№ 1479
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело №
20223110115368 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д. Й. Й.,
ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.
„****” **** , чрез ад в. П. Й.
Н., член на Варненска адвокатска колегия против "****” ЕАД,ЕИК:****,със
седалище и адрес на управление гр. ****, п.к. ****, ул. **** № 4, ет. 6,
представлявано от ****, иск с правно основание чл. 124 ГПК, за
постановяване на решение, с което бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул. „****” ****, не дължи на "****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. ****, п.к. 1756, ****, ул. **** № 4, ет. 6, представлявано от
****, сума в размер на 1 414,51 лв. /хиляда четиристотин и четиринадесет
лева и 51 ст./, представляваща вземане, произтичащо от Договор за услуги по
партиди № **** и №****, сключен между Д. Й. Й. и „****” ЕАД (****).
В условия на евентуалност предявява иск е да бъде установено, че Д. Й.
Й., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. „****” **** не дължи на "****”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, п.к. 1756, ****,
ул. **** № 4, ет. 6, представлявано от ****, сума в размер на 1 414,51 лв.
/хиляда четиристотин и четиринадесет лева и 51ст./, представляваща вземане,
произтичащо от Договор за услуги по партиди №**** и №****, сключен
1
между Д. Й. Й. и „****” ЕАД (****), поради погасяването им по давност на
осн. чл.100 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че до него е изпратено писмо от „****” ЕООД, с което го
уведомяват, че към 09.03.2016г. има задължение към „****” ЕАД на стойност
1990,56 лв. по следните фактури №**** от 5.01.2016 г. на стойност 750,06 лв.;
№**** от 08.12.2015 г. на стойност 269,75лв.; №**** от 21.08.2015г. на
стойност 179,02 лв.; №**** от 08.12.2015 г. на стойност 791,73 лв., отнасящи
се за договор с номер ****. Твърди се, че в друго писмо отново изпратено от
„****” ЕООД, го уведомяват, че към 09.03.2016 г. има задължение към „****”
ЕАД на стойност 465,29 лв. по следните фактури № **** от 21.01.201г . на
стойност 465,29 лв., отнасящи се до договор с номер ****. Твърди, че през
месец март 2020 г., „****” ООД изпращат до него писмо, наименовано
„Извънсъдебна покана”, с което го уведомяват, че са упълномощени да
организират събирането на просрочени задължения към „****” ЕАД /считано
от 18.05.2018 г. с наименование „****” ЕАД/ и го канят да заплати сума в
размер на 456,29 лв. по партида N ****.
Твърди, че през месец ноември 2020 г., „****” ООД изпращат ново
писмо до него, наименовано„Извънсъдебна покана”, с което го уведомяват, че
са упълномощени да организират събирането на просрочени задължения към
„****” ЕАД (считано от 18.05.2018 г. с наименование „***** ЕАД), и към
настоящия момент дължи сума по партида N**** в размер на 750,06 лв.
Твърди, че през месец февруари 2021 г., „****” ООД изпращат ново
писмо до ищеца, наименовано „Извънсъдебна покана”, с което го уведомяват,
че към настоящия момент фигурира в списъците с неплатени суми, които са
им възложени за събиране, като посочват че дължимата сума по партида
N**** е в размер на 750,06 лв., а дължимата сума по партида N**** е в
размер на 465,29 лв. Посочват, че в случай, че сумите не бъдат заплатени, ще
посъветват клиента си да прибегне до съдебно събиране на задължението.
Твърди, че към настоящия момент е търсен от ответното дружество
„***** ЕАД, което в писмо до него го уведомява, че въз основа на извършена
цесия между „****” ЕАД (****) и „****” ООД, преобразувано в „****” ЕАД,
са придобили негово задължение по партиди Ng **** и No****, което е в
размер на 1414,51 лв.
2
Твърди, че към нито едно от писмата, изпратени до него няма приложен
Договор за услуги, сключен между Д. Й. Й. и „****” ЕАД, няма приложен
договор между „****” ЕАД и „****” ООД, преобразувано в „****” ЕАД.
Твърди, че няма приложено извлечение за плащане на месечни такси по
заявена услуга, както и за това, че такива не са заплащани.
Твърди, че не му е известно и не е ясно на какво се основава тази
претенция, както и как е формиран нейният размер. Оспорва твърдението на
ответното дружество, че между него и „****” ЕАД е налице облигационна
връзка, както и такава между него и „****” ООД, преобразувано в „****”
ЕАД, като оспорва и твърденията за съществуващо задължение на ищеца към
„****” ООД, преобразувано в „****” ЕАД и „****” ЕАД.
Приема, че не дължи претендиранта сума в размер на 1414,51 лв.
/хиляда четиристотин и четиринадесет лева и 51 ст. /.
До колкото, в писмо от 2016 г.се посочва, че сумите са дължими по
фактури от 2015 г. и 2016 г., то счита, че задължението се е погасило по
давност на осн. чл. 110 от ЗЗД. Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба ищецът няма непогасени задължения по партиди № **** и №****,
което е в размер на 1 414,51 лв.
Ответникът „****” ЕАД депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който признава изцяло иска изаявява, че действително вземанията са
погасени по давност. Молятда не бъдат осъдени да заплащат разноски, поради
това, че не са дали повод за завеждане на иска. Ответникът твърди, че не е
предприемал действия по събиране вземането по съдебен ред, нито е
уведомил/предупредил длъжника, че ще пристъпи към събиране с помощта на
държавна принуда.
Приема, чене следва да носи отговорност за действията на предишните
кредитори към ищеца.
В проведено открито съдебно заседание ищецът не се явява и
представлява. Депозира писмено становище чрез процесуален представител, с
което поддържа исковите претенции, като предвид направеното от ответника
признаване на иска, желае производството да се проведе при усл.на чл.237
ГПК. Моли съда да се постанови решение, с което исковите претенции да
бъдат изцяло уважени и бъдат присъдени сторените разноски.
В с.з.ответникът не се представлява и не изразява становище.
3
С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане
от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно
чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като
съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е
вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от
страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима. Ищецът представя списък
с разноски, според който претендира репариране на разноски за 57 лв. - ДТ,
450лв. - адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с
оглед разпоредбите на чл.7, ал.2, т. 3 Наредба№ 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. претендираното
възнаграждение е в размер на предвидения минимум.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът Д. Й. Й., ЕГН:**********,
с адрес гр.Варна, ул. „****” №27, вх.А, ет.4, ап.102, НЕ ДЪЛЖИ на „****”
ЕАД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление гр. ****, п.к. 1756, р-
нВитоша, ул. **** **** № 4, ет. 6, представлявано от ****, сума в размер на
1414,51 лв. /хиляда четиристотин и четиринадесет лева и 51 ст./,
представляваща вземане, произтичащо от Договор за услуги по партиди №
**** и №****, сключен между Д. Й. Й. и „****” ЕАД (****), на основание чл.
124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление
гр. ****, п.к. 1756, р-нВитоша, ул. **** **** № 4, ет. 6, представлявано от
****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Й. Й., ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ул.
„****” №27, вх.А, ет.4, ап.102, сумата от 507 /петстотин и седем/ лева,
представляваща общия размер на сторените и претендирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
4
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5