Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.В. 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен
съд, IV -ти наказателен състав, в публично заседание на 18.11.19г.,
в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията
АНД № 947 по описа на ВРС за 2019г.
въз основа на закона и доказателствата.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АПИО-666/03.09.2019г. на Кмета
на Община В., с което на М.Н.Г. с ЕГН
********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 50/петдесет/ лева., за
извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за
осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на Община В. и на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В. в 14-дневен срок от
уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М.Н.Г. с ЕГН ********** ***, е
обжалвала НП №666/03.09.2019г. на
Кмета на Община В., с което й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на
обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община В.. В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на
наказателното постановление, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря
на обективната действителност.
ОТВЕТНИКЪТ по
делото чрез ю.к. В.ангажира становище в подкрепа на НП.
Производството по делото е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното: На 16.08.2019г. около 22.00 часа в РУ-В. бил получен сигнал за лице предизвикващо
скандал, на които били изпратени полицейските служители св.Л. А.И. и Ф.П.Ф. и
двамата на длъжност полицай при РУ-В.. При отиването на посочения адрес двамата
констатирали лицето М.Н.Г. с ЕГН **********
живуща на подадения адрес ***, която седяла на пейка пред вход „В” на блока и
се държала неадекватно, като била в явно нетрезво състояние и предизвиквала
скандали с живущите в блока и конкретно
със съседа си от ап.72 - Н.В.Й.. За
констатираното св.Л. А.И. в присъствието на Ф.П.Ф. съставил АУАН №679/2019г. на М.Н.Г. за това, че на 16.08.2019г. около 22:00 часа
в гр.В., ж.к.“***“ ***извършва действия
противоречащи на добрите нрави за морал и поведение на обществено място изразяващи
се в предизвикване на скандал, с лицето Н.В.Й. от ж.к.“***“ *** с
което е нарушила чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения
ред в община гр.В.. Жалбоподателката
М.Н.Г. подписала съставеният и акт без възражения и получила препис от
него. Въз основа на така съставения АУАН №679/2019г. е издадено
обжалваното НП № 666/03.09.2019г. на Кмета на Община В. в което, извършеното от
жалбоподателя Г. било квалифицирано
като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА
за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на ОБЩИНА В. и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал. 1, т.3 от същата НАРЕДБА.
Горната фактическа обстановка се установява
от АУАН №679/2019г. и НП № 666/03.09.2019г., както и показания на
свидетеля – Ф.П.Ф..
Съдът намира жалбата за подадена в срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и основателна по следните съображения.
Съдът
приема, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е
констатирано с АУАН №679/2019г., но
при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по
ЗАНН процедура. На първо място,
съдът намира, че отразеното в АУАН и
в НП, описание на извършеното
административно нарушение – посочено в Акта, като: извършва действия противоречащи на добрите нрави за морал и поведение
на обществено място изразяващи се в предизвикване на скандал.
Респективно
в НП посочено като: „извършва действия, противоречащи на
добрите нрави и норми за морал и поведение на обществено място, изразяващи се в
предизвикване на скандал” е твърде общо, неконкретизирано и
неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При
положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта
на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и
писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин
описаното нарушение сочено, като – „скандал”,
и факта на осъществяването му, то
съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия е извършено
посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са
предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на
добрите нрави и нарушаващи общественият ред” От тази възможност е лишен и
санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат
установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН
и в НП не може да се санира. Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства
както в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено
процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и
изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата
и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено.
На второ място съдът
намира и друго допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това,
че в съставения АУАН - актосъставителят
е посочил, че жалбоподателят М.Н.Г. е
нарушила, законовата норма на чл.2, т.5 НАРЕДБА за осигуряване
на обществения ред в община гр.В., докато
в НП административнонаказващият орган от своя страна е посочил, че е нарушила,
законова норма на чл.2,т.5. от НАРЕДБА
за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на ОБЩИНА В..
По
начина, по който е отразено наименованието на посочения подзаконов нормативен
акт не става ясно, кой от двата посочени нормативни акта е имал предвид
наказващият орган, това е така, тъй като пълното и точно наименование на
действащата към датата на деянието наредба е - НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА
СРЕДА И ОПАЗВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА В. или съкратено /НООРООСОИТОВ/, която е приета с Решение № 529 от 30.07.2013г. изм. с
Решение №225 от 26.07.2016г.
За
прецизност следва да се отбележи, че действително назад във времето до 2013г. е съществувала наредба с
посоченото в АУАН наименование, но същата не е действаща към настоящият момент,
факт който следва да е известен на органите компетентни да съставят актове по наредбите на ОБЩИНА В..Очевидно е, че посоченото в АУАН наименование на
нормативния акт, който се претендира, че е нарушен, е несъответен на посочения
в НП, от което следва, че с НП се повдига ново и различно обвинение, с което
правото на защита на жалбоподателя М.Н.Г.
е съществено ограничено. Последната има право във всеки един етап от
административно наказателното производство да знае точно в какво е обвинена, за
да може адекватно да организира защитата си. При това НП следа да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се установи жалбоподателят М.Н.Г. да е извършила твърдяното
административно нарушение по един безспорен и несъмнен начин, от една страна, а
от друга, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили значително правото и на защита. АУАН и НП са строго
формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите
са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на
административнонаказаващия орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН и издаденото
наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване
на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя М.Н.Г. със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването
в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП
административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И
макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН
дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта
за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаденото НП при което административнонаказващият орган е следвало да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
Затова
и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №666/03.09.2019г. на Кмета на Община
В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно
чл. 63, ал.1 ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: