Решение по КНАХД №382/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от К. Д. Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 131 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 1539/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-003549 от 25.07.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на касационния жалбоподател са наложени административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП; административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са били отнети 10 контролни точки; и К. Д. Г., с [ЕГН], е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 218,98 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, обстоятелства представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага, че не е съгласен с бланкетните аргументи по отношение заключението за безспорна установеност на описаното в НП нарушение и приложената санкционна мярка; от страна на Районен съд – Сливен били формирани бланкетни правни изводи, некореспондиращи с обективната истина и събрания по делото доказателствен материал. Излага становище относно пункт 1 от НП за нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и относно пункт 2 от НП за нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че липсата на конкретизация на деянието е нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която правна норма е императивна и спазването й е не само абсолютно условие за формална изрядност, но и условие за законосъобразност на НП. Посочва, че съдът не е разгледал и доводите относно неправилно отнетите с НП контролни точки. Моли съда да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, решението на Районен съд – Сливен, като по същество отмени НП, издадено на 25.07.2023 г. от Началника на сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за всички инстанции.

В с. з. касаторът - К. Д. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който поддържа касационната жалба на основанията посочени в нея. Прави възражение за прекомерност срещу размера на претендирано юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение, като по същество да бъде отменено наказателното постановление. Претендира сторените по делото разноски за всички инстанции.

В с. з. ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото, подадено от пълномощник, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на обжалваното решение, поради което моли съда да постанови акт в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатското възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в постъпилите становища доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 30.06.2023 г. в 20:50 часа в [населено място], по [улица]до №***, посока [улица], К. Д. Г. е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № [рег. номер], собственост на „НК ТЕХ“ ЕООД, като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС и управлявал без включени светлини през деня. За установеното против К. Д. Г. бил съставен АУАН, с фабр. № 894990 от 30.06.2023 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на Г. на 30.06.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: не са допуснати нарушения при съставяне на акта и при издаване на НП, които съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно са описани извършените от жалбоподателя нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни. Формирал е извод, че К. Г. е извършил посочените нарушения на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, и следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност. Приел е, че наложените наказания са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатите нарушения, като не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата по делото, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция, се установява по безспорен начин, че на посочените в АУАН и НП място, дата и час, К. Г. е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № [рег. номер], собственост на „НК ТЕХ“ ЕООД, който е бил без включени светлини през деня и по време на движение Г. не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС. Нарушенията са безспорно установени, като съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта, който ако не стори това, съдът е длъжен да приеме, че нарушението е извършено, съгласно възприетото от актосъставителя от фактическа и правна страна. Касаторът е изложил възражения, в подкрепа на които доказателства не са представени. Липсват доказателства, от които да може да се установи, че управляваният от него автомобил е бил с включени светлини – дневни или къси, както и че е ползвал обезопасителен колан по време на движение. Не са представени и доказателства, от които да се заключи, че управляваното моторно превозно средство попада извън посочените в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП категории. Както правилно е приел и районният съд, доказателствената сила на АУАН не е оборена. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че в хода на административнонаказателното производство са били спазени правилата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат пълно и точно описание на извършените административни нарушения, правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на съответния състав на административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) с глоба 50 лв. се наказва водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Предвиденото с нормата на чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба е в размер на 20 лева и е правилно наложено за неизпълнение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Наложените на касатора административни наказания съответстват на нормативно установените за всяко от нарушенията.

Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като относно начина на изписване в НП, следва да се посочи, че текстът на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 18 от същата съдържа и нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, вписана в НП. По този начин за нарушителя не остава неясно основанието за отнемане на контролни точки, като не е нарушено и правото му на защита, което същият е реализиран в пълен обем.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 1539/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.