите нямат други
доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно
заседание, за което да се призоват те с препис от настоящото определение, с
което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва
да се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата следва да се
призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за
изготвяне на експертизата, както и свидетелите, след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за призоваването им.
Воден от горните мотиви и
на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че на
17.10.2014 г., автомобил А. с рег. № ---, собственост и управляван от И. П.К.,
при движение по бул. Ц. в С.З. преминал през участък с отрязан асфалт, при
което настъпила повреда по автомобила - била увредена предната му лява гума. Свидетел на
описаното ПТП бил
пътуващият в
автомобила Н.П.В.. Собственикът на увредения автомобил - И. П.К., имал сключен
договор за застраховка "пълно каско" с ищеца, за което е била издадена полица №
4704141100001342, която била валидна за периода 04.10.2014 г. - 04.10.2015 г. Във връзка с тази застраховка за увредения
автомобил, от собственикът му И. П.К. постъпило при ищеца заявление от 17.10.2014 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд (Обн.
ДВ бр.8 от 30.01.2009 г.) не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли документи за повреди на
МПС, които не били причинени
от друго ППС, водачът И. П.К. и свидетелят на ПТП Н.П.В. подписали декларация
пред ищеца за
настъпването на застрахователното събитие. Ищецът изготвил опис на претенция № 51-05040-01020/14
от 17.10.2014 г. и опис-заключение на претенция № 51-05040-01020/14 от
20.10.2014 г., според които при ПТП била повредена предната лява гума Континентал
225/45/Р17, която била за подмяна. Съгласно изготвения от ищеца доклад по щета №
470414141447529 от 28.10.2014 г., определеното застрахователно
обезщетение било в
размер на 180.39 лева. От същото била приспадната премията за удържане /неплатената част от общата
застрахователна премия/ в размер на 122.50 лева, която била дължима от собственика на
автомобила във връзка с договора за застраховка "пълно каско". Поради това на
последния ищецът платил
разликата в размер на 57.89 лева с преводно нареждане от 31.10.2014 г. С плащането й за
ищецът било възникнало
регресно вземане по чл. 213, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 50 от ЗЗД срещу собственика на пътя,
на който било
станало ПТП - О.. С регресна покана изх. № Л 05062/28.11.2014 г., връчена с обратна
разписка на 03.12.2014 г., собственикът на пътя - О., бил поканен да плати сумата 180.39 лева на ищеца, но плащане не било извършено и до момента. Тези
обстоятелства обусловили правния интерес на ищеца от предявяването на регресен
осъдителен иск по чл. 213 от КЗ, във вр. с чл. 50 от ЗЗД срещу ответната О. за заплащане на сумата
180.39 лева, която
представлявала изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени
вреди на посоченото трето лице.
Искането е да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата 180.39 лева за главница от изплатено застрахователно обезщетение по посочената
имуществена застраховка за нанесените имуществени вреди на застрахованото третото лице - И. П.К. и законна лихва върху тази сума
от подаване на исковата молба в съда до изплащането, както и сторените по
делото разноски.
Правната квалификация на
предявения от ищеца иск е нормата на чл. 213, ал. 1 от КЗ.
С подадения в срок отговор
ответникът заема становище, че исковата претенция била неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. В исковата молба ищецът развивал доводи, че правомерно движещ се
лек автомобил попаднал в необезопасено препятствие на пътното платно - участък
с отрязан асфалт, вследствие на което били причинени имуществени вреди на
същия. Това
обстоятелство обаче не отговаряло
на фактическата обстановка. Липсвал протокол за ПТП издаден от органите на
Пътна полиция, от който да било видно настъпването на това ПТП относно време, място и
начин на настъпването му. В този случай щетите по автомобила не следвало да били в причинна връзка с
описания от ищеца механизъм на
произшествието. Никъде в представените документи не било индивидуализирано и
конкретизирано точното място на настъпване на твърдяното събитие. Посочен бил един
от централните булеварди в града, който бил с дължина над четири километра. В ответната община не били постъпвали
сигнали за необезопасени и необозначени дупки в посочения участък и такива
нямало, както по
време на настъпването на предполагаемото събитие, така и към момента. Оспорвал
представените от ищеца документи
„декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „каско стандарт" и „заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение" по отношение на отразените в тях факти и
обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие свързани с времето,
мястото и начина на настъпването му. Липсвали данни от задължителното
съдържание на декларацията
/регистрационен № на
събитието в КАТ/. Механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя
само по данни на водача на МПС и спътника му, поради което и с оглед
оспорването, не било доказано по категоричен начин
събитието, с всичките задължителни негови елементи, характеризиращи го като
деликт (причинно - следствена връзка между увреждането по лекия автомобил и
необезопасената дупка
по пътното платно). Декларациите за настъпване застрахователно събитие били
съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло били заинтересовани от случая,
което поставяло под съмнение тяхната доказателствена стойност. От същите не можело да бъде
установено, че автомобилът бил участник в ПТП по време, място и начин така, както било отразено в
същите, както и бил ли процесният лек автомобил здрав преди
преминаването или то било използвано като повод водачът да си оправел причинени другаде повреди за сметка на ответната община. Оспорвал и
свързаните с тях документи „опис на претенция” и опис - заключение по
претенция". В тази връзка не бил представен и снимков материал за
нанесените щети по автомобила от твърдяното събитие. Възразявал, че единствено
вина за възникналото ПТП, при което л.а. марка „А." с рег. № ---, с водач И. П.К., попаднал в дупка на
пътното платно, имала О..
Липсвали данни през коя част на денонощието се движел автомобила и с каква скорост.
Технически допустимата скорост била определена от характеристиките на
съответния участък и ефективността на спирачната система. Предвид това шофьорът
следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и превозното
средство, с характера и интензивността на движението, и всички други
обстоятелства, които имали отношение към безопасността на движението.
Разпоредбите на ЗДвП вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да
контролира МПС и се движи с такава скорост, която да му дадяла възможност да спре при
наличие на препятствие. Неизпълнявайки това си задължение водачът допринесъл за
настъпване на ПТП и вредоносния резултат, Налице било съпричиняване, тъй като
водачът на увредения автомобил не бил съобразил поведението си с пътната
обстановка, В тази връзка нямало доказателства и относно поведението му.
Тежестта за доказване на твърдените
от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото,
както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, посочени в исковата
му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да
докаже всички обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията
си за неоснователност на този иск.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: декларация ат 17.10.2014 г., застрахователна полица
№ 4704141100001342, заявление от 17.10.2014 г., опис на претенция №
51-05040-01020/14/17.10.2014 г., опис-заключение по претенция №
51-05040-01020/14/17.10.2014 г., доклад по щета № 470414141447529,
преводно нареждане от 31.10.2014 г., регресна покана № 05062/28.11.2014 г. и обратна
разписка.
ДОПУСКА до разпит в качеството на
свидетели по делото лицата И. П.К. и Н.П.В., които да се призоват за разпит за
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание на посочените в исковата
молба техни адреси, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение
да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 40 лева за
разпит на допуснатите по негово искане свидетели и представи в същия срок по
делото документа, удостоверяващ внасянето му.
НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебна –
автотехническа експертиза, като за вещо лице определя С.Н.Н., което след като
се запознае с доказателствата по делото, извърши необходимите огледи и проверки при страните и
там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което
да отговори на следните въпроси: 1/. какъв е бил механизма на процесното ПТП и каква е
била причината за настъпването му; 2/. кога, къде и при какви точно пътни
условия и такива на видимост е настъпило това ПТП и какво е било поведението на
участника в него непосредствено преди и при същото ПТП; 3/. каква е била
позволената в този пътен участък скорост на движение на МПС и как точно е била
сигнализирана тя; 4/. какви точно пътни знаци и маркировки е имало в този пътен
участък към момента на настъпване на ПТП и спазени ли са били те от участника в
същото; 5/. с каква скорост е бил управляван при това ПТП посочения в исковата
молба лек автомобил от третото лице И. П.К. и възможно ли е било при същата и
конкретните пътни условия и такива на видимост да се избегне това ПТП; 6/.
имало ли е на мястото на ПТП, към момента на настъпването му, участък с отрязан
асфалт, къде и с каква големина; 7/. бил ли е разрешен за движение този участък
към момента на ПТП и сигнализиран ли е бил той с пътен знак, маркировка или по
друг начин, като такъв, в който се извършва ремонт; 8/. каква е била
разрешената поради последния скорост за движение в същия пътен участък и при
спазването й можело ли е да бъде избегнато процесното ПТП; 9/. претърпял ли е в
пряка причинна връзка посочения в исковата молба лек автомобил някаква повреди
при процесното ПТП, какви и на какви точно негови възли, части и/или агрегати;
и 10/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези вреди към датата на ПТП, при депозит в размер на
70 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от
получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в
същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения
срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а
той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 10.06.2015 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице,
след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. За
тази дата да се призоват и допуснатите до разпит свидетели, след внасяне от
ищеца на определения от съда депозит за призоваването им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: