№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на девети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Владислав Томов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1358/2021г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Н.Б., ЕГН: **********,***, чрез адв.В.Д., против Решение № 260606/17.05.2021г. на ВРС, ХХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 335/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 436а-408/20.10.2020г. на директора на ОДМВР-Варна, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, му е наложена глоба в размер на 300лв.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. не са изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В НП е посочено, че на 25.04.2020г. в 13,50 часа в гр.Варна, ж.к. ***, до бл.43 в двор на ОУ „***“ на спортна площадка, до спортни уреди, е установено, че [жалбоподателят] се намира на открито обществено място в нарушение на въведената забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, без в НП да е посочена изрично противоепидемичната мярка по точка І.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., на министъра на здравеопазването, която е нарушена. Отделно се твърди, че са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен, поради значително ниска степен на обществена опасност, липсата на други нарушения и липсата на данни, че не е носил маска, с което би било възможно заразяване. Същевременно, само дни след датата на твърдяното нарушение, преди издаване на наказателното постановление, забраната за посещение на открити обществени места е напълно отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г., поради което твърди, че са налице основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Подробни съображения в тази връзка са развити в писмено становище по същество в молба С.д. № 13205/08.09.2021г. от адв.В.Д.. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - ОДМВР-Варна, чрез юрк. К Л – А , оспорва жалбата като неоснователна, по съображения в писмено становище С.д. № 13171/08.09.2021г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването била въведена забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, считано от 00,00 часа. на 21.03.2020 год. Въпреки това на 25.04.2020г. около 13.50 часа Т.Б. се намирал на спортна площадка в двора на ОУ „***“ в гр.Варна, ж.к. „***“ до блок 43, с други лица. За това обстоятелство бил подаден сигнал до Второ РУ при ОД на МВР-Варна и на посоченото място пристигнали полицейски служители - свидетелите Д П и Г А, които констатирали наличието на група лица, ползващи спортните уреди и след като установили тяхната самоличност, на същата дата съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е нарушил и не изпълнява въведените със Заповед № РД-01-143/2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 и посещава спортна площадка. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. По случая е била образувана пр. пр. № 5834/2020г. по описа на Районна прокуратура – Варна. С Постановление от 21.05.2020г. прокурор от ВРП преписката била прекратена и изпратена на АНО по преценка и налагане на административно наказание. Въз основа на указанията дадени от ВРП и съставения АУАН на 20.10.2020 год. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева за нарушение на чл.209а., ал.1 от Закона за здравето.
За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел от правна страна, че с решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020г., обн. ДВ бр.22, на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020г. Предвид обявеното извънредно положение и в изпълнение на правомощията си, министърът на здравеопазването Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., в който вид действала към момента на процесното нарушение. Според действащата към 25.04.2020г. редакция на заповедта, се преустановяват посещенията на спортни и детски площадки, и съоръжения на открити и закрити обществени места. Посещенията на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на въведените противоепидемични мерки. Предвид липсата в Закона за здравето на легална дефиниция за „спортна площадка“ и с оглед чл.37, ал.1 от Указ № 883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, ВРС е приел, че понятието съвпада с понятието „открит обект за спортни дейности“ по смисъла на §5, т.68, б. „а“ от ЗУТ, а именно: терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. В този контекст и от приложеното по преписката писмено сведение, ВРС е приел, че процесният обект представлява площадка с фитнес уреди, който представлява открит обект за спортни дейности - площадка и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито, т.е.- спортна площадка по смисъла на Заповедта, поради което като се е намирал на процесния обект, представляващ спортна площадка по смисъла на Заповедта, жалбоподателят действително не е изпълнил въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемиологични мерки по чл.63 ал.1 от Закона за здравето.
ВРС е приел за неоснователни доводите в жалбата, че заповедта не е породила правни последици, т.к. не е обнародвана, като се е позовал на практика на ВАС, според която предвид съдържанието на заповедта и разпоредителната ѝ част, същата представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, за които законът не предвижда обявяване в Държавен вестник. В тази връзка е съобразено и че малко след извършването на нарушението е изменен чл.63 от ЗЗдвр, като е въведена ал.11, според която заповедите по ал.4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. На следващо място ВРС е съобразил, че разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, защото в себе си съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. По изложените съображения ВРС е приел за безспорно установено, че на посочените в НП дата и място, по време на действие на въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица да се въздържат от посещение на спортни площадки, жалбоподателят се е намирал именно на такъв обект, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, ВРС е приел, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен по силата на чл.209а., ал.4 от ЗЗдр. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Макар и в наказателното постановление да са изписани всички хипотези на т.1 от Заповедта, не е допусната неяснота в тази насока, тъй като осъществената в случая такава е подчертана („Преустановяват се посещенията на спортни и детски площадки“). В обстоятелствената част на НП също така ясно е посочено, че Т.Н.Б. е санкциониран за това, че се намира на спортна площадка в ОУ „***“, ж.к.“***“, гр.Варна. При това положение съдът приема, че донякъде своеобразното оформление на наказателното постановление не е довело реално до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. По напълно ясен начин в наказателното постановление е посочено за какво поведение е наложена процесната санкция, като е приложена и относимата към това поведение санкционна разпоредба. Поради това, дори и да се счете, че е допусната известна непрецизност при определянето на формата на изпълнителното деяние, то тя се явява несъществена, тъй като е от формален характер и не обуславя различни правни последици, нито създава някаква неяснота. Не представлява процесуално нарушение конкретизирането в НП, че жалбоподателят не е изпълнил въведените със заповедта мерки (докато в АУАН е посочено, че същият е нарушил и не изпълнява мерките), тъй като уточнението е в съответствие с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Младежката възраст на нарушителя и особеностите на случая са отчетени при квалифицирането му като административно нарушение, а не като престъпление. Касае се също така за формално нарушение, което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са налице. Поради това и предвид голямата обществена значимост на въведените противоепидемични мерки съдът не констатира наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно е приел, че на 25.04.2020 г. Т.Б. не е изпълнил въведени със Заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата и въпреки въведената забрана със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, Б. се е намирал на спортна площадка в двора на ОУ „***“ в гр.Варна, ж.к. ***, до блок 43, с други лица, с което е извършил административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за извършеното нарушение. Въззивният съд е установил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение. От събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние.
Неоснователно касаторът твърди, че с оглед последвалата Заповед № РД-01-263/14.05.2020г., с която е отменена Заповед № РД-01-143/20.03.2020г., следва да се приложи правилото по чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2 на с.р., ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на нарушението – 25.04.2020г., нормативната разпоредба, за нарушението на която е бил наказан Т.Б. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ, и тя е била в сила, считано от 09.04.2020г. Тази разпоредба предвижда наказание глоба в размер от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието съставлява престъпление. Пак към същата дата – 25.04.2020г., такива противоепидемични мерки са били въведени считано от 31.03.2020г. със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, в т.ч. забрана по т.І.1 за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Според т.ІV от заповедта, мерките са в сила до изричната им отмяна. Няма спор, че касаторът се е намирал на спортната площадка в двора на ОУ „***“, до спортни уреди, поради което извършването на нарушението е безспорно установено.
Издадената последваща Заповед № РД-01-263/14.05.2020г., с която е отменена Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. и е отпаднала забраната за посещаване на паркове и градски градини и спортни площадки на открито, неправилно се интерпретира от касатора като последваща по-благоприятна за нарушителя нормативна уредба.
С отмяната на част от действащите противоепидемични мерки не се „декриминализира“ нарушението, за което е наказан Б.. Същият е наказан за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки. И след 14.05.2020 г. разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ продължава да предвижда същото наказание за същото нарушение. Различни са само противоепидемичните мерки, но не и съставът на нарушението. Самият характер на мерките, предполага в себе си времеви обхват на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на необходимостта от налагате им, не означава, че нарушаването им към момента, в който са били действащи, трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
По така изложените съображения обжалваното решение се явява постановено
при правилно приложение на материалния закон, същото е валидно и допустимо, и
не са налице основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260606/17.05.2021г. на ВРС, ХХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 335/2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.