№ 115
гр. Петрич, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200307 по описа за 2024 година
Производството e по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "СИАТРАНС" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул."28-ми октомври" № 5, ет.2,
представлявано от Т.И. - управител против Наказателно постановление №01-
002338 от 08.02.2024 година на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Благоевград, с което за административно нарушение по чл.62, ал.3 от
Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата представляващият дружеството-жалбоподател, оспорва
издаденото НП, счита същото за неправилно и явно незаконосъобразно, иска
неговата отмяна, излага съображения за наличие на съществени процесуални
нарушения. Твърди, че дружеството нямало задължение да изпрати, на ТД на
НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор, тъй като посочва, че
реално същия не е бил прекратен, поради причината, че същия не е бил
връчен, нито е бил подписан от служителя В. Ч.. На следващо място излага, че
е минало повече от три месеца от откриване на нарушителя, след което е бил
съставен АУАН, поради което счита, че АНО не е изпълнил задължението си
да състави Акт за установяване на адмиинистративно нарушение и след това
да издаде Наказателно постановление в предвидения законоустановен срок,
тъй като и двата акта са с дата 08.02.2024 г.. Прави искане за присъждане на
съдебни разноски за един адвокат.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се явява и не се представлява. С постъпило становище по ел. поща на
1
11.02.2025 г., чрез процесуалния представител на дружеството, заявяват че
поддържат депозираната искова молба по изложените в същата съображения,
като заявяват да се приемат представените с жалбата и с АНП писмени
доказателства. Поддържат становището от 06.06.2024 г.. Претендират за
присъждане на сторените от тях разноски.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна, а НП потвърдено, сочи аргументи.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, ТО гр.Петрич, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 28.07.2023 г. св. А.А.-Ч. и Б.И., инспектори при наказващия орган,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на обект –
дружество за международно превози на товари, находящо се в гр.Петрич,
ул."28-ми октомври" №5, ет.2, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Дружеството е било уведомено за тази проверка, видно от получената
Призовка, с изх. № 23069321 от 21.07.2023 г. по реда на чл. 45 от АПК,
представена в Д „ИТ“- Благоевград, чрез куриер.
На мястото на проверката, при извършен оглед на част от вътрешно-
фирмената документация на дружеството, било констатирано, че лицето В. А.
Ч. е работил в дружеството по силата на Трудов договор № 14 от 21.09.2020 г.
сключен между страните на основание чл. 67, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1 от КТ, на
длъжност „шофьор“, при пълно работно време-8 часа и с основно трудово
възнаграждение в размер на 610 лева, с периодичност на изплащане на
възнаграждението : до 25-то число на следващия месец.
Преглеждайки трудовото досие на служителя, инспекторите установили,
че Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 46 от 03.07.2023 г., за
което дружеството е подало уведомление до ТД на НАП на 24.07.2023 г., като
така установили, че дружеството не е спазило 7- дневния законоустановен
срок, за осъществяване на действието си по смисъла на чл.62, ал.3 от КТ, за
деклариране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
което води до извода, че дружеството е нарушило сочената правна норма, тъй
като е следвало да изпрати такова уведомление в указания 7-м дневен срок. С
оглед на установеното обстоятелството, на „СИАТРАНС“ ЕООД, бил съставен
АУАН № 01-002338, за извършено нарушение чл. 62, ал.3 от КТ.
Междувременно, дружеството - жалбоподател е преустановило трудовото
правоотношение на служителя Ч., с издаване на Заповед 47/10.08.2023 г., на
основание чл. 344, ал.2 от КТ, с което е отменило Заповед № 46/03.07.2023 г.,
която отново не е била връчена и подписана от служителя. В същото време,
2
трудовото правоотношение на служителя Ч. е било отново прекратено на
01.08.2023 г., видно от представените като писмени доказателства Заповеди за
прекратяване на основание чл. 328, ал.1, т.12 и чл.344, ал.2. от КТ /л. 159-161
от делото/.
Административно - наказващия орган, осъществявайки проверка, на
съответните констатирани нарушения описани на Протокол за извършена
проверка № ПР2328268 от 28.07.2023 г., както и на същия АУАН, установил че
при изписването на нарушението, датата на същото е била грешна, поради
което е прекратил производството на 30.11.2023 г., във връзка с издадения
АУАН № 01- 2300464, на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН. Резолюцията
била изпратена отново на инспектора, който е създал Акта, с указания на
актосъставителя да предприеме действия по съставяне на АУАН за
нарушението описано в АУАН № 01- 2300464/25.08.2023 г., относно грешно
описаната дата, а именно 11.07.2022 г., предвид обстоятелството, че в
административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването на такава,
когато се касае до дата на извършване на деянието, тъй като тази дата е
задължителен и изключително важен реквизит.
Вземайки предвид дадените указания, АНО е съставил отново поправен
АУАН № 01- 002338 от 08.02.2024 г., за нарушение на основание чл.62, ал.3
КТ, установено на дата 11.07.2023 г., след извършена проверка от 28.07.2023
г., на дружеството „СИАТРАНС“ ЕООД. При съставянето на акта,
присъствали актосъставителя М. К. Ц., както и свидетеля при съставяне на
акта Т. Г. К.. АУАН се съставил при присъствието на упълномощен от
дружеството представител, С.И.Н., който е подписал акта без възражения.
Въз основа на този акт, на същата дата, а именно 08.02.2024 г.,
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Благоевград е издал
атакуваното наказателно постановление с №01-002338 от 08.02.2024 г., с което
за административно нарушение по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1500 лева. Наказващия орган мотивира признаците на адм.нарушение, като
взел предвид и другите установени нарушения подробно описани в Протокол
за извършена проверка с изх. № ПР2328268/28.07.2023 г., като и също че
нарушителят попада в обхвата на разпоредбата на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби към Кодекса на труда, регламентираща кой може да бъде
работодател по смисъла на КТ, тъй като към процесната дата той се явява
именно такъв, след като е наел работници и служители по трудово
правоотношение. Освен това, подчертава че се касае за формално
престъпление, на просто извършване, без законът да изисква настъпване на
определен противоправен резултат извън самото деяние, поради което не
може да се счита за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Подкрепя мотивирането си с неприложимостта на разпоредбата на чл.415в
3
КТ. НП е връчено на 19.04.2024г. на упълномощено лице от представителя на
дружеството – Д.Н., видно от положения подпис на лицето. В срока на чл. 44
от ЗАНН не са постъпили възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.Тук е мястото да се
посочи, че съдът не приема възражението на дружеството - жалбоподател, с
което считат че АУАН е съставен извън законоустановения тримесечен срок
след откриването на нарушителя респ. на нарушението. Видно от първия
съставен АУАН с №01-2300464 от 25.08.2023г., става пределно ясно, че същия
се съставил след месец от извършената проверка на 28.07.2023 г. в
дружеството „СИАТРАНС“ ЕООД. Същият е отменен на осн. чл.54, ал.6, т.1 от
ЗАНН и с резолюция е прекратено наказателното производство от
06.12.2023г.. Последва втори АУАН с №01-0023338 от 08.02.2024г., въз основа
на който е и издадено и атакуваното наказателно постановление. По този
начин, административно - наказващия орган е прекъснал давността, която тече
при откриване на нарушител, респ. нарушението. Съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал.1 ЗАНН: „ не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението“.
Предвид факта, че в ЗАНН не е уреден въпроса за давността и има
непълнота за това обстоятелство, следва да се вземе предвид разпоредбата на
чл. 81, ал.1 НК, тъй като се препраща към нея, която гласи следното:
„Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност.„ /вж. Тълкувателно Постановление от 27.02.2015 г. по ТД №
1/2014 г. на ВКС и ВАС/. Поради тази причина настоящия състав приема, че
АНО е предприел всички действия които следвало за съставянето на АУАН, и
4
за издаване на съответното обжалвано Постановление. Съдът не приема, че
жалбоподателя е в такова състояние, в което не може да разбере в какво е
обвинен и да организира защитата си. Издадените актове, конкретно посочват
нарушението, а и поддържат и всички законно уредени реквизити, с които
жалбоподателят следва да бъде запознат. Поради тази причина счита, че
издаденото и обжалвано Наказателно постановление, както и съставения
АУАН, са правилни и законосъобразни.
Във допълнение на горното и след служебно извършена проверка съдът
констатира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - като актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съответно
на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на
административно нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел
II - IV от ЗАНН.
След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, съдът намери, че не са налице основания за
неговата отмяна.
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмените
доказателства по делото – НП № 01-002338/08.02.224 г., Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г., АУАН № 01- 002338/08.02.2024 г., връчен на С.Н., протокол
за извършена проверка № ПР 2328268/28.07.2023 г., призовка на основание
чл. 45, ал.1 от АПК до „СИАТРАНС“ ЕООД с изх. № 23069321/21.07.2023 г.,
ТД № 14/21.09.2020 г. на В. А. Ч., Заповед за прекратяване № 46/03.07.2023 г.,
служебна справка от регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от
информационната система на ИА ИА „ГИТ“, идентификационна карта на
„СИАТРАНС“ ЕООД, пълномощно на Д.Н. и С.Н. с рег. № 9099/08.11.2019 г.
при нотариус Ф. Шутова с рег. № 511 при НК, актуално състояние от
Търговския регистър за „СИАТРАНС“ ЕООД към дата 08.02.2024 г.,
уведомително писмо до „СИАТРАНС“ ЕООД с изх. № *********/05.12.2023 г.
на Д „ИТ“ Благоевград, акт № 01- 2300464 за установяване на
административно нарушение от 25.08.2023 г., връчено на Д.Н., Справка за
актуално състояние на всички трудови договори към дата 30.04.2024 г. при
„СИАТРАНС“ ЕООД, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ с вх. № 01388233051642/04.08.2023 г., копие на авизо за издадено
преводно нареждане от 08.08.2023 г. и компютърна разпечатка от счетоводна
програма относно Ч., заповед за прекратяване № 46/03.07.2023 г., заповед за
прекратяване № 47/10.08.2023 г., заповед за прекратяване № 48/01.08.2023 г.,
трудов договор № 14/21.09.2020 г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с входящ № 01388203063046/24.09.2020 г.,
фиш от работна заплата за месец юли 2023 г., писмо с изх. №
23099195/05.12.2023 г., резолюция за прекратяване на АНП по АУАН № 01-
2300464/25.08.2023 г., като добросъвестни, логични, вътрешно
5
непротиворечиви и подкрепящи се от доказателствата по делото съдът
кредитира показанията на свидетелите.
Относно показанията на разпитаните свидетели, а именно св. М. К. Ц., Т.
К. Г. и св. В. Ч., съдът излага следните съображения:
Безспорно се установява, че между дружеството - жалбоподател и св. Ч.,
са били налице трудови правоотношения, предвид обстоятелството, че видно
от направената проверка на 28.07.2023 г. е прието, че Ч. е започнал да работи
като „Шофьор“ от 21.09.2020 г. с ТД № 14. Същото обстоятелство се
удостоверява и от показанията на св. Ч., който в съдебно заседание
подчертава, че същия е подписал Трудовия договор, и от този момент е
започнал да работи в дружеството, без никакво намерение да го напуска.
Освен това, напълно е доказано обстоятелството, че по никакъв начин
служителя не е бил уведомен за прекратяването на неговото трудово
правоотношение, като същия е разбрал след като е посетил счетоводител за да
го информира за неговия работен статус. Същото се подкрепя и от
твърденията на разпитаните свидетели- инспектори в Д „ИТ“- гр. Благоевград.
Освен това, тази обстановка е потвърдена и от твърденията на жалбоподателя
изложени в подадената жалба, а именно че Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, никога не е била връчена на служителя Ч.. Поради
тези причини, тъй като доказателствата на всичките разпитани свидетели са
еднопосочни и подкрепящи се, приема обстоятелството, че е било налице
валидно трудово правоотношение между страните, за което дружеството -
жалбоподател, е извършил нарушение при неуведомяване в съответния срок
информационните системи на ТД на НАП, за неговото прекратяване.
Съществуването на трудово правоотношение се подкрепя и от другите
писмени доказателства представени от „СИАТРАНС“ ЕООД, а именно
Справка за начислено възнаграждение и извършени удръжки за м. юли 2023 г.
на В. Ч.. /л. 12 от делото/.
Този извод, настоящ състав, основава на константна съдебна практика,
която приема наличието на трудово правоотношение, дори и при несключване
на трудов договор, по съответния законоустановен начин. Въз основа на
Решение № 907/2010 г. на I Г.О. на ВКС, е прието следното: Трудовият
договор е едно от основанията, наред с избора и конкурса, за възникване на
трудово правоотношение. Съгласно чл. 62, ал.1 КТ / редакция съгласно
публикацията в ДВ, бр. 2 от 1996 г./ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за
съществуването на договора. В случай, че не е налице писмено обективирана
воля за сключване на трудов договор, но има писмени доказателства, в които
се съдържат изявления или индиции за наличието му, определено чрез
длъжността и характер на работата, както и определено трудово
възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е
извършал дейност по трудов договор. Ако съществуването на трудово
правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи
6
посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се
приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се
приложат правилата на чл. 74 и 75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов
договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл. 74, ал.1
КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв липсва. Предвид тези
обстоятелства, съставът на ВКС, не е приел в касационното си решение
фактът, че не е полаган труд по трудов договор, макар и нищожен, предвид
факта че са били приложение съответни писмени доказателства които са
удостоверявали наличието на трудово правоотношение.
Сравнявайки настоящия казус, съдът приема, че и в настоящия случай,
следва да се приеме, че е налице трудово правоотношение произтичащо от
сключен договор, въпреки че представения като доказателство по преписката,
не е подписан отново от служителя. Обобщавайки обаче, всички изложени
показания от разпитаните свидетели, посочени и именувани в предходните
абзаци, както и представените справки от страна на дружеството -
жалбоподател отнасящи се до работния статус на служителя Ч., както и
неговото изрично изявление, че е съществувал трудов договор и същия се е
подписал на него, сканирал и изпратил електронно, както и соченото от него
че е получавал и трудовото си възнаграждение от дружеството то съдът счита,
че безспорно е доказано, че съществува трудово правоотношение между
страните.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.3 от КТ, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. В чл.3, ал. 1, т.2 от Наредба
№ 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал.5 от КТ също е посочено, че уведомлението съгласно приложение
№ 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.
От обективна страна се установи категорично, че дружеството
жалбоподател „СИАТРАНС“ ЕООД, в качеството му на работодател - § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е осъществило състава на
нарушение по чл. 62, ал.3 от КТ, вр. чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане на уведомление по чл. 62,
ал.5 от КТ, тъй като не е изпратило уведомление до съответната териториална
дирекция на НАП в законоустановения седмодневен срок от прекратяване на
трудовия договор с лицето В. Ч..
Правната норма урежда не само срока за изпълнение, но и
материалноправната предпоставка, при която възниква това задължение за
работодателя. В случаи като процесния, когато има подадено уведомление, с
което работодателят информира Националната агенция за прекратяване за
трудов договор, но без фактът на прекратяване реално да е настъпил, то
7
деянието отново осъществява посочения състав на административно
нарушение. В конкретния случай уведомлението е изпратено, прието и
отразено в информационните масиви на НАП на 24.07.2023 г., а от
доказателствата по делото, обстоятелството че договора е връчен и подписан
изобщо не съществуват. Нормативната цел зад уведомяването на
Националната агенция за приходите за обстоятелствата по чл. 1, ал.1 от
Наредба № 5/29.12.2002 г. е да се създаде отчетност, сигурност и
проследимост в регулираните обществени отношения, като създадената въз
основа на уведомяването информация на свой ред се ползва и от органите на
дирекциите „Инспекция по труда“ при осъществяване на своята дейност. В
този смисъл наличието на невярно заявена и оттам на поддържана от НАП
информация, която не отговаря на действителното състояние относно
сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори, нарушава
защитаваните обществени отношения и препятствия постигането на
нормативно преследваните цели.
Този пример ясно демонстрира несъстоятелността на тезата подобни
деяния да не нарушават защитаваните обществени отношения. Ако се приеме,
че всеки работодател може предварително да изпраща уведомления до НАП
за прекратяването на трудов договор, който в действителност да е все още
действащ, това би могло да доведе до пълен хаос в регулираните отношения, а
поддържаната в НАП информация да се окаже компрометирана и несигурна,
което пък би обезсмислило нейното събиране, съхранение и предоставяне на
третите правоимащи лица.
Накрая аргумент, че процесното деяние е съставомерно и е носител на
обществена опасност, се черпи и от разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредбата
№ 5/29.12.2002 г., която гласи, че работодателят може и по своя инициатива да
коригира данните в заверените уведомления (приложение № 1), като изпрати
ново уведомление. Следователно законодателят не се отнася безразлично към
обстоятелството дали заявените с уведомлението данни отговарят на
обективната действителност. Разбира се, възможно е грешки да бъдат
допуснати, но поради това е предвиден нарочен ред за тяхното отстраняване.
Тук следва да се посочи, че видно от представените Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, които са съставени от дружеството -
жалбоподател, е налице някакво несъответствие, което води отново до
деклариране на неверни данни, тъй като за Заповедите издадени на 01.08.2023
г. и 10.08.2023 г., няма никаква декларирана информация, че са подадени с
Уведомление в масивите на ТД на НАП, това като само основание обърква
още повече съответната държавна служба, за състоянието на трудовото
правоотношение на служителя. По този начин се обезпечава постигането на
водещата цел- съхраняваната в информационните масива на НАП
информация да бъде достоверна. Деянието на жалбоподателя пряко е
рефлектирало върху достоверността на информацията, която се събира
съгласно Наредба № 5 от 29.12.2002 г., поради което е годно да увреди
защитаваните обществени отношения и оправдава намесата на държавата,
8
чрез компетентните й органи, упражняващи контрол по спазването на
трудовото законодателство.
Нарушението е формално и не изисква доказването на конкретен
вредоносен резултат, а от обективна страна е било довършено с
осъществяването на изпълнителното му деяние, т.е. с факта на подаването на
уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ, без реално трудовият договор да е бил
прекратен към този момент.
С наказателното постановление е наложена имуществена санкция на
юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване
в процеса. С имуществената санкция се ангажира
административнонаказателна отговорност на юридическите лица за
неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при
осъществяване на дейността им. Тази отговорност е обективна и безвиновна.
Достатъчно е съставът на нарушението да е бил осъществен от обективна
страна, за да е налице наказуемо поведение. Без значение е и причината,
поради която уведомлението е било подадено извън законоустановения срок.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414, ал.3 от
КТ, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лева
на работодател - юридическо лице, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал.3
от КТ. За административно нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ административно
- наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
минималния законоустановен размер - 1 500 лева, като наказващия орган е
отчел, че се касае за първо по ред нарушение от сочения вид и е отчел също
така наличието на други нарушения описани в протокола в кориците на
делото, както и че не може да се възприеме че се касае за маловажен случай в
смисъла на чл.28 от НК, който да определи деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът счита, че в такива хипотези
видно и от създадената съдебна практика, осъществяването на нарушението се
отразява в неподаване на верни данни в масивите на ТД на НАП, а в
конкретния случай не се говори само за неподаване на информация извън
срок, която се отнася за прекратяване на трудов договор, а изобщо за
предявяване на информация за едно валидно до момента трудово
правоотношение, предвид факта че, служителят по никакъв начин не е бил
информиран за процесното прекратяване на трудовото му правоотношение.
Във връзка с това, съдът сравнява и доказателствата събрани относно
съществуването на трудово правоотношение, като сравнявайки същите стига
до извода, че започването на работа на съответния служител са събрани
достоверни данни, които потвърждават това обстоятелство, докато за
прекратяването му липсват абсолютно такива данни за да се докаже, че
наистина е била започната процедурата. Този факт се потвърждава и от
свидетелските показания на свидетеля Ч., който в съдебно заседание е заявил,
9
че е отишъл на външна счетоводителка за да разбере неговия работен статус и
тогава е разбрал какво се случва. Наред с това, твърденията на дружеството -
жалбоподател сочат също в тази насока, тъй като в подадената жалба срещу
атакуваното Наказателно постановление, подчертават многократно, че
Заповедта не е била връчена и служителят не е бил уведомен, т.е. още веднъж
се потвърждава подаването на неверни данни в съответната служба.
В случай като процесния, когато има подадено уведомление, с което
работодателят информира Националната агенция за приходите за
прекратяването на трудов договор, но без фактът на прекратяване реално да е
настъпил, то деянието отново осъществява посочения състав на
административно нарушение, тъй като законовата разпоредба на чл. 62, ал.3
от КТ, следи за спазването на законоустановения срок и е ирелевантен факт не
незаконосъобразността на издадената Заповед на прекратяване на трудовото
правоотношение. Важния момент за прилагане на тази законова разпоредба е
бездействието на работодателя уредено чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/2002 г.,
при положение, че от страна на жалбоподателя - работодател е изразено
волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал.1,
т.12 от КТ, т.е. фактическият състав на прекратяването е постъпил.
Отразяването на бездействието на работодателя лежи върху обстоятелството,
че въпреки издадената Заповед №46 от 03.07.2023 г., касаеща прекратяване на
трудовото правоотношение с В. Ч., работодателя е подал в ТД на НАП
декларация след законоустановения срок, който с оглед заповедта за
прекратяване е до 10.07.2023 г., а именно е извършил деклариране на
Уведомлението, същия е подал в НАП относно соченото обстоятелство
касаещо В. Ч. едва на 24.07.2023 г., тоест две седмици след законовия срок,
поради което установяването на административно нарушение към дата
28.07.2023 г., изразено както в издадения АУАН, както и в издаденото НП е
правилно тъй като преклузивния срок на нарушението е изтекъл на 10.07.2023
г..
В този смисъл, настоящият състав приема, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на
закона е да се гарантират правата на работниците и служителите, като не се
изисква да са настъпили някакви вредни последици от изпълнението на това
задължение на работодателя. Следователно се касае за формално нарушение и
липсата на вредоносен резултат не може да води до маловажност на деянието,
тъй като става въпрос за защита интересите на полагащите труд лица.
Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно
законовите разпоредби. Макар нарушението да е отстранено след няколко дни
след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са
произтекли вредни последици за работници или служители в ал. 2 на чл. 415в
10
от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл.
62, ал.1 и ал.3 и чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ. Следователно е налице специална
уредба на маловажното нарушение в сравнение с тази в ЗАНН, като
настоящото нарушение по чл.62, ал.3 от КТ изрично е изключено и не може да
бъде маловажно по смисъла на този кодекс.
В допълнение на горното и съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСК на ВАС,
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 415в от КТ представлява
привилегирован състав приложим в хипотеза на налагане на санкция за
нарушенията, изрично посочени в чл. 414, ал.3 от КТ. Не може да бъде прието,
че нарушението е маловажно. Съдът счита, че конкретното нарушение не би
могло да бъде квалифицирано по чл. 415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената
материално - правна разпоредба. Обект на зашита са обществените отношения
по охрана на един от най- важните права на гражданите - трудовите и по
специално правото на служителите и работниците, да са напълно
информирани за тяхното трудово правоотношение, което не следва по никакъв
случай да се счита за маловажен случай. За да е налице маловажност по
смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: а) Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и б) от него да не са настъпили последици за
работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения
по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административно наказателна отговорност, а предвижда налагане на
административно наказание- имуществена санкция, но в многократно по -
нисък размер. Доколкото тези условия не са изпълнени, конкретно
нарушението не е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ, с
което неминуемо са настъпили вредни последици за работника и не може да
бъде приложен този привилегирован състав, /същия в неговите показания като
свидетел, заявил че не е могъл да се впише в бюрото по труда, тъй като не е
бил информиран за прекратяването на Трудовия договор, а от това
обстоятелство е минало период на един месец/.
С оглед на всичко изложеното по-горе, съдът счита че следва да потвърди
атакуваното наказателно постановление в цялост.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода
на производството, а именно потвърждаване на процесното НП, претенцията
на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски се явява основателна. Според правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д
от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. При определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да
11
се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80
до 150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът
определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който се
явява в откритото съдебно заседание по делото. Съдът намира, че с оглед
извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 100 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление (НП) №01-002338
от 08.02.2024 година на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"-
гр.Благоевград, с което за административно нарушение по чл.62, ал.3 от
Кодекса на труда, на основание на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда на "СИАТРАНС" ЕООД, с ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление гр.Петрич, ул."28-ми октомври" № 5, ет.2,
представлявано от Т.И.-управител е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „СИАТРАНС" ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление гр.Петрич, ул."28-ми октомври" №5, ет.2, представлявано от
Т.И.-управител да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-
гр.Благоевград, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - Благоевград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12