Р Е Ш Е Н И Е № 105
гр.В., 25.06.2021
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВОС
, гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: А.П.
Членове: В.М.
Г.Й.
при секретаря Н.К. като
разгледа докладваното от съдия В.М. въззивно гражданско дело № 101 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 676 от 23.10.2020 г.,
постановено по гр. д. 330 по описа на ВРС за 2020 г. е уважен предявения
отрицателен установителен иск, че ищецът
И.Ц.И. с ЕГН: **********, с адрес-***ЧЕЗ Р**" АД със седалище и
адрес на управление: гр. С., район М., бул. „*159, бл. Б.М., Б.Ц. , с ЕИК*,
сумата от 1002.29 лева - представляваща служебно начислена сметка по фактура № */14.01.2020г.
Осъдено е „ЧЕЗ **" АД да заплати на И.Ц.И. разноски в първоинстанционното
производство в размер на 130 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд
решение е обжалвано от „ЧЕЗ Р.**" АД.
Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон, поради което се иска да бъде отменено изцяло, като Съдът
се произнесе по същество на спора и отхвърли исковете изцяло.
Излага
доводи , че изводите в решението не кореспондират със събраните по делото доказателства
, а изготвената и приета по делото експертиза не следва да се възприема, тъй
като в.л е излязъл извън рамките на поставените задачи, давал е правни
квалификации на факти и обстоятелства по делото.
Изцяло се оспорват правните изводи на
първоинстанционния съд.Наведени са доводи, че оспореното вземане, обективирано
в процесната фактура е резултат от изпълнение от страна на ответното дружество
на задължителен за страните нормативен административен акт, издаден от ДКЕВР,
сега КЕВР, и по-конкретно - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 с Протокол
№ 147 от 14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г./ и ОУ на ответното дружество и на
„ЧЕЗ Р." АД.Посочено е също, че с Решение на ВАС по адм.д. № 2385/2016г.
5-членен състав на ВАС, не са отменени текстовете от чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ,
които са послужили като основание за извършване на корекцията, както и не е
отменен чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ, предпоставящи правото на
доставчика за извършване на корекции. Жалбоподателят счита, че става въпрос за нормативно
предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав
дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента,
като не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на
правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние
- неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия.
Посочва, че Вдос следва да съобрази приетата от него
повторна СТЕ, с която се установява извършена промяна в схемата на свързване на
процесния електромер, който не е бил единствения манипулиран уред за измерване.
Установено е по делото , че на 10.01.2020 е извършена специализирана полицейска
проверка, при която е установена промяна в схемата на свързване на общо 5 бр.
електромери. В.л установява, че нулевите проводници на всички електромери, са
били захванати с един и същи болт и след като гайката на всички болтове е
развита, нулевите проводници на петте електромера са спрели да функционират,
поради което са били с тъмен дисплей.
С
оглед събраните пред въззивната инстанция доказателства, молят Съда да отмени
постановеното решение и постанови ново, с което отхвърли предявения отрицателен
установителен иск.
Ответната по жалба страна оспорва същата. Подържа, че решението е правилно, тъй като е
извършена проверка на множество
измервателни уреди /електромери/ без представител на живущите или етажната
собственост /има действащ домоуправител/.
С фактура №* от 14.01.2020 година е начислена допълнителна електрическа
енергия по констативен протокол в
размер на 1 002,29 лева. Ответникът твърди, че допълнителната електрическа
енергия е начислена на основание чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. В ал.1 от същият текст е
посочено, че метрологична проверка на средството за търговско измерване /електромера/
трябва да установи твърдените обстоятелства за промяна в схемата. А такава
промяна не е въобще установена. Схемата на свързване е вътре в електромера, но
в самият електромер не е променяно нищо, нито е установено такава промяна по
делото.
Фактурите и корекцията на сметките е извършена преди да е уведомен ищецът
за проверките и да са му връчени протоколите по нея.
Освен посочената фактура същият има и фактура за начислена ел.енергия за №*/27.12.2019
година за периода 17.11.2019 година до 17.12.2019 година на значителна стойност,
както и за периода 17.10.2019 година до 17.11.2019 година и за периода
17.09.2019 година до 17.10.2019 година, пак на значителна стойност.
В констативен протокол 10.01.2020 година се твърди, само че дисплея на
електромера е тъмен, като е установено, че
тъмният дисплея на електромера не се дължи на нерегламентиран достъп, тъй като всички пломби и защити на СТИ са запазени в
момента на проверката и са разрушени от служители на ЧЕЗ , които ги е подменил.
Съгласно чл.42, ал.5 от ПИКЕЕ обслужването на
измервателната система се извършва най - малко веднъж на три месеца. Задължение
на ЧЕЗ е да извършва тези проверки, за което в цената на плащаната от нас
ел.енергия е калкулиран и този разход за тях. След като не е изпълнил
законовото си задължение да осигури надеждно и сигурно СТИ на ползвателите на
ел.енергия, то същият не може от тези свои неправомерни действия да черпи права
Посочват,
че няма законно основание да бъде извършена корекция на сметките .
С оглед на изложеното по - горе молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
оставите в сила решението на районния съд.
ВдОС ,след като взе предвид събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
Не е
спорно, че ищецът е абонат на ответника с клиентски номер 530001244149 и че за
обект на потребление, находящ се в гр. В., ул.“Е.Й.“№*,вх.*,ет.*,ап.*, му е
начислена сума за плащане по фактура № */14.01.2020г., издадена въз основа на
Констативен протокол. Видно от Констативен протокол № */10.01.2020г., служители
на „ЧЕЗ Р.* " АД, в присъствие на двама свидетели - представители на
Федерацията на потребителите, представител на МВР и в отсъствие на потребителя
са извършили техническа проверка на електромера, монтиран да отчита потребената
ел. енергия от абоната в имота, като са установили, че е променена схемата на
свързване , състояща се в прекъсната измервателна нула на електромера от
нулевата шина на таблото, при което електромера е с тъмен дисплей. Отбелязано е
, че по този начин цялата консумирана ел.енергия от абоната не се измерва от
СТИ, както и че след възстановяване на нормалната схема на свързване са
отчетени показания –Т1-005697 и Т2- 022504. Въз основа на КП е изготвено
предложение за корекция на сметка като са изпратени и писма до абоната за
извършената проверка на електромера, както и за издадената корекционна фактура.
Представени са Общите условия на енергийния оператор, доказателства за
публикуването им в печата, както и лицензията на ответника за обществено
снабдяване с ел. енергия.
Пред районния съд са разпитани свидетели
,които дават подробни показания за извършената проверка и за
констатираните факти и обстоятелства.
При разглеждане на делото пред въззивната инстация е
назначена и изслушана повторна съдебно - техническа експертиза, която
съдът кредитира , като компетентна и
обективна. Вещо лице инж. М. обосновано е установил наличието на извършена
промяна в схемата на свързване на процесния електромер, потвърдено е правилното
приложение на формулата по методиката за преизчисление на консумираната и
неотчетена ел.енергия, което е извършено по действащите към момента на
корекцията цени на ел.енергията.Вещото лице изясни, че при наличие на „тъмен
дисплей“ СТИ не отчита преминаващата през него ел. енергия, поради което няма
условия за точност на измерването. В.л посочва, че пълното неотчитане на
преминаващата през електромера енергия се дължи на ел.механично прекъсване на
проводника с потенциал „0“. Т.е., неотчитането не е резултат от техническа
неизправност на електромера, а е вследствие на механично, физическо,
въздействие върху вещта.
При тази фактическа обстановка ВОС прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в
обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК:
решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника
и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният
електромер е отчитал консумация на жилищен обект. Основният въпрос по делото е
това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна
корекция на сметката за електроенергия чрез начисляване според методиката на
допълнителната за плащане сума.
Извършената едностранна корекция на сметката е на
основание на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т.
6 Закона за енергетиката вр. с чл. 48, чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно
посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия,
съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В раздел IX на ПИКЕЕ /чл.48,
ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Периодът, за който е
извършена корекцията, е след измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
Приложимата правна норма в случая е тази на Чл.48 ал.2 ПИККЕ ,по силата на
която когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз
основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната
система. Така корекция се допуска от една страна при липса на средство за
търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи, водещо до
неизмерване на консумацията, а от друга - при случаите, когато при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
Двата случая са регламентирани в Чл.48 ал.1 и в Чл.48 ал.2 ПИККЕ.
Съгласно задължителната съдебна практика,обективирана в Решение
№ 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение №
115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, в предвидената в
раздел IX на ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за
измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа
енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е
прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.
Въззивната инстанция счита ,че ответникът при
условията на пълно и главно доказване е доказал ,че са налице всички условия за
извършване на корекционна процедура в съответствие със законовите изисквания .
Съгласно изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т.
6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона,но
е предвидено в Общите условия на ответника,като ответното
дружество е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно да предвиди в Общите условия на договорите
си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз
основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Изпълнен е фактическият състав, пораждащ
правото на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, тъй като снабдителят е изпълнил задълженията
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, тъй като и в
заварените общи условия е уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция.
Районният съд е достигнал до различни правни изводи.
Въззивният съд приема,че горните правни доводи са неправилни
поради следното :
Принципните положения, от които следва да се изхожда
при отговора на въпроса налице ли е правно основание за
корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или
неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след
изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието
само на чл.48, 49. 50. 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., са видът на
правоотношенията и целите на правното регулиране на тези правоотношения.
Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на
електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от
правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за
енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които
могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този
смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно
коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията
в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а. ал.2.
т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор
за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на Закона за
задълженията и договорите във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл решение № 21 от 1.3.2017
г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от
Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа
подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е
необходимо виновно поведение на потребителя/решение №115
от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето
защо отговорът на въпроса е, че трябва да се приложат разпоредбите
на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са
били отменени едва с решение на ВАС,обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни
права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение
на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а. ал.1. т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98а ал.1. т.6 от Закона за енергетиката не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред.В този смисъл е задължителната съдебна практика
,формулилана в решение № 124/ 18.06.2019 г. на ВКС ,трето отделение на
Гражданска колегия по гр. д. № 2991 по описа за 2018 г.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи
и следното :
При доказано неправомерно въздействие върху средство
за търговско измерване на потребената ел.енергия /което съставлява и
престъпление по Чл.234в НК/ доставчикът на ел.енергия има правото да получи
цената на потребената ел.енергия както по силата на общата забрана за
неоснователно обогатяване /Чл.59 ал.1 ЗЗД /,така и по силата на специалната
норма на Чл.183 ал.1 ЗЗД ,предвиждаща ,че продавачът има право да получи цената
на продадената вещ .Това право съществува независимо от това дали има или няма
специални правила за определяне на цената на електическата енергия ,или
съществуващите правила са неясни или непълни.В случай ,че няма
специални правила за определяне на цената на електическата енергия или
съществуващите правила са неясни или непълни ,съдът следва да
приложи общия разум на закона ,основните начала на правото ,обичая и морала
/Чл.5 ГПК/-обратното означава отказ от правосъдие ,който е неприсъщ на една
правова държава. При доказано неправомерно въздействие върху средство за
търговско измерване на потребената ел.енергия искът винаги е доказан по основание
,като съдът следва да определи само неговия размер.При липса на данни за
размера на вземането съдът не следва да отхвърля иска ,а да определи размера по
своя преценка или като вземе заключението на вещо лице.В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС в постановени по реда на чл.
290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г.
на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г.
о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.;
решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и
др./. В тях е прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска,
съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия
размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да
определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице.
Ако отхвърли иска, който счита за основателен,
съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
В конкретния случай е било констатирано
променена схема на свързване , водещо до неотчитане на консумираната
електрическа енергия в полза на потребителя. Позовавайки се на чл.48 от ПИКЕЕ,
дружеството е изчислило за период от 90 дни преди проверката стойността на
допълнително изразходваната електрическа енергия и е уведомило
потребителя, който на свой ред е предявил установителен иск за нейната
недължимост.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва
да бъде отменено и постановено друго,с което да се отхвърли изцяло предявения
иск.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото И.Ц.И. с ЕГН: **********,
с адрес-*** Йосиф I следва да бъде осъдена ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ Р.*" АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район
М., бул. „Ц.Ш.*, бл. Б. М., Б.Ц., с ЕИК*,
сумата от направените по делото разноски ОБЩО в размер на 725 лв.-пред ВОС в
размер на 515 лв.от които 25 лв. Д.т за въззино обжалване лв., 200 лв. възнаграждение за в.л и 100 лв.за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските пред ВРс в размер на 210
лв-80 лв. за СТЕ, 30 лв депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание Чл.271 ал.1 ГПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 676 от 23.10.2020
г., постановено по гр. д. 330 по описа на ВРС за 2020 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ц.И.
с ЕГН:**********, с адрес-***ЧЕЗ Р.*” АД, ЕИК *, със седалище гр. С. ,бул.“Ц.Ш. “№*,отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,а именно да се признае, че не дължи на ответното дружество сумата от
1002.29 лв. по фактура №* от 14.01.2020 година
,представляваща начислена допълнителна електрическа енергия по
констативен протокол */10.01.2020 година,както отхвърля и предявения иск по
чл.55 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да й върне заплатената сума в
размер на 1002.29 лева, ведно със законната лихва от датата на плащане
27.01.2020 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
И.Ц.И. с ЕГН: **********, с адрес-***Й. ДА ЗАПЛАТИ на ЧЕЗ Р. *” АД, ЕИК *, със седалище гр. С. ,бул.“Ц.Ш. “№* , направените по делото разноски пред двете
инстанции в размер на 725 лв.
На основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: