Решение по дело №80/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 146
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20217110700080
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 146

                                           гр.Кюстендил, 27.05.2021год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април  през  две  хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при  участието на секретаря  Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 80  по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.186, ал.4  от ЗДДС  във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на  „М.2.“ ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Г. М.,  срещу Заповед № ФК-С899-0459954 от 29.01.2021год., издадена от началник отдел  „Оперативни дейности“ – София  в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.  Релевирани  са  основанията по чл.146, т.4 и т.5  от АПК.  Жалбоподателят  отрича  наличието на материалноправните предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС  като сочи приложимост на хипотезата на чл.186а от ЗДДС. Поддържат  се доводи  за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК във връзка със срока на наложената ПАМ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия адв. Р. А, поддържа доводите в жалбата в частта относно срока на наложената ПАМ. Не поддържа доводите в частта за наличие на основанията за освобождаване от отговорност по чл.186а от ЗДДС. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ – София  в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си  представител главен  юрисконсулт И. И., изразява писмено становище за неоснователност на  жалбата.  Сочи доводи за законосъобразност на оспорената заповед, която счита за издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените  правила и в съответствие с материални закон, вкл. с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Прави искане за отхвърляне на жалбата.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:         

С  оспорената  Заповед № ФК-С899-0459954 от 29.01.2021год., издадена от началник отдел  „Оперативни дейности“ – София  в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е наложена  ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС  „запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки“, находящ се в гр.Кюстендил, ул. „Г. ч. № 1-А,  стопанисван от  „М.2.“ ЕООД  за  срок   от  14 дни  и   забрана  на  достъп  до  него на осн. чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0459954/25.01.2021г., респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта, а именно:  на 25.01.2021г. в 14,30 часа е проведена проверка  от служители на НАП  на търговски обект по см. на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, стопанисван от оспорващото дружество, при която е констатирано, че  при  извършена  преди легитимацията,  контролна   покупка  от  страна  на инспектор по приходите,  на стока на стойност 1,90лв.  с  плащане  в  брой,  сумата е приета  от  Даниела Николовапродавач консултант,  но извършената продажбата  не  е  регистрирана в касовия  апарат и не е отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално  устройство.    

Горното  е  квалифицирано  като нарушение  на  чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. с  чл.25, ал.1, т.1  вр. с ал.3, ал.1  от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.  

Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с начина и вида на организиране на отчетността, като е прието, че същата не води до изпълнение на нормативните правила. Сочи се, че дружеството извършва отдавна търговска дейност, поради което е наясно с конкретните изисквания и начина на нейната организация, а във връзка с  констатираното нарушение се прави предположение, че една от целите на търговеца е отклонение от данъчно облагане, което води до негативни последици за фиска. Визират се целите на ПАМ, а именно превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и необходимост от  осигуряване  на   време за създаване на нормална организация за отчитане  на дейността.

Издадената  заповед  е  връчена  на  управителя на дружеството  на 08.02.2021г., а  жалбата  е  подадена  на  17.02.2021г. 

Органът е представил административната преписка във връзка с оспорената заповед, включително Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0459954/25.01.2021г. Видно от съдържанието на ПИП, освен данните за извършена  контролна покупка, за  която не е издаден касов бон, е посочено, че  при проверката в търговския обект, е установена фактическа наличност на парични средства в размер на 64, 25лв.,  а по данни от ФУ – 244,99лв., или  отрицателна разлика в размер на 180,74лв. Към преписката са представени опис на парите в касата и разпечатки от фискалното устройство, както и обяснение от Д. Н. – продавач консултант в процесния обект, в което се съдържа признание за неиздаването на касов бон за извършената продажба поради недобро здравословно състояние. 

Ответникът е приложил  заверено копие  от  Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с която определя директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползвано фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС. 

 Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с  чл.186, ал.4 от ЗДДС и от законен представител на адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна,  като   изпълняваща  изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и оспорената заповед, счита същата за валиден индивидуален административен акт, издаден в писмена форма и с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на  материалния закон и на целта на закона, поради което е незаконосъобразна.

По отношение  компетентността на органа,  се констатира, че са налице изискванията за материална  компетентност  на началник  отдел „Оперативни дейности“ – София  в  Главна дирекция  „Фискален контрол“  при ЦУ на НАП, видно  от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП  за делегиране на правомощия за налагане на ПАМ по чл.186  от ЗДДС.  

От формална страна, в заповедта са изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл. 186, ал.1, т.1, б. а“ от ЗДДС  и съобразно обстоятелствата, констатирани при извършената проверка на търговския обект.  Последният  е  индивидуализиран с адрес  и предмет на осъществяваната дейност.  Конкретно и ясно са описани фактите, относими  към състава на наложената ПАМ.  В акта е цитиран  ПИП сер. АА, № 0459954/25.01.2021г.,  за който се сочи, че  е съставен при извършената проверката в обекта и отразява установените факти и обстоятелства.

При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало  въз основа на извършена проверка на 25.01.2021г., обективирана в протокола от същата дата, връчен на управителя на дружеството.  Горното представлява уведомление по см. на чл.26, ал.1 от АПК. Съдът  счита, че  процедурата по установяване на релевантните  за ПАМ обстоятелства е спазена.

Проверена по същество обаче, заповедта  е материалноправно незаконосъобразна, поради следното:

Трайно  установената  практика на ВАС по прилагане на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението  за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца  посочената  в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай /вж. решение №5808/17.04.2019г. по адм.д.№12861/2018г., решение №802/21.01.2019г. по адм.д.№9056/2018г., VIII о./.

В казуса по делото, с оглед доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за налагане на мярката.

Безспорно е установено, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената контролна покупка в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на цената на стоката, което плащане е прието от служителя в обекта.     ПИП, обективиращ нарушеното правило за поведение, по см. на чл.50, ал.1 от ДОПК е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. Наличието  на  осъществена покупка е потвърдено и в писмените обяснения на служителката в обекта.

Плащането задължава търговеца като лице по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.  да  издаде  фискална  касова  бележка  от  ФУ по реда на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.  Последната е издадена по делегация от чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моментът на  издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл.25, ал.6 от Наредбата. В ЗДДС липсват хипотези за освобождаване от отговорност при форсмажор или маловажност на деянията. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата  осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.

Основанието за освобождаване от налагане на ПАМ по новата норма на чл.186а от ЗДДС, обн. ДВ, бр.104/2020г., в сила от 12.12.2020г.  е неприложимо, тъй като видно от ПИП търговецът не е лице по чл.118, ал.18 от ЗДДС – в обекта няма въведен софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/, който да е свързан с ФУ.

При определяне на срока за запечатване на обекта обаче органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, доколкото липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват  надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на разпоредените 14 дни.  Органът не е посочил как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни, а и в случая е установена отрицателна разлика  между фактическата и регистрирана касова наличност. При това положение липсват обективни критерии, от които може да се изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на лошата практика в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен, изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения.

Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на  материално  правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта. Прилагането на ПАМ не в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки  /вж. решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о. ; решение № 5232 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г., VIII о.; решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2020 г., VIII о. и др./.

Изложеното налага извод за отмяна на оспорената заповед.

Предвид изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда деловодни разноски в полза на оспорващия в размер на 300,00лв., платими от  ЦУ на НАП.

Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, съдът

                                                            

  Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  Заповед № ФК-С899-0459954 от 29.01.2021год., издадена от началник отдел  „Оперативни дейности“ – София  в Главна дирекция „Фискален контрол“ при  ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА  Централно управление на НАП – София  с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет.3, да заплати  на  „М.2.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 300,00лв., от които 50,00лв. – държавна такса и 250,00лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: