РЕШЕНИЕ
№ 516
гр. Бургас, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивни жалби на „МЕПС“ ЕООД, Н. Я. Г. и Д.
К. Г. против Решение № 88/05.09.2024 г., постановено по гр.д. № 482/2022 г. по
описа на PC-Царево, с което е допусната съдебна делба между М. Г. И.,
„МЕПС“ ЕООД, „БЕНЕДИКС“ ЕООД, Д. К. Г., „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“
ООД, В. Д. Д. и М. В. К. по отношение на следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот с идентификатор 58356.502.84 по КККР на гр.
Приморско, с площ от 4 279 кв.м., находящ се в м. Пясъка, гр. Приморско,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - За друг курортнорекреационен обект, при следните квоти: за М. Г.
И. – 1/3 ид.ч., за „МЕПС“ ЕООД – 1/12 ид.ч., за „БЕНЕДИКС“ ЕООД – 1/12
ид.ч., за Д. К. Г. – 1/12 ид.ч., за „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД – 1/6 ид.ч., за
В. Д. Д. – 1/6 ид.ч. и за М. В. К. – 1/12 ид.ч., искът за делба на имота е
отхвърлен по отношение на Н. Я. Г., както и на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съделителят М. Г. И. е назначен за управител на делбения имот.
Във въззивната жалба на „МЕПС“ ЕООД е посочено, че
първоинстанционното решение се обжалва в частта на определените от съда
квоти, както и в частта за определяне на управител на общата вещ. Оспорва се,
че М. Г. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот, като се твърди, че тази
идеална част е собственост на Н. Г., поради което искът за делба не следва да
се отхвърля по отношение на нея. Твърди се, че при определяне на квотите
1
съдът неправилно се е позовал на чл. 113 от ЗС. Оспорва се също така, че М. Г.
И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД са собственици на по 1/6 ид.ч. от имота,
като се твърди, че тези идеални части са собствени на В. Д. Д.. Поради това и
тъй като М. Г. И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД не притежават квоти от
правото на собственост върху процесния имот, се твърди, че искът за делба
следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът М. И. не е съсобственик, както и
по същите съображения той не може да бъде назначен за управител на общата
вещ. Изложени са подробни доводи. Не са представени доказателства.
Предвид обстоятелството, че „МЕПС“ЕООД не обжалва
първоинстанционното решение в частта относно определената му от съда
квота в съсобствеността, а изложените във въззивната жалба оплаквания
касаят само квотите на съделителите М. Г. И., „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД
и В. Д. Д., отхвърлянето на иска за делба по отношение на Н. Я. Г., както и
назначаването на М. Г. И. за управител на съсобствения имот, на „МЕПС“
ЕООД съдът е указал на дружеството да обоснове правния си интерес от
депозираната въззивна жалба, тъй като е недопустимо да се предявяват и да се
защитават чужди права пред съда. При условие, че не се установи наличие на
правен интерес за „МЕПС“ ЕООД от предявената от него въззивна жалба,
същата ще бъде считана от съда като становище на този съделител, но не и
като въззивна жалба по смисъла на чл. 258 от ГПК.
Въззивницата Н. Я. Г. обжалва решението на ЦРС в частта, с която искът
за делба е отхвърлен по отношение на нея. Счита, че при определяне на
квотите съдът неправилно е приложил чл. 113 от ЗС, в резултат на което
незаконосъобразно е приел, че М. Г. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от делбения
имот, която част Г. счита за своя. Сочи, че тя и И. И., който е праводател на
ищеца М. И., не са придобили правата си от един и същ праводател, поради
което в случая нормата на чл. 113 от ЗС не намира приложение. Моли
решението на ЦРС да бъде отменено в частта, с която тя е изключена от
делбата и да бъде признато, че тя е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот,
т.е. тя претендира да бъде включена в делбата с горепосочената квота от
съсобствеността. Изложени са подробни доводи. Не са представени
доказателства.
Въззивна жалба е подала и съделителката Д. К. Г., като същата обжалва
решението на ЦРС в частта относно определените квоти от правото на
собствеността за нея и за съделителката В. Д., както и в частта, с която искът
за делба е отхвърлен по отношение на Н. Г.. Счита за неправилен изводът на
районния съд, че Г. не притежава вещни права върху имота към датата на
завеждане на иска за делба, като твърди, че постановлението за възлагане, от
което произтичат правата на Н. Г., е влязло в сила преди това, с което се е
легитимирал И. И. (праводател на ищеца М. И.), съответно последното не е
породило вещно-прехвърлителен ефект. Счита също така, че в случая не
намира приложение чл. 113 от ЗС, тъй като Н. Г. и И. И. не черпят права от
един и същи праводател. Предвид горното оспорва, че М. И. е собственик на
1/6 ид.ч. от имота, като счита, че тази част е собствена на Н. Г.. Твърди се
също така, че съделителката В. Д. притежава ½ ид.ч. от процесния имот, а не
1/6 ид.ч., както е приел районният съд, тъй като тя е собственик и на
2
идеалните части, които са определени от ЦРС в полза на М. И. и „АСПИ
БИЛДИНГ ГРУП“ ООД - придобила е правата си с постановление за
възлагане от 26.11.2020 г., което е влязло в сила преди постановленията за
възлагане, легитимиращи последните двама като съсобственици в имота, като
същевременно датите на вписването на тези постановления са без значение,
тъй като праводателите им са различни лица. На трето място във въззивната
жалба на Д. Г. е оспорена и определената й от районния съд квота в
съсобствеността в размер на 1/12 ид.ч., като се твърди, че тя притежава 1/6
ид.ч. от имота. Сочи се, че в тази му част съдебният акт е изцяло необоснован,
както и че съдът не се е произнесъл по всички направени в процеса
възражения и доводи, както и не е обсъдил всички доказателства.
Въззивницата твърди, че с Постановление за възлагане от 26.11.2020 г. по
изп.д. № 404/2021 г. на ЧСИ Тр. Димитров тя е придобила 1/12 ид.ч. от имота,
а с Постановление за възлагане от 22.01.2021 г. по изп.д. № 496/2018 г. на ЧСИ
Ив. Божилова е придобила още 1/12 ид.ч. от имота, като тези общо 1/6 ид.ч.
преди това са били собственост на Димитър Гроздев. Твърди също така, че
ЦРС не се е произнесъл по възражението й, че придобитите от нея с двете
постановления за възлагане общо 1/6 ид.ч. от процесния имот са били лична
собственост на съпруга й Д. Г. на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, а не са били СИО.
Изложени са подробни доводи. Не са представени доказателства.
Съдът е дал указания и на въззивницата Д. Г. да обоснове правния си
интерес от депозираната въззивна жалба в частта, касаеща определената квота
за съделителката В. Д., както и в частта, касаеща отхвърлянето на иска за
делба по отношение на Н. Г., тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не
може да предявява от свое име чужди права пред съда, освен в предвидените в
закон случаи. В противен случай съдът ще счита тези части от въззивната
жалба на Д. Г. за изразено от нея становище по съществото на спора.
По делото са постъпили следните отговори на въззивни жалби:
Въззиваемата М. В. К. е подала отговор по въззивната жалба на „МЕПС“
ЕООД, в който твърди, че същата е недопустима, тъй като с нея се предявяват
и защитават чужди права - на съделителките Н. Г. и В. Д., а не правата на
„МЕПС“ ЕООД, нито се твърди неговите права да са били нарушени с
обжалваното решение. При условие на евентуалност се твърди, че въззивната
жалба на „МЕПС“ ЕООД е неоснователна, тъй като дяловете на ищеца М. И. и
на „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД са правилно определени от съда, като са
изложени подробни доводи в тази насока. Моли се решението на ЦРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
М. Г. И. е подал отговори и на трите въззивни жалби, като счита, че
въззивните жалби на „МЕПС“ ЕООД и на Д. Г. са частично недопустими, а
именно в частите, с които се защитават права на други съделители, а не на
самите въззивници. В останалите им части, както и въззивната жалба на Н. Г.
въззиваемият М. И. намира за неоснователни, като твърди, че
първоинстанционното решение не страда от посочените в тези жалби пороци,
като са изложени подробни доводи. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено.
„МЕПС“ ЕООД е подало отговор на въззивната жалба, подадена от Д. Г.,
3
като е изразено становище за основателност на тази жалба и се споделят
изложените в нея мотиви.
В изпълнение на указанията на съда въззивницата Д. Г. е подала молба с
вх.№2078 от 31.01.2025г.,в която е обосновала правния си интерес от
обжалване на съдебното решение на ЦРС в частта относно квотата на
съделителката Н. Г..Счита,че за съсобственик на недвижим имот винаги
съществува правен интерес от оспорване на съдебното решение,независимо
дали по отношение на себе си намира квотата в съсобствеността за правилно
определена,тъй като за съсобственика не е без значение кои са другите
съсобственици и какви са техните дялове.В случая,правният интерес на
въззивницата Г. се обосновава от нея с възможността с част от съделителите
да се оформи общ дял,който да получат реално,но при определените в първата
фаза квоти,поради което за нея е от значение между кои съделители и с какви
квоти ще бъде проведено производството във втората фаза на делбата.
В изпълнение на указанията на съда въззивното дружество „Мепс“ЕООД
е подало отговор с вх.№1256 от 21.01.2025г.,в който е обосновало правния
интерес от обжалване на съдебното решение на ЦРС в частта относно
определената от съда квота на М. Г. и „Аспи билдинг груп“ООД,тъй като
счита,че те не са съсобственици. Въззивникът счита,че има правен интерес да
оспорва съдебното решение,тъй като счита,че сделките за придобиване на
части от делбения имот от тези съделители са нищожни,а действителни
собственици са В. Д. и Н. Г..Заявило е също,че правният си интерес
обосновава и със сключен предварителен договор с В. Д. за продажба на ½
ид.част от делбения имот.
БОС намира,че въззивните жалби на „Мепс“ЕООД и Д. Г./частично/ са
допустими,като съобрази съдебната практика на ВКС,обективирана в
Определение № 817 от 11.12.2013г.постановено по ч.гр.д.№5316/2013г.на
четвърто г.о.на ВКС постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. В това
определение е даден отговор на процесуалноправния въпрос за правния
интерес от установителен иск за прогласяване нищожност на
сделка,легитимираща ищеца или друг съделител като съсобственик на
делбения имот. ВКС е дал отговор,че в делбеното производство следва да
участват всички съсобственици,а извършена делба без участието на някой от
съсобствениците е нищожна.В това производство всеки съделител е
едновременно и ищец,и ответник и има правен интерес да бъде осигурено
участието в делбата на всички действителни съсобственици.С оглед на
това,съделителят може да оспори чужди сделки,както и да релевира
възражения относно правото на някоя от страните да участва в делбата или
размера на дела на някои съделители.Това разрешение според настоящия
въззивен съдебен състав е приложимо и спрямо правото на съделител да
оспори решението по допускане на делбата с участието на някои съделители и
отхвърляне на иска за делба спрямо други съделители,въпреки,че
жалбоподателят няма възражения и оплаквания за незаконосъобразност на
съдебното решение по отношение на собствената му квота в съсобствеността.
Подадени са три въззивни жалби – от „МЕПС“ЕООД,Н. Г. и Д. Г..
4
МЕПС ЕООД е оспорило решението на ЦРС в следните части:
1.оспорва участието на М. Г. И. в делбата като собственик на 1/6 ид.ч. от
делбения имот, като се твърди, че тази идеална част е собственост на Н. Г.,
поради което искът за делба не следва да се отхвърля по отношение на Г.,а да
се допусне участието и в делбата с тази квота в съсобствеността;
2.оспорва участието на М. Г. И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД
като собственици на по 1/6 ид.ч. от имота, като се твърди, че тези идеални
части са собствени на В. Д. Д..
3.твърди,че искът за делба следва да се ОТХВЪРЛИ изцяло спрямо М.
И. И „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ООД,а делбата да се допусне с участието на
Н. Г. с квота 1/6 ид.част и на В. Д. с квота общо 3/6 ид.части/към квотата и от
1/6 да се прибавят още 2/6 ид.части/.
Н. Г. е оспорила решението на ЦРС в частта,с която искът за делба Е
ОТХВЪРЛЕН СПРЯМО НЕЯ. Счита,че следва да участва в делбата с КВОТА
1/6 ид.част,като респективно- се намали квотата на М. И. С 1/6 ид.част.
Д. Г. е оспорила решението на ЦРС в следните части:
1.ПО ОТНОШЕНИЕ СОБСТВЕНАТА И КВОТА,Г. твърди, че тя
притежава 1/6 ид.ч. от имота,а не 1/12 ид.части,както е приел ЦРС,като е
ОСПОРИЛА решението в частта по допускане на делбата с участието на М. К.
с квота 1/12 ид.част. Твърди също така, че ЦРС не се е произнесъл по
възражението й, че придобитата от нея с двете постановления за възлагане
общо 1/6 ид.част от процесния имот е била лична собственост на съпруга й
Д. Г. на осн. чл. 23, ал. 1 от СК, а не са били СИО.
2.оспорва решението и в ЧАСТТА,с която съдът е приел,че М. Г. И. е
собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот, като се твърди, че тази идеална част
е собственост на Н. Г., поради което искът за делба не следва да се отхвърля по
отношение на нея,а да се допусне участието и в делбата с тази квота и
респективно- се намали квотата на М. И..
3. оспорва участието на М. Г. И. и „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД в
делбата и като собственици на по 1/6 ид.ч. от имота, като твърди, че тези
идеални части не са тяхна собственост,а са собствени на В. Д. Д..В тази
връзка,идентично с искането на „Мепс“ЕООД въззивницата Г. желае делбата
да бъде допусната с участието на В. Д. с квота 3/6 ид.части и на Н. Г. с 1/6
ид.част,а искът за делба да се отхвърли спрямо М. Г. и „Аспи Билдинг
груп“ООД.
Решението на ЦРС не е оспорено в следните части:
1.в частта,в която съдът е приел,че Д. Г. има квота в съсобствеността до
размера от 1/12 ид.част;
2.в частта,в която съдът е приел,че „МЕПС“ ЕООД има квота в
съсобствеността 1/12 ид.ч.;
3.в частта,в която съдът е приел,че „БЕНЕДИКС“ ЕООД има квота в
съсобствеността 1/12 ид.ч.,
4.в частта,в която съдът е приел,че В. Д. има квота в съсобствеността до
5
размера от 1/6 ид.ч.
В обобщение следва да се посочи,че с въззивните жалби се оспорва
участието в делбата на „АСПИ БИЛДИНГ ГРУП“ ООД – 1/6 ид.ч., М. И. с 1/3
ид.част и М. К. с 1/12 ид.част,с твърдения,че те не притежават въобще квоти в
съсобствеността и искът за делба следва да се отхвърли спрямо тях,а вместо
тях в делбата следва да участва Н. Г. с квота 1/6 ид.част, В. Д. Д. с по-голяма
квота – общо 3/6 ид.части/към 1/6 ид.част да се прибавят още 2/6 ид.части/ и
Д. Г. с по-голяма квота- общо 1/6 ид.ч.,/към 1/12 ид.част да се прибави още
1/12 ид.част/.
По основателността на въззивните жалби БОС намери следното:
Спорът,очертан с оплакванията във въззивните жалби се свежда до
отговор на правния въпрос: „При паралелно проведени изпълнителни
производства,приключили с постановления за възлагане за един и същ имот,
издадени от двама съдебни изпълнители, по две изпълнителни дела, на двама
различни купувачи,кой от двамата купувачи се счита,че е придобил правото на
собственост върху имота?“. ЦРС е дал обоснован и правилен отговор на този
въпрос,въз основа на обстоен анализ на законодателната уредба и
съответстващ с утвърденото в съдебната практика на ВКС становище,на която
се е и позовал в мотивите на решението си. Правилно и законосъобразно ЦРС
е приел,че при така установената конкуренция на права,произтичащи от
постановления за възлагане,издадени по паралелно водени изпълнителни
дела,следва да се зачете това,което е вписано по-рано по време,а не това,което
е влязло първо в сила,като се приложи разпоредбата на чл.113 ЗС.
Неоснователни са изложените във въззивните жалби доводи,че
постановленията за възлагане,от които черпят правата си „Аспи Билдинг
Груп“ООД,М. Г. И. и М. К. не са породили вещно-транслативен ефект,тъй като
продавачите/длъжниците по изпълнителните дела на ЧСИ Станимира
Николова/- К. Г.,А. Д. и Д. Г. не са били собственици на възложените с
постановленията за възлагане идеални части,тъй като към момента на
влизането в сила на възлагателните постановления по тези изпълнителни дела,
длъжниците вече не са били собственици на идеалните части, поради
влизането в сила на възлагателните постановления по изпълнителните дела на
ЧСИ Трифон Димитров.
Въззивникът „Мепс“ООД се е позовал на съдебна практика на ВКС,която
неоснователно счита,че подкрепя твърденията му. В цитираното Решение №
37 по гр.д.№6418/2014г.на ВКС е посочено,че правата на трети
лица,придобити до момента на влизане в сила на ПВ могат да се
противопоставят на купувача само при условие,че са могли да бъдат
противопоставени на длъжника-собственик преди вписването на
възбраната в процеса на предприетото принудително изпълнение. В
Решение № 146 постановено по гр.д.№949/2019г.на ВКС и Определение №
310 от 16.06.2020г.по гр.д.№232/2020г.на ВКС,също цитирани във въззивната
жалба на „Мепс“ООД е дадено идентично разрешение.
Въззивницата Н. Г. също се е позовала на съдебна практика на ВКС –
Решение № 68 по гр.д.№719/2011г.на ВКС,Решение № 1229 от 09.03.2011г.по
6
гр.д.№5349/2007г.на ВКС,както и на съдебните актове,на които се е позовал и
въззивникът „Мепс“ООД.Въззивницата Д. Г. също се е позовала в жалбата си
на същите съдебни актове на ВКС.
В цитираната във въззивните жалби съдебна практика на ВКС е дадено
разрешение,че при конкуренция на придобити права върху недвижим имот по
силата на актове,подлежащи на вписване/каквито са и постановленията за
възлагане/,принципно следва да се зачетат правата,придобити по акта,вписан
в СВ първи по време. Изключение от това правило обаче е налице в
хипотезата,в която праводателят на лицето,вписало първо акта си за
собственост не е бил собственик на имота. С други думи,могат да бъдат
зачетени съобразно разпоредбата на чл.113 ЗС само действително придобити
права,като по отношение на правото на собственост,придобито по силата на
Постановление за възлагане това означава,че следва да е установено
несъмнено,че длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на
възложения с ПВ имот към момента на вписване на възбраната от
съдебния изпълнител. В случаите,когато се установи,че длъжникът не е бил
собственик на имота към момента на вписване на възбраната,
постановлението за възлагане няма да има вещно-транслативен ефект. В
случай,че се установи,че имотът е напуснал патримониума на длъжника по
изпълнителното дело след вписване на възбраната по изпълнителното дело,по
което е издадено Постановлението за възлагане на имота,вещно-
транслативният ефект е настъпил. Нормата на чл.452 ал.2 ГПК гласи,че
извършените от длъжника разпореждания с имота след вписване на
възбраната са недействителни спрямо взискателите,а чл.453 т.1 ГПК
предвижда непротивопоставимост на взискателя на прехвърлянето и
учредяването на вещни права,които не са били вписани преди възбраната.В
мотивите на решението си ЦРС е направил подробен анализ на
законодателната уредба,както и на съдебната практика по приложението
и,вкл.и на ТР № 1 от 10.07.2018г.по т.д.№1/2015г.на ОСГТК на ВКС,като е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи ,че за правилното и
законосъобразно разрешаване на спора е необходимо да се установи кой е бил
собственик на спорните идеални части от делбения имот към момента на
вписване на възбраните по изпълнителните дела на ЧСИ Станимира Николова,
както и кои са първите по време вписани в СВ постановления за възлагане.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците,че районният съд
неправилно е зачел правата на М. И. , “Аспи Билдинг груп“ООД и М. К.,
произтичащи от Постановленията за възлагане,издадени по изпълнителните
дела на ЧСИ Станимира Николова, с взискател „Банка ДСК“АД.
Изпълнително дело №845/2017г.по описа на ЧСИ Станимира Николова е
с взискател ипотекарния кредитор „Банка ДСК“АД и длъжник Д. З.. По това
изп.дело е наложена възбрана от 12.06.2017г. върху 1/6 ид.част от имота,
собственост на Д. З..
Изпълнително дело №880/2017г.по описа на ЧСИ Станимира Николова е
с взискател ипотекарния кредитор „Банка ДСК“АД и с длъжник А. Д. и
ипотекарен длъжник съпругата му В. Д..По това изп.дело е наложена възбрана
от 12.06.2017г. върху 1/6 ид.част, която принадлежи в режим на СИО на
7
длъжника по делото А. Д. Д. и на съпругата му ипотекарния длъжник В. Д..
Изпълнително дело №893/2017г.по описа на ЧСИ Станимира Николова е
с взискател „Банка ДСК“АД и с длъжник К. Г. и ипотекарен длъжник
съпругата му Н. Г.. По това изп. дело е наложена възбрана от 12.06.2017г.
върху 1/6 ид.част, която принадлежи в режим на СИО на длъжника по делото
К. Г. и на съпругата му, ипотекарният длъжник Н. Г..
Изпълнително дело №1540/2017г.по описа на ЧСИ Станимира Николова
е с взискател ипотекарния кредитор „Банка ДСК“АД и длъжник Д. Г. и
ипотекарен длъжник Д. Г.. По делото е наложена възбрана от 25.09.2017 г.
върху 1/6 идеална част от имота, която принадлежи в режим на СИО на
длъжника Д. Г. и на ипотекарния длъжник Д. Г..
Паралелните изпълнителни дела на ЧСИ Трифон Димитров са
образувани по молба на взискателя „Мепс“ООД срещу длъжниците Д. З.,А. Д.
и К. Г. през 2020г.,т.е.около три години преди образуването на изпълнителните
дела на ЧСИ Станимира Николова и налагането на възбраните от ЧСИ
Николова върху съответните идеални части от процесния делбен имот.
Н. Г. и В. Д. се легитимират като собственици с Постановления за
възлагане по специалния ред на чл.505 ГПК- закупили идеалните части на
съпрузите си –длъжници по изпълнителните дела на ЧСИ Трифон Димитров.
Нито моментът та налагане на възбраните,наложени от ЧСИ Трифон
Димитров,нито моментът на влизане в сила на постановленията за възлагане
по реда на чл.505 ГПК предхождат по време наложените от ЧСИ Станимира
Николова възбрани по нейните изпълнителни дела с взискател „Банка
ДСК“АД,а точно обратното-следват ги с около три години.
При така установените факти,които ЦРС също е установил и
съобразил,въззивният съд достигна до извод,че правата,придобити от Н. Г. и
В. Д. по постановленията за възлагане на основание чл.505 ГПК по
изпълнителните дела на ЧСИ Трифон Димитров са непротивопоставими на
длъжниците-собственици, тъй като те не са съществували преди
вписването на възбраната, в процеса на предприетото принудително
изпълнение по изпълнителните дела на ЧСИ Станимира Николова,с
взискател „Банка ДСК“АД.
Към момента на вписването на възбраните от ЧСИ Станимира
Николова- 12.07.2017г.,Н. Г. е притежавала в режим на СИО 1/6 ид.част от
делбения имот със съпруга си К. Г.;В. Д. е притежавала в режим на СИО също
1/6 ид.част в режим на СИО със съпруга си А. Д.. Д. З. е притежавал 1/6
ид.част от делбения имот,като се е разпоредил с нея с нотариален акт за
покупко-продажба от 05.11.2020г. с купувач А. Д..Продажбата е извършена
хронологично следвайки с повече от три години датата на вписване на
възбраната от ЧСИ Станимира Николова /12.06.2017г./. Така, В. Д. е
придобила в режим на СИО със съпруга си А. Д. собствеността върху тази 1/6
ид.част след вписване на възбраната по изп.дело на ЧСИ Станимира
Николова,а впоследствие е изкупила дела на съпруга си-длъжник по изп.дело
на ЧСИ Трифон Димитров.
Към датата на налагане на възбраните от ЧСИ Станимира Николова-
8
12.07.2017г. В. Д. и Н. Г. не са притежавали права,противопоставими на
бездяловата собственост в режим на СИО със съпрузите им,нито В. Д. е имала
права,противопоставими на тези на Д. З.. Нещо повече, В. Д. и Н. Г. имат
качеството на ипотекарни длъжници,което не са изгубили и след закупуването
на идеалните части,собственост на съпрузите им-длъжници по
изпълнителните дела на ЧСИ Трифон Димитров.
При това положение,въззивният съд споделя извода на ЦРС, че
Постановлението за възлагане по изп.дело № №880/2017г. на ЧСИ Станимира
Николова, с длъжник А. Д. и ипотекарен длъжник В. Д. ,по силата на което
„Аспи Билдинг груп“ООД е закупило 1/6 ид.част от делбения имот има
вещно-транслативен ефект, тъй като В. Д. е придобила права по
Постановление за възлагане по чл.505 ГПК по изп.дело на ЧСИ Трифон
Димитров върху 1/12 ид.част много след вписване на възбраната по изп.дело
на ЧСИ Станимира Николова. Следва да се подчертае също така,че по
отношение на ½ от тази 1/6 ид.част,т.е.за 1/12 ид.част не са настъпили никакви
промени в собствеността и след вписване на възбраната от ЧСИ Станимира
Николова.Тази част е била собственост на В. Д. по силата на нотариалния акт
за покупко-продажба от 2006г. и е била в патримониума и към момента на
влизане в сила на ПВ по изп.дело на ЧСИ Станимира Николова.
Идентичен е и изводът по отношение на вещно-прехвърлителния
ефект на Постановлението за възлагане по изп.дело № 893/2017г.на ЧСИ
Станимира Николова ,с длъжник К. Г. и ипотекарен длъжник Н. Г.,с което 1/6
ид.част от делбения имот е възложена на И. С. И.,който впоследствие я е
продал на ищеца М. И..
Въззивният съд намира,че е настъпил вещно-прехвърлителният ефект и
на Постановление за възлагане от 04.09.2020г.,по изп.дело № №845/2017г.на
ЧСИ Станимира Николова, с взискател ипотекарния кредитор Банка ДСК и
длъжник Д. З.. С това Постановление за възлагане ЧСИ Станимира Николова
е възложила на ищеца М. Г. И. 1/6 ид.част от делбения имот. Длъжникът Д.
З.,в разрез с чл.451 ГПК,повече от три години след вписване на възбраната по
изп.дело на ЧСИ Станимира Николова е продал на А. Д. с нотариален акт за
покупко-продажба от 05.11.2020г. своята 1/6 идеална част от имота,като
продажбата е извършена много след вписване на възбраната/12.06.2017г./
Продажбата е извършена дори след издаване на постановлението за възлагане
на имота на М. И.,макар и преди влизането му в сила. Именно за да защити
взискателя,а и да охрани интересите на купувача от публична продан от
подобни разпореждания на длъжника с имот,спрямо който се провежда
принудително изпълнение,законодателят е регламентирал действието на
възбраната по отношение на длъжника и взискателя в чл.451 и чл.452 ГПК.
По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от ЦРС
мотиви в обжалваното решение,БОС намира за правилен и законосъобразен
изводът на първата инстанция,че при установената конкуренция на
постановления за възлагане на идеални части от делбения имот по паралелно
водени изпълнителни дела, несъмнено установеното придобиване на права по
постановленията за възлагане по изпълнителните дела на ЧСИ Трифон
Димитров значително по-късно след вписването на възбраните по
9
изпълнителните дела на ЧСИ Станимира Николова,следва да се приложи
чл.113 ЗС и да се приеме,че следва да се зачетат правата на М. Г. И. и „Аспи
Билдинг груп“ООД придобити въз основа на Постановленията за възлагане по
изпълнителните дела на ЧСИ Станимира Николова,тъй като тези
Постановления за възлагане са вписани в СВ преди вписването на
постановленията за възлагане по изпълнителните дела на ЧСИ Трифон
Димитров.
При това положение,БОС споделя и извода на ЦРС,че искът спрямо Н.
Г. подлежи на отхвърляне,тъй като тя не притежава право на собственост в
делбения имот,както и че съделителят М. Г. И. има квота в съсобствеността
1/3 ид.част,“Аспи Билдинг груп“ООД има квота в съсобствеността 1/6
ид.част,а В. Д.- 1/12 ид.част/същата до този размер не е спорна между
страните/.
Неоснователна е и въззивната жалба на съделителката Д. Г.,която
твърди,че притежава право на собственост върху 1/6 ид.част,а не върху 1/12
ид.част. По отношение на тази 1/6 ид.част са водени три паралелни
изпълнителни дела- изп.дело № 1540/2017г.на ЧСИ Станимира Николова
срещу длъжника Д. Г. и съпругата му ипотекарен длъжник Д. Г. ,
изпълнително дело № 496/2018г.на ЧСИ Трифон Димитров срещу длъжника
Д. Г. и взискател „Мепс“ЕООД и изпълнително дело № 496/2018 г. на ЧСИ Ив.
Божилова също с длъжник Д. Г.
По изпълнителното дело на ЧСИ Трифон Димитров съпругата-
недлъжник Д. Г. също е изкупила дела на съпруга-длъжник и е било издадено
Постановление за възлагане по чл.505 ГПК за 1/12 ид.част. По
изпълнителното дело на ЧСИ Ивелина Божилова е издадено Постановление за
възлагане от 22.01.2021г. на ЧСИ Ивелина Божилова също на основание
чл.505 ГПК като върху съпругата недлъжник Д. Г. е възложена 1/12 ид.част от
имота,собственост на съпруга длъжник Д. Г..
По настоящото дело е представено Разпореждане от 13.01.2022г.на ЧСИ
Станимира Николова по изп.дело №1540/2017г.,/л.84 от делото на ЦРС/, с
което ЧСИ е отменил Постановление за възлагане на 1/6 ид.част,собственост в
режим на СИО на двамата длъжници-съпрузи, която е била предмет на
публична продан. Видно от мотивите,изложени в разпореждането,след
съставяне на Постановлението за възлагане е било представено
Постановление за възлагане от 26.11.2020г. по паралелното изпълнително дело
на ЧСИ Трифон Димитров,с което на съпругата Д. Г. е възложена съгласно
чл.505 ГПК 1/12 ид.част от имота,която е собственост на съпруга и длъжник
Д. Г. и това ПВ е влязло в сила.
Публичната продан по изп.дело на ЧСИ Станимира Николова е
продължила само за 1/12 ид.част,която е собственост на Д. Г. в качеството и на
ипотекарен длъжник по изп.дело на ЧСИ Станимира Николова,т.е.не за делът
на съпруга и,а за нейният личен дял,като тази продан е приключила с
Постановление за възлагане на купувача М. К..
Неоснователни са оплакванията на въззивницата Г.,че делбеният съд не
е разгледал възражението и за пълна трансформация на лично имущество на
10
цялата 1/6 ид.част ,закупена по време на брака и с Д. Г. през 2006г. Д. Г. е
предявила инцидентен установителен иск с правно основание чл.23 СК,за
приемане за установено,че цялата 1/6 ид.част е лично имущество на съпруга и
Д. Г., като придобит с лични средства. ЦРС не е приел за разглеждане този
иск,тъй като същият е предявен преди второто съдебно заседание по делото и
възможността за предявяване е преклудирана. Видно от отговора на исковата
молба,Д. Г. не е навела такива фактически твърдения,нито е заявила
възражение в този смисъл. Изложеното в отговора на исковата и молба
становище е било съсредоточено основно върху правата на останалите
съделители. Неоснователни са доводите на въззивницата в жалбата и,че е
придобила правото на собственост върху 1/6 ид.част -1/12 ид.част по
Постановлението за възлагане по изп.дело на ЧСИ Трифон Димитров и още
1/12 ид.част по Постановлението за възлагане по изп.дело на ЧСИ Ивелина
Божилова,като общо по двете ПВ е придобила цялата 1/6 ид.част, която е била
изцяло лична собственост на съпруга и Д. Г.,а не в режим на СИО. Съгласно
чл.503 ГПК съдебният изпълнител уведомява съпруга-недлъжник,когато
установи,че вещта,върху която се насочва изпълнението е СИО. Законодателят
е предвидил редица процесуални възможности за съпруга-недлъжник- той
може да обжалва действията по изпълнението,да оспори вземането,да участва
в наддаването,а също така,съгласно чл.505 ГПК може да осуети проданта,като
до деня на проданта внесе по сметката на съдебния изпълнител
равностойността на дела на съпруга-длъжник от ОБЩАТА ВЕЩ според
цената на имота. Нормата на чл.506 ГПК гласи,че в случаите по чл.504 ГПК и
чл.505 ГПК,т.е. когато се касае за публична продан на обща вещ, съпругът
недлъжник не може да противопоставя на взискателя възражение,че поради
приноса си в придобиването на имота има по-голям дял,а така също и
взискателят не може да претендира,че на същото основание делът на съпруга-
длъжник е по-голям. В случая,след като въззивницата Г. ,в качеството си на
съпруга-недлъжник се е възползвала от привилегията на чл.505 ГПК,като
черпи правата си именно от Постановление за възлагане издадено на това
основание,то твърдението и,че е придобила правото на собственост върху 1/6
ид.част/ 1/12 ид.част по ПВ на ЧСИ Димитров и 1/12 ид.част по ПВ на ЧСИ
Божилова/ е неоснователно.Обстоятелството,че са проведени две паралелни
публични продажби на дела на съпруга-длъжник Д. Г. от общата вещ
,приключили с ПВ по чл.505 ГПК и възлагане на съпругата-недлъжник, от
двама ЧСИ, не обосновава извод,че Г. е закупила цялата 1/6 ид.част на
основание чл.505 ГПК. В случай,че имотът е бил лична собственост на Д. Г.,
съпругата му Д. Г. не би имала правата по чл.505 ГПК, тъй като същите
възникват и могат да бъдат упражнени само ако вещта е ОБЩА собственост.
Видно от Постановление за възлагане от 09.08.2023г.на ЧСИ Станимира
Николова /л.220 от делото на ЦРС/ е,че върху съделителката М. К. е възложен
делът на Д. Г.- 1/12 ид.част от имота-нейна собственост като ипотекарен
длъжник. При това положение и при идентични мотиви,с изложените по
отношение на останалите Постановления за възлагане по изп.дела на ЧСИ
Станимира Николова, въззивният съд приема,че следва да бъдат зачетени
правата,придобити от М. К.,която е придобила 1/12 ид.част,собственост на Д.
11
Г..Собствеността върху тази 1/12 ид.част не е била предмет на разпоредителна
сделка,а с категоричност не е предмет на възлагане по изпълнителните дела на
ЧСИ Трифон Димитров и ЧСИ Ивелина Божилова,тъй като и двете са
издадени на основание чл.505 ГПК,с възлагане на дела на съпруга-длъжник Д.
Г. от ОБЩИЯ имот.
Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от ЦРС
мотиви,към които препраща на основание чл.272 ГПК,БОС достигна до
извод,че въззивните жалби са неоснователни,а обжалваното решение е
правилно,законосъобразно и обосновано,поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Неоснователни са и въззивните жалби в частта,с която е оспорено
назначаването на основание чл.32 ал.2 ЗС на съделителя М. И. за управител на
общия между съделителите имот.Съделителят М. И. има най-голяма квота в
съсобствеността,поради което правилно е приел районният съд,че той има
най-голям интерес от добро управление на съсобствения имот.Освен
възраженията,че този съделител не следва да участва в делбата,които са
неоснователни,други възражения по възлагане на управлението на имота на
М. И. не са направени.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/05.09.2024 г., постановено по гр.д. №
482/2022 г. по описа на PC-Царево.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12