РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 452
гр. Силистра, 25 август 2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на
25 август
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Елена Чернева
разгледа адм. дело № 167 по описа на съда за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Н.Л.Т.
с ЕГН – ********** *** срещу Решение № 2153-18-1/ 30. 07. 2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 2175 – 18 – 31#1 / 17. 05. 2021 г. на Ръководителя
на "Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Силистра за изменение на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.
Мотивите на административния орган са, че по повод подадено
от жалбоподателя заявление на 02. 10. 2020 г. за преизчисляване на получаваната
от него пенсия на осн. чл. 102, ал. 1 от КСО е установено, че е налице
несъответствие между представеното с първото заявление за отпускане на пенсия
заявление обр. УП-2 с изх. № 6453 / 24. 03. 2004 г., издадено от Регионален
граничен сектор – Русе, с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След извършена по
този повод проверка от контролните органи на ТП на НОИ– Русе на осигурителя са
дадени задължителни предписания за издаване на удостоверение УП-2 за
проверявания период. Издадено е ново удостоверение обр. УП-2 с рег. №
406600-893 / 09. 03. 2021 г., с което предходното удостоверение обр. УП-2 с
изх. № 6453 / 24. 03. 2004 г. е анулирано.
Във връзка с постъпилия нов документ и на осн. чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
„д“ от КСО органът е приел, че ръководителят на „ПО“ правилно е преразгледал данните,
послужили за определяне на размера на пенсията на жалбоподателя, и в
съответствие с разпоредбата е постановил оспореното разпореждане.
В жалбата е
изразено несъгласие с обжалваното решение и се моли за отмяната му и за присъждане на направените по делото
разноски. Твърди се, че органът се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка, с което допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Оспорва се верността на отразените
обстоятелства в КП 5-17-00889059 / 05. 03. 2021 г., издаден от гл. инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ–
Русе във връзка с извършена проверка по
разходите на ДОО на РД „Гранична полиция“ – Русе, въз основа на който на
осигурителя са дадени предписания за издаването и е издадено новото УП-2 с рег.
№ 406600-893 / 09. 03. 2021 г. Оспорва се автентичността и съдържанието на УП-2
с изх. № 0478 от 17. 03. 2004 г., издадено от РГС – Бургас; посочва се, че като
приносител на документа жалбоподателят е видял, че в него е имало вписани и
други периоди.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Жалбата е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален
административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява
процесуално допустима и следва да се
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Жалбата е подадена съгласно правилото от чл. 118, ал.
1 от КСО и заверено копие от цялата административна преписка е приложено по
делото, като по допускането на събраните по нея доказателства съдът ще се
произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК. Във връзка с оспорването на автентичността на
УП-2 с изх. № 0478 от 17. 03. 2004 г., издадено от РГС – Бургас,
ответникът по жалбата следва да бъде
задължен да представи оригинала на документа за справка, както и ново четливо
копие за прилагане по делото.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК на административния
орган следва да се укаже, че е необходимо да установи съществуването на
фактическите основания, послужили като основание за издаване на оспорения акт,
както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.
Жалбоподателят следва да установи в процеса своите
твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни
последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК – а именно,
че продължителността на осигурителния му стаж и размера на осигурителния му доход
не съответстват на отразените в оспореното разпореждане за изменение на
пенсията му. След представянето за справка на оригинала на УП-2 с изх. № 0478
от 17. 03. 2004 г., издадено от РГС – Бургас, и прилагането на четливо копие от
него, жалбоподателят следва да уточни в какъв аспект точно оспорва
автентичността – дали оспорва автентичността на подписите на длъжностните лица,
положени върху документа, или твърди, материалната му подправка, като и в двата
случая в негова тежест е да установи твърдените обстоятелства. Тъй като
документите, чието съдържание се оспорва, по характера си са официални
свидетелстващи документи, тежестта за доказване на неистинността им лежи върху
жалбоподателя (чл. 193, ал. 3 ГПК). В тази връзка ще е необходимо да бъде
поискано назначаване на експертиза относно обстоятелството съответстват ли
данните в издадените УП-2 с рег. № 406600-893 / 09. 03. 2021 г. и УП-2 с изх. №
0478 от 17. 03. 2004 г. със съдържанието на ведомостите за заплата, съхранявани
от осигурителя. В случай, че жалбоподателят разполага с други документи по чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, същият следва да ги представи по делото, за да могат да
бъдат предоставени на вещото лице.
Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1,
157, ал. 1 и чл. 163 АПК съдът
Р А
З П О
Р Е Д
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание
за 25. 10. 2021 г. от 14. 00 часа, за
която дата да се призоват следните страни:
Жалбоподател: Н.Л.Т. с
ЕГН – ********** ***;
Ответник по жалбата: Директор
на ТП на НОИ – Силистра.
Задължава ответника по
жалбата най-късно в насроченото съдебно заседание да представи оригинала на УП-2
с изх. № 0478 от 17. 03. 2004 г., издадено от РГС – Бургас, както и ново
четливо копие от него за прилагане по делото.
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на
страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен
орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок
от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото
съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно
указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на
настоящото определение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: