№ 4267
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110218008 по описа за 2024 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО Е ОБРАЗУВАНО ПО СЛУЖЕБНА
ИНИЦИАТИВА НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ на основание чл.29, ал.2 от
НПК.
II.). СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ наказателното
производство по НОХД № 18008/2024г. по описа на Софийски Районен съд,
Наказателно отделение, е започнало своя ход на 20.12.2024г. с предаването на
съд на подсъдимия А. Н. Ж. във връзка с депозиран обвинителен акт на
Софийска Районна прокуратура срещу него с повдигнато обвинение по
състава на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК. Делото е било разпределено
първоначално на съдия-докладчик в лицето на Председателя на 6-ти състав от
Софийски Районен съд, Наказателно отделение. В съдебно заседание от
17.02.2025г., за което подсъдимият Ж. е бил нередовно призован, но явил се
лично пред съда, съдията-докладчик на 6-ти наказателен състав при Софийски
Районен съд, Наказателно отделение се е самоотвел на основание чл.29, ал.2
от НПК, доколкото е бил разгледал по същото дело процесуален въпрос
относно взетата на досъдебно производство мярка за неотклонение (спрямо
обвиненото лице). След това делото е било разпределено на настоящия съдия-
докладчик с писмен протокол от 17.02.2025г. С разпореждане от 22.02.2025г.
делото е било насрочено за разпоредително заседание. Съдебните книжа -
обвинителният акт и разпореждането на съда за насрочване на делото са били
връчени лично на подсъдимия А. Н. Ж. в деловодството на съда на
18.03.2025г., доколкото пред 6-ти състав от Софийски Районен съд,
Наказателно отделение е заявил на 17.02.2025г., че не е получил същите.
Повече от шест месеца съдебни заседания не са били провеждани, поради
злоупотребата с процесуални права от страна на подсъдимия Ж., който е
изтъквал медицински причини за неявяването си (за да изтече 15 годишната
абсолютната давност за наказателно преследване на основание чл.81, ал.3 вр.
чл.80, ал.1, т.3 от НК - до момента са изтекли повече от 10 (десет) години от
датата на деянието). Същият е бил информиран на 18.03.2025г. с връчена
1
разписка от съобщение, която има удостоверително значение, за обвинението
на прокурора и за разпореждането на съда на насрочване на делото за
разпоредителното заседание (а в съдебния акт са били подробно разяснени
правата и задълженията му, както и характера и същността на
разпоредителното заседание). На 18.03.2025г. е било отразено в картона от
кориците по делото, че подсъдимият Ж. е получил реален достъп до делото и
той е бил осугурен на същия от служителите от Администрацията на
Софийски Районен съд, Наказателно отделение (а устните му твърдения от
17.09.2025г. са в обратен смисъл). Съдът още преди началото на
производството в първото заседание по делото, което е било отложено, с
разпореждането за насрочването на разпоредителното заседание е допуснал
предварително служебно безплатна правна помощ за подсъдимия Ж. на
основание чл.94, ал.1, т.2 и т.9 от НПК. Служебният защитник адвокат Т. М. е
присъствал на всички заседания по делото (дори и да не им е бил даван ход на
същите), включително адвокат М. е участвал и в разпоредителното заседание
от 17.02.2025г. Защитникът адвокат М. е гарантирал минимален стандарт на
правната защита на своя подзащитен. От друга страна, значително време
преди съдебните заседания за 17.09.2025г. и 25.09.2025г., подсъдимият Ж. е
извършвал устни справки по делото в деловодството на съда, на регистратура
(т.нар. „фронт офис“) и е разбрал за датите на съдебните заседания -
17.09.2025г. и 25.09.2025г. и за посочените за тях часове - по начин, както е
разбрал за разпореждането на новия съдия-докладчик за насрочване на делото
за разпоредително заседание от 22.02.2025г. Същият е бил надлежно уведомен
за датата на съдебното заседание от 17.09.2025г. - факт за това е, че същият се
явил лично на тази дата и е присъствал по делото в съдебната зала. Неговият
защитник адвокат М. е изразил обратно становище в разпоредително
заседание, за да се даде ход на делото, доколкото подсъдимият Ж. се явявал
пред съда и е присъствал физически (а от друга страна подсъдимият Ж. е
професионален юрист - адвокат и знае как функционира наказателният
процес). Съдът приема, че присъствието му закон не е задължително в
наказателното производство съгласно принципът на противоположното от
нормата на чл.269, ал.1 от НПК (обвинението му не е за тежко престъпление, а
за леко, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ до пет години).
Неизтичането на 7 (седем) дневния срок спрямо първата дата 17.09.2025г.
съгласно становището на въззивния съд от Определение № 3269/17.10.2025г.
по ВНЧД № 6136/2025г. по описа на СГС не е съществено процесуално
нарушение според първата инстанция. От друга страна, подсъдимият Ж. е
изложил противоречиви твърдения по хода на делото пред Софийски Районен
съд, на 17.09.2025г. Първоначално не е възразил. Заявил е, че призовката за
датата на разпоредителното заседание от 17.09.2025г. му е била връчена. Но
същият се явява пред съда; признава, че е редовно уведомен за датата на това
заседание от 17.09.2025г.; наясно е с обвинението на прокурора; съдебните
книжа - обвинителен акт и разпореждане са му били връчени от по-рано - още
на 18.03.2025г.; упражнил е правото си на защита; представляван е бил от
професионален защитник адвокат; прокурорът и защитникът не са имали
възражения по хода на делото. Съдът е провел разпоредително заседание;
2
изложил е мотиви, защо следва да проведе разпоредително заседание, като е
на категорично мнение, че липсва твърдяното в Определение №
3269/17.10.2025г. по ВНЧД № 6136/2025г. по описа на СГС съществено
процесуално нарушение на правото на защита на предаденото на съд лице, тъй
като липсвали доказателства за призоваването на подсъдимия Ж., който е
признал, че е получил в срок призовка за настоящото заседание. Възниква
въпросът съдебният протокол след изготвянето му, който има
удостоверително значение и съдът лично е възприел изложенията и
признанията на подсъдимия Ж., има ли правно значение за въззивния съд.
Налице е ли е изрично възражение на подсъдимия Ж. по хода или е налице
противоречива позиция, доколкото същият има правен интерес да не
съдейства за собственото си уличаване, обвиняване и преследване и т.н.
Явяването му в разпоредителното заседание и първоначалното признание, че е
редовно уведомен за делото (което може да се квалифицира като липсващо
възражение по хода) са приети от съда, че обуславят основанията за даване ход
на делото в разпоредително заседание. Подсъдимият Ж. е бил редовно
уведомен. Присъствал е в залата. Съдът е преценил формалната
законосъобразност на наказателния процес и е обусловил каузално
продължаването на делото в същинската му фаза чрез приложението на
процесуалния инструментариум на НПК. Същинската дейност по делото все
още не е започнала. Т.е. според мен липсва каквото и да е съществено
процесуално нарушение. Работата ми като съдия по делото е обезсмислена.
Същата няма правна стойност пред състава на Софийски Градски съд. Като
съдия-докладчик по делото намирам по тези съображения, че не мога да
продължа повече ръководството и/или решаването на наказателното
производство. Налице са основанията за самоотвеждането ми. Като
Председател на 9-ти наказателен състав, считам, че съм положил свръх
максимални процесуални усилия да гарантирам правата на подсъдимия Ж. и
да ръководя процеса по законосъобразен, обективен, точен, правилен и
безпристрастен начин. Решението на състава на Софийски Градски съд
противостои на правните разбирания, компетентност и юридическа преценка
на настоящия съдия-докладчик. Същите са поставени под съмнение от мен
самия, въпреки опита, който съм натрупал към днешна дата. Такова съмнение
се извежда от мен и от прочита на мотивите на съдебния акт на въззивния съд.
Продължавам да считам, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение на императивите на НПК. Вътрешното ми убеждение е независимо
и указанията на въззивния съд, свързани с вътрешното ми убеждение относно
процесуалната дейност на първата инстанция влизат в пряка колизия с моите
усилия и извършена до момента работа като съдия. Намирам, че следва да
бъде отчетено, че като процесуална гаранция призоваването на страна не е
самоцел и затова е ненужно, когато е ясно дали лицето ще упражни своето
право или ще изпълни задължението си да присъства на процесуалната
дейност. При преценката дали е нарушено правото или задължението на
присъствие, съществено е не дали лицето е призовано, а дали знае за
предстоящата процесуална дейност. В тази насока е Решение № 372 от
27.09.2002 г. на ВКС по н. д. № 252/2002 г., I н. о., докладчик съдията П.
3
Томов. Като съдия-докладчик се позовавам и на Решението на Съда на
Европейския съюз с № С-688/2018г., според което съдът е гарантирал правата
на подсъдимия Ж., тъй като същият е участвал в заседанието; обвиненото
лице е заело становище по предмета на чл.248, ал.1 от НПК и по различни
други въпроси от наказателния процес по негова преценка; подсъдимият Ж.
бил е уведомен за заседанието; представляван е от защитник и е съставен
съдебен протокол, който има удостоверително значение за записаните в него
изявления; съдебните книжа са му били връчени лично на 18.03.2025г. и
същият може и е могъл в период повече от 6 (шест) месеца да се подготви
реално за разпоредителното заседание от 17.09.2025г. Т.е. не е бил наличен
отказ от явяване на подсъдимия Н. пред съда. Същият се е явил и е реализирал
защитната си функция. Липсвала е изтъкната уважителна причина за
евентуално неявяване за 17.09.2025г. Личното присъствие на подсъдимия Ж. в
наказателния процес не е необходимо за разкрИ.е на обективната истина по
делото. Съдът е отдал правно значение и на принципите на чл.1 от НПК; на
нарушения принцип на разумния срок и на осигуряването на правото на
справедлив съдебен процес за всяка от страните, включително и за прокурора,
с процесуалните гаранции по НПК в пълният им обем, което е и сторено към
днешна дата. Считам, че правното положение на подсъдимия Ж. не е било
нарушено, а напротив - охранено е. Приемането на противното от състава на
Софийски Градски съд от съдебния му акт ме възпрепятства да продължа
професионалното си участие по делото, при което не мога да преодолея
съмнението на по-горестоящата функционална (въззивна) правораздавателна
юрисдикция, че прилагам по делото неправилно и незаконосъобразно
институтите на НПК. При това положение и за да не застраша процесуалните
функции на страните и/или за да не ги увредя, намирам, че следва да зачета
правното положение на чл.29, ал.2 от НПК.
III.). ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
САМООТВЕЖДА на основание чл.29, ал.2 от НПК от по-нататъшно
участие, ръководство и решаване по НОХД № 18 008/2024г. по описа на
Софийски Районен съд, Наказателно отделение РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ като Председател на 9-ти наказателен състав.
Определението на съдебния състав не подлежи на обжалване и/или
протестиране по реда на НПК.
ДЕЛОТО НЕЗАБАВНО ДА СЕ ДОКЛАДВА на ЗАМ.-
АДМИНИСТРАТИВНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ за преценка по компетентност следва
ли наказателното производство да се разпредели на нов съдия-докладчик по
надлежния законов ред.
4
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, като им се връчат за сведение
преписи от постановения съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5