№ 8635
гр. С., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110109973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на „............. ЕАД, ЕИК ......................
със седалище и адрес на управление: гр. С............, срещу В. И. З., ЕГН **********,
малолетен, действащ чрез законния си представител и негова майка П. Н. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С................ офис – партер, с която са предявени за
разглеждане обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № 107 636: 1./ 2
597,32 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С............., с абонатен № ............... 2./ 23,28 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.02.2024 г., окончателното плащане, 3./ 735,13 лева – мораторна
лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 13.02.2024 г., и 4./ 7,18 лева –
мораторна лихва върху втората главница за периода 01.08.2021 г. –13.02.2024 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, като наследник на И. З. З. и
З. Д. З., е собственик на процесния жилищен имот и като такъв има качеството на
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била
доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
1
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
изразено становище за неоснователност на исковете. Навежда възражение за извършени
преди съдебния процес плащания в погашение на част от претендираните суми. Релевира
възражение за давност за вземанията, претендирани за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. Оспорва дължимостта на претендираните мораторни лихви, като поддържа, че ответникът
не е бил поставен в забава за плащането на главните вземания.
С Определение № 40675/08.10.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, ................ АД като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество. Третото
лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 181, том X, дело № 2020/1993
г. на нотариус при втори Софийски районен съд /л. 10/, с който З. Д. З. и И. З. З. са
признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент ........... находящ се в гр.
С.................., при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.
Съгласно Удостоверение изх. № 68-00-1225/08.12.2023 г., издадено от ГИС С. /л. 13/,
между стар адрес: гр. С............., и настоящ адрес: гр. С................, съществува идентичност.
При горните доказателства съдът приема, че Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство № 181, том X, дело № 2020/1993 г. на нотариус при
втори Софийски районен съд, удостоверява придобито право на собственост върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1 с административен адрес: гр.
С.......... – обстоятелство, по което не се спори по делото.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УГ01-2605/14.03.2024 г.,
издадено от Столична община – район ...............“ /л. 40/, И. З. З. е починал на 11.05.2016 г.
и е оставил за свой единствен наследник по закон своя син и ответник в настоящото
производство В. И. З..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УГ01-2605/14.03.2024 г.,
издадено от Столична община – район ...............“ /л. 41/, З. Д. З. е починал на 25.04.2019 г.
и е оставил за свой единствен наследник по закон своя внук и ответник в настоящото
производство В. И. З..
При събраните писмени доказателства съдът приема, че по силата на наследственото
правоприемство от своя баща И. З. З. и от своя дядо З. Д. З. ответникът В. И. З. е станал
изключителен собственик на процесния апартамент № 1 – към момент, предхождащ исковия
период, начинаещ от м. 05.2020 г.
По делото е представен и приет протокол от проведено на 26.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С.............., според
който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ...............“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение – за апартамент № 1 е посочен З. Д. З.,
2
срещу чието име е положен саморъчен подпис, неоспорен в процеса.
На 17.09.2002 г. е сключен договор между ...............“ ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С., ж. к. „Л.“, ....... вх. А и Б, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от ........... С." ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-68/03.06.2020 г.,
сключен между „............. ЕАД – възложител и ................ АД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в
ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети Обща фактура № ............. г. и Обща фактура №
............
По делото е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за
абонат ............
С молба от 12.11.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя изравнителни
сметки за процесния имот – за периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. –
м.04.2022 г., 2 броя талони за реален отчет, носещи подпис на законния представител на
ответника, неоспорен в настоящия процес, както и сертификат за изправност на уредите за
дялово разпределене.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 40675/08.10.2024 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена
топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност.
В срока по чл. 131 ГПК са представени и приети разписки, удостоверяващи
извършени на каса на „Easy pay“ плащания в полза на „............. ЕАД в погашение на
задължения на З. Д. З. за апартамент ........... находящ се в гр. С.. к. „Л.“, бл. 11, вх. 1.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните експертното заключение
на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Според
констатациите на вещото лице общият размер на неплатените суми за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. възлиза на 2 620,60 лева, в т. ч. 23, 28 лева за услугата дялово разпределение,
или за главница за доставена ТЕ – 2 597,32 лева. В табличен вид, в отговора на задача 3 от
ССчЕ, вещото лице е посочило начислените за всеки месец от процесния период суми за ТЕ,
и като краен извод е посочено, че за процесния период за апартамент № 1 е начислена сума в
размер на 1 223,07 лева – за топла вода, и 2 402,50 лева – за отопление, т. е. общо 3 625,57
лева. Като е съобразил приложените с писмения отговор разписки за извършени плащания,
експертът е заключил, че последните удостоверяват извършени плащания в общ размер на
2 230,52 лева, от които „............. ЕАД е приспаднала задълженията на ответника по
годишното изравняване от м.08.2021 г. на стойност 1 402,18 лева /за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г./, като непогасена за посочения периода се явява сума в общ размер на 127,02
лева. Остатъкът над 1 402,18 лева до пълния размер на извършените плащания възлиза на
828,34 лева. Излушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че остатъкът от 828,34
3
лева са отнесени за погасяване на задължения извън процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
4
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Между страните по делото не е спорно, а и при съвкупен анализ на приетите по
делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство № 181, том X, дело № 2020/1993 г. на нотариус при втори Софийски
районен съд, Удостоверение изх. № 68-00-1225/08.12.2023 г., издадено от ГИС С.,
Удостоверения за наследници изх. № РКС24-УГ01-2605/14.03.2024 г., издадено от Столична
община – район ...............“, се установява, че считано от 25.04.2019 г., по силата на
наследственото правоприемство от своя баща И. З. З. и от своя дядо З. Д. З. ответникът В. И.
З. е станал изключителен собственик на процесния апартамент № 1. По делото не се твърди
и не се установява така описаният имот да е бил прехвърлен на трети лица, считано от
датата на неговото придобиване от ответника. Поради това и с оглед на събрания по делото
доказателствен материал настоящият състав счита, че ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот, е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ, респ. същият има качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е
упражнил това право срещу ОУ на „............. ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетия по делото
протокол от общото събрание на етажната собственост, проведено на 26.08.2002 г., и
договор към него от 17.09.2002 г. етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр.
С................, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице –
помагач.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е
отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия
в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност.
С оглед така отделените по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, следва че спорният по настоящото дело въпрос се концентрира
върху обстоятелството какъв е размерът на дължимите от ответника суми предвид
своевременно релевираните от негова страна възражения за изтекла погасителна давност и
за плащане.
По възражението за давност
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
6
подадена в съда на 22.02.2024 г.. Следователно в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 22.02.2021 г. – по
аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът навежда възражение за погасяване чрез плащане
на част от процесните суми, като представя нарочни разписки, в които са отразени частични
плащания, най-ранното от които на 08.01.2021 г. /л. 84/ - признание за които се съдържа и в
отговора по чл. 131 ГПК. От приложените разписки и заключението на ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, се установява, че в периода 2021 г. – 2024 г. са
извършени регулярни плащания от законния представител на ответника, послужили за
погасяване на задължения с начален момент на дължимост м.02.2020 г. Съдът намира, че
така извършените плащания по същество представляват признание на неизгоден за
ответната страна факт, а именно дължимост на начислените суми, като настоящият състав ги
цени като обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 116 ЗЗД, и в този смисъл намира, че възражението за давност е
неоснователно.
По възражението за плащане
Въз основа на неоспорените констатации на заключението на вещото лице В. П. по
допуснатата ССчЕ, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, подлежи на кредитиране като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че приложените с писмения отговор
разписки за извършени плащания удостоверяват извършени плащания в общ размер на 2
230,52 лева, от които „............. ЕАД е приспаднала задълженията на ответника по
годишното изравняване от м.08.2021 г. на стойност 1 402,18 лева /за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г./, като непогасена за посочения периода се явява сума в общ размер на 127,02
лева. Остатъкът над 1 402,18 лева до пълния размер на извършените плащания възлиза на
828,34 лева. При съобразяване на приспаднатата от ищцовото дружество сума се
установява, че главната искова претенция за цена на доставена ТЕ е съдебно предявена при
отчитане на факта на плащане на сума в размер на 1 402,18 лева, доколкото същата
представлява сбор от непогасения остатък от първата фактура /за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г./ в размер на 127,02 лева, сумата за доплащане, изчислена по задача 2 на ССчЕ в
размер на 55,05 лева и сумата по втората фактура /за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г./ в
размер на 2 415,25 лева, или сбор от 127,02 + 55,05 + 2 415,25, възлизащ на претендираната
сума от 2 597,32 лева. Ето защо, съдът намира, че до размера на сумата от 1 402,18 лева
възражението за плащане е неоснователно. Разликата над тази сума до общия размер на
извършените плащания – сумата от 828,34 лева, се установи от заключението на ССчЕ, че е
разпределена от ищцовото дружество за погасяване на задължения извън процесния период.
Видно обаче от приложените разписки посочената сума е била заплатена в погашение на
задължения по договорна сметка ********** в период, предхождащ завеждане на делото и
за задължения, относими към процесния период. При това положение съдът намира, че
неправилно сумата от 828,34 лева е била отнесена за задължения извън процесния период.
Относно начина на нейното прихващане с претендираните в процеса суми съдът ще се
произнесе след преценка основателността на претенциите за мораторни лихви и главница за
цена на дялово разпределение.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
7
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена. В настоящото производство това обстоятелство се
установява от представените писмени доказателства и експертното заключение на СТЕ.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и към стойността на
задължението за цена на ТЕ следва да се добавят и дължимите годишни такси за
извършваната от третото лице – помагач услуга за дялово разпределение, чиято стойност с
оглед на събраните по делото писмени доказателства възлиза на заявената сума от 23,28
лева.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2024 г.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 22.02.2024 г. По отношение на услугата за дялово разпределение, в
Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради
което съдът намира, че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл.
69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията
за дялово разпределение за м.01.2021 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.02.2021 г., и
чиято стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 2,33 лева. За периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в
размер на 20,95 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 23,28 лева и за м.01.2021 г. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
8
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.............
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
9
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за който съдът намери, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 819,85 лева, който размер съдът изчисли
при съобразяване на пълния размер на сумите по двете общи фактури с оглед на данните от
приложените разписки за плащания, че същите са извършени след падежа на главните
задължения. С оглед на принципа на диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира
мораторна лихва в по-нисък размер, то искът за мораторна лихва върху главницата за
доставена ТЕ се явява основателен в пълния предявен размер от 735,13 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
22.02.2024 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По възражението за плащане със сумата от 828,34 лева, съдът намира следното:
Съобразявайки мотивите на т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС и разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и като взе предвид, че сумата от 828,34 лева е
недостатъчна за погасяване в цялост на процесните вземания, съдът намира, че от нея следва
да се приспаднат в цялост задължението за мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
735,13 лева, в цялост задължението за главница за дялово разпределение в размер на 20,95
лева и частично главницата за ТЕ в размер на 72,26 лева. При това положение остава за
дължима единствено главницата за ТЕ в размер на 2 525,06 лева.
В обобщение, съдът намира за основателен единствено искът за главница за
доставена ТЕ до размера на сумата от 2 525,06 лева, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 2 597,32 лева и за периода 01.05.2020 – 30.04.2021 г. искът следва
да се отхвърли. Останалите искове, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса, платен депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съобразно уважената част от
исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 492,37 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокат Р. Р., чийто размер с оглед на фактическата и правна
сложност на делото съдът определя в размер на 600,00 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковете в полза на процесуалния представител следва да се присъди сумата в размер на
149,49 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. З., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния
представител П. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С................ офис – партер,
да заплати на „............. ЕАД, ЕИК ...................... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
10
ул. "Я............, на основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата в размер на
2 525,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. С............., с абонатен № ............... ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.02.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за цена на доставена топлинна енергия за горницата над сумата от 2 525,06 лева
до пълния предявен размер от 2 597,32 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „............. ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Я............, за осъждане на В. И. З., ЕГН **********, малолетен,
действащ чрез законния представител П. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С................ офис – партер, да му заплати, основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 23,28 лева – главница, представляваща неплатена
цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г.,
сумата в размер на 735,13 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 13.02.2024 г., и сумата в размер на 7,18 лева –
мораторна лихва върху главницата за цена на такса за услуга дялово разпределение за
периода 01.08.2021 г. –13.02.2024 г.
ОСЪЖДА В. И. З., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния
представител П. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С................ офис – партер,
да заплати на „............. ЕАД, ЕИК ...................... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. "Я............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 492,37 лева – разноски в
исковото производство по гр. д. № 9973/2024 г. на СРС, 29 състав, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „............. ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на адвокат Р. К. Р., САК, със съдебен адрес: гр. С................ офис –
партер, сумата в размер на 149,49 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на В. И. З., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
9973/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „............” ЕАД – ................ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11