№ 3331
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100508405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 6524/10.04.2024 г., постановено по гр. дело
№ 2628/2023 г. по описа на СРС, 168 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Х. Г. Х. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 2 788,30 лв.,
представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.01.2023 г. до окончателното плащане; 455,56 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.12.2022 г.; 40,99 лв.,
представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 8,85 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г.
до 15.12.2022 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението предвид извода на
първоинстанционния съд, че доказателствена тежест на ищеца е да докаже изрично
приемане на наследството от страна на ответника. В тази връзка се посочва, че в чл. 48 ЗН е
установена законова презумция, според която наследниците носят отговорност по чл. 60 ЗН
от момента на откриване на наследството до доказване на приемането на наследството по
1
опис или отказ от наследство. Предвид изложеното счита, че в тежест на насрещната страна
е било да установи, че не е приела наследството на М.Т.Ц., респ., че няма качеството на нейн
наследник по закон. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното
решение и цялостно уважаване на предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Х. Г. Х., действащ чрез законния си
представител Г. С. Х., е подал отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за
нейната неоснователност и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Излага доводи, че с
оглед на факта, че се явява малолетно лице, в тежест на ищеца е било да докаже приемане на
наследството на М.Т.Ц. по опис, което той не е сторил. Позовава се на разясненията,
възприети с Тълкувателно решение № 1/23.01.2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г., ОСГК на
ВКС, с което се приема, че малолетни и непълнолетни деца не могат да правят отказ от
наследство. Предвид изложеното, счита въззивната жалба за неоснователна, поради което
моли да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.
Претендира и разноски.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Термокомплект“ ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като във
връзка с доводите в жалбата следва да се приеме, че спорен по делото се явява въпросът
налице ли е основание за ангажиране на отговорността на ответника Х. Г. Х. предвид това,
че качеството му на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот в
рамките на исковия период произтича от факта, че същият се явява единствен законен
наследник на М.Т.Ц., за която се твърди да е била негов собственик.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
2
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
С отговора на исковата молба изрично ответникът Х. е оспорил пасивната си
легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като не е доказано да е бил собственик
на процесния имот в рамките на исковия период, поради което в тежест на ищеца е да
установи този факт при условията на пълно и главно доказване, в какъвто смисъл са и
дадените му с доклада по делото указания. В случая, при проследяване на материалите по
делото, настоящият съдебен състав приема, че не се установява процесният апартамент №
12, находящ се в гр. София, бул. ****, да е бил част от наследствената маса на М.Т.Ц.,
починала на 17.06.2011 г., за да се приеме, че след нейната смърт на основание наследствено
правоприемство той е преминал в собственост на ответника Х. Г. Х.. Действително, от
представеното удостоверение за наследници с изх. № РОБ23-УГ51-1296/20.03.2023 г.,
издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, р-н
„Оборище“ (л. 42 от делото на СРС), се установява, че ответникът Х. Х. се явява единствен
наследник по закон на М.Т.Ц., но по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
при условията на пълно и главно доказване, че процесният апартамент е бил нейна
собственост. В случая, индиция относно наличието на фактическа и/или правна връзка с
имота представлява единствено фактът, че същата се е подписала в реда срещу апартамент
№ 12 в списъците на живущите в сградата, находяща се на ул. „Ген. Владимир Заимов“ в гр.
София (л. 11 и 13 от делото на СРС), без авторството на положения от нейно име подпис да
е оспорено в хода на процеса, която сграда с оглед данните в представеното удостоверение за
идентичност на административен адрес с изх. № 68-00-1099/1/19.08.2014 г., издадено от
„ГИС София“ ЕООД (л. 14 от делото на СРС), съдът приема, че съответства на тази, в която
се намира процесният имот, за който се отнасят исковите претенции, но само въз основа на
този факт не може да се направи извод, че именно Цонева е била негов собственик. За
направата на такъв извод не способства и фактът, че тя се е подписала и върху протокола за
отчет от 14.06.2020 г. (л. 71 от делото на СРС), тъй като това обстоятелство също
представлява единствено индиция за пребиваването й на адреса в този момент, но не и на
какво основание, напр. в качеството си на собственик на имота, както се поддържа от
3
ищеца. Следва да се отбележи, че въпреки предоставената му възможност в открито съдебно
заседание на 13.11.2023 г., в което е уважено доказателственото му искане за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред Агенция по вписванията, както и в
открито съдебно заседание на 09.02.2024 г., в което му е предоставена допълнителна
възможност за събиране на това доказателствено средство, ищецът не е ангажирал
доказателства в тази връзка до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния
съд. Нещо повече, прави впечатление, че във въззивната жалба не се твърди допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано с ограничаване на
възможността за събиране на доказателства в процеса, без да се отправя и изрично искане в
тази насока, поради което преценката на въззивния съд явява ли се ответникът пасивно
легитимиран да отговаря на предявените искове, следва да се основава само на обема от
доказателства, събрани в рамките на първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че предвид липсата на
данни по делото наследодателката М.Т.Ц. да е била собственик на процесния апартамент №
12, респ. същият да е бил част от нейната наследствена маса, то ирелевантен се явява
въпросът относно приемането на наследството й от ответника Х. Г. Х..
С оглед на изложеното, съдът приема, че в съответствие с носената от него
доказателствена тежест, от ищеца не са ангажирани доказателства, обосноваващи направата
на краен правен извод относно качеството потребител на топлинна енергия по отношение на
ответника Х. Г. Х. през исковия период, поради което той следва да понесе последиците от
недоказването на този факт в процеса. Недоказването на качеството клиент, респ.
потребител на топлинна енергия обуславя извод, че посоченото лице не се явява пасивно
материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове, поради което
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ответник има право на направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер
на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представения договор за правна защита и съдействие от 13.06.2024 г. (л. 28 от делото),
в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка,
като предвид липсата на изрично възражение за неговата прекомерност съдът счете, че
следва да го присъди в пълния заявен размер.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6524 от 10.04.2024 г., постановено по гр. дело №
2628/2023 г. по описа на СРС, 168 състав.
4
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Х. Г. Х., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител Г. С. Х., с адрес: гр. София, бул. ****, на основание
чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5