№ 44
гр. Варна, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500024 по описа за 2022 година
гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от В. Н. Н. определение №88/10.01.2022г., постановено по гр.д.
№30/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по
делото на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Производството по гр.д.№30/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
подадена от В. Н. Н. искова молба.В същата се излага, че ищецът предявява
иск против Държавата като работодател и възложител на работата на
Специализирана Прокуратура, гр.София за сумата от 100 000лв. -
обезщетение за причинени му неимуществени вреди от Специализирана
Прокуратура, която с издадения акт-Постановление от 01.07.2021г. по
прокурорска преписка №671/21г. по описа на Специализирана Прокуратура,
съответно с действията и бездействията си и използвайки служебното си
положение, незаконосъобразно прекратява преписка №671/21г. на осн. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, която преписка е образувана против прокурори, които с
прокурорски акт са прикрили извършители на престъпление, като не са им
повдигнали обвинение за извършено престъпление, като така на ищеца е било
нарушено правото на законност и справедлив процес в правова
1
държава.Претендира се Държавата да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 100 000лв. за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на причиняване-02.07.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Към исковата молба е представено постановление от 01.07.2021г./с дата на
печат с изх.№ от 02.07.2021г./, издадено от прокурор при Специализирана
прокуратура, по прокурорска преписка №671/21г. по описа на
Специализирана прокуратура.Със същото на осн. чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК е отказано да бъде образувано наказателно производство и е
прекратена прокурорска преписка №671/21г.Посочено е, че постановлението
подлежи на обжалване пред Апелативна специализирана прокуратура/не са
представени доказателства за влизането му в сила/.В мотивната част на
постановлението е посочено, че преписката е образувана по повод подаден
сигнал от В. Н. Н., в който са били изложени твърдения за незаконосъобразни
действия на прокурори от Районна и Окръжна прокуратура гр.Варна, вкл. за
евентуално осъществено престъпно деяние по чл.282 от НК от магистрати от
сочените прокуратури, като се е твърдяло тези деяния да са осъществени във
връзка с конкретни преписки и производства.Обобщено твърденията на В.Н. в
сигнала/според посоченото в постановлението/ са били, че същият е изразил
съмнения относно безпристрастността по повод работата по пр.пр.№9553/20г.
по описа на ОП-Варна на прокурор при ОП-Варна, който магистрат,
използвайки служебното си положение, с действията и бездействията си е
извършил престъпления чрез „прикриване“ на вещи лица, дали невярно,
според В.Н., заключение по тройна автотехническа експертиза, както и са
наведени твърдения, че с действията си прокурорът при ОП-Варна
„прикрива“ извършено престъпление от прокурор при РП-Варна, като така
лишава В.Н., в качеството му на пострадал от престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“ от НК, от правата му, свързани с наказателното производство.Изложени
са и твърдения за извършено престъпление по чл.291 от НК от страна на трите
вещи лица, дали заключение по посочената експертиза.
От обстоятелствената част/като твърдения за правопораждащи релевантни
юридически факти/ и петитума на исковата молба е видно, че В.Н. твърди да е
претърпял неимуществени вреди/какъв е техният вид не е посочено, но
горното принципно подлежи на уточняване по реда на чл.129, ал.2, вр. чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК/ вследствие на незаконосъобразен, според ищеца, отказ от
2
страна на Специализирана прокуратура с цитираното постановление от
01.07.2021г. да се образува наказателно производство/“да им се повдигне
обвинение“ по терминологията в исковата молба/ срещу лица, вкл.
магистрати, които, според ищеца, са извършили престъпленията, описани в
подадения от него сигнал.
Отказът на прокуратурата, като орган на Държавата с изключителни
функции по разследване и повдигане на обвинение, да бъде образувано
досъдебно производство против дадено лице или лица/в случая, защото е
прието, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НК поради липсата на
данни за осъществени неправомерни деяния от лицата, посочени в сигнала на
В.Н./ не попада в лимитативно изброените хипотези на ЗОДОВ, уреждащ
отговорността на Държавата за незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на правозащитните органи.Неправилно жалбоподателят се
позовава в частната си жалба на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, т.к.
същата визира хипотеза, в която искът се предявява от лице, което е било
обвинено в извършване на престъпление и впоследствие образуваното
наказателно производство против него е прекратено поради наличието на
предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 от НПК.Следва да се посочи, обаче, че
твърдяната от ищеца правна квалификация на исковата претенция е без
значение-той не е задължен да дава такава, а същата е задължение на
съда.Същевременно обстоятелството, че посоченото действие на
прокуратурата/отказ да образува наказателно производство/ не попада в
рамките на хипотезите на специалния закон-ЗОДОВ, само по себе си не
обосновава недопустимост на предявения иск.
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България, Държавата
отговаря пряко за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица.Държавата е специфична форма на политическа
организация на обществото и управление на социалните процеси.Като такава
тя съществува и функционира чрез системата от държавни органи.Държавата
и нейните органи не са различни правни субекти в отношения на разделност,
а са органически обединени и интегрирани в едно цяло.Конкретният
държавен орган не може да бъде отделен от това цяло, тъй като неговите
правомощия произтичат от държавата и той ги упражнява от нейно
име.Държавният орган не може да съществува извън системата на
държавните органи, нито пък може да упражнява правомощията си отделно
3
от Държавата.С оглед на това действията на държавния орган се явяват
действия на самата Държава.Поради това в случаите, когато от действията
или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди на трети лица,
то отговорността за тях се носи от Държавата, т.е. тя е длъжникът по
материалното правоотношение.Затова за държавния орган не възниква
самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да
съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите
вреди.Отговорността на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез
предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е предвидено и чрез
иск, предявен против причинилия увреждането нейн орган, в който случай
последният има качеството на процесуален субституент.Във втория случай
Държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по
него решение, като да е била страна.Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на
Държавата в лимитативно изброените в него хипотези, при участие в процеса
на осн. чл.7, ал.1 от ЗОДОВ на съответните държавни органи като нейни
процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание
чл.49 от ЗЗД.За надлежната процесуална легитимация на Държавата са
достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно
вземане, т.к. противоправно е бил увреден от действията и бездействията на
даден държавен орган.Приема се в съдебната практика, че Държавата може да
участва чрез процесуален субституент и по гражданските спорове за
обезщетение за вреди на общо основание-чл.49 от ЗЗД, уреждащ най-общо
отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при
или по повод изпълнението на възложената работа, като обстоятелството дали
вземането срещу Държавата е възникнало не касае допустимостта на иска - в
този смисъл например/конкретно практика, касаеща действия на
прокуратурата, вкл. и отказ за образуване на наказателно производство/ -
определение №112/11.03.2019г. по ч.гр.д.№835/19г., ВКС, IV гр.о.;
определение №294/29.07.2020г. по ч.гр.д.№1572/20г., ВКС, IV гр.о.;
определение №116/13.07.2020г. по ч.гр.д.№1495/20г., ВКС, I гр.о., решение
№133/29.06.2016г. по гр.д.№5002/14г., ВКС, III гр.о., определение
№142/05.02.2015г. по гр.д.№476/14г., ВКС, III гр.о., определение
№700/20.11.2020г. по гр.д.№2191/20г., ВКС, IV гр.о., определение
№60553/25.06.2021г. по гр.д.№1358/21г., ВКС, III гр.о., определение
4
№6/07.01.2022г. по гр.д.№2711/21г., ВКС, IV гр.о. и др.
По изложените съображения и съдът приема, че така предявеният иск, с
който се търси обезвреда на вреди, твърдени, че са претърпени от
противоправно действие на държавен орган, изразяващо се в отказ да се
образува наказателно производство, е принципно допустим.Исковата молба
обаче страда от нередовности/за отстраняване на които не са давани указания
на страната/, а именно не са посочени конкретните неимуществени вреди,
твърдени, че са търпени от ищеца, не е посочено дали постановлението от
01.07.2021г. е влязло в сила, както и са неясни твърденията му срещу кого
конкретно се насочва иска, а именно дали срещу длъжника по материалното
правоотношение - Държавата или против процесуалния й субституент -
Прокуратурата на РБ/като орган, който отговаря за поведението на
длъжностното лице, пряк причинител на вредата/, които нередовности
подлежат на отстраняване по реда, предвиден в чл.129, ал.2 от
ГПК.Обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено като образувано по недопустим иск, като неправилно, следва да
бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото, вкл. с
приложение на чл.129, ал.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №88/10.01.2022г., постановено по гр.д.№30/22г. по
описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6