Решение по дело №628/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./02.12.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 628 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от М.Л.Ж. срещу О.Е.Ф. за заплащане сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: депресия, главоболие, безсъние и чувство за безсилие вследствие неверни твърдения за ищеца, на които ответникът е придал вид, че са разказ на Д. Н.: "Проверихме с кои номера е разговаряно от телефона на Р.. Един от тях е на М.Ж.. А освен това – от 53 абонати на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на местопроизшествието. … самият М.Л. закарва разследващите и им посочва къде е трупът на Р.." и "... често ходел в магазина, където работила Р., познавал и управителя на когото продавал крадени авточасти" и също като разказ на Н.: "Те (момичетата) пък разказват,че ги е връзвал по дърветата и ги е изнасилвал" и че срещу ищеца е водено друго следствено дело за закана за убийство на Е. З. през 1996 г. в статия "М. е килърът и изнасилвач!" в броя 6-12-ти май 2015 г., страници 36 и 37 на вестник "Шоу", по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 6.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска, авторството на статията и вредите. Поддържа твърденията в статията и сочи, че като автори на материалите са посочени двама журналисти. Претендира разноски.

Ищецът уточнява, че ако статията е написана от двама, те отговарят солидарно, но няма пречка да предяви иска срещу само един от тях.

По същество страните поддържат становищата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

В молба от 29.05.2019 г. (л. 125, гръб) ищецът сочи, че не е изключено Д. Н. да е заявил пред ответника твърденията, впоследствие вписани в статията, но сочи, че ответникът не е проверил достоверността им.

Верността на констатациите на разследващия е въобще извън предмета на спора, тъй като може да бъде предмет само на наказателен процес.

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По публикуването:

Представени са от ищеца заверени преписи (л. 7 и 8 от делото на СГС), от които се установява, че е публикувана описаната в исковата молба статия, но със заглавие: "Топкриминалистът Д. Н.: "М. е килърът и изнасилвач!", включително посоченият в цитатите текст, на черен фон. В текста също е вписано, че сведенията са получени от криминалиста Н..

Под статията е вписано, че страниците са подготвени от ответника и от Е.М.. Това е обичайният начин за посочване на автора в периодично издание, поради което авторството им се предполага (чл. 6, ал. 1 ЗАПСП).

На страници 36 и 37, освен цитираната от ищеца статия, на бял фон горе е отпечатана и статия със заглавие "Проговори осъденият доживот таксиджия М.Ж.: "Не аз, а наркоманът М.очисти С.и Р.!". В тази статия дословно са изложени аргументите на ищеца срещу присъдата му и е цитирано изцяло писмото, изпратено от него до редакцията на вестника.

Самото графично оформление на страниците показва идеята да бъдат изложени двете гледни точки: на ищеца и на разследващия.

По авторството на ответника:

В обясненията си (л. 160) ответникът сочи, че Е.М.е автор на първата част от страниците т.е. тази, в която е представена тезата на ищеца, а ответникът е проучил случая във Варна. Съдът приема, че ответникът е автор на процесната статия с две особености:

- Отразяване или авторски анализ:

Материалът на М.е точен цитат на писмото на ищеца, поради което може да бъде определен като отразяване на становището му.

В показанията си (л. 159) свидетелят Д. Н. излага, че през 2015 г. по молба на ответника се срещнали в дома на свидетеля и свидетелят е казал пред ответника всичко, посочено от ищеца в исковата молба.

Твърдението на ответника в статията, че изявленията са на Н. е вярно.

Процесната статия е точен цитат на чутото от ответника от Н..

Преценката на двете становища е оставена на читателя. Следователно процесната статия също е отразяване, а не изразяване на авторско становище по случая. Отразяването на казаното от Н. е точно.

Дори в казаното от Н. е възпроизведено становището на ищеца, като подробно е описана версията, поддържана от него пред разследващите в последната част и в края на статията. Отразяването е добросъвестно.

- Самостоятелна статия или елемент от двукомпонентна публикация:

Няма никакво съмнение, че процесната статия не е самостоятелна, а е елемент от двукомпонентна публикация. В началото процесната статия не представя двете гледни точки, а само тази на разследващия, но в края на статията и особено в рамките на цялата публикация, дори по-подробно, е вярно изложена гледната точка на ищеца.

Сам ищецът признава, че М.е отразила добросъвестно писмото.

Ищецът или не може да види, че и двете гледни точки са представени, поради убеждението, че е невинен или иска двете статии изкуствено да бъдат разделени и процесната да се окаже едностранчива.

Всъщност това би било изваждане на статията от единна публикация. Отделното разглеждане на процесната статия е неоправдано, тъй като тя, по предмет и оформление, не е самостоятелен журналистически материал.

лист втори от решение от 02.12.2019г. по гр. д. № 628/19г. на ВОС, XII-ти състав

 

В обобщение съдът приема, че процесната статия е вярно отразяване в рамките на по-голяма публикация, в която са изложени и двете гледни точки. Начинът, по който е достигнат този резултат няма самостоятелно значение, но въпреки, че ответникът е трябвало да представи само другата гледната точка, той все пак е разговарял и с ищеца.

Езикът и емоционалните внушения не са част от предмета на спора, но са обичайни за този вид издания и темата.

В обобщение ответникът не е извършил твърдяното действие.

По твърдяните вреди:

От представената медицинска справка (л. 128) се установява, че около публикуването на статията: през месеците февруари, април и юни 2015 г. и юни 2016 г. са били регистрирани прегледи на ищеца от психиатър, при които е била оказвана психотерапевтична подкрепа, а при оплаквания от тревожност и безсъние са предписвани лекарства до повлияване.

В показанията си (л. 130) свидетелят К.Р. сочи, че през пролетта на 2015 г. с ищеца излежавали присъдите си.

През 2016 г. свидетелят дал на ищеца вестника с процесната статия, който не помни как е получил. Ищецът прочел статията и силно се разстроил, не можел да се храни и да спи, страхувал се за близките си. Бил особено възмутен от твърденията, че е връзвал и изнасилвал момичета. Свидетелят знае, че ищецът изтърпява наказание за убийство и мисли, че (по обвинението) за изнасилване ищецът е бил оправдан.

Показанията не могат да бъдат съпоставени с други доказателства, не са убедителни, тъй като ищецът е очаквал публикуването на статията, а в частта в която свидетелят сочи, че няма разлика в отношението на затворниците към изтърпяващите присъди за различни деяния са очевидно неверни.

Съдът приема, че вредите също не са доказани.

И в твърденията на ищеца ("нямат връзка със субективната реалност", "психо-емоционална депресия") и в показанията на свидетеля личи, че според тях формализмът и купешките думи стигат за предявяване на граждански иск.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски по списък в размер 2400 лв., платено възнаграждение на адвокат (разписка на л. 39), което не е прекомерно при минимално възнаграждение 2030 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Л.Ж. ЕГН **********, адрес ***, действащ в процеса чрез особения представител адв. И.М. от ВАК срещу О.Е.Ф. ЕГН **********, адрес *** и служебен адрес: гр. София ул. "Бенковски" № 11, ет. 1, вестник "Шоу", пълномощник адв. Е.И. - САК адрес *** тел. 02 9800903, ********** за заплащане сумата 50 000 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: депресия, главоболие, безсъние и чувство за безсилие вследствие неверни твърдения за ищеца, на които ответникът е придал вид, че са разказ от лицето Д. Н.: "Проверихме с кои номера е разговаряно от телефона на Р.. Един от тях е на М.Ж.. А освен това – от 53 абонати на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на местопроизшествието. … самият М.Л. закарва разследващите и им посочва къде е трупът на Р.." и "... често ходел в магазина, където работила Р., познавал и управителя на когото продавал крадени авточасти" и също като разказ от лицето Д. Н.: "Те (момичетата) пък разказват,че ги е връзвал по дърветата и ги е изнасилвал" и че срещу ищеца е водено друго следствено дело за закана за убийство на Е. З. през 1996 г. в статия на ответника "М. е килърът и изнасилвач!", публикувана в броя 6-12-ти май 2015 г., страници 36 и 37 на вестник "Шоу", на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 6 май 2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.Л.Ж. с. ЕГН, с. а. да заплати на О.Е.Ф. с. ЕГН, с. а. сумата 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: