Присъда по дело №4243/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 120
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330204243
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 120
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
и прокурора Светлана Петрова Ангелчовска (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Наказателно
дело от общ характер № 20215330204243 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата П. СТ. П. - родена на 17.10.1976 год. в
гр.Стамболийски, обл. Пловдив, живуща в град Стамболийски, ул. „Тракия“
№ 94, българка, българско гражданство, с висше образование, работеща,
неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че на
27.11.2013 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, като длъжностно лице –
секретар на Община Стамболийски, в кръга на службата си съставила
официален документ – нотариална заверка с рег. № 1309/27.11.2013 г., в
който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно че подписът в графа
„Декларатор“ в Декларация от името на „И.И. Б. с адрес гр.***, с ЕГН:
**********, лична карта № ***, като собственик на УПИ ХІ-2009, кв.90 по
плана на гр.Стамболийски, че не възразява за даването на статут на търпим
строеж по смисъла на §127 от ПР на ЗУТ на построената в УПИ Х-2008 кв.90
стопанска постройка до общата регулационна линия, е положен от И.И. Б. с
ЕГН: **********, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за
тия обстоятелства,, поради което и на основание чл. 311, ал.1, вр. чл. 54 от НК
я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимата П. СТ. П. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр. електронен носител и
административна преписка, касаеща УПИ Х-2008 в кв.90 по плана на
гр.Стамболийски /18 бр. листа/ в оригинал – находящи се в делото на л.36-55/
ДА ОСТАНАТ по делото до изтичане срокът на неговото съхранение.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата П. СТ. П. ДА
ЗАПЛАТИ направените на досъдебното производство разноски в размер на
391,57 лева по сметка на ОД на МВР - Пловдив в полза на бюджета на
Държавата, както направените в съдебното производство разноски в размер
на 282,30 лева по сметка на Районен съд Пловдив в полза бюджета на ВСС.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 120 от 19.11.2021 г., постановена по НОХД №
4243/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, ПЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П. СТ.
П., ЕГН: ********** за това, че на 27.11.2013 г. в гр. ***, като длъжностно
лице — секретар на Община Стамболийски, в кръга на службата си съставила
официален документ - нотариална заверка с рег. № 1309/ 27.11.2013 г., в
който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно че подписът в графа
„Декларатор“ в Декларация от името на „И.И. Б. с адрес гр. ***, с ЕГН:
**********, лична карта № ***, като собственик на *** че не възразява за
даването на статут на търпим строеж по смисъла на &127 от ПР на ЗУТ на
построената в *** стопанска постройка до общата регулационна линия, е
положен от И.И. Б. с ЕГН: **********, с цел да бъде използван тоя документ
като доказателство за тия обстоятелства - престъпление по чл. 311 ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура -
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че в
хода на съдебното следствие са събрани достатъчно даказателства, от които
по безспорен и категоричен начин се установява авторството на
престъплението и вината на подсъдимата П., поради което пледира за
постановяването на осъдителна присъда. По отношение индивидуализацията
на наказанието, представителят на държавното обвинение сочи, че на
подсъдимата следва да се определи и наложи наказание при условията на чл.
54 НК - лишаване от свобода в размер на девет месеца, изпълнението на което
да бъде отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимата – адв. К. аргументира тезата за недоказаност
на повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна.
Поддържа становището, че подсъдимата е станала жертва на престъпление,
като неизяснен е останал въпросът за това кой е предоставил на П. процесната
декларация. На следващо място, защитникът сочи, че така повдигнатото
обвинение следва да се квалифицира като такова по чл. 311, ал. 2 НК,
включително изтъква доводи в подкрепа на приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Предвид изложеното моли за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подзащитната му.

Подсъдимата П. в хода на съдебното следствие двукратно се възползва от
правото си да дава обяснения. В рамките на предоставената й възможност за
лична защита, поддържа казаното от своя защитник. Посочва, че е станала
жертва на престъпление, като излага съображения, че производството по
делото не следва да е с наказателен характер, а следва да протече като
гражданско такова.

С последната си дума моли да бъде призната за невиновна.

1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата П. СТ. П. е родена на *** год. в гр. ***, живуща в град ***,
***, българска гражданка, с висше образование, работеща, неомъжена,
неосъждана, ЕГН: **********.

През 2003 г. подсъдимата П. завършила петгодишен курс на обучение по
специалност Право в Югозападен университет „Неофит Рилски“,
Благоевград.
Преди това, през 2000 г. завършила висше образование със специалност
"Публична администрация" също в Югозападен университет „Неофит
Рилски“, Благоевград.
Със Заповед № 285 от 20.11.2007г., на Кмета на Община Стамболийски,
издадена на основание чл. 16а вр. чл. 10, ал. 3 от Закона за държавния
служител, подс. П. била назначена за държавен служител на длъжност
„Секретар“ в Община Стамболийски за неопределено време, считано от
20.11.2007 г.
Със Заповед № 29 от 20.11.2015г. на Кмета на Община Стамболийски,
издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл било прекратено
служебното провоотношение между подс. П. и Община Стамболийски по
взаимно съгласие, с прието предложение от работодател с изх. № 3483/
20.11.2015 г., считано от 23.11.2015 год.
В посочения период от време – 20.11.2007 год. до 22.11.2015 г., докато
подс. П. заемала длъжността Секретар на Община Стамболийски, наред със
задълженията й посочени в длъжностната й характеристика, същата съгласно
чл. 83, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност изпълнявала
регламентираните в цитираната разпоредба дейности. Тоест, доколкото град
Стамболийски представлявало населено място – общински център в което
няма нотариус и Районен съд, в правомощията на подсъдимата П. влизали и
такива свързани с нотариално удостоверяване на подписи на частни
документи представляващи едностранни актове, неподлежащи на вписване,
нотариалното удостоверяване на подпис и съдържание на пълномощно по чл.
37 ЗЗД, както и нотариално удостоверяване верността на преписи и
извлечения от документи и книжа.
Предвид горното, докато изпълнявала длъжността „Секретар“ в Община
Стамболийски, подсъдимата П. притежавала качеството „длъжностно лице“
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
Към 2013 г. свид. Д.Ш. заемала длъжността „Старши специалист незаконно
строителство“ в Отдел „Устройство на територията“ в Община
Стамболийски, а свид. Е.С. заемала длъжност в деловодството на Общината –
„технически сътрудник – куриер“.
2
В периода в който подсъдимата изпълнявала длъжността „Секретар“ в
Община Стамболийски ежедневно се извършвали заверки на документи
преимуществено от подс. П., по – рядко от кмета и заместник – кмета, които
също съгласно чл. 83, ал. 1 НК можели да извършват дейности, свързани с
нотариални удостоверявания.
За осъществяването на дейността по нотариално удостоверяване в
Общината се спазвал определен ред, който бил съобразен с постановките на
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, ГПК, като едновременно с
това били въведени и допълнителни вътрешни практики за
административното обслужване в Община Стамболийски.
Така, за да се удостовери подписът върху частен документ /вкл.
пълномощно, декларация/, лицето, което се е подписало върху него трябвало
да се яви лично пред съответното длъжностно лице /секретар, кмет, заместник
- кмет/ с личната си карта или друг документ за самоличност, като заверката
на подпис била възможна при две хипотези.
При първата, лицето полагало подписа си в присъствието на съответното
длъжностно лице. Последното следвало да провери данните на заявителя
/декларатор, упълномощител/ по представения документ за самоличност след
което се подписвало в предварително поставения от деловодителя печат/
щемпел, че е удостоверил подписа на лицето.
Втория практикуван вариант бил свързан с хипотеза при която заявителят
на нотариалната услуга е поставил подписа си върху съответния частен
документ предварително, не в присъствието на подс. П. или кмета, или
заместник – кмета. При тази ситуация, съответното длъжностно лице, след
като установи данните на заявителя по представения документ за
самоличност и лицето изрично потвърди, че е положило подписа си върху
съответния частен документ, тогава длъжностното лице извършвало
удостоверяването, като се подписвало на определеното за целта място в
предварително поставения от деловодителя щемпел.
В установения ред в Община Стамболийски за осъществяване на
дейностите визирани в чл. 83, ал. 1 ЗННД, преди извършване на заверката,
била въведена практика да се прави проверка за това дали лицето – заявител
на нотариалната услуга има задължения към общинския бюджет. Посочената
проверка се извършвала в Дирекция „Местни данъци и такси“, където
заявителят се легитимирал с документ за самоличност. След като се
установяло, че лицето няма задължения, служител от гише „Деловодство“,
който също извършвал проверка на лицето чрез представяне на документ за
самоличност, полагал печат за удостоверяване на подпис върху представения
от заявителя частен документ, като лицето се насочвало към служителя
извършващ удостоверяването. Този печат, както и всички останали печати за
нотариално удостоверяване на съдържание и препис, правоъгълни печати с
името на длъжностните лица извършващи нотариални заверки, както и кръгъл
печат с надпис „Община Стамболийски, град Стамболийски. Кмет“ се
съхранявали единствено и само в гише „Деловодство“. Данните, които
3
следвало да се нанесат в поставения печат за удостоверяване на подпис -
имена и адрес на лицето – заявител на нотариалната услуга, дата на
нотариалното удостоверяване, регистрационен номер, под който се завежда в
общинския нотариален регистър, както и размера на заплатената за услугата
такса, се попълвали на ръка от служител в деловодството.
Както се посочи, освен печата за подпис, се полагали и още два печата.
Единият бил с правоъгълна форма, като на него били изписани длъжността и
трите имена на лицето извършващо заверката. Такъв печат бил издаден и на
подс. П. с посочване на имената и длъжността й.
Другият печат бил кръгъл, с надпис „Община Стамболийски, град
Стамболийски. Кмет“.
След като лицето – заявител на нотариалната услуга се явявало пред подс.
П., респективно кмета или заместник – кмета, в зависимост от това кой
осъществявал заверките в съответния ден, удостоверяващият орган отново
извършвал проверка на самоличността му чрез представения документ за
самоличност, след което се подписвал в графата „Подпис“ на печата за
удостоверяване на подпис. След това лицето – заявител отново отивало в
гише „Деловодство“, където съответният служител попълвал данните за три
имена на заявителя, адрес, регистрационен номер и дата на заверката, както и
размера на заплатената такса за нотариалната услуга. Тогава се полагали и
другите два печата – правоъгълния с трите имена и длъжността на лицето
извършило удостоверяването, както и кръглият печат с надпис „Община
Стамболийски, град Стамболийски. Кмет“.
След като документът бил завършен с положените три печата и подпис на
съответното длъжностно лице извършило удостоверяването, служителят в
гише „Деловодство“ изготвял копие на документа, което се съхранявало в
нарочен класьор за извършените през съответната година нотариални
заверки. Отделно от това, служителят в отдел „Деловодство“ вписвал
регистрационния номер на съответното нотариално удостоверяване в нарочен
общ регистър за извършените нотариални удостоверявания в Община
Стамболийски.

От 1966 г., свид. Ив. Ив. Б., заедно със семейството си, живеела в собствена
къща, находяща се в гр. ***. На същата улица, но на № ***, от 1956 г. живеел
нейният съсед – свид. Х.К.. Последният, от 1976г. живеел на посочения адрес
заедно със съпругата си - свид. С.К..

През 2008 г., свид. К. построил на границата между неговия имот и този на
свид. Б. постройка, представляваща лятна кухня без да получи писменото
съгласие на свид. Б..
Първоначално, след изграждане на постройката, отношенията между свид.
Б. и съседите й К.и били добри, като впоследствие, с течение на времето се
влошили. Така се стигнало до подаването от страна на свид. Б. на жалба в
Община Стамболийски срещу построената от свид. К. постройка на
границите на двата имота. След извършена проверка било констатирано, че
4
посоченият строеж е незаконен. На свид. К. бил даден срок до 05.11.2008 г. да
премахне постройката. Същият не предприел действия в тази насока, като
свид. Б. се примирила с така създаденото положение.

Към 2013 г. свид. Д.Ш. живеела в град Стамболийски, в близост до свид. Х.
и С. К.и. Свид. Х.К. бил приятел с нейния мъж – К.Ш.. Двамата се събирали,
за да играят карти.
През същата година свид. Х.К. се свързал със свид. Ш., като се срещнали в
дома на свид. К.. Свид. Х.К. се интересувал по какъв начин може да узакони
постройката срещу която свид. Б. имала възражения. Свид. Ш. обяснила на
свид. К., че е необходимо да бъде изготвена декларация от него и сина му –
свид. И.К. с посочване на годината на извършения строеж, като декларация
била необходима и от съседа по имот - свид. Б., че не възразява за даване на
статут на търпим строеж на постройката, изградена на общата им граница. С
последното обстоятелство свид. Х.К. бил наясно, като споделил на свид. Ш.,
че е във влошени отношения със свид. Б., която иска да премахнат
постройката, поради което се притеснява как ще получат съгласието й. Свид.
Ш. поела ангажимент да изготви всички необходими документи,
включително съдействала на свид. К. за извършване на геодезическо
заснемане на имота.
Така, след известно време, свид. Ш. предоставила на свид. Х.К. три броя
декларации – една за свид. Х.К., една за сина му – свид. И.К., който бил
съсобственик на имота, и една за свид. Б..
Тъй като свид. К. не бил наясно какво точно трябва да се впише в двете
декларации - неговата и за сина му, свид. Ш. попълнила съответните данни
както в титулната част на документа, така и в съдържателната. Свид. И.К. и
свид. Х.К. подписали двете декларации в дома на свид. Х.К.. Впоследствие
свид. Х.К. ги върнал на свид. Ш..
На 27.11.2013г. подписите върху двете декларации били нотариално
заверени, съответно с рег. № 1307 и № 1308 от подс. П. без свид. Х.К. и свид.
И.К. да се явят лично пред нея, за да потвърдят полагането им.
На същата дата - 27.11.2013 г. в гр. Стамболийски, подс. П., като
длъжностно лице, в кръга на службата си заверила и подписа, положен в
графа „декларатор“ в Декларация от дата 26.11.2013 г. от името на „И.И. Б.“
от гр. ***, ЕГН: **********, л.к. № ***, без явяване, респективно
потвърждение от страна на декларатора за авторството на този подпис.
Нотариалната заверка на подписа на декларатора била вписана от свид. С. под
номер 1309 на дата 27.11.2013г в общия регистър за извършените нотариални
удостоверявания в Община Стамболийски. Свид. С. вписала в общия
регистър за извършените нотариални удостоверявания и заверките на двете
декларации на свид. И.К. и Х.К. с рег. № № 1307 и 1308 г.
Ръкописният текст на печата за удостоверяване на подпис, в който се сочат
имената „И.И. Б.“ и адрес, както и регистрационен номер на документа, били
изписани от свид. С., което влизало в кръга на нейните служебни задължения.
Посоченият в декларацията адрес и ЕГН съответствали на адреса и ЕГН на
5
свид. Б., но същата била с малко име „Ивана“, а не „Иванка“. Номера на
личната карта, посочен в декларацията - „***“ съответствал на номер на
лична карта издадена на 05.01.2012 г за лицето А.И.М.
Същевременно на свид. Б. била издадена лична карта с № *** на 05.01.2012
г. която била безсрочна.
Ръкописният текст в печатите за удостоверяване на подпис в декларациите
на свид. И.К. и свид. Х.К., както и нанесените данни за адрес и
регистрационен номер на документа също били изписани от свид. Ел. Ст. С.
Така, въпреки определените правила за извършване на нотариално
удостоверяване на подпис върху частен документ подс. П., в качеството си на
длъжностно лице - Секретар на Община Стамболийски, удостоверила с
подписа си, положен в печата за удостоверяване на подпис, неверни
обстоятелства, а именно че подписът върху декларацията в графа
„Декларатор“ е положен от лице с имена „И.И. Б.“, притежаващо ЕГН, което
е присвоено на свид. Ив. Ив. Б., живущо на административен адрес, който
съответства на домашния адрес на свид. И.Б. и с номер на лична карта, която
е била издадена за друго лице - А.И.М. като такова лице с имена „И.И. Б.“,
ЕГН: ********** и л.к. № ***, посочени в декларацията не съществува.
Декларацията от името на „И.И. Б.“ от гр. ***, ЕГН: ********** л.к. № ***,
с извършената от подс. П. заверка на подпис била приложена към
документацията на административна преписка за даване на статут на
търпимост по отношение на построената от свид. К. постройка, за която св.
И.Б. имала възражения, като по този начин инкриминираният документ
реално бил използван. Така, въз основа на всички приложени по преписката
документи, сред които и процесната декларация, постройката на свид. К. била
отразена в регулационния план на град Стамболийски.

През 2017 г. свид. Б. посетила Община Стамболийски, тъй като се
интересувала от това какво е необходимо да се направи, за да си построи
гараж в имота. Така същата разбрала, че по отношение на постройката
изградена от свид. К. и във връзка с която имала възражения, била съставена
административна преписка, в която се съдържала декларация подписана от
свид. Б.. С посочената декларация свид. Б. давала съгласието си и не
възразявала за даването на статут на търпим строеж на постройката на свид.
Х.К.. Свид. Б. се притеснила изключително много, заявила, че не е
подписвала такъв документ, като подала заявление за извършване на
проверка. Юли 2017 г. свид. Б. била официално уведомена с писмо от Община
Стамболийски, че сред документите, съдържащи с в административната
преписка касаеща имота на свид. Х.К. е налична декларация подписана от
самата нея. След като получила копие на декларацията и я видяла, свид. Б.
отново заявила, че същата не е подписвана от нея, че не е давала личните си
данни и не е давала съгласие.
Последното мотивирало свид. Б. на 04.09.2017 г. да подаде жалба до
Районна прокуратура Пловдив за евентуално извършено престъпление по
повод на която било образувано досъдебно производство.
6
В хода на същото била изготвена съдебно – почеркова експертиза № 291 от
19.04.2018 г. от вещото лице И.Ч., съгласно чието заключение ръкописният
текст в декларация от името на И.И. Б., с посочена дата 26.11.2013г.,
включително и ръкописното име „И.И. Б.“ под „декларатор“ - не е изпълнен
от никое от лицата, представили сравнителни образци /Ив. Ив. Б., Хр. Ив. К.,
Ив. Хр. К., П. СТ. П., Д. Сл. Ш., Ел. Ст. С., Н. К. М., Р. Енч. Р., Любк. Анг.
М./. Подписът, положен срещу реквизита „Декларатор“ в посочената
декларация - не е изпълнен от лицето Ив. Ив. Б. и е несравним с подписите от
останалите лица. Подписът, положен срещу реквизита „Подпис“ от печата,
положен в долния ляв край на посочената декларация - вероятно е изпълнен
от лицето П. СТ. П.. Ръкописният текст, включващ имена, peг. номер и дата,
срещу съответните реквизити от печата, положен в долния ляв край на
посочената декларация е изпълнен от Ел. Ст. С..
На следващо място, изготвена е и съдебно-почеркова експертиза № 439 от
15.06.2018 г. от вещото лице Ив. Б. Ч., съгласно чието заключение
ръкописният текст в Декларация от името на И.И. Б., с посочена дата
26.11.2013 г., включително и ръкописното име „И.И. Б.“ под „декларатор“ - не
е изпълнен от лицето Ст. Ст. К.. Подписите, положени срещу реквизита
„Декларатор“ и „Подпис“ в посочената декларация не са изпълнени от лицето
Ст. Ст. К..
Видно от назначената в хода на досъдебното производство тройна съдебно
- графическа експертиза № 19/ ДОК – 184 от 14.08.2019 г., изготвена от
вещите лица Ир. М. Андр., П. Хр. Т. и В. В. Цв., ръкописният текст в
Декларация с декларатор И.И. Б. от дата 26.11.2013 г., с удостоверен подпис
на лицето с peг. № 1309 от 27.11.2013 г. на Община Стамболийски, не е
изпълнен от Ив. Ив. Б.. Същият, вероятно е изпълнен от Д. Сл. Ш.. Подписът
срещу текста „Декларатор“ и ръкописно изписаните три имена „И.И. Б.“ под
него в Декларация с декларатор И.И. Б. от дата 26.11.2013 г., с удостоверен
подпис на лицето с peг. № 1309 от 27.11.2013 г. на Община Стамболийски, не
са изпълнени от Ив. Ив. Б.. Същите, вероятно са изпълнени от Д. Сл. Ш..
Подписът срещу текста „Подпис:“ в отпечатъка от правоъгълен щемпел, в
долния ляв ъгьл, в оригинала на Декларация от дата 26.11.2013 г., е положен
от П. СТ. П.. Ръкописният текст в отпечатъка от правоъгълен щемпел, в
долния ляв ъгъл, в оригинала на Декларация от дата 26.11.2013г., е изпълнен
от Ел. Ст. С..
По делото е била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза №
3/19-16 от 16.10.2019 г. от вещото лице Н.В., който е дал заключение, че
изследваният отпечатък от тампонен печат - обект на експертизата /кръгъл
печат с надпис „Община Стамболийски“ гр. Стамболийски. Кмет“/, не е
идентичен, с предоставените тампонени печати от „Община Стамболийски“ -
сравнителни образци.
В хода на разследването е било установено, че свид. Д.К. - М. е
представила образци от печати, които не са били ползвани към
инкриминираната дата - 27.11.2013 г. Впоследствие, на 18.10.2019г., свид. К. -
7
М. след като установила допуснатата от нея грешка, е предоставила за
нуждите на разследването стар кръгъл печат, който е бил използван към
инкриминирания период и който се съхранявал при домакина на Община
Стамболийски.
В тази връзка се е наложило назначаването и изготвянето на нова съдебно-
техническа експертиза № 6/19-16 от 21.10.2019 г. от вещото лице Н.В., от
чието заключение се установява, че изследвания отпечатък от тампонен печат
- обект на експертизата /кръгъл печат с надпис „Община Стамболийски“ гр.
Стамболийски. Кмет“/, е идентичен, с предоставените тампонени печати от
„Община Стамболийски“ - сравнителни образци.
Видно от заключението на изготвената съдебно – техническа експертиза №
34/ 19- 16 от 29.10.2020 г. от вещото лице Н.В., изследваният отпечатък от
тампонен правоъгълен печат – обект на експертизата /печат за удостоверяване
на подпис/ не е идентичен с представените тампонени правоъгълни печати от
Община Стамболийски – сравнителни образци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът прие така изложената фактическа обстановка въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, а именно:
- писмени и веществени доказателства, включително 1 бр. електронен
носител и административна преписка касаеща *** в оригинал, ведно с
включените в нея три броя декларации с рег. № 1307, 1308, 1309, писма от
Община Стамболийски; справка за длъжностните лица в Община
Стамболийски, които към 27.11.2013 г. са били на работа и са имали право да
удостоверяват положени върху документи подписи, съгласно чл. 83, ал. 1
ЗННД; препис от регистъра за извършените нотариални удостоверявания за
дата 27.11.2013 г. в Община Стамболийски; Заповед № 285/20.11.2007 г.;
длъжностни характеристики на подс. П.; Заповед за преназначаване; Заповед
№ 29/ 20.11.2015 г. за прекратяване на трудово правоотношение; Трудов
договор, Доп. Споразумение, длъжностна характеристика на свид. Ш.,
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 35/ 14.12.2015 г.;
Справки БДС; фактура № 1654/ 24.06.2008 г.; складова разписка за получени
материални ценности № 70/ 24.06.2008 г.; Фактура 1955/ 14.01.2019 г.;
Складова разписка № 1501/14.01.2019г.; Справка на служителите в Община
Стамболийски, които през месец ноември 2013г. са работили в деловодството
на Община Стамболийски, справка съдимост на подсъдимата,
характеристична справка; препис от служебното досие на подс. П.; Справка за
периода от 20.11.2007 г. до 20.11.2015 г. за извършените нотариални заверки
на документи, представени от И.К. и Х.К.;
- гласни доказателствени средства: показанията на разпитаните по делото
свидетели – показанията на И.Б. (дадени в хода на съдебното следствие -
изцяло), показанията на Х.К. (дадените в хода на съдебното следствие -
изцяло), показанията на И.К. (дадени в хода на съдебното следствие - изцяло),
показанията на С.К. (дадени в хода на съдебното следствие – частично, а
8
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - изцяло),
показанията на свидетеля К.А. (дадените в хода на съдебното следствие –
частично, а приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК -
изцяло), показанията на свид. Д-М- (дадени в хода на съдебното следствие -
изцяло); показанията на свид. Л.М. (дадени в хода на съдебното следствие –
изцяло, приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК - изцяло);
показанията на свид. Е.С. (дадени в хода на съдебното следствие – изцяло);
показанията на свид. Н.М. - (дадени в хода на съдебното следствие – изцяло),
показанията на свид. Р.Р. (дадени в хода на съдебното следствие – изцяло,
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК - изцяло);
показанията на свид. Д.Ш. – ( дадени в хода на съдебното следствие частично,
в хода на ДП - частично); обясненията на подсъдимата П. – частично;
- заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство съдебно почеркови експертизи от вещото лице И.Ч. /№ 291 и №
439/, заключението на тройната съдебно – графическа експертиза, изготвена
от вещите лица А., Т. и Ц., както и заключенията на трите съдебно –
технически експертизи, изготвени от вещото лице В..
Съдът изцяло кредитира заключенията на изготвените по делото
експертизи, като намира, че същите са изготвени от лица притежаващи
нужните знания и умения в съответната област на науката и даващи отговори
в пълнота на поставените въпроси. По отношение на вещите лица – експерти
не съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават основание
да се счита, че изготвените експертни заключения са неправилни, поради
некомпетентност или заинтересованост на експертите от изхода на делото.
Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени
доказателства и приложените по делото веществени доказателства, доколкото
намира, че същите са обективни и кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателствени източници кредитирани от съда, поради което
базира фактическите си изводи и въз основа на тях.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид. И.Б., като намира същите за
логични, последователни и съответни на останалите доказателствени
източници, кредитирани от съда. От показанията на свид. Б. с категоричност
се установява, че същата не познава подс. П. и никога не е ходила при нея за
заверка на подписа й, като свидетелката не е давала писменото си съгласие
постройката на свид. К. да получи статут на търпим строеж. Последното се
потвърждава не само от заявеното от страна на свидетелката в хода на
съдебното следствие при предяваване на процесната декларация, но и от
експертните заключения на изготвените съдебно – графически експертизи. От
показанията на свидетелката се установяват и комплицираните
взаимоотношения между нея и съседите й – семейство К.и, както и факта на
узнаване за наличието на процесната декларация.
По идентични на гореизложените съображения съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Д.С. К. – М., Ел. Ст. С., Н. К. М., Любк. Анг. М.,
Р. Енч. Р. от които в пълнота по еднозначен и категоричен начин се
9
установява редът на извършване на нотариални заверки, установен в Община
Стамболийски включително към ноември 2013 г., както и допълнително
въведените практики в административното обслужване в Общината.
Конкретно по отношение на показанията на свид. М. и Р., приобщени по реда
на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК съдът отчита, че липсата на спомен за
цялата процедура по нотариално удостоверяване е съвсем логична последица
с оглед изминалото време. След прочитане на показанията свидетелите
заявиха, че поддържат казаното от тях на ДП, поради което съдът базира и
върху тези показания фактическите си изводи. Допълнително, при анализа на
горепосочените свидетелски показания съдът отчете и пълният им синхрон
със заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и
приети без възражения от страните съдебно – графологически експертизи,
доколкото на свидетелите бяха предявени процесните декларации, като свид.
С. изрично потвърди изписаните от нея реквизити в положените щемпели за
удастоверяне на подпис, а именно дата, рег. номер, имена и адрес на
декларатора. Почеркът на свид. С. в поставените печати беше разпознат и от
свид. М.. Последните две свидетелки с категоричност потвърдиха и
авторството на отразяването на нотариалните заверки в регистъра за
нотариални удостоверявания на Община Стамболийски – а именно от свид.
С..
Относно показанията на свид. А. съдът кредитира частично тези дадени в
хода на съдебното следствие и изцяло, дадените на ДП и приобщени по реда
на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съдът кредитира показанията на
свид. А., дадени в хода на съдебното следствие в частта относно заявеното от
свидетеля досежно процедурата по нанасяне на сграда в регулационния план
на гр. Стамболийски, доколкото същите са изцяло в съответствие с
изложеното от свидетеля при разпита му в хода на ДП, поради което и съдът
базира факстическите си изводи въз основа на тях относно факта на нанасяне
на процесната постройка на свид. К. в регулационния план на гр.
Стамболийски. Съдът не кредитира показанията на свид. А. дадени в хода на
съдебното следствие в частта в която свидетелят с категоричност отрича да е
бил разпитван пред следовател за горепосочените обстоятелства, както и в
частта в която свидетелят отрича да е представял процесната
административна преписка на органите на ДП. Последното се опровергава
категорично от приложените по делото пълномощно рег. № 54/16.01.2018 г. и
писмо № 277/12.01.2018 г. по описа на Община Стамболийски, от показанията
на свидетеля дадени в хода на ДП, както и от заявеното от самия него след
почитане на показанията му, че посоченото противоречие се дължи на
пълната липса на спомен поради изминалият период от време.
Съдът кредитира показанията на свид. С.К., дадени в хода на съдебното
следствие в частите в които свидетелката посочва естеството на отношенията
между нейното семейство и свид. Б. по повод на построената от свид. Х.К.
постройка, включително относно установеното, че свид. Б. не е дала
изричното си писмено съгласие да се строи на границата с нейния имот. От
10
показанията на свид. К. в тези им части с категоричност се установяват и
отношенията на свид. Х.К. със свид. Д.Ш., включително осъществената
между тях среща и поетият от свид. Ш. ангажимент да изготви всички
необходими документи във връзка с процесната постройката, както и
предоставянето впоследствие на тези документи на свид. Х.К.. Установява се
и факта на подписването на декларациите от името на свид. Х. и И.К.и в дома
им. Показанията в тези им части, както и в частта в която свидетелката с
категоричност посочва, че нито тя, нито съпругът й или синът й са
посещавали Община Стамболийски за подаване на документи във връзка с
процесната постройка са в синхрон с показанията на свид. Х. и И.К.и, както и
със заключенията на съдебно – графологичните експертизи, които изключват
свид. С.К., свид. Х. и И.К.и да са попълвали каквито и да било части от
декларациите /с изкл. на положените от И. и Х.К.и подписи на декларации с
рег. № № 1307 и 1308 – обстоятелство изрично потвърдено от двамата
свидетели/. Съдът не кредитира показанията на свид. К. дадени в хода на
съдебното следствие в частите в които свидетелката посочва, че отношенията
между сейството и свид. Ш. са били по повод на постройката, когато същата
все още не е била изградена, доколкото в тази им част показанията се намират
в съществено противоречие с показанията й дадени в хода на ДП, както и с
показанията на свид. Б., свид. Х.К. и свид. И.К., както и приобщените по
делото писмени и веществени доказателства. В тази връзка и поради липсата
на ясен спомен за момента на построяване на постройката показанията на
свид. К. дадени в хода на ДП бяха прочени в цялост по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съдът кредитира последните изцяло и базира
фактическите си изводи въз основа на тях, като отчете заявеното от
свидетелката в съдебно заседание, че констатираните противоречия и
непълноти се дължат изцяло на липсата й на ясен спомен, предвид
изминалото време, за релевантните по делото обстоятелства, като поддържа
изцяло заявеното от нея в хода на ДП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Х.К. дадени в хода на
съдебното следствие, вкл. в условията на очна ставка, като по отношение на
основните релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване
същите се явяват вътрешно непротиворечиви, логични и съответни на
останалите доказателствени източници на които съдът даде вяра, вкл.
показанията на свид. К., показанията на свид. И.К., писмените и веществени
доказателства по делото. Така от показанията на свид. К. се установяват с
категоричност влошените му отношения със свид. Б., както и постигнатите
уговорки със свид. Ш. при проведената между тях среща в дома му по повод
процесната постройка, включително поетият от нейна страна ангажимент да
подготви всички необходими документи. Отделно от това, от паказанията на
свид. Х.К. се установява и с категоричност, че същият не познава подс. П.,
никога не я е посещавал за заверка на документи, като същият е посещавал
общината след финализиране на процедурата по нанасяне на сградата в
регулационния план на град Стамболийски, за да провери дали действително
11
всичко е наред. Категоричността и достоверността на показанията на свид. К.
се потвърдиха не само от изрично заявеното от него при предявяване на
процесната административна преписка в съдебно заседание, приобщените по
делото писмени и веществени доказателства – вкл. справка за извършените
нотариални заверки на документи представени от И.К. и Х.К. и експертните
заключения, но и от заявеното в хода на проведената между него и свид. Ш.
очна ставка. В тази връзка изцяло несподелими са възраженията на защитата
и подсъдимата за противоречивост и неяснота в показанията на свидетеля. В
проведената очна ставка свидетелят остана непоколебим относно това, че
процесните декларации са били предоставени на свидетеля в дома му от
страна на свид. Ш., като са били предоставени три декларации – една за него,
една за сина му – свид. И.К. и една за свид. Б., като и трите били попълнени.
Категоречен и непоколебим остана свидетеля и при изясняване на въпроса
кой е внесъл преписката в Общината, като същият отново посочи свид. Ш.,
като лицето, което е поело ангажимент и е „движело работите“ и на което
впоследствие са били предоставени подписаните от свид. И.К. и свид. Х.К.
декларации. Ето защо съдът намира, че не се установи по делото наличието на
основание показанията на свид. Х.К. да бъдат дискредитирани, тъй като
същите се открояват с необходимата последователност, категоричност и
съответствие с останалите доказателствени източници поради което и съдът
ги кредитира с доверие.
По идентични на гореизложените съображения съдът кредира изцяло с
доверие и показанията на свид. И.К., дадени в хода на съдебното следствие,
вкл. в условията на очна ставка, поради което и базира фактическите си
изводи въз основа на тях. Така от показанията на свид. И.К. с категоричност
се установява, че свидетелят е съсобственик заедно с баща си свид. Х.К. на
имота, находящ се в град *** № ***. Показанията на свидетеля са
еднопосочни и категорични и относно това, че същият не е изготвял каквито
и да било документи във връзка с узаконяването на процесната постройка,
като единствено е посетил дома на баща си, където е подписал декларация от
свое име без да попълва същата. Свидетелят посочва, че не е ходил никъде
във връзка със заверката на подписаната от него декларация, като при
предявяване на административната преписка потвърди положения от него
подпис на декларация с рег. № 1307, както и че в папката с документи
забелязал скица, нотариален акт, схема на работните точки. От вниманието на
съда няма как да убегне и категоричността и последователността в заявеното
от свидетеля И.К. в насока, че никога не е посещавал сградата на Община
Стамболийски за заверка на подпис, не е посещавал подсъдимата и не се е
подписвал в нейно присъствие, нито е потвърждавал подписа си. В тази
връзка свидетелят посочва, че според него такава заверка може да се прави
единствено от нотариус, тъй като се занимавал с покупко – продажба на
автомобили, поради което същият останал с впечатление, че само нотариус
може да заверява документи. В тази връзка отново неоснователни се явяват
възраженията на подсъдимата в насока, че свидетелят със сигурност я е
12
посещавал, както я е посещавал и неговият баща – свид. Х.К., доколкото
достоверността на показанията на свид. И.К. не се опровергават и от
проведената между него и свид. Ш. очна ставка. В условията на същата
свидетелят заяви, че е ходил много пъти в общината, но няма спомен да е
ходил за заверка. В контекста на изложеното от свидетеля при първоначално
проведения му разпит относно това, че по негови впечатления единствено
нотариус може да извършва нотариални заверки, че никога не е посещавал
подсъдимата П., не знае какво работи същата и най – вече, че не се е
подписвал в нейно присъствие, нито е потвърждавал подписа си, съдът
намира, че в случая не е налице противоречие между показанията на
свидетеля в съдебно следствие и тези дадени при провеждане на очната
ставка. И смисловият, и съдържателният анализ на дадените от свидетеля
показания не може да доведе до извод в обратна насока, доколкото
показанията на свидетеля относно релевантните обстоятелства се явяват
съответни както на показанията на свид. К. и свид. Х.К., така и на изводимото
от експертните заключения на почерковите експертизи и приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, включително и от приложената на л.
110 от съд. дело справка. Ето защо и съдът намира възраженията и
обясненията на подсъдимата в обратен смисъл за израз на правото й на
защита, като съображения в тази насока съдът ще изложи по – нататък в
мотивите си.
Относно показанията на свид. Д.Ш. дадени в хода на съдебното следствие
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани частично, като
частично следва да бъдат кредитирани и показанията й дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1
НПК.
Като противоречащи, житейски нелогични и несъответни на показанията на
свид. Х.К., С.К. и И.К. следва да бъдат третирани показанията на свид. Ш.,
както дадените в хода на съд. следствие, така и в хода на ДП в частта в която
свидетелката отрича срещата между нея и свид. Х.К. да се е състояла в дома
на свид. К., както и че ангажиментите й са се изчерпали единствено и само с
предоставянето на трите броя декларации и съдействието, което била оказала
на свид. Х.К., като го свързала с геодезист. Като противоречащи и
несъответни на показанията на свид. Х.К., С.К. и И.К. следва да се
дискредитират показанията на свид. Ш. и в частта в която свидетелката
посочва, че е указала на свид. Хр. К., че декларациите трябва да се заверят,
като ги упътила към нотариалната служба в Общината. Показанията на
свидетелката в тези им части, доколкото касаят установяването на
съществени обстоятелства от предмета на доказване, не се открояват с
необходимата категоричност, като недостоверността им не беше опровергана
и в хода на проведените очни ставки между нея и свидетелите И. и Х.К.и
поради което и съдът намира, че показанията на свидетелката в
коментираните им части не са годни да доведат до различни изводи от
фактическа страна спрямо гореизложените такива. При анализа на
13
показанията на свидетелкатта касаещи релевантните по делото обстоятелства
съдът не констатира други съществени противоречия, поради което заявеното
от свидетелката досежно наличието на конфликти взаимоотношения между
свид. Б. и свид. К. по повод процесната постройка, попълването на
декларациите от името на Х.К. и И.К., както и за постъпването на
административната преписка в общината и принципното описване на
процедурата по предоставяне на статут на търпим строеж на сградата съдът
намира, че следва да бъде кредитирано като съответно на останалите
доказателствени източници, взети предвид от съда при формиране на
изводите му от правна страна.
По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да
се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не
могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимата в частите, с които
отрича да е извършила неприсъствено заверяване на подписите не само на
процесната декларация, но и на декларациите подписани от свид. Х.К. и И.К..
Обясненията на подсъдимата в насока, че при нея със сигурност са идвали
свидетелите К.и, които носели със себе си процесните декларации, че същата
е станала жертва на престъпление, съдът намира да съставляват израз на
защитната й позиция, поради което и не могат да бъдат третирани като годен
доказателствен източник. Това е така, тъй като обясненията на подсъдимата в
посочените части се явяват изцяло изолирани и неподкрепени с каквито и да
било доказателствени източници, като същите с категоричност се
опровергават от показанията на свидетелите К.и, както и от показанията на
свид. Б., по отношение на които съдът изложи съображения защо ги
кредитира. За този извод способстват и изготвените експертни заключения,
най – вече това на тройната съдебно – графическа експертиза, което с
категоричност потвърждава че подписът положен в печата за удостоверяване
на подпис е на подс. П..
Относно останалите обстоятелства, изложени в обясненията на
подсъдимата, доколкото не се конфронтират с останалия кредитиран от съда
доказателствен материал, съдът намира, че обясненията на подсъдимата са
годен доказателствен източник, кредитира ги и базира върху тях
фактическите си изводи.
Други съществени противоречия в горекоментираните доказателствени
14
източници, които да са относими към приетата за установена от съда
релевантна фактическа обстановка не се наблюдават, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се дължи по-нататъшното им
обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че с действията си подсъдимата П. от обективна и от субективна
страна е изпълнила състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, като
възраженията на защитата и подсъдимата в обратна насока са изцяло
неоснователни.
В тази връзка следва да се подчертае, че неизясняването на обстоятелството
по какъв начин се е „озовала“ процесната декларация при подс. П. не е от
съществено значение, поради което и няма как да рефлектира върху изводите
на съда от правна страна за доказаност на престъплението за което П. е
предадена на съд. Обемът и информационната стойност на формираната по
делото доказателствена съвкупност, действително не позволява да се направи
категоричен извод за това кой точно е попълнил процесната декларация и
съответно е предоставил на подс. П. за заверка, но възприемането на тезата на
защитата, че неизясняването на това обстоятелство води до недоказаност на
процесното деяние би било необосновано, неправилно и по съществото си би
съставлявало проява на неоправдан формализъм, цел изцяло чужда на
законодателя. Ето защо и това възражение съдът намира, че следва да бъде
оставено без уважение.
Така, от обективна страна се установи, че подс. П. е действала в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 б. "б" НК. Не се спори, а и от
доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
че към 27.11.2013 год., подс. П. е заемала длъжността „Секретар“ на Община
Стамболийски и в това й качество, на основание чл. 83, ал. 1 ЗННД в
правомощията й били включени и такива свързани с нотариално
удостоверяване на подписи на частни документи представляващи
едностранни актове, неподлежащи на вписване, нотариалното удостоверяване
на подпис и съдържание на пълномощно по чл. 37 ЗЗД, както и нотариално
удостоверяване верността на преписи и извлечения от документи и книжа,
доколкото в същото населено място към инкриминираната дата не е имало
нотариус и Районен съд.
Така на 27.11.2013 г. в гр. Стамболийски, в посоченото по – горе
длъжностно качество, подс. П. в кръга на службата си е заверила подписа,
положен в графа „декларатор“ в Декларация от дата 26.11.2013 г. от името на
„И.И. Б.“ от гр. ***, ЕГН: ********** л.к. № ***, без явяване, респективно
потвърждение от страна на декларатора за авторството на този подпис, като
по този начин съставила официален документ.
Съставеният официален документ представлява нотариалната заверка на
подписа на декларатора, която била вписана от свид. С. под номер 1309 на
15
дата 27.11.2013г. в общия регистър за извършените нотариални
удостоверявания в Община Стамболийски. Безспорно се установи, че същата
е била извършена в кръга на службата на Секретаря на Община
Стамболийски, доколкото на основание чл. 83, ал.1 от ЗННД секретарят,
изпълнявайки работа като на нотариус, има правомощия да удостоверява
подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат
на вписване. В случая декларацията съставлява именно едностранен акт,
обективиран в частен документ. Инкриминираната декларация не подлежи на
вписване, като подсъдимата е удостоверила именно подписа, положен в нея за
декларатор.
Самата нотариална заверка съставлява официален документ по смисъла на
чл. 93, т. 5 от НК, тъй като е съставена по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Тези ред и форма също бяха
установени по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите
А., М., М., С., М., Р., както и от обясненията на самата подсъдима П., като от
посочените доказателствени източници се изясни процедурата по поставянето
на съответните печати, попълване на съответните данни, подпис на
длъжностното лице - удостоверител и даване на изходящ регистрационен
номер, включително въведените в Община Стамболийски допълнителни
практики в административното обслужване.
В съставения официален документ – нотариалната заверка, подсъдимата П.
е удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че подписът в графа
„Декларатор“ в Декларация от името на „И.И. Б. с адрес гр. ***, с ЕГН:
**********, лична карта № ***, като собственик на *** че не възразява за
даването на статут на търпим строеж по смисъла на &127 от ПР на ЗУТ на
построената в *** стопанска постройка до общата регулационна линия, е
положен от И.И. Б. с ЕГН: **********.
Както вече се посочи, подсъдимата е действала в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, като орган с право на
държавна удостоверителна власт. Като такъв, подс. П. е изпълнявала
удостоверителни функции по чл. 83 ЗННД, поради което е била длъжна да
спазва всички изисквания на охранителното производство, подробно
регламентирани в Глава 54 от ГПК. В частност, в контекста на конкретния
случай, нотариалната заверка на частен документ за удостоверяване на
подпис се подчинява на правилата по чл. 589, чл. 578, ал. 5 ГПК.
Следователно удостоверяването на подписа върху частен документ изисква
лицето, чиито подпис подлежи на удостоверяване да се яви лично пред
нотариуса или изпълняващо удостоверителни функции длъжностно лице и
пред него да подпише документа или да потвърди вече положения подпис.
Законът изрично е посочил, че самоличността на непознатите на нотариуса/
длъжностно лице, овластено с удостоверителни функции, лица се установява
с документ за самоличност, а при липсата на такъв лицето удостоверява
самоличността си с двама свидетели с установена самоличност. Каквато и
форма да използва съответното длъжностно лице/ нотариус за
16
удостоверяването на подпис на частен документ, тя удостоверява, че
посочените по – горе изисквания са изпълнени, защото целта на нотариалната
заверка на подписа е именно, че лицето което се е явило пред нотариуса или
съответното длъжностно лице, изпълняващо удостоверителни функции, е
подписало съответния частен документ.
От доказателствата по делото по категоричен и безспорен начин се
установи, че свид. Б. не се е явила лично пред подс. П. и че положеният в
процесната декларация подпис не е изпълнен от свид. Б.. Невярното
удостоверяване в случая се състои именно в обстоятелството, че положеният
подпис не е на лицето, посочено като декларатор – обстоятелство, което се
установи категорично от фактическа страна. Нещо повече – лице с имена
„И.И. Б.“, ЕГН: ********** и л.к. № ***, посочени в декларацията се
установи, че въобще не съществува.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, като и тук
възраженията на защитата в обратна насока, настоящата съдебна инстанция
намира за изцяло неоснователни.
Неприсъствената заверка на подпис, поради своето естество, поначало, а и
в настоящият случай е умишлено деяние. Подс. П. не може по причина на
небрежност да пропусне да забележи липсата на лицата, чийто подпис
заверява, още повече при наличието на законово изискване за проверка на
самоличността им. Съзнавала е, че извършва нотариалното заверяване в
нарушение на правилата, които го регламентират и е сторила това с цел
издадения от нея официален документ да бъде използван.
Тоест подс. П. е съзнавала, че свид. Б. /а и свид. Х. и И.К.и/ не се е явила
лично пред нея, за да положи или потвърди подписа си. Подс. П. е
предвиждала, че извършвайки нотариална заверка без личното явяване на
съответното лице нарушава задълженията си и процедурата по нотариално
удостоверяване, като по този начин ще удостовери неверни обстоятелства.
Съзнанието за последния факт произтича от неизпълнение на задълженията
на подсъдимата да се увери в авторството на подписа, което е възможно само
чрез личното явяване на лицето пред нея.
Вместо това, съзнавайки, че не е установила автентичността на подписа по
предвидения за това законов ред, предвиждайки, че ще удостовери тъкмо
обратното с нотариалната заверка, а именно – че е направила извод за
автентичност на подписа след съответната проверка, подсъдимата е целяла и
извършила именно такова невярно удостоверяване. В случая, доколкото
действително се установява, че подписът не е положен от свид. Б., този факт е
неделимо свързан с неизпълнение задълженията на подсъдимата при
изпълнение на нотариалните функции да се увери в идентичността на подписа
чрез лично явяване на декларатора.
Предвид възраженията на защитата следва да се подчертае, че прекият
умисъл е обусловен от значението на нотариалната заверка. Полагането й
означава, че лицето с нотариални функции гарантира и обезпечава, че
удостоверените обстоятелства отговарят на действителността. Нотариалната
17
заверка означава също, за всички правни субекти, че лицето с нотариални
функции е направило извод за автентичността на удостоверявания подпис,
след като се е уверил в това обстоятелство след съответна проверка, а не на
доверие или по случайност. Ето защо липсата на тази проверка, обуславя и
прекия умисъл на подсъдимата, че невярно удостоверява, че подписът е
положен от лицето, сочено за декларатор.
Все в тази връзка - удостоверяването на подпис, основано на
предположението на подсъдимата за неговата автентичност, е равнозначно на
невярно удостоверяване, тъй като същото не е подчинено на законовите
изисквания за обезпечаване на неговата вярност. Не се споделят доводите на
защитата и подсъдимата, че същата е станала жертва на престъпление, като
пред нея са се явили както Х.К. и И.К., така и лице, което е използвало
подправена лична карта, като защитата си позволи да насочи вниманието към
свид. Х.К., който в даден момент бил разполагал с личните данни на свид. Б..
Тези доводи останаха изцяло недоказани, изолирани и неподкрепени от
каквито и да било доказателства по делото, както вече се посочи същите
обслужват защитната теза на подсъдимата, поради което и не са в състояние
да опровергаят фактическите и правни изводи на настоящата съдебна
инстанция.
От правна страна подсъдимата е действала с особена цел – нотариалната
заверка да бъде използвана като доказателство за това, че подписът е положен
от лицето посочено като декларатор. Видно от съдържанието на процесната
декларация, същата е следвало да послужи и е послужила впоследствие за
удостоверяване на това, че деклараторът, като собственик на *** не възразява
за даването на статут на търпим строеж по смисъла на &127 от ПР на ЗУТ на
построената в *** стопанска постройка до общата регулационна линия.
Извършването на нотариална заверка не е било безцелно, а именно, за да
послужи като доказателство за изразената воля. Установи се подсъдимата да е
действала съзнателно и целенасочено към тези последици, поставяйки
нотариална заверка - целта е била именно да се завери подписа, за да се
използва декларацията като доказателство за изразената воля.
Съдът не намира възражението на защитата за основателно в насока, че в
случая деянието изпълва предпоставките за маловажен случай, а още по-
малко, че разкрива обществена опасност, която е явно незначителна, поради
което и няма как да се преквалифицира деянието като по – леко наказуемо
престъпление – чл. 311, ал. 2 НК или приложение да намери разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НК.
В случая се касае за удостоверяване на подпис не само върху
инкриминираната декларация, но и установи се от показанията на свид. Х. и
И.К., както и от писмените доказателства – извлечение от общ регистър на
нотариалните удостоверявания в община Стамболийски и справка за
извършени нотариални заверки на документи за периода от 20.11.2007г. до
20.11.2015 г. предоставени от И.К. и Х.К., че са удостоверени неприсъствено
и подписите на посочените двама свидетели. Тоест няма как да се приеме, че
18
в случая нарушаването на правилата на ГПК, свързани с нотариалното
производство по удостоверяване на подпис е инцидентно и касае единствено
заверката на инкриминираната декларация. Последното води до извод, че с
деятелността си подс. П. е проявила подценяване и неглижиране на едни
изключително отговорни удостоверителни функции, с които е натоварен
Секретарят на Общината по силата на чл. 83 ЗННД.
В тази връзка следва да се подчертае, че действително обект на защита при
документните престъпления е установеният ред и начин за съставяне на
документите и че те накърняват правната сигурност на документирането – в
този смисъл са и постановките на имащото базисно значение ППВС № 3/82
год. Вярно е, че тези посегателства, а и процесното такова не е пряко
насочено срещу правото на собственост, по – конкретно неговото
безпрепятствено упражняване. Обстоятелството, че с деянията по глава
девета от особената част на НК се защитава документооборотът, а не правото
на собственост обаче, не означава, че при преценката на обществената
опасност на извършеното от подсъдимата П. не следва да се отчита
влиянието, което инкриминираното деяние оказва върху други сфери на
обществения живот. В тази връзка върховната съдебна инстанция е имала
повод да отбележи, че значимостта на вредните последици при документните
престъпления по чл. 311 НК се определя от обстоятелствата за характера на
удостоверените неверни факти, за целта, с оглед на която е било предприето
удостоверяването им и за начина и степента на реализиране на тази цел
(Решение № 154/85 год. на I н. о.). В конкретния случай, макар и извън
състава на престъплението, обстоятелството, че процесната декларация е била
използвана и включена в административната преписка за даване на статут на
търпимост по отношение на построената от свид. К. постройка, за която св.
И.Б. е имала възражения, отразяването й в регулационния план на град
Стамболийски е допълнителен довод за липсата на маловажен случай, както и
на явно незначителен такъв. Стигнало се е до създаването на едно нетърпимо
положение, което е продължило значителен период от време, доколкото
процесната постройка е премахната едва 2021 г. Допълнително, установи се
от показанията на свид. Б., че същата никога не е посещавала подс. П., не е
изразявала съгласието си пред когото и да било за това да се предостави
статут на търпим строеж на сочената постройка. Не е била помолена нито
устно, нито писмено и от собствениците на постройката – свид. И. и Х.К.и да
подпише такава декларация.
Отделно от това, доколкото по делото се установи, включително и от
обясненията на подс. П., същата е работила на посочената длъжност
значителен период от време, познавала е нормативната уредба, проявявала е
инициативност във връзка с въвеждането на допълнителни практики в
административното обслужване в Общината и най – вече е имала
необходимия житейски и професионален опит, включително и необходимото
образование, за да съзнава характера на удостоверените неверни факти, целта
с оглед на която е било предприето удостоверяването им и последиците от
19
реализирането на тази цел. Ето защо данните, изводими от изисканият и
приложен по делото препис от служебното досие на П. няма как да вземат
превес при формиране на изводите на съда. Добрите оценки за изпълнението
на служебните задължения на подсъдимата П. като секретар на Община
Стамболийски, включването й в допълнителни курсове за обучение,
доказателствата за завършени две висши образования затвърждават извода за
това, че съзнателно не е спазила нормативните изисквания по изпълнението
на едни изключително отговорни удостоверителни функции, с които е
натоварен Секретарят на Общината по смисъла на чл. 83 ЗННД.
Поради всички изложени съображения, съдът приема, че подсъдимата е
извършила инкриминираното престъпление по чл.311, ал.1 от НК и следва да
бъде призната за виновна по така повдигнатото обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Предвиденото в особената част на НК наказание за престъплението по 311,
ал.1 от НК е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да
постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК. В настоящия
случай съдът счита, че наказанието на подс. П. следва да се определи при
условията на чл. 54 НК, като за постигането на целите на наказанието не е
необходимо да се налага и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
При определяне на наказанието, на първо място следва да се вземе предвид
самото деяние изразяващо се в невярно удостоверяване. Касае се за
извършване на нотариална заверка, като от фактическа страна прекият умисъл
се е изразил в неспазване на процедурата по удостоверяване на подпис.
Установи се, че освен процесната декларация са били заверени неприсъствено
и подписите на свид. Х.К. и И.К., т.е не се касае за инцидентна,
самостоятелна и изолирана проява на неспазване на правилата за нотариално
удостоверяване на подпис. При съобразяване на размера на наказанието съдът
намира, че следва да намерят отражение и доводите му във връзка с
невъзможността процесният случай да се квалифицира като такъв по чл. 311,
ал. 2 НК или приложение да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Каза
се, че в случая освен, че се е стигнало до накърняване на обществените
отношения свързани с документооборота, процесната декларация е била и
реално използвана чрез включването й в горепосочената административна
преписка. Стигнало се е до нанасянето на постройката изградена от свид. Х.К.
в регулационния план на община Стамболийски. Било е създадено едно
реално нетърпимо за правото положение, като постройката е съществувала до
2021 г., когато е била премахната. Това правно положение е
възпрепятствало свид. Б. евентуално да упражни пълноценно правото си на
собственост, доколкото е била възпрепятствана да стартира процедура за
построяване на гараж в собствения й недвижим имот. Отделно от това съдът
не може да пренебрегне и обстоятелството, че подс. П. е имала необходимия
житейски и професионален опит, включително и необходимото образование,
за да съзнава характера на удостоверените неверни факти, целта с оглед на
20
която е било предприето удостоверяването им и последиците от
реализирането на тази цел. Укоримостта в поведението на същата се извлича
от обстоятелството, че същата е била държавен служител – Секретар в
Община. В условията за заемане на посочената длъжност се съдържат
очаквания, че правомощията на един държавен служител, длъжностно лице
натоварено с извършване на дейностите по чл. 83, ал. 1 ЗННД следва да се
извършват от лице с високи морални и професионални качества, със
завишено внимание и грижа, доколкото упражняването на правомощията по
нотариални удостоверявания се явяват с особено обществено значение.
Като смекчаващи обстоятелства следва да се вземат предвид чистото
съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни, трудова
ангажираност, както и безукорното й процесуално поведение както във
фазата на досъдебното производство, така и във фазата на съдебното такова.
При преценка на гореизложените факти настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността
няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва да се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 55 НК е
неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК.
Нормата на чл. 55 НК е неприложима и предвид продължителността на
наказателното производство. Установи се, че престъплението е извършено на
27.11.2013 г. Сигнал до прокуратурата за него е подаден от свид. Б. на
04.09.2017 г. Досъдебно производство е образувано с нарочно постановление
от 12.12.2017 г. За първи път подсъдимата е привлечена към наказателна
отговорност на 22.11.2019 г., като преди това е била разпитвана в качеството
й на свидетел на 22.01.2018 г. За първи път делото е било внесено за
разглеждането му от съда на 09.03.2020 г., като с Определение № 853,
постановено по НОХД № 1652/2020 г. по описа на РС – Пловдив, съдебното
производство е било прекратено, а делото върнато на прокуратурата за
отстраняване на съществени процесуални нарушения чрез изготвянето на нов
обвинителен акт. След това делото отново е внесено за разглеждането му от
съда на 25.06.2021 г.
В контекст на горното, настоящата съдебна инстанция намира, че
21
забавянето на наказателното производство в настоящия случай не може да се
третира като значително. Съдът отчита и че продължителността на същото
се дължи на фактическата и правна сложност на делото, още повече, че
предмет на разследване е било деяние от 27.11.2013 г. В случая
продължителността на наказателното производство, съдът възприема като
смекчаващо отговорността обстоятелство, което при липсата на нарушение на
чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС не може да се третира като такова с изключителна
тежест и значение, обуславящо приложението на чл. 55 ал. 1 от НК при
определяне на наказанието.
Съдът не намира да е налице нарушение на изискването на чл. 6 § 1 от
ЕКЗПЧОС. Видно е от материалите по делото, че наказателният процес се
води четири години, считано от момента на започването на досъдебното
производство. Както вече беше отбелязано, посоченият срок не може да бъде
определен като неразумно дълъг още повече, че е налице фактическа и правна
сложност на делото.
Съгласно критериите, формулирани в решенията на ЕСПЧ, вкл. и по дела
срещу България, само при нарушение на изискването на чл.6 § 1 от
ЕКЗПЧОС са дължими компесаторни механизми, които да се приложат от
компетентните органи. Ясно са заявени и критериите за преценка относно
„разумния“ срок на наказателно преследване спрямо конкретно лице и
началния момент, от който следва да се обсъжда дали е изтекъл. В множество
решения се приема, че в наказателните дела, периодът, който следва да бъде
отчетен като „ разумен срок“ започва от момента, в който дадено лице се
окаже „ обвинено“. „ Обвинението“, по смисъла на член 6 § 1, може да бъде
дефинирано, като официалното уведомление от страна на една компетентна
власт за осъдителното й отношение, че лицето е извършило наказателно
престъпление, идея, която съответства също и на понятието за „значимите
последици“ по отношение на положението на заподозрения (решение „ Екл
срещу Германия” от 15 юли 1982 г., § 73)“. В решението по дело „Попов
срещу България“, § 82, също е обсъдено по идентичен начин от кога следва да
се отчита дали е налице нарушение на изискването, установено в чл. 6 §1.
Изхождайки от практиката на ЕСПЧ и ВКС относно началния момент, от
който следва да се преценя дали е спазено изискването по чл. 6 §1 от
ЕКЗПЧОС, съдът счита, че разумният срок, установен в чл. 6 §1 от
ЕКЗПЧОС, започва да тече от 22.01.2018 г., когато подсъдимата е била
разпитана в качеството си на свидетел. Преди това по делото не са
извършвани никакви действия, насочени спрямо подсъдимата, от които да
следва извод, че спрямо нея е водено наказателно производство и тя е била
„официално уведомена“ от компетентните власти за това. С оглед на
изложеното, в съответствие с практиката на ЕСПЧ и ВКС по чл. 6, §1 от
ЕКПЧ, настоящата инстанция намира, че не са налице обстоятелства, които
да предпоставят допустимо приложение на ефективен компенсаторен
механизъм, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице,
след като бъде конкретно определено, да бъде намалено за поправянето на
22
нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
В контекст на горното, настоящата съдебна инстанция намира, че на
подсъдимата П. следва да бъде определено и наложено наказание лишаване
от свобода в размер на една година, при отчитане на характера и значението
на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и на характера на
деянието. По мнение на настоящата съдебна инстанция това наказание /без
налагането на наказание по чл. 37, ал. 1, т.6 НК/ в най – пълна степен отговаря
на обществената опасност на деянието и дееца и би постигнало целите на
наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенция, така че у
подсъдимата и другите граждани да се създаде усещане за значимостта на
възложената функция, чието нарушение ще бъде санкционирано чрез така
наложеното наказание.
Съдът намира, че не е необходимо наказанието лишаването от свобода да
се изтърпява ефективно, за да се постигнат целите на наказанието и
поправянето на дееца. Налице са и другите предпоставките по чл.66, ал.1 от
НК – подс. П. не е осъждана и й се налага наказание лишаване от свобода до
три години, поради което изпълнението на наказанието една година лишаване
от свобода, ще се отложи за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Доколкото подсъдимата не е била задържана по реда на ЗМВР и НПК,
включително по отношение на нея не е била вземана мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“, то не са и налице
предпоставките за приложението на чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ

Доколкото подсъдимата беше призната за виновна, то същата следва да
поеме сторените разноски в производството на основание чл.189, ал.3 от
НПК.
На досъдебното производство са извършени разноски в размер на 391,57
лева, които подсъдимата следва да бъде осъдена да плати по сметка на ОД на
МВР - Пловдив в полза на бюджета на Държавата.
В хода на съдебното производство са сторени разноски в общ размер на
282,30 лева, които подсъдимата следва да бъде осъдена да плати по сметка на
Районен съд Пловдив в полза бюджета на ВСС.
Що се отнася да веществените доказателства по делото – 1 бр. електронен
носител и административна преписка касаеща *** в оригинал /18 бр. листи –
находящи се в делото на л. 36 - 55/ следва да останат по делото до изтичане
срока на неговото съхранение.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
23

24
Съобщи за изтекли лични данни