Р Е Ш Е Н
И Е
№ 194
гр.
Перник, 06.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
Х.
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия
Мария Х. КАНД № 189 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
адвокат Д.П. ***, против решение № 24 от
25.05.2023 г., постановено по АНД № 85/2023 г. по описа на Районен съд –
Радомир.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 70377161,
издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на Н.Х.Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. (двеста лева), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено
в условията на повторност.
В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението, наведени са доводи, че същото е постановено в нарушение на процесуалния
и материален закон. Твърди се, че в ЕФ липсва ясно и по разбираем начин
посочване на мястото на извършване на нарушението, както и липсва конкретно описание
на същото. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да
реши делото по същество, като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалбата и предлага решението на Районен
съд – Радомир да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на
обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл.
210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за
установено, че на 09.02.2023 г., в 15:13 часа, в гр. Радомир, на ул. „Райко
Даскалов“, срещу бензиностанция „Лукойл“, в посока към гр. София, лек автомобил
„Мерцедес А 140“, с рег. ****, собственост на Н.Х.Д. е управляван със скорост от 78 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч), при ограничение на скоростта от 50 км/ч. валидно за
населено място, което било заснето с автоматизирано техническо средство тип „ARH CAM S1“ № 11743d0. За така извършеното административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на касатора, с електронен фиш серия К, №
70377161, издаден от ОДМВР Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева. Достигнал е до извода, че нарушението е
установено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането
е било технически изправно. Приел е, че заснемането на нарушението е извършено
при спазване на правилата за това, а приобщените по делото доказателства
достоверно установяват, че отразените в съдържанието на електронния фиш
обстоятелства относно съответната пътна инфраструктура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишаване на разрешената
максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, поради
което квалификацията на нарушението съответства на изложените факти и е
извършена законосъобразно – установените факти реализират състава на посоченото
в ЕФ административно нарушение, и за същото законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира
обжалваното решение за валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд,
в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба.
На
основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло и установената по
делото фактическа обстановка – първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. По делото е безспорно
установено, че на 09.02.2023 г., в 15:13 часа, в гр. Радомир, на ул. „Райко
Даскалов“, срещу бензиностанция „Лукойл“, в посока към гр. София, е установено
извършеното от Н.Х.Д. административно нарушение, а именно: при ограничение на
скоростта за населено място 50 км/ч, като водач на МПС „Мерцедес А 140“, с рег.
****, е управлявала със скорост 78 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч).
По
доводите в касационната жалба:
Изводите в
решението за липса на допуснати съществени нарушения на специалната процедура
по издаването на ЕФ, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се споделят
изцяло от касационния състав – обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, има лимитативно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, като изискванията
към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на това специално производство, представляващо
алтернативна и съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Които правила в случая са
спазени – ЕФ съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство, описано е нарушението и са посочени нарушените законови разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното заплащане.
Споделя се
изцяло и изводът в решението, че мястото на нарушението – гр. Радомир, на ул.
„Райко Даскалов“, срещу бензиностанция „Лукойл“ е описано ясно и в конкретика.
Поради това без основание са и доводите на защитата на касатора за непосочване „ясно
и по разбираем начин на мястото на извършване на нарушението“.
Не кореспондира
със съдържанието на електронния фиш и бланкетното твърдение на защита на
касатора, че в ЕФ липсва описание на нарушението – в процесния ЕФ, каквито са и
изводите на районния съд, е описано деяние, извършено с автомобила на касатора,
съдържащо всички обективни и субективни елементи на административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 4 на ЗДвП – управление на МПС в контролирания
участък, част от населено място, със скорост от 78 км/ч, надвишаваща максимално
разрешената такава от 50 км/ч, т.е. с 28 км/ч, в едногодишен срок от влизане в
сила на ЕФ серия К, № 4572377, т.е. в хипотезата на повторност.
По
приложението на материалния закон:
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд изводи за
правилното прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган
при реализиране на отговорността на настоящия касатор. Безспорно установеният
факт на управление на МПС, собственост на Н.Д. към датата на нарушението видно
от приложените по делото доказателства, при ограничение на скоростта от 50 км/
ч, със 78 км/ч., правилно е обусловил ангажиране на
административнонаказателната отговорност на собственика на това МПС по силата
на необорената по реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗДвП,
оборима презумпция, възприета с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1,
т. 3 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на
процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на
административното наказание, така и с постановения от Районен съд – Перник,
съдебен акт.
Споделят
се изцяло и мотивите на районния съд за неприложимост към процесното нарушение
на чл. 28 от ЗАНН по силата на специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП във
вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, като единствено за пълнота на изложението ще се
посочи, че видно е от приложената по делото справка за касатора в качеството ѝ
на правоспособен водач на МПС, налице са данни за множество извършени от Н.Х.Д.
нарушения на въведения в ЗДвП скоростен режим – индиция за необслужени в
достатъчна степен цели на административното наказване, заложени в чл. 12 от ЗАНН въпреки налаганите ѝ глоби.
Съответно,
наложеното с процесния ЕФ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
е разписаното в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3
от ЗДвП по вид и във фиксиран размер административно наказание. При налагане на
същото, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал.
14 от ЗДвП, наказващият орган не разполага с възможност за преценка при
определяне на неговия вид и размер.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че като е потвърдил процесния електронен фиш, решаващият
първоинстанционен състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално
законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния
закон. Съдебният акт следва да се остави в сила.
При
този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се
претендират и не се присъждат.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 24 от 25.05.2023 г., постановено по АНД № 85/2023 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
/п/
/п/