Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание
на 23.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 865/2019 г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„ГЕОПРОЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК….
против ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ, БУЛСТАТ .., представлявана от кмета на
общината, с правно основание на предявените искове чл. 288 ТЗ, вр.чл.258 ЗЗД и чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъда осъден да заплати на
ищеца:
1) сумата от 9240 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Фактура № 375/22.03.2017 г. и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 2215.04 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 15.08.2019 г.,
2) сумата от 2640 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Фактура № 376/22.03.2017 г. и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 632.86 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 15.08.2019 г.,
3) сумата от 5400 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Фактура № 377/22.03.2017 г. и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 1294.50 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 15.08.2019 г.,
4) сумата от 2640 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Фактура № 378/22.03.2017 г. и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 632.86 лв. за периода от 06.04.2017 г. до 15.08.2019 г.,
5) сумата от 11040 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Фактура № 383/07.04.2017 г. и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 2597.47 лв. за периода от 22.04.2017 г. до 15.08.2019 г.,
6)
сумата от 600 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Фактура №
394/04.07.2017 г. и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на
126.50 лв. за периода от 19.07.2017 г. до 15.08.2019 г.,
7)
сумата от 6000 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по Фактура № 395/04.07.2017 г. и дължимата лихва за
забава върху тази сума в размер на 1238.34 лв. за периода 05.08.2017 г. до
15.08.2019 г.,
8)
сумата от 960 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Фактура №
396/04.07.2017 г. и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на
202.40 лв. за периода от 19.07.2017 г. до 15.08.2019 г.
9)
сумата от 2760 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Фактура №
417/10.01.2018 г. и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на
436.23 лв. за периода 25.01.2018 г. до 15.08.2019 г.
Иска се присъждане на лихва за забава
върху всяка една от дължимите суми от момента на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Отправено е искане за присъждане на разноски.
Дружеството – ищец твърди, че в периода
2017 г. – 2018 г. е изготвило проектна документация за реконструкция,
благоустрояване и изграждане на различни обекти, собственост на ответника,
подробно описани във фактурите, на основание 9 договора за изработка с отв.
община Костенец, по силата на които последният пряко и инцидентно възлагал на
ищцовото дружество поръчки за изготвянето на процесната проектна документация,
а ищецът е поел задължението да изготви такава.
Сочи се, че ищцовото дружество, като изпълнител, е
изпълнило надлежно договорните си задължения и е предало изпълнението на
възложителя – Община Костенец – ответник, като същото е прието с двустранно
подписани приемно-предавателно протоколи. По силата на сключен между страните
договор срокът за плащане на вземането, за което е издадена фактура Фактура №
395/04.07.2017 г., е 30-дневен, а за останалите 8 договорни вземания -
14-дневен срок от получаване на фактурата по силата на общото правило на чл.
303а, ал. 3 ТЗ.
За приетите работи, изпълнителят е издал процесните 9
фактури.
Ответникът не е извършил плащане.
На тази база се претендира осъждане на ответника
Община Костенец да заплати на дружеството – ищец всяка една от претендираните
суми за главница и мораторна лихва за забава.
Иска се присъждане на законна лихва
върху всяка една от дължимите суми за главница от момента на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Отправено е искане за
присъждане на разноски.
Дружеството – ищец твърди, че в периода
2017 г. – 2018 г. е изготвило проектна документация за реконструкция,
благоустрояване и изграждане на различни обекти, собственост на ответника,
подробно описани във фактурите, на основание 9 договора за изработка с отв.
Община Костенец, по силата на които последният пряко и инцидентно възлагал на
ищцовото дружество поръчки за изготвянето на процесната проектна документация,
а ищецът е поел задължението да изготви такава.
Сочи се, че ищцовото дружество, като изпълнител, е
изпълнило надлежно договорните си задължения и е предало изпълнението на
възложителя – Община Костенец – ответник, като същото е прието с двустранно
подписани приемно-предавателно протоколи. По силата на сключен между страните
договор срокът за плащане на вземането, за което е издадена фактура Фактура №
395/04.07.2017 г., е 30-дневен, а за останалите 8 договорни вземания -
14-дневен срок от получаване на фактурата по силата на общото правило на чл.
303а, ал. 3 ТЗ.
За приетите работи, изпълнителят е издал процесните 9
фактури.
Ответникът не е извършил плащане.
На тази база се претендира осъждане на ответника
Община Костенец да заплати на дружеството – ищец всяка една от претендираните
суми за главница и мораторна лихва за забава.
Ответникът не депозира отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК. В писмено становище след първото съдебно заседание изразява становище,
че претенциите са неоснователни. Между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение, тъй като община Костенец има качеството на
възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, а по делото не са
ангажирани доказателства изработената проектна документация да е основана на
възложени обществени поръчки.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени правно основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на възложителя, а последният се задължава да заплати възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи
наличието на надлежно изпълнение на собствените си задължения по валидно
възникнало договорно правоотношение.
В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да докаже положителния факт на плащането.
В периода 2017 г. – 09.01.2018 г. между
страните са сключени девет договора, покриващи фактическия състав на договора
за изработка. По силата на тези договори ответникът, като възложител, е
възложил на ищеца, като изпълнител, изготвянето на проектна документация за
реконструкция, благоустрояване и изграждане на различни обекти, собственост на
ответника. 8 от договорите не са сключени в писмена форма, а договорът от
30.06.2017 г. с предмет „Изготвяне на проекти за изграждане на 20 бр.
повдигнати пешеходни пътеки и изкуствени неравности по улици на територията на
община Костенец“ е в писмена форма. В чл. 2.2. от съглашението страните се
споразумели, че цената на договора е 5 000 лв. без ДДС (6 000 лв. с
ДДС) и е дължима в срок от 5 дни след одобрение и приемане на проектите.
По делото не се твърди и не доказва
наличие общо правоотношение, разкриващо характеристиките на рамков договор. Изготвяенето
на проектна документация за всеки един от обектите няма общ произход, поради
което предвид установеното в съдебната практика (вж. Определение
№589/11.11.2016 по дело №1629/2016 на ВКС, ТК, II т.о.) следва да се приеме, че
претенцията по всеки договор представлява отделен иск.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за подобект
„Реконструкция и благоустройство на улица „Рила“ от осова точка 10, 9, 8, 7, 6,
5, 131, 4, 3, 2, 1, 135, 136, 137, 138, 139, 145, 140, 141 до осова точка 141а,
по регулационния план на курорт „Пчелински бани“, община Костенец, а ответникът
община Костенец да заплати цена от 9 240 лв. с ДДС. Ищецът е
изпълнил задължението си като е предал документацията на ответника, за което е
съставен приемно-предавателен протокол от 21.02.2017 г. подписан и подпечатан
от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 375/22.03.2017 г., подписана
от двете страни за сумата от 9240 лв. с ДДС. По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира в цялост, като компетентно
изготвена и изпълнила поставените задачи, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена
в дневника за покупките на ответника община Костенец и е декларирана по реда на
ЗДДС пред НАП за месец 03.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на задължението по фактурата от страна на ответника. В
подкрепа на този извод е документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от
ответника, с което всички процесни главни вземания, включително обективираното
във Фактура № 375/22.03.2017 г. се признават.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за подобект
Реконструкция и благоустройство на улица „Бор“ от осова точка 92, 17, 142, 133
до осова точка 134, по регулационния план на курорт „Пчелински бани“, община
Костенец, а ответникът община Костенец да заплати цена от 2 640 лв. с
ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си като е предал документацията на
ответника, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 21.02.2017 г.
подписан и подпечатан от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 376/22.03.2017
г., подписана от двете страни за сумата от 2 640 лв. с ДДС. По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена
в дневника за покупките на ответника община Костенец и е декларирана по реда на
ЗДДС пред НАП за месец 03.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на задължението по фактурата от страна на ответника. В
подкрепа на този извод е документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от
ответника, с което всички процесни главни вземания, включително обективираното
във Фактура № 375/22.03.2017 г. се признават.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за подобект
Реконструкция и благоустройство на улица „Девети септември“ от осова точка 28б,
22, 23, 24 до осова точка 26, по регулационния план на курорт „Пчелински бани“,
община Костенец, а ответникът община Костенец да заплати цена от 5 400 лв.
с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си като е предал документацията на
ответника, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 21.02.2017 г.
подписан и подпечатан от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 377/22.03.2017
г., подписана от двете страни за сумата от 5 400 лв. с ДДС. По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена
в дневника за покупките на ответника община Костенец и е декларирана по реда на
ЗДДС пред НАП за месец 03.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на задължението по фактурата от страна на ответника. В
подкрепа на този извод е документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от
ответника, с което всички процесни главни вземания, включително обективираното
във Фактура № 375/22.03.2017 г. се признават.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за подобект
Реконструкция и благоустройство на улица „Девети септември“ от осова точка 26, 26а,
26б, 26в до осова точка 26г, по регулационния план на курорт „Пчелински бани“,
община Костенец, а ответникът община Костенец да заплати цена от 2 640 лв.
с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си като е предал документацията на
ответника, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 21.02.2017 г.
подписан и подпечатан от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 378/22.03.2017
г., подписана от двете страни за сумата от 2 640 лв. с ДДС. По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена
в дневника за покупките на ответника община Костенец и е декларирана по реда на
ЗДДС пред НАП за месец 03.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на задължението по фактурата от страна на ответника. В
подкрепа на този извод е документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от ответника,
с което всички процесни главни вземания, включително обективираното във Фактура
№ 375/22.03.2017 г. се признават.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за обект „Реконструкция
и глагоустрояване на улица „Стефан Караджа и улица „Перуника“ гр. Костенец, а
ответникът община Костенец да заплати цена от 11 040 лв. с ДДС. Ищецът е
изпълнил задължението си като е предал документацията на ответника, за което е
съставен приемно-предавателен протокол от 24.02.2017 г. подписан и подпечатан
от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 383/07.04.2017 г.,
подписана от ответника и подпечатана от ищеца за сумата от 11 040 лв. с ДДС. По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена
в дневника за покупките на ответника община Костенец и е декларирана по реда на
ЗДДС пред НАП за месец 04.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на задължението по фактурата от страна на ответника. В
подкрепа на този извод е документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от
ответника, с което всички процесни главни вземания, включително обективираното
във Фактура № 375/22.03.2017 г. се признават.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за обект „Временна
организация на движението и преасфалтиране на път II-82 „Костенец-Самоков-София“ в участъка от км. 0+000
до км. 0+300 между кръстовището с бул. „Александър Стамболийски и кръстовището
с ул. „Търговска“ гр. Костенец – част пътна – Временна организация и
безопасност на движението“, а ответникът община Костенец да заплати цена от 600
лв. с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си като е предал документацията
на ответника, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 04.07.2017
г. подписан и подпечатан от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура №
394/04.07.2017 г., подписана от двете страни за сумата от 600 лв. с ДДС. По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена
в дневника за покупките на ответника община Костенец и е декларирана по реда на
ЗДДС пред НАП за месец 07.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на задължението по фактурата от страна на ответника. В
подкрепа на този извод е документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от
ответника, с което всички процесни главни вземания, включително обективираното
във Фактура № 375/22.03.2017 г. се признават.
На 30.062017 г. между страните е сключен
в писмена форма договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът
„ГЕОПРОЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за обект
„Изграждане на повдигнати пешеходни пътеки и изкуствени неравности“, а
ответникът община Костенец да заплати цена от 6 000 лв. с ДДС. В чл.
2.2. от съглашението страните се споразумели, че цената е дължима в срок от 5
дни след одобрение и приемане на проектите. Ищецът е изпълнил задължението си
като е предал документацията на ответника, за което е съставен приемно-предавателен
протокол от 04.07.2017 г. подписан и подпечатан от страните. След изпълнението
ищецът издал Фактура № 395/04.07.2017 г., подписана от двете страни за сумата
от 6 000 лв. с ДДС. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
която след проверка в счетоводствата на двете страни се установява, че
процесната фактура е отразена в дневника за покупките на ответника община
Костенец и е декларирана по реда на ЗДДС пред НАП за месец 07.2017 г. По делото
не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задължението по
фактурата от страна на ответника. В подкрепа на този извод е документ с изх. №
92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от ответника, с което всички процесни главни
вземания, включително обективираното във Фактура № 375/22.03.2017 г. се признават.
През 2017 г. между страните е сключен
договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за обект 1.
„Попълване на кадастрален план за кв. 85 – гр. Костенец – част „Геодезия“, 2.
„Изменение на улична регулация на кв. 85 по регулационния план на гр. Костенец
– част „Геодезия“, а ответникът община Костенец да заплати цена от 960 лв.
с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си като е предал документацията на
ответника, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 15.06.2017 г.
подписан и подпечатан от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 396/04.07.2017
г., подписана от двете страни за сумата от 960 лв. с ДДС. По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в счетоводствата на двете
страни се установява, че процесната фактура е отразена в дневника за покупките
на ответника община Костенец и е декларирана по реда на ЗДДС пред НАП за месец
07.2017 г. По делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане на
задължението по фактурата от страна на ответника. В подкрепа на този извод е
документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от ответника, с което всички
процесни главни вземания, включително обективираното във Фактура № 375/22.03.2017
г. се признават.
В периода 2017 г.-2018 г. между страните
е сключен договор за изработка, съгласно който изпълнителят – ищецът „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следвало да изготви техническа документация за обект „Реконструкция
и подмяна на съществуващ водопровод по ул. „Христо Ботев“ от осова точка 237 до
осова точка 284 (част от път I-8 (Ихтиман –
Костенец) от км. 141+520 до км. 141+770), по регулационния план на гр. Момин
проход, общ. Костенец, а ответникът община Костенец да заплати цена от 2 760
лв. с ДДС. Ищецът е изпълнил задължението си като е предал документацията
на ответника, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 09.01.2018
г. подписан и подпечатан от страните. След изпълнението ищецът издал Фактура № 417/10.01.2018
г., подписана от двете страни за сумата от 2 760 лв. с ДДС. По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която след проверка в
счетоводствата на двете страни се установява, че процесната фактура е отразена в
журнала към счетоводните записвания към 01.12.2018 г. и е осчетоводена по
сметка 4010 в размер на 2 760 лв., но не е отразена в дневника за
покупките на община Костенец и не е декларирана по реда на ЗДДС пред НАП. В
съдебно при устното излагане на заключението вещото лице пояснява, че
обсъжданото задължение съществува в счетоводството, но поради пропуск не е
отразена в дневника за покупките. Предвид изложеното, доколкото фактурата е
отразена в счетоводството на дружеството, освен това от документ с изх. №
92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от ответника, с което всички процесни главни
вземания, включително обективираното във Фактура № 375/22.03.2017 г. се
признават, съдът намира, че наличието на вземането за сумата от 2 760 лв. с
ДДС, обективирано във Фактура № 417/10.01.2018 г се доказва. Ответникът не
ангажира доказателства за извършено плащане.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд
по чл.290 ГПК, изразена в Решение № 42/ 19.04.2010 г. по т.д. № 593/ 2009 г.,
ІІ т.о. и Решение № 46/ 27.03.2009 г. по т.д. 454/ 2008 г., ІІ т.о., само по
себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и
ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание за
задължението и доказват неговото съществуване. Единствено достатъчно е да
надлежно осчетоводена, без да е необходимо да се ангажират допълнителни
доказателства за реално изпълнение. В случая освен, че фактурите са
осчетоводени, е приложен документ с изх. № 92-Г-3/27.01.2020 г., изходящ от
ответника, с който всички процесни главни вземания по всеки един от исковете са
признати, освен това са ангажирани надлежни доказателства за изпълнение –
двустранно подписани приемно-предавателни протоколи.
Доколкото ищецът има качеството на търговец и сделките
са свързани с упражняваното от него занятие същите следва да бъдат
квалифицирани като търговски на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ. Договорът за
изработка е неформален, формата служи единствено за доказване, поради което
предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ липсата на писмена форма от 8 от
договорите не е пречка да бъдат приети същите за доказани, ако са налице други
доказателства, от които да бъдат установени съществените елементи на
облигационното правоотношение – съгласие, предмет, цена. В случая последните са
безспорно установени.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител
на ответника за ненадлежно възникнало облигационно отношение. Неспазването на
изискванията на ЗОП от страна на публичен възложител – община, не поражда като
последица липсва на валидно облигационно отношение, пороци като нищожност и
унищожаемост и не прави неприложими разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. А единствено
поражда възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответния възложител по реда на чл. 247 и следващите от ЗОП.
Ето защо следва да се приеме, че всеки един от
обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 288 ТЗ,
вр.чл.258 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен в пълен
размер.
Основателността на главните искове води до уважаване
искането за присъждане на законна лихва върху всяка от главниците за периода от
16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане.
Относно обективно кумулативно съединените искове
правно основание чл. 288 ТЗ, вр.чл.258 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за
мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
В случая наличието на главен дълг по
всеки от исковете е установено. Установено е още, че липсва плащане по него. По
осем от деветте процесни договора не се установява да е уговорен падежът на
задължението за плащане на цената, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, а именно, че паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура. Последният е
съобразен от вещото лице при изготвяне на експертизата, видно от т. 3.2 от
заключението, като всяка от претенциите за мораторна лихва е била изискуема за
процесния период, т.е. налице е забава от ответника. Видно от заключението на
изготвената ССчЕ всеки един от кумулативно съединените искове правно основание
чл. 288 ТЗ, вр.чл.258 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е частично основателен.
Така ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца:
2)
сумата от 632.13 лв. – лихва за забава за периода от 06.04.2017
г. до 15.08.2019 г. върху сумата от 2 640 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
376/22.03.2017 г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 632.86 лв.
3)
сумата от 1 293 лв. – лихва за забава за периода от 06.04.2017 г.
до 15.08.2019 г. върху сумата от 5 400 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
377/22.03.2017 г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 1294.50 лв.
4)
сумата от 632.13 лв. – лихва за забава за периода от 06.04.2017
г. до 15.08.2019 г. върху сумата от 2 640 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
378/22.03.2017 г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 632.86 лв.
5)
сумата от 2 594.41 лв. – лихва за забава за периода от
22.04.2017 г. до 15.08.2019 г. върху сумата от 11 040 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура
№ 383/07.04.2017 г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 2597.47 лв.
6)
сумата от 126.34 лв. – лихва за забава за периода от 19.07.2017
г. до 15.08.2019 г. върху сумата от 600 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура № 394/04.07.2017
г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 126.50
лв.
7)
сумата от 1 235 лв. – лихва за забава за периода от 05.08.2017 г.
до 15.08.2019 г. върху сумата от 6 000 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
395/04.07.2017 г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 1238.34 лв.
8)
сумата от 202.14 лв. – лихва за забава за периода от 19.07.2017
г. до 15.08.2019 г. върху сумата от 960 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура № 396/04.07.2017
г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 202.40
лв.
9)
сумата от 435.47 лв. – лихва за забава за периода от 25.01.2018
г. до 15.08.2019 г. върху сумата от 2 760 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
417/10.01.2017 г. като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 436.23 лв.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете. Доказват се сторени разноски в
размер на 4376.25 лв. (2026.25 лв. – заплатена
държавна такса, 2050 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв.
депозит). Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4375,12 лв. – разноски пропорционални на уважената част от
исковете.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ, БУЛСТАТ ………… с адрес гр. Костенец, ул. „…..“ № . представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОПРОЕКТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ………. с адрес на управление гр. София, ул. „… №., ет. ., както
следва:
1) 9 240 лв. неизплатено възнаграждение по
договор за изработка, за което е издадена Фактура № 375/22.03.2017 г., ведно
със законна лихва върху главницата считано от 16.08.2019 г. – датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, както
2 212.47 лв. и дължимата лихва за
забава върху тази сума за периода от 06.04.2017 г. до 15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава до пълния претендиран размер от 2 215.04
лв.
2) 2 640 лв. неизплатено възнаграждение по договор за изработка, за
което е издадена Фактура № 376/22.03.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 632.12 лв. за периода от 06.04.2017 г. до
15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава до
пълния претендиран размер от 632.86 лв.
3) 5 400 лв. неизплатено възнаграждение по договор за изработка,
за което е издадена Фактура № 377/22.03.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 1 293 лв. за периода от 06.04.2017 г. до
15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава до
пълния претендиран размер от 1 294.50 лв.
4) 2 640 лв. неизплатено възнаграждение по договор за изработка, за
което е издадена Фактура № 378/22.03.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 632.12 лв.
за периода от 06.04.2017 г. до 15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на лихва за забава до пълния претендиран размер от 632.86 лв.
5) 11 040 лв. неизплатено възнаграждение по договор за изработка,
за което е издадена Фактура № 383/07.04.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 2 594.41 лв. за периода от 22.04.2017 г. до
15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава до
пълния претендиран размер от 2 597.47 лв.
6)
600 лв. неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
394/04.07.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер
на 126.34 лв. за периода от 19.07.2017 г. до 15.08.2019 г., като ОТХВРЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава до пълния претендиран размер от 126.50
лв.
7)
6 000 лв. неизплатено възнаграждение по договор за изработка,
за което е издадена Фактура № 395/04.07.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от 16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху
тази сума в размер на 1 235 лв. за периода 05.08.2017 г. до
15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава до
пълния претендиран размер от 1238.34 лв.
8)
960 лв. неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
396/04.07.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер
на 202.14 лв. за периода от 19.07.2017 г. до 15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава до пълния претендиран размер от
202.40 лв.
9)
2 760 лв. неизплатено
възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена Фактура №
417/10.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
16.08.2019 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане, както и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер
на 435.47 лв. за периода 25.01.2018 г. до 15.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава до пълния претендиран размер от 436.23
лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ, БУЛСТАТ …….. с адрес гр.
Костенец, ул. „….“ № . представлявана от кмета на общината, ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОПРОЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ….. основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 375.12 лв. – разноски по делото, пропорционални на уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: