№ 3042
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110202045 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Х. Д. П., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № КПК-НП-13/16.01.2025 г., издадено от А.Т.С. - за
председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което го атакува с въззивна жалба с искане за отмяната
му. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Поддържа се, че при издаването на атакувания акт са
допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че срещу акта за
установяване на административно нарушение е подадено възражение, което
не е било обсъдено в наказателното постановление. Жалбоподателят изтъква,
че след като бил информиран, че не е подал декларация, е изпълнил това свое
задължение. Твърди още, че не е извършвал други нарушения на Закона за
противодействие на корупцията. Релевират се доводи, че е налице маловажен
случай на административно нарушение. По изложените съображения се прави
искане за отмяната на атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване по
същество, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адвокат М.П.,
който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Адвокат
1
П.в счита, че в атакувания акт липсва пълно описание на твърдяното
нарушение. Излага, че съгласно чл. 6, т. 51 от ЗПК лица, заемащи публична
длъжност, са представителите на държавата или на общините в органите на
управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско
участие в капитала. В тази връзка посочва, че в наказателното постановление
липсва конкретизация относно това дали жалбоподателят е бил представител
на община или на държавата. Поддържа, че е налице противоречие относно
датата на извършване на административното нарушение. С оглед изложените
съображения, моли съда да постанови акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност претендира
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Р.Ц., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата, с която е атакувано, да бъде оставена без
уважение. Юрисконсулт Ц. поддържа, че както актът за установяване на
административно нарушение (АУАН), така и наказателното постановление
отговарят на изискванията, като са издадени от надлежни органи в рамките на
техните правомощия. Навежда, че нарушението е изчерпателно описано.
Поддържа, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Х. Д. П. заемал длъжност „управител“ на „Ученическо
хранене Дупница“ ЕООД.
На 31.07.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била
направена проверка на регистъра на получените и вписани декларации за
имущество и интереси на лицата, които са задължени да подават декларации
за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-12 от ЗПК през предходанта
календарна година. В хода на извършваната проверка било установено, че
жалбоподателят Х. Д. П. не е подал в законоустановения едномесечен срок
ежегодна декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Предвид установеното до жалбоподателят Х. П. била изпратена покана с
изх. № КПК-9119/31.07.2024 г., с която му било указано да се яви лично на
08.08.2024 г. в 09:30 часа в дирекция „Публичен регистър“ на Комисията за
противодействие на корупцията, находяща се в гр. София, пл. „Света Неделя“
№ 6, за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение. В поканата било указана и възможността актът да бъде съставен в
негово отсъствие в случай на неявяване. Поканата била получена от
жалбоподателя на 06.08.2024 г.
На 31.07.2024 г. жалбоподателят Х. Д. П. подал ежегодна декларация за
имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, която била заведена с вх. № Г
10466/31.07.2024 г.
2
На 01.08.2024 г. свидетелят Д. А. С., в присъствието на Вероника
Бутракова – и двамата главни инспектори в дирекция „Публичен регистър“ на
КПК, провел с жалбоподателя Х. П. телефонен разговор, в който го
информирал за причините за изпращане на поканата с изх. № КПК-
9119/31.07.2024 г., както и за възможността акта за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в негово отсъствие на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В хода на разговора жалбоподателят П.
заявил, че не е получил поканата с изх. № КПК-9119/31.07.2024 г. и изразил
съгласие актът за установяване на нарушението да бъде съставен в негово
отсъствие и да му бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация
по местоживеенето му. За проведения телефонен разговор бил съставен
констативен протокол с вътр. № КПК-9119-1/01.08.2024 г. В съставения АУАН
актосъставителят посочил, че жалбоподателят П. е
административнонаказателно отговорно лице по реда на ЗПК, тъй като е
задължен да подава декларация за имущество и интереси на основание чл. 6,
ал. 1, т. 51 от ЗПК.
На 08.08.2024 г. в отсъствие на жалбоподателя Х. Д. П., на основание чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, и в присъствието на двама свидетели свидетелят Д. А. С.
съставил АУАН № КПК-АУАН-ПР-2031/08.08.2024 г., с който повдигнал
срещу жалбоподателя Х. Д. П. административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, извършено на
16.05.2024 г. в град София, КПК.
С писмо изх. № КПК-9119-2/08.08.2024 г. съставеният АУАН бил
изпратен за връчване на жалбоподателя Х. Д. П. чрез общинската
администрация по местоживеене. АУАН бил получен от жалбоподателя П. на
13.08.2024 г. В графа „Обяснения или възражения на нарушителя“
жалбоподателят записал, че през месец ноември 2023 г. е подал встъпителна
декларация, като за периода от подаването на встъпителната декларация до
31.12.2023г. не е имал обстоятелства за деклариране. В допълнение записал, че
след като бил информиран за неподадената от него декларация, той незабавно
подал ежегодна декларация.
Въз основа на съставения АУАН № КПК-АУАН-ПР-2031/08.08.2024 г. и
след преценка, че направеното от жалбоподателя възражение е неоснователно,
на 16.01.2025 г. А.Т.С. – за председател на Комисия за противодействие на
корупцията, издал атакуваното наказателно постановление № КПК-НП-
13/16.01.2025 г., с което наложил на жалбоподателя П., на основание чл. 115,
ал. 1 от ЗПК, административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 49, ал. 1,
т. 2 от ЗПК. В издаденото наказателно постановление наказващият орган
посочил, че Х. Д. П. се явява административнонаказателно отговорно лице по
смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. Препис
от наказателното постановление е бил връчен на жалбоподателя на 21.01.2025
г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
3
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмени, приобщени на основание чл. 283 НПК – известия за доставяне;
писмо изх. №37-00-93/19.08.24 г.; писмо изх. № КПК-9119-2/08.08.2024 г.;
констативен протокол с вътр. № КПК-9119-1/01.08.2024 г.; покана с изх. №
КПК-9119/31.07.2024 г.; декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1,
т. 2 от ЗПК, заведена с вх. № Г 10466/31.07.2024 г.; заповед № КПК-РД-06-
305/23.07.2024 г. на за председателя на КПК.
При изграждането на изводите си за фактическата обстановка,
настоящият съдебен състав не ползва показанията на свидетеля Д. А. С., тъй
като последните се явяват неинформативни относно обстоятелствата свързани
със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, тъй
като свидетелят заявява липса на съхранен спомен по отношение на тези
обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не
се налага по-детайлното им обсъждане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от
легитимно лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно наказателен
акт.
Разгледана по същество, депозираната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
От гледна точка на процесуалния закон.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните
правила, относно компетентността на длъжностните лица, съставили и издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, настоящият съдебен състав, констатира, че правилата за
компетентност са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗПК
актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията длъжностни
лица, а наказателните постановления се издават от председателя на
Комисията. В настоящия случай видно от заповед № КПК - РД-06-
305/23.07.2024 г., А.С. - за председател на КПК, е оправомощил свидетелят Д.
А. С. да съставя актове за установени административни нарушения.
Същевременно атакуваното наказателно постановление е съставено от А.Т.С.,
който изпълнява длъжността председател на Комисия за противодействие на
корупцията на основание § 7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК.
4
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушения и
издаването на наказателното постановление не са нарушени сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е било извършено на 16.05.2024 г.,
било е установено на 31.07.2024 г., когато в дирекция „Публичен регистър“ на
КПК е била извършена проверка на получените и вписаните в
регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на
задължените лица по Закона за противодействие на корупцията, актът за
установяване на административно нарушение е бил съставен на 08.08.2024 г.,
а наказателното постановление е било издадено на 16.01.2025 г.
Настоящият съдебен състав установи обаче, че актосъставителят е
съставил акт за установяване на административно нарушение в нарушение на
чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като не е описал пълно твърдяното нарушение.
В АУАН № КПК-АУАН-ПР-2031/08.08.2024 г. се твърди, че жалбоподателят Х.
П. е административно-наказателно отговорно лице по реда на ЗПК, тъй като
той бил задължен да подаде декларация за имущество и интереси на
основание чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Не става ясно обаче към коя от
алтернативно изброените категории лица принадлежи жалбоподателят Х. П..
Единствено е посочено, че е задължен да подава декларацията в качеството си
на управител на „Ученическо хранене Дупница“ ЕООД. Не става ясно това
дружество с държавно или общинско участие в капитала е, както и защо П. е
представител на държавата или общината (коя община?) в управлението му.
На практика липсва описание на фактите, които са релевантни за ангажиране
на отговорността му. Допуснатата липса на факти по отношение на това към
коя категории лица принадлежи жалбоподателят, както и кои обстоятелства го
определят като представител на държавата или общината, представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничила правото на
жалбоподателя П. да разбере всички елементи на административно-
наказателното обвинение. Същото процесуално нарушение е пренесено и в
НП, където е и задълбочено, тъй като е направена промяна в
обстоятелствената част, а именно:
При издаването на процесното наказателно постановление от страна на
административно-наказващия орган е извършено съществено изменение на
първоначално повдигнатото с акта за установяване на административно
нарушение административно-наказателно обвинение срещу жалбоподателя.
Изменението се е изразило в подмяна на признак от състав на твърдяното
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, касаещ
специалното качеството на субекта на отговорност, поради което последният
се е явявал лице, заемащо публична длъжност по смисъла на ЗПК, и поради
което за него е съществувало задължение да подаде годишна декларация за
имущество и интереси. Видно от АУАН № КПК-АУАН-ПР-2031/08.08.2024 г.
актосъставителят е причислил жалбоподателя П. към лимитивно очертания
кръг от лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. При издаването на обжалваното
наказателно постановление, обаче, наказващият органа е приел, че
5
жалбоподателят принадлежи към друга група лица, а именно тези посочени в
чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. В процесния случай нормата на чл. 6 от ЗКП е от
съществено значение, тъй като тя сочи основен съставомерен признак -
качеството на лицата (с оглед длъжността, която те заемат), съобразно което
същите се считат за задължени да съобразяват своето поведение с нормите на
ЗПК, касаещи депозиране на декларация по образец за имущество и интереси.
При съпоставка чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК и чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК се
установява значително различие в предпоставките, при чието наличие
съответните лица придобиват качеството „лице, заемащо публично длъжност“
по смисъла на ЗПК, поради което с извършеното от наказващия орган
изменение е създадена неяснота в обвинителната теза. Тези нарушения
произтичат именно от липса на описание на обстоятелствата относно
длъжността и функцията на жалбоподателя. Създадената неяснота съществено
е ограничила правото на защита на санкционираното лице, като не само е
ограничила правото му да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН срещу новоповдигнатото му административнонаказателно обвинение,
да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално –
оспори фактическите констатации на контролните органи, но и го е поставила
в положение на несигурност по отношение на това срещу какви факти - в
какво качество му е вменено процесното административно нарушение, следва
да организира своята защита. Предвид горепосоченото, настоящият съдебен
състав счита, че неяснота по отношение на това съществено обстоятелство,
представляващо елемент от състава на твърдяното нарушение, съставлява
съществено процесуално нарушение, което се явява непреодолимо. С оглед на
изложеното, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение,
като с оглед значимостта на установения порок обсъждането на останалите
възражения, изложени в депозираната жалба, и доводите, релевирани от
страните в хода на съдебното производство, се явява безпредметно.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски. В съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване по същество, процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. П.в, е претендирал присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. Настоящият
съдебен състав намира, че така формулираното искане следва да бъде
уважено, като след като съобрази размера на наложената глоба, броя на
проведените съдебни заседания, обема на осъщественото процесуално
представителство и фактическата и правната сложност на делото, счете, че
същото следва да бъде определено в размер на 200 лева.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-13/16.01.2025г.,
издадено от А.Т.С., за председател на Комисия за противодействие на
корупцията, с което на Х. Д. П., на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено
нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да заплати на
адвокат М.Т. П.в, ЕГН **********, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв, сумата в размер на 200 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена правна
защита и съдействие на жалбоподателя в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7